Библейска сексуална терапия

Гръцката дума за това е “метаноя“ и се превежда като “покаяние“.

На практика “покаяние“ означава: аз осъзнавам, че вървя по пътя на егосекса и че по този начин принизявам Този, който е създал човешката сексуалност, и съгрешавам против Твореца (което, ако съм християнин, трябва да изповядам пред Него и да Го помоля за прошка).

След това решавам да тръгна към нова цел, която Бог е предвидил за мен: да не задоволявам на първо място собствените си сексуални потребности, а да се стремя да разбера и задоволя потребностите на моя брачен партньор. Предимство трябва да имат не моите желания, а неговото щастие. Оттук нататък чрез своята сексуалност аз ще изразявам истинската си любов към него. При това мотивацията ми ще бъде Божията любов, която сам аз, като християнин, имам в Исус Христос и ще се стремя да се науча да обичам по същия начин своя брачен партньор.

Останалото е въпрос на упражнение. За да може моето вътрешно решение да се осъществи на практика, е нужно много постоянство и послушание. Но и тук мога със сигурност да разчитам на Божията помощ и сила:

“Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.“ (1 Коринтяни10:13)

В такива случаи довереният разговор с някой зрял християнин, на когото имаме доверие, може много да ни помогне. Естествено и брачният ни партньор може и трябва да участва в това израстване и в борбата срещу греха.

„Изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг“ — ни се казва в Яков 5:16, за да оздравеем и да получим помощ. Това не е ли също и взаимното носене на теготите, за което се говори в Галатяни 6:2?

Но как може да изглежда тази помощ на практика?

След като един човек, който досега е практикувал егосекс, е осъзнал, че това е грях, покаял се е и е приел Божията прошка, той трябва да се откаже от старите си навици и начин на мислене в сексуалната област и да ги замести с правилната любовна сексуалност.

На практика обаче това не става автоматично, само като човек си каже: „Повече няма да практикувам егосекс...“ Той трябва да приеме, да усвои начина на мислене и мотивацията на любовната сексуалност. При сексуалните проблеми и тяхната терапия са валидни същите библейски принципи, които са в сила и за всякакви други погрешни начини на мислене и поведение:

„... що се отнася до предишното ви поведение, вие сте съблекли стария човек, който тлее в измамните страсти; и бивате обновявани в духа на своя ум; и сте облекли новия човек, създаден по образа на Бога в истинска правда и святост.“ (Ефесяни 4:22-24)

Практическата рецепта е „събличане“ на старото и „обличане“ на новото. Който се опитва само да „съблече“ старото, ще остане гол и съвсем скоро отново и ще се намъкне в старите дрехи, защото е останал гол и му е студено. Човек трябва решително да тръгне по новия библейски път на желаната от Бога сексуалност, което ще бъде равносилно на „обличане на новите дрехи“.

За други случаи апостол Павел дава следните принципи за терапия в Ефесяни 4:25 и нататък: „Затова, като отхвърлите лъжата (събличане!), говорете всеки с ближния си истина (обличане!)“... „Който е крал, да не краде вече (събличане!), а по-добре да се труди, като върши с ръцете си доброто, за да има да отдели и за този, който има нужда“ (обличане!). „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви (събличане!), а само онова, което е добро за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат“ (обличане!).

Егосексът спада към делата на плътта, които са описани в Галатяни 5:19-21. Който е решил да не върши вече тези дела, може да успее само ако „ходи по Духа“: „И така, казвам: ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти...“ (Галатяни 5:16)
Анатомия на половите органи
Женски полови органи
Яйчниците са продълговати овални жлези, с дължина около 4 см, ширина около 2 см и дебелина около 1см. Още при раждането на момиченцето в неговите яйчници има около 400 хиляди незрели яйцеклетки. По време на пубертета тези яйцеклетки започват да узряват една по една и в периода на репродуктивната възраст на жената узряват общо около 400 от тях. Когато някоя яйцеклетка узрее, заобикалящият я фоликул (мехурче) се пуква и я изхвърля в коремната кухина, където тя се улавя от пипалата на яйцепровода. Той има приблизително дебелината на пръст и дължина около 10 — 12 см и по него зрялото яйце се отвежда до матката. Това трае три-четири дни. Ако в това време се извърши полово сношение, има вероятност някоя семенна клетка (сперматозоид) да достигне до яйцето и да се съедини с него. В този момент двата набора хромозоми се сдвояват и образуват нов пълен набор. С това вече се е образувал един пълноценен нов човек в зародишно състояние. Ако едно яйце не се оплоди от семенна клетка, то се придвижва до матката и там се разгражда.

Матката е голяма приблизително колкото круша и има горе-долу същата форма. Стените са изградени от спираловидно преплетени мускулни влакна и тази особена структура позволява неимоверно разширение. Горният, по-дебел край се нарича тяло на матката. Тук се вливат двата яйцепровода. Тясната долна част се нарича шийка на матката. На нея са разположени жлези, които секретират прозрачна, в повечето случаи силно вискозна течност. Този секрет се променя по време на месечния цикъл на жената. При разпукването на фоликула той е по-рядък и семенните клетки могат безпрепятствено да проникнат до зрялата яйцеклетка. Преди и след това секретът е силно вискозен и непроходим за тях.

Шийката на матката се издава в горната част на влагалището (вагина). Влагалището свързва матката с повърхността на тялото. То представлява еластична тръба, дълга 9 —10 см, чиято стена е изградена от съединителна тъкан и мускули и отвътре е покрита с лигавица. Поради мускулната си стена влагалището е силно разтегливо, особено по време на бременността, и позволява преминаването на детето при раждане. Това е важно да се знае, защото не е възможно влагалището да се окаже твърде тясно за мъжкия член. Това усещане се поражда главно от спазматично свиване, което най-често е предизвикано от страх, безпокойство и преди всичко от липса на чувство за сигурност! При сексуална възбуда лигавицата на влагалището е влажна и добре кръвоснабдена. При оргазъм мускулатурата на влагалището се свива, както и мускулатурата на таза.

В лигавицата на стената на влагалището са разположени безброй малки жлези, които произвеждат постоянен тънък слой течност, който не само прави влагалището хлъзгаво, но и същевременно го почиства. В близост до изхода му са разположени много чувствителни нервни окончания, по чиито сигнали се задейства един пръстеновиден мускул, който обгражда изходния отвор на влагалището. Този мускул може да бъде стяган и отпускан волево (което изисква известни упражнения). В този мускул са разположени други жлези, които по време на сексуална възбуда произвеждат допълнителна смазваща течност.

Големите срамни устни са две меки и окосмени кожни гънки. Под тях да разположени малките срамни устни, които закриват изхода на влагалището и изхода на пикочния канал. Малките срамни устни се съединяват отпред при клитора. Той е богат на нервни влакна, поради което може да се възбужда при механично дразнене и играе важна роля за сексуалната възбуда и оргазма. Върхът на клитора е около 1—2 см дълъг и завършва с кръгла главичка с размерите на грахово зърно.

При сексуална възбуда малките срамни устни се уголемяват от два до три пъти.

Преди първото полово сношение отворът на влагалището е частично покрит с т.нар. девствена ципа (химен). В някои случаи девствената ципа затваря целия отвор и се налага да бъде цепната от лекар, за да може менструалната кръв да изтича свободно, тъй като нейното задържане би довело до болки и възпаления. При различните жени девствената ципа е различно развита. В някои случаи тя може да липсва по рождение и затова не бива да бъде считана за абсолютно сигурен признак на девственост.

По правило отворът на химена е около 2 см, което не позволява безболезнено интимно сношение. Затова при първото сношение хименът се разкъсва, при което се получава леко кървене. Тъй като това може да бъде доста болезнено, една от най-важните задачи на новоизпечения любящ съпруг е мило да подготви съпругата си за това преживяване. Колкото жената е по-отпусната, толкова по-добре. Добре е да се помогне с повече смазваща течност, която да се намаже върху отвора на влагалището и мъжкия член. Двамата трябва да изберат такова положение, при което жената може сама да регулира натиска върху химена, а не да бъде насилена. Най-силна болка се получава, когато мъжкият член влиза много бързо, без мускулите около влагалището да са достатъчно отпуснати.

Младите брачни двойки не трябва да бързат с „първата брачна нощ“. Вместо веднага след сватбата, когато са уморени и напрегнати, много по-подходящо е да отложат първото интимното сношение за време, когато са спокойни и могат да отделят повече време един за друг (напр. по време на сватбеното пътешествие или отпуска), за да опознаят душевните и физическите си потребности и да се научат да ги задоволяват. Точно християните не би трябвало да се оставят да бъдат повлечени от силата на светската традиция, а да дадат спокойно възможност за разцъфтяване на нежната си любов един към друг. Ако девствената ципа не се разкъса още при първия опит, двамата могат да бъдат нежни един към друг по различен начин и да опитат по-късно пак. В някои случаи е необходимо да се потърси лекар, който чрез лека намеса отстранява химена.

По принцип е важно двамата да си оставят време, да бъдат внимателни и нежни, да не действат прибързано, да не гонят „постижения“ и да са готови да приемат, че нещата са по-различни, отколкото са си ги представяли.

Към половите органи и ерогенните зони на жената спадат и нейните гърди.
Месечен цикъл на жената
В тялото на жената на почти еднакви периоди от време протича един и същи процес: подготовка за евентуална бременност. Този процес се управлява от съгласуваното действие на различни хормони. Приблизително от единадесет годишна възраст в тялото на момичето започват да се произвеждат определени хормони, под действието на които то съзрява и се превръща в жена. Ясен признак за това съзряване е началото на менструалния цикъл. Към 45 - 50 годишна възраст тези хормони до голяма степен спират да се произвеждат и менструацията се преустановява.

Месечният цикъл се смята от първия ден на менструацията до последния ден преди следващата менструация. Обикновено той е 28 дни. Циклите от 25 до 35 дни се считат за нормални.

В средата на цикъла, около 14-ия ден след първия ден на менструацията, яйчниците отделят зряла яйцеклетка. Това се нарича овулация. Яйцето се поема от яйцепровода и остава там няколко дни. Ако в това време се извърши полово сношение, яйцето може да се оплоди от мъжка семенна клетка. То е годно за оплождане само в продължение на 6 до 12 часа, но сперматозоидите могат да останат жизнеспособни в яйцепровода от 2 до 3 дни.

Междувременно лигавицата на матката е удебелена, силно кръвонапълнена и по този начин — подготвена да приеме оплоденото яйце. В продължение на 2 — 3 дни то се придвижва през яйцепровода до матката. След това са му необходими още 4 дни, за да се загнезди в лигавицата на матката и още около 5 дни докато се закрепи стабилно.

Почти половината от всички оплодени клетки не успяват да преживеят този дълъг и изтощителен процес и умират. Ако яйцеклетката не бъде оплодена, тя също умира. В такъв случай ненужната вече лигавица се изхвърля и това представлява месечното кръвотечение. Това е сигурен белег, че не е настъпило забременяване.

Мъжки полови органи

Към мъжките полови органи освен тестисите с техните придатъци спадат и семепроводите, простатата, пикочопроводът и половият член (пенис).

Простатата е жлеза с размерите на кестен. Тя често пъти създава проблеми на по-възрастните мъже, тъй като с възрастта може да се увеличи и да притисне пикочопровода, което води до трудности при уриниране. В тези случаи простатата се премахва оперативно.

Мъжкият член (пенис) се състои главно от особен вид мрежеста съединителна тъкан, която изгражда т. нар. каверозни тела. Пикочопроводът преминава през цялата му дължина. При сексуална възбуда кухините на каверозните тела се напълват с кръв и се разширяват, което води до удебеляване, втвърдяване и удължаване на члена (ерекция). Само втвърденият член може да влезе във влагалището на жената при полово сношение. Големината на члена не е от значение за сексуалното удовлетворение.

Членът се състои от три каверозни тела. През едно от тях преминава пикочопроводът завършващо отпред с главичка с малко изпъкнал ръб. Тя е покрита с тънка, лесно подвижна кожа (перпуциум), която лесно се приспособява към промените в размерите на члена и може да се издърпва назад от главичката. Ако това не е възможно, налице е стесняване на перпуциума, което трябва да бъде третирано от лекар.

Ерекция на мъжкия член може да се получи не само при допир и сексуална възбуда (включително и сексуални фантазии или визуални възприятия), но и когато пикочният мехур е пълен (например рано сутрин) и притиска нервните пътища, по които се стимулира ерекцията.

Тъй като под перпуциума се образува смегма — мастна секреция с неприятен мирис и канцерогенно действие — мъжкият член трябва да се мие всекидневно. Този навик трябва да бъде създаден още у малкото момченце. Както всеки ден си мие лицето и зъбите, трябва и да издърпва назад перпуциума и да измива вътрешната му страна и главичката с топла вода. Непочистената главичка може да доведе до възпаления.

Мъжките полови органи са изключително чувствителни на допир. Погалването им от страна на жената предизвиква приятна сексуална възбуда, което е подготовка към половото сношение.

За мъжа е важно да знае, че след края на пубертета поради повишеното производство на сперма може да се получи естествено напрежение. Семенните мехурчета на простатата са препълнени, каверозните тела на члена се изпълват с кръв, което води до ерекция на члена. Понякога може нощем да се получи автоматично изливане на семенна течност. В юношеските години това се случва доста често и в никакъв случай не е причина за безпокойство.

Когато сексуалната възбуда достигне връхната си точка, спермата се изхвърля през пикочопровода (еякулация).

 
Въпроси и отговори

Това звучи много благородно, но не отговаря на действителността, защото:

1. Няма истинска любов без волево и съзнателно решение за устояване, и когато дойдат бурите. Любовта се основава на свобода на избора — Вие може доброволно да решите към кого искате да се привържете за цял живот, кого искате да обичате за цял живот! Но да продължавате, както и преди, да можете да казвате да или не, това противоречи на истинската любов, защото тя е обвързваща. Истинската любов означава и „задължение“. Така например любовта без вярност не е истинска любов, а егоистична дейност, която мога да упражнявам, докато ми харесва.

2. Във вашето взаимно съжителство Вие не преживявате онова, което се нарича „брак“, защото неотменимото обещание за взаимна вярност изгражда една близост, една рамка на сигурност, уют и защитеност, която е изключително важна, особено при конфликти. От липсата на тази защитна рамка най-често страда дълбоката душевна чувствителност на жената — дори и несъзнателно. Това прави жената несигурна и незадоволена. Проблемите могат да се решават по съвсем друг начин, ако веднъж е дадено отговорно обещание за вярност.

3. Вие искате да живеете в брачни отношения, но без задължения, без готовността, че от брака ви могат да се родят и деца. Това в крайна сметка е егоизъм за двама. Точно децата особено остро се нуждаят от защитната рамка на една доживотна вярност, за да могат да се развиват в атмосфера на сигурност и спокойствие. Може би именно децата биха могли най-добре да Ви покажат, че любовта не е точно онази свобода, при която може на татко един ден да му омръзне да е верен на семейството, а че любовта задължително съдържа в себе си решението за вярност и отговорност. Каква прекрасна атмосфера на сигурност и уют се създава от тази доброволно, от любов поета отговорност!
Погрешната жена?
„С Ана се познавахме от два месеца, когато за пръв път спахме заедно. Моите родители са много _толерантни“ и тя винаги можеше да остава при мен, без да се страхуваме, че _ще ни хванат“. Така обаче почти всеки път, когато бяхме заедно, се стигаше _докрай“. Сега, когато си спомням, виждам, че нашето приятелство ставаше все по-зависимо от половия ни живот. Разговорите, които водехме с часове през първите два месеца от дружбата си, ставаха все по-кратки. Скоро се оженихме. В началото на брака ни всичко беше още по-интересно. Ана вече можеше да не се страхува, че ще забременее, или пък, както веднъж тайничко ми призна, че аз няма да се оженя за нея и само я използвам. Но с времето очарованието на първите месеци избледня и интимните ни отношения — въпреки че пак бяха хубави — някак си загубиха голямото си значение. Особено когато се роди и бебето и вече нямахме толкова чести сексуални контакти, проблемите ни надвиха. Тогава установихме, че всъщност въобще не се познаваме. Имахме съвсем различни възгледи, започнаха безкрайни караници и сръдни. Аз все повече бягах при предишните си приятели, защото не можех да издържам напрежението вкъщи. Ана ми каза също, че забелязва в мен навици и черти на характера, които не може да изтърпи. Какво мога да направя? Дали не съм се оженил за погрешната жена?“

А. Ст.

Вие не непременно сте се оженили за погрешната жена, а просто за жена, която не сте познавали.

Вие с Ана сте направили същата грешка, която днес правят много _съвременни“ млади хора — опознават се предимно на сексуално ниво и така се лишават от необходимото време (а също и интерес) за истинско опознаване. Младите хора, които завързват приятелство, разполагат с определено време за опознаване. То се ограничава допълнително от изискванията на професията, образованието или други задължения и затова трябва да бъде използвано още по-разумно, за да може преди сключването на брака да се изгради едно духовно и душевно единство.

Вие с Ана сте пропилели това време в сексуални експерименти (тъй като истински пълноценен интимен живот не е възможен при тези условия) и не сте имали възможност да изградите духовно и душевно единство помежду си.

Затова и не сте могли да се справите с напрежението и възникващите конфликти — отчасти поради изискванията на професията, задълженията в семейството и допълнителното натоварване от първото дете и отчасти поради липсата на опит, който също се натрупва преди брака.

Ако преди да се ожените се бяхте научили да издържате напрежение, да разрешавате проблеми, да обсъждате различни възгледи, а също и ако бяхте опознали недостатъците си и се бяхте научили да ги приемате, можехте да изградите успешен брак. Така обаче приличате на пилот, който по време на полета започва да разучава различните системи на самолета и да се учи да лети — но изискванията, пред които вече се е изправил, са толкова големи, че катастрофата е неизбежна. За разлика от пилотите обаче днес младите хора биват насърчавани „да се вдигнат във въздуха“ без да са се научили „да летят“, да водят брачен (или подобен на брак) живот, без да са създали необходимите предпоставки за това. Не е чудно тогава, че в съвременното общество на всяка крачка срещаме брачни руини, останки от катастрофи — не поради „лош материал“ (бракът е и си остава оптимален), а поради неумение на „пилотите“!

Аналното сношение (вкарването на члена в ануса) трябва решително да се отхвърли и класифицира като форма на его - секса, защото няма такава жена (освен ако не се намира в напреднал стадий на перверзно развитие), която би предпочела аналното пред нормалното (вагинално) сношение.

При мъжа може да се появи желание за анално сношение, поради стремежа му към все по-силни възбуждащи еротични преживявания, който се дължи на притъпените му от его - секса сексуални възприятия.

Освен това обаче трябва да се има предвид, че с такова сношение мъжът излага жена си на сериозна опасност и може да увреди здравето.

На първо място, стените на ануса и правото черво лесно могат да бъдат наранени, тъй като — за разлика от влагалището с неговата многослойна еластична стена от мускули и лигавица — те не са създадени за такъв натиск и триене! Често се стига до леко кървене. През тези фини ранички проникват зарази и се развиват инфекции, могат да се смесят кръв и изпражнения — и всичко това създава условия за развиване на тежки заболявания.

На второ място, много лекари са на мнение, че попадането на сперма в ануса раздразва тъканите на правото черво и това допълнително натоварва имунната система. „Продължителното натоварване дори на здрава имунна система води до нейното отслабване. Следствието от това отслабване поради пренатоварване е, че имунната система може да оказва по-малка съпротива срещу всички външни атаки...“ (G.M. Maughit et al. JAMA 1984, 251, 237— 241)

Освен това може да бъде наранен и пръстеновидният мускул на ануса, което води до неспособност за волево задържане на урина и изпражнения.

Дори и само тези рискове не могат да се съвместят с любящото и грижовно отношение към една жена.

Особено за самотни хора — независимо дали са овдовели, разведени или неженени — е особено важно да се придържат към нагласата на любовната сексуалност и да не се подхлъзват в его - секс, тъй като това само ще увеличи още повече и без това съществуващите трудности.

Една лодка е направена, за да плува във вода. Ако няма вода, тя се изтегля на брега и се „зазимява“, защото на сушата не може да служи като добро средство за придвижване.

Сексуалността е създадена от Бога с цел физическо изразяване на любовта към брачния партньор. Ако този брачен партньор липсва — независимо по каква причина — не би трябвало да има и сексуална дейност, защото тя би била не градивна, а само разрушителна.

Трябва също да се има предвид, че сексуалното желание отслабва при липса на полов живот или възбуждащи фантазии, което означава, че сексуалността няма нужда да бъде потискана, а просто „замразена“, „зазимена“. В това няма нищо лошо, както няма нищо лошо и в една лодка, която почива в пристанището. Проблемът се появява тогава, когато човек започне да се стимулира сам чрез мисли и представи. Така действително се създава напрежение и в крайна сметка голяма неудовлетвореност.

От съществено значение е нашето принципно отношение към сексуалното въздържание. Който счита въздържанието за недостатък, за наказание, той ще го чувства и преживява като нещо отрицателно. Той винаги ще има чувството, че нещо губи от живота. А този, който гледа на въздържанието като на една положителна възможност да свързва своята сексуалност все повече и повече с мислите за истинска любов, като за момента я остави в покой и решително се противопостави на его - секса, той ще бъде богато възнаграден.

Апостол Павел например е можел да има пълноценен живот въпреки сексуалното си въздържане, защото се е отдал изцяло на Божията работа и се е поставил изцяло под Божията власт. Неговото сексуално въздържане не го е довело до отчаяние и душевна мизерия.

За разлика от него обаче днес има много неженени или разведени хора, които също живеят във въздържание (понякога дори от християнски убеждения) и отричат извънбрачния его - секс, но са изпълнени с горчивина и озлобление. Те смятат, че са онеправдани от живота — само защото не употребяват своята сексуалност. Те се самонавиват в убеждението колко са нещастни и пренебрегнати, докато накрая наистина го повярват. Това, разбира се, наистина довежда до неудовлетвореност и липса на радост в живота им.

Така например един неженен млад мъж не може да съзрее като личност, ако по цял ден само се притеснява, че все още няма партньорка и че не може да има полов живот. Или ако постоянно се пита дали един ден ще стане добър „любовник“, дали ще може да се прояви добре в сексуалната област. И тъй като този млад човек всъщност очаква его - секс, а същевременно се въздържа от него, той не може да извлече от това положение полза за своето израстване като личност — за разлика от въздържането от любовната сексуалност, което би дало своите добри плодове.

Ето защо особено неженените хора не бива да се поддават на лъжите на „его-секс пророците“, които убеждават, че без полов живот, без оргазъм човек обеднявал и бил непълноценен. Бихме ли могли да определим най-благородния, най-съвършения човек, който някога е живял на тази земя — Исус Христос — като непълноценен? Положително не.

Его - сексът обещава много, но не удържа нито едно от обещанията си и с измама лишава човека от благословението на създадената от Бога любовна сексуалност, която, приета като принцип, обогатява душевността и на човек, който живее в сексуално въздържание.