Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба
Изтегляне 2.75 Mb.
|
|
Щастието на хората се състои в покоряването им на Божия закон. Когато се покоряват на Божия закон, те сякаш са обкръжени с ограда и са запазени от злото. Никой не може да бъде щастлив, ако се отклонява от ясните Божии изисквания и си създава свои собствени правила, за които мисли, че е безопасно да следва.” (Ръкопис 1, 1892. Ръкописи. Т. 6)
Последиците от греха “И човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.” (Битие 3:8) Адам не беше обмислил всички последици от непослушанието си. Той не изрази открито неподчинение пред Бога, нито по някакъв начин изрече дума против Бога. Той просто отиде срещу Неговата ясно изразена заповед. Колко много хора днес правят същото и вината им е още по-голяма, защото имат примера на Адам за непослушанието му и неговите ужасни резултати, които ги предупреждават за последиците от престъпването на Божия закон. Така че те имат ясна представа по тази тема и нямат никакво извинение за вината си в отхвърлянето на Божия авторитет и непослушанието към Него... Адам се поддаде на изкушението и след като имаме така ясно изявен пред нас проблема за греха и неговите последици, ние можем да проследим причината и следствието и да видим, че грехът не се състои в големината на действието, но в непослушанието към Божията ясна воля, което е буквално отхвърляне на Бога и неподчинение към законите на Неговото управление... Издига се законът на егоизма и човешката воля става върховен господар, и, когато пред човека се представи висшата и свята воля на Бога, на която да се покорява, човешката воля желае да върви по свой собствен път, да действа според своите собствени подбуди и така започва борба между човешката сила и Божествената сила. Грехопадението на нашите първи родители разкъсва златната верига на безрезервното покоряване на човешката воля пред Божията воля. Покоряването вече престава да бъде считано за абсолютна необходимост. Хората следват своите собствени измишления, за които Господ казва на обитателите на древния свят, че са постоянно само зли. Господ Исус заявява: “Аз опазих заповедите на Моя Отец.” Как? Като човек. “Ето, дойдох да извърша Твоята воля, Боже.” Той стои пред обвиненията на евреите със Своя чист, добродетелен, свят характер и ги предизвиква: “Кой от вас Ме обвинява в грях?” Не се изисква от нас да служим на Бога, като че ли сме свръх човеци, но трябва да Му служим в естеството, което притежаваме, което е било изкупено от Божия Син. Чрез праведността на Христос ние ще застанем оправдани пред Бог, така сякаш никога не сме извършвали грях. Никога няма да получим сила, ако размишляваме за това какво можехме да постигнем, ако бяхме ангели. Ние трябва да се обърнем към Исус Христос с вяра и да покажем любовта си към Бога чрез послушанието си към заповедите Му. (Ръкопис 1, 1892. Ръкописи. Т. 6)
Последствия от противопоставянето на Божиите намерения “И Господ Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох.” (Битие 3:13) Целта на Бог беше да засели човешкото семейство в небето, ако те покажеха послушание към всяка Негова дума. Адам трябваше да бъде изпитан, за да се види дали ще бъде покорен като верните ангели, или няма да се покори. Ако издържеше теста, той щеше да обучава възпитава децата си само на верност. Умът и мислите му щяха да бъдат като ума и мислите на Бог... Сатана, падналият принц, завиждаше на Бога. Той реши да провали Божието намерение чрез хитрост, измама и лъжа. Той се представи пред Ева не в образ на ангел, но като хитра, измамна и лъжлива змия. Той проговори с глас, който сякаш идваше от змията... Докато Ева слушаше, предупрежденията дадени от Бога избледняваха в ума й. Тя се поддаде на изкушението и когато изкуши Адам, той също забрави Божиите предупреждения. Повярва на думите на Божия враг... Лъжата, която Сатана изрече пред Ева – “Никак няма да умрете,” отеква през вековете от поколение на поколение. Така Сатана изкуши нашите първи родители и по този начин той изкушава и нас днес... Адам и Ева бяха изгонени от Едем и един ангел с пламенен меч пазеше пътя към дървото на живота, за да не може невярната, непокорна двойка да има достъп до него и по този начин на обезсмърти греха. Обърнете внимание на следното. Бог нямаше в падналия и непокорен Адам същото доверие, което имаше във верния и истинен Адам, който живееше с всяко слово, излизащо от Божиите уста... Очите на Адам и Ева наистина се отвориха, но за какво? За да видят своя срам и гибел, за да осъзнаят, че одеждите от небесна светлина, които ги покриваха, вече не бяха върху тях като предпазно облекло. Очите им се отвориха, за да разберат, че последицата от греха беше голотата... Всички, които днес позволяват на Сатана да ги използва като свои инструменти, за да кара другите да пренебрегват Божиите заповеди, са под Божието проклятие. Сигурността ни лежи в чистосърдечната вяра в “Така казва Господ.” Това е изявление на истината. Тези, които се отклоняват от истината по каквато и да е причина - независимо колко голяма може да е предполагаемата им мъдрост и възвеличаване – и които посмеят да изберат свой собствен път, следват един фалшив водач и той ще ги води по фалшив път. (Писмо 91, 1900) 21 януари Грехът предизвиква промяна в Божиите планове “И на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. А на човека каза... Проклета да бъде земята заради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си.” (Битие 3:16, 17) На Ева бе съобщено за мъката и болката, които оттук нататък щяха да бъдат нейния дял. И Господ каза: “И на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.” При Сътворението Бог я беше направил равна с Адам. Ако те бяха останали верни на Бога – в съгласие с Неговия велик закон на любовта – те щяха да живеят винаги в съгласие един с друг. Но чрез греха навлезе разногласието и сега тяхното единство и хармония можеха да бъдат запазени само чрез подчинението на единия или другия. Ева първа извърши грях. Тя се поддаде на изкушението, като се отдели от партньора си, противно на божественото наставление. Адам извърши грях под влияние на нейното настояване и сега тя беше поставена в подчинение на съпруга си. Ако принципите, изисквани от Божия закон, бяха спазвани от падналия род, това наказание - макар и последица от греха - щеше да се окаже благословение за тях. Но злоупотребата върховенството, което беше дадено на мъжа, твърде често правеше съдбата на жената горчива и превръщаше живота й в бреме. Ева беше съвършено щастлива до съпруга си в Едемския си дом. Но също както и днешните неспокойни Еви, тя беше поласкана от надеждата да навлезе в по-висша сфера от тази, която Бог й беше определил. Чрез опита си да се издигне над първоначалното си положение, тя падна много под него... Бог заяви на Адам: “Понеже си послушал гласа на жена и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него... С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото то нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.” Не беше според Божията воля безгрешната двойка да познава злото. Той беше им дал доброто изобилно, а злото беше задържал. Но те ядоха от забраненото дърво противно на Неговата заповед, и сега щяха да продължат да ядат от него – щяха да познават злото – пред всичките дни на живота си. От този момент нататък хората щяха да бъдат нападани от сатанинските изкушения. Вместо радостния труд, който им беше възложен, те щяха да живеят в тревога и усилена работа. Щяха да преживеят разочарования, мъка и болка и най-накрая смърт. (Патриарси и пророци) 22 януари Бог незабавно предприема действия срещу Сатана
Бушуващата битка ще става все по-жестока с наближаването на края. Тези, които са се обединили със сатанинските проводници, са посочени от Господа за деца на тъмнината. Няма и не може да има естествена вражда между падналите ангели и падналите хора. И двете групи са зли. Чрез отстъплението от Бога и двете групи имат лошо отношение към Него. Злите ангели и хора се обединяват в отчаян съюз срещу доброто. Сатана знаеше, че ако накара хората да се обединят с него, както направи с някои от ангелите, той щеше да притежава голяма сила, за да продължи бунта си. В средите на злото има разногласие и спорове, но всички те са твърди съюзници в борбата си срещу небето. Единствената им цел е да очернят Бог, а големият им брой ги кара да хранят надеждата, че ще могат да свалят Всемогъщия от трона Му. Когато Адам и Ева бяха поставени в Едемската градина, те бяха невинни и безгрешни, в съвършена хармония с Бога. В сърцата им не съществуваше естествена вражда към Бога. Но когато извършиха грях, естеството им вече не беше безгрешно. Те станаха зли, защото застанаха на страната са падналия враг, като извършиха точно това, което Бог ясно им каза да не правят. Ако Бог не се беше намесил, падналите хора щяха твърдо да се съюзят със Сатана против небето. Но когато бяха изговорени думите “Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата,” Сатана разбра, че макар и да успя да накара хората да извършат грях, макар че ги накара да повярват в лъжата му и да се усъмнят в Бога, макар че успя да поквари човешкото естество, са направени някои постъпки, чрез които падналите същества са поставени в изгодна позиция и естеството им отново е върнато към богоподобието. Той разбра, че действията му за изкушаването им щяха да се обърнат срещу самия него и че щеше да бъде поставен в губеща позиция... Бог се закле да вложи в сърцата на хората един нов принцип – омраза към греха, измамата, неискреността – към всичко, което носи знака на сатанинското лукавство. (Ръкопис 72, 1904)
Вражда между Христос и Сатана “Ще поставя вражда... между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.” (Битие 3:15) По отношение на Сатана, онази старовременна змия, Господ каза, че той ще нарани петата на Христос, а Христос ще й нарани главата. Слава Богу, че Сатана не може да Му нарани главата. Апостолът казва: “С ума си служа на Божия закон.” Умът и сърцето са спечелени в служба на Христос, докато Сатана е спечелил хора и паднали ангели да се присъединят към него в съюза срещу доброто. Те могат да наранят само петата, докато точно когато Сатана сякаш тържествува, след като е подложил верните на мъчения и смърт, тези, които защитават закона на Йехова, нараняват главата на великия бунтовник. Това пророчество за враждата между Сатана и Христос има дългосрочни последици. То очертава неуморимия конфликт между Христос и Неговите последователи, Сатана и неговите ангели и падналото човечество, които са обединени в отчаян съюз, за да укоряват, нараняват, уязвяват и изтребват последователите на Христос до края на времето. Тази борба между Сатана и Христос се е водила тук, в този свят. Сатана постоянно измъчваше Божия Син и създаваше предразсъдъци сред хората. Христовите доктрини и учения не само бяха изкривявани, тълкувани погрешно и тяхното истинско значение изопачавано, но и навсякъде Го следваше измамата. Неточните представи, които първосвещениците, фарисеите и садукеите вливаха в ушите на хората, въздействаха върху най-низките страсти на прелюбодейците, блудниците и безчестните, като възбуждаха силни предразсъдъци, и за Него беше почти невъзможно да преживее на земята дори три и половина години след началото на публичното Си служене. Трябва ли тогава, казва Христос, тези, които носят Божията истина на света, да бъдат обезкуражени и малодушни? “Ако светът ви мрази, той е намразил Мене преди вас.” Вие “не сте от света, както Аз не съм от света.” Те ще ви “ругаят и ще ви преследват, и... ще говорят всякакво зло против вас заради Мен.” “Идва време, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. Ще ви причинят тези неща, защото не познават нито Отец, нито Мене.” Сатанинската злоба достига своя връх, когато Господ на славата е разпънат на кръста, и в наши дни можем да очакваме, че сърцата на хората ще бъдат открити за предразсъдъци и измами, злостни и неточни тълкувания и клевети от онези, които обичат тези сатанински дела. Това е мъдрост отдолу. Тя произхожда от ада и последиците й ще бъдат открити в деня на Христос. (Ръкопис 55, 1886) 24 януари Единствено Христос може да извърши изкупление за греха “Като знаете, че не с преходни неща... сте изкупени... а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец – без недостатък и пречист.” (1 Петрово 1:18, 19) Грехопадението на човечеството изпълни небето с мъка. Светът, който Бог беше създал, беше попарен от проклятието на греха и населен със същества, обречени на нещастие и смърт. Сякаш нямаше изходен път за престъпниците на закона. Ангелите престанаха да пеят хваления. В небесните дворове настъпи скръб заради унищожението, което грехът беше причинил. Божият Син, славният небесен Водач, беше затрогнат от жалост към падналия род. Сърцето Му се изпълни с безкрайно съчувствие, когато злочестините на този изгубен свят се разкриха пред Него. Но божествената любов беше съставила план, чрез който да могат да бъдат изкупени изгубените хора. Нарушеният Божи закон изискваше живота на грешниците. В цялата вселена имаше само Един, който можеше да удовлетвори изискванията му заради човечеството. Тъй като божественият закон е толкова свят, колкото и самия Бог, само някой равен на Бог можеше да извърши изкупление за нарушаването му. Никой освен Христос не можеше да изкупи падналите в грях хора от проклятието на закона и отново да ги върне в хармония с Небето. Христос щеше да поеме върху Себе Си вината и срама от греха – грях толкова противен на един свят Бог, че трябваше да раздели Отец от Неговия Син... Пред Отец [Христос] се застъпи заради грешника, докато небесното войнство чакаше резултата с толкова голям интерес, че думите са слаби да го опишат. Дълго продължи това тайнствено обсъждане – “съветът на мира” – в полза на падналия човешки род. Планът на спасението беше съставен преди сътворението на земята, защото Христос е “Агнецът, заклан от основаването на земята.” И все пак дори за Царя на вселената това беше мъчителна борба – да отдаде Сина Си да умре за виновното човечество... О, каква всемирна тайна е изкуплението! Божията любов към един свят, който не Го обича! Кой може да познае дълбочините на тази любов, която “надминава всяко знание”?... Бог трябваше да се разкрие в Христос, “като примири света със Себе Си.” Хората бяха толкова покварени от греха, че те сами не бяха в състояние да станат в хармония с Този, чието естество е чистота и доброта. Но след като ги изкупи от осъждането на закона, Христос можеше да им даде божествена сила, която да се съедини с човешкото усилие. По този начин, чрез покаяние пред Бога и вяра в Христос, падналите деца на Адам можеха още веднъж да станат “Божии Синове.” (Патриарси и пророци) 25 януари Ангелите са удивени от Божия план за спасението на човечеството “Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на онези, които ще наследят спасение?” (Евреи 1:14) Единственият план, чрез който можеше да бъде осигурено спасението на човечеството, включваше цялото небе в тази безкрайна жертва. Ангелите не можеха да се радват, когато Христос им разкри плана за спасението, защото видяха, че спасението на човешкия род ще струва на техния обичан Предводител неописуеми злочестини. Те слушаха думите Му с мъка и учудване, докато им разказваше как трябва да изостави небесната чистота и мир, радост, слава и вечен живот, и да се сблъска с покварата на земята, да понесе нейната мъка, срам и смърт. Той трябваше да застане между грешника и наказанието за греха. И все пак малцина щяха да Го приемат като Божи Син. Щеше да напусне високопоставеното Си положение като Величието на небето, да се появи на земята и да се смири като човек, и от собствен опит да се запознае с мъките и изкушенията, които хората трябваше да понасят. Всичко това беше необходимо, за да може Той да помага на изкушаваните. Когато свършеше мисията Си като учител, Той трябваше да бъде предаден в ръцете на зли хора и да бъде подложен на всякакви обиди и мъчения, които Сатана можеше да им внуши да Му нанесат. Трябваше да умре с най-жестоката смърт, издигнат между небето и земята като виновен грешник. Той трябваше да прекара дължи часове в такива мъчителни страдания, че ангелите нямаше да могат да ги гледат, но щяха да закрият лицата си от тази гледка. Трябваше да преживее душевни терзания, скриването на лицето на Отец, докато вината от престъпленията – тежестта от греховете на целия свят – щеше да бъде върху Него. Ангелите паднаха в нозете на своя Предводител и предложиха да станат жертва за грешните хора. Но животът на един ангел не може да плати дълга. Само Този, Който ги беше създал, имаше силата да ги изкупи. Но ангелите щяха да имат своята роля в плана на спасението. Христос трябваше да бъде направен “само малко по-долу от ангелите” заради преживяването на смъртта. Когато приемеше човешко естество, силата Му нямаше да бъде равна на тяхната, и те трябваше да Му служат, да Му дават сила и да Го утешават в страданията Му. Те също трябваше да бъдат служебни духове, изпратени да служат на тези, които щяха да наследят спасението. Те щяха да пазят поданиците на благодатта от злите ангели и от тъмнината, която Сатана постоянно щеше да простира около тях... Христос увери ангелите, че чрез Своята смърт Той щеше да изкупи мнозина и да унищожи този, който притежава силата на смъртта. (Патриарси и пророци)
Грешните хора могат да станат едно с Бога “Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.” (2 Коринтяни 5:17) Хората са прекъснали връзката си с Бог и душите им са парализирани и обезсилени от смъртоносната отрова на греха. Но в един момент сред небесните дворове беше оповестено: “Аз намерих откуп! За изкупление на хората се дава божествен живот. Един равен на Отец ще стане заместник на човечеството.”... Бог даде Своя Единороден Син на човешкия род, за да може хората да станат участници в божественото естество, като приемат лекарството за греха и позволят на божествената благодат на Христос да действа в живота им... Като се хванат за божествената сила, поставена на тяхно разположение, падналите хора могат да станат едно с Бога. Вечният живот е благословението, което Христос дойде да даде на този свят. “Ангели, които не опазиха своето достойнство” – заявява Бог – “... Той ги държи под мрак във вечни окови за съда на великия ден.” Принципът на злото, въведен в небето от първите ангели, които извършиха грях, никога повече няма да може да навлезе там. Но докато живеем на тази земя, ще трябва да се сблъскваме със злото и да се борим срещу него. Води се битка за всяка душа. Всички, които изберат своята собствена воля и път, и които откажат да бъдат обърнати в Господния път, ще бъдат използвани от Сатана в негова служба. Тогава знанието, което те са придобили за божествените неща, се обединява със знанието, което Сатана използва, за да засили своята позиция в борбата... Христос изобилства с благодат и тези, които заемат местата си на страната на Изкупителя, стават нови създания. Те стават едно с Бога по характер. В това се състои любовта! Бог влага добродетелите на Своя характер в тези, които Го приемат. Чрез Неговата безкрайна жертва Той издига човешкия род от положението на роби под волята на Сатана и превръща мъжете и жените в синове и дъщери на небесния Цар... Христос дойде да страда заради падналия в грях род, защото Сатана се хвали, че никой не може да устои на измамите му в този свят и да живее безукорен живот. Облечен в човешко естество, Изкупителят се изложи на всички изкушения, на които са подложени хората, и победи във всяко от тях. Докладът за Неговия живот е представен на света, за да не може никой да се съмнява в силата на Божията благодат. За всяка душа, която се стреми към съвършенството на Христовия характер, този свят се превръща в бойно поле, на което се води борбата между доброто и злото. И всеки, който вярва в Христос, ще спечели победата. (Писмо 38)
Не пожелавайте знанието на безумните “И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото.” (Битие 3:22) В течение на епохите любопитството на хората ги е подтиквало да търсят дървото на познанието и често те смятат, че берат най-важните плодове, докато, подобно на търсещия Соломон, те осъзнаят, че са изцяло суета и нищожност в сравнение с науката за истинската святост, която ще отвори пред тях портите на Божия град. Човешката амбиция се е стремила към такъв вид знание, който да донесе слава, себе възвеличаване и върховенство. По този начин беше въздействано и върху Адам и Ева, докато Божието ограничение беше отхвърлено, и започна обучението им при учителя на лъжите, за да могат да получат познание, което Бог им беше отказал – да научат последиците от престъплението. Хората са придобили практическо познание за злото, но Христос дойде на света, за да им покаже, че Той е насадил за тях дървото на живота, чиито листа са за изцеление на народите. Целият изпитателен период е време на проверка и проба, но всички, които се покоряват на Христос, ще преживеят думите на боговдъхновения Йоан: “А на тези, които Го приеха, даде сила да станат Божии синове, сиреч тези, които вярват в Неговото име.” Господ Исус дойде да укрепи всеки искрено търсещ истината и да разкрие Отец. Той не позволи нищо да отклони ума Му от великото дело за възстановяване на моралния образ на Бога в мъже и жени. И всички хора трябва да осъзнаят, че великото и важно дело за тях в този свят е да станат подобни на Бога, да приготвят един характер за бъдещия живот... Сатана постоянно действа, за да засенчи жизнено важните истини, които са съществени за добруването на човешкото семейство, като представя за неопределено и маловажно послушанието, което трябва да бъде отдавано на Божиите заповеди. Но грешните хора трябва да се върнат към послушанието пред Бога и да живеят в общуване с Него, подобно на Енох. Бог ще помогне на всяка душа да направи това, ако тя желае да научи уроците от Словото... [Сатана] прави планове да изпълни умовете с толкова неща, че да нямат време да обмислят какво възнамеряват да правят със знанието, което придобиват, или какво е качеството на проучванията им и дали те са такива, че да увеличават познанието им за Бога и Исус Христос, Когото Той е изпратил. Ако обучението на хората е в съответствие със светските стандарти, ако те търсят познание, за да може светът да ги нарича велики и учени, тогава Бог ги нарича безумни. (Ръкопис 67, 1898)
Забавена, но не забравена надежда “Когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си... за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.” (Галатяни 4:4, 5) Идването на Спасителя беше предсказано в Едем. Когато Адам и Ева за пръв път чуха обещанието, те очакваха то да се изпълни бързо. Те с радост приветстваха първородния си син, като се надяваха, че той може да бъде Избавителя. Но изпълнението на обещанието се бавеше. Тези, които го получиха първи, умряха без да го видят. От дните на Енох обещанието беше повтаряно от патриарсите и пророците, които поддържаха жива надеждата за Неговата поява, но не всички тълкуваха правилно вестта... Ръката на потисника тежеше над Израел и мнозина бяха готови да възкликнат: “Дните минават, а никое видение не се сбъдва.” Но както звездите в тяхното движение по определения им път, Божиите намерения нито прибързват, нито се забавят. Чрез символите на голямата тъмнина и димящата пещ Бог разкри на Авраам робството на Израел в Египет и заяви, че времето на тяхното временно пребиваване ще бъде четиристотин години. “След това” – каза Той – “те ще излязат с голям имот.” Цялата горда сила на фараоновата империя напразно се бореше срещу това слово. На “този ден,” определен от божественото обещание, “цялото Господно войнство излезе от Египетската земя.” Така и в небесния съвет идването на Христос беше точно определено. Когато големият часовник на времето посочи този час, Исус се роди във Витлеем. Каталог: MEDIA%20SET -> index.php?path=A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
|