ГЛАВА III Нямате нужда от тяхното одобрение

Възможно е голяма част от настоящите си моменти да прекарвате в опити да спечелите одобрението на дру­гите или в тревога от нечие неодобрение, с което сте се сблъскали. Ако одобрението е станало потребност в живота ви, ще трябва здраво да поработите. Най-на-пред трябва да разберете, че търсенето на одобрение е по-скоро желание, отколкото необходимост. Всички се радваме на възхищението, комплиментите и похвалите. Приятно ни е, когато ни погалят душевно. Кой би искал да загуби това чувство? Няма нужда да го губите. Одоб­рението само по себе си не е вредно. Всъщност похвала­та е изключително приятно нещо. Стремежът към одоб­рение се превръща в слабост само когато стане потреб­ност, а не желание.

Ако желаете да получите одобрение, вие просто се радвате, че имате подкрепата на другите хора. Но ако изпитвате потребност от него и не го получите, вие ще се провалите. В този момент се намесват саморазруши-телните сили. Също така, когато стремежът към одоб­рение стане потребност, вие давате част от себе си на „външния човек", чиято подкрепа трябва да имате. Ако другите хора не ви одобряват, ще се демобилизирате (макар и в ниска степен). В този случай вие сте избрали да изложите самооценката си на показ, така че всеки пособствена преценка да може да я приеме или отхвърли. Хубаво ви е на душата само ако всички решат да ви похвалят.

Необходимостта от одобрението на друг човек е до­статъчно голямо зло, но истинската беда настъпва, ако се нуждаете от одобрението на всички за всяка своя по­стъпка. Ако изпитвате такава потребност, ще изживява­те големи терзания и различни фрустрации през живота си. Освен това вие ще развиете сантиментална и безлич­на представа за собственото си Аз, която ще ви доведе до този вид самоотхвърляне, разглеждано в предишна­та глава.

Човек не може да живее, без да си навлича сериозно неодобрение. Това е характерно за човечеството, цена­та, която плащаме за това, че сме „живи", нещо, което просто не може да се избегне. Преди време лекувах мъж на средна възраст, който имаше типичния манталитет на човек, търсещ одобрение. Ози имаше комплект от убеждения по всички спорни въпроси, включително абортите, ограничаването на раждаемостта, войната в Близкия изток, аферата Уотъргейт, политиката и всичко друго. Когато се сблъскаше с презрение, излизаше от релсите. Голяма част от силите си посвещаваше на това да получи потвърждение от всички за всяка своя дума и постъпка. Разказа ми за един разговор с тъста си, в който Ози заявил, че твърдо вярва в еутаназията⁴, и забелязал, че тъстът му неодобрително мръщи чело.

Мигновено, сякаш рефлекторно, Ози изменил позиция­та си ...„Искам да кажа, че ако човек е в съзнание и пожелае да бъде умъртвен, то тогава няма нищо лошо в еутаназията." Забелязал, че слушателят му е съгласен с него, и си отдъхнал. Пред шефа си също споделил, че вярва в еутаназията, но срещнал бурно неодобрение... „Как можете да говорите така? Не знаете ли, че това означава да се правите на бог?" Ози не можел да понесе такава присъда и бързо заел друга позиция... „Исках да кажа, че само в крайни случаи, когато някой пациент бъде обявен за мъртъв, тогава може да се изключи сис­темата." Накрая шефът му се съгласил с него и Ози от­ново бил спасен. Когато изразил мнението си за еутана­зията пред брат си, веднага получил съгласието му: „Ъ-хъ". За Ози този случай бил съвсем лек, дори нямало нуждада се променя, за да спечели одобрението на брат си. Онзи посочи тези примери, когато разказваше за оби­чайните си взаимоотношения с другите хора. Той се движи в социалния си кръг, без да има собствено мне­ние, и потребността му от похвала е толкова силна, че непрекъснато сменя позицията си, за да бъде харесан. Няма никакъв Ози, съществуват само случайните реак­ции на другите, които определят не само как Ози се чувствува, но и какво мисли и казва. Ози е това, което другите желаят да бъде.

Когато стремежът към одобрение е потребност, въз­можностите за постигане на истината почти напълно из­чезват. Ако имате нужда от похвала и излъчите тези сигнали, никой няма да може да се отнася откровено с вас. Нито пък вие можете твърдо да кажете какво мис­лите и чувствувате във всеки настоящ момент от живота си. Вие жертвувате собственото си Аз за мненията и пристрастията на другите.

На политиците в САЩ като цяло обикновено не севярва. Тяхната потребност от одобрение е огромна. Без него те ще изгубят работата си. Затова често изглежда, че говорят противоречиви неща, като казват това, за да угодят на група А, и онова, за да угодят на група Б. Не може да има истина, ако говорителят променя позиция­та си и ловко маневрира, като заобикаля спорните въ­проси, за да угоди на всички. Подобно поведение лесно забелязваме у политиците, но по-трудно у самите себе си. Възможно е понякога да проявявате по-голямо спо­койствие, за да предразположите някого или да се ула­вяте, че се съгласявате с някого, от чието неодобрение се страхувате. Знаете, че ще ви е неприятно, ако ви пори­цаят, и затова променяте поведението си, за да избегне­те порицанието. ,

Порицанието се понася трудно и затова по-лесно е да се поддържа поведение, което ще донесе одобрение. Но когато поемете по този лесен път, вие издигате мне­нието на другите за вас по-високо от собствените си са-мооценки. Това е омагьосан кръг, от който човек в съ­временното общество трудно може да се избави.

За да излезете от капана на потребността от одобре­ние — който ви поставя в зависимост от мненията на другите, — трябва да изследвате факторите, които под­хранват тази потребност. Предлагаме ви кратък екскурс в историческото развитие, който води към поведение на стремеж към одобрение.

ИСТОРИЧЕСКИ КОРЕНИ НА ПОТРЕБНОСТТА ОТ ОДОБРЕНИЕ

Потребността от одобрение се основава върху една-единствена предпоставка. „Не вярвай на себе си — пър­во попитай някой друг." Нашата култура утвърждава поведението на търсене на одобрение като жизнен стан­дарт. Самостоятелното мислене не само не е прието, но е враг на институциите, които са опората на западното общество. Ако сте израснали в това общество, вие сте белязан от това характерно качество. „Не се кълнете в себе си" е същността на потребността от почит — и на гръбнака на културата. Издигнете мнението на другите над вашето собствено и ако тогава не получите одобре­нието им, имате всички причини да се чувствувате по­тиснат, недостоен или виновен, тъй като те са по-важни от вас.

В стремежа си към одобрение вие можете да бъдете манипулиран много лесно. Заложили сте ценността си на мнението на другите и ако те не ви дарят с одобре­нието си, нищо не ви остава. Нямате ценност. Става та­ка, че колкото по-голяма е потребността ви от ласка­телство, толкова по-силно могат да ви манипулират. Всяка стъпка към самоодобрение и към постигане на независимост от одобрението на другите ви отдалечава от техния контрол. В резултат тези полезни стъпки би­ват наричани „егоистични", „неделикатни", „невнима­телни" и така нататък, като целта е да бъдете държан в подчинение. За да осъзнаете този омагьосан кръг на манипулация, спомнете си с колко много послания за стремеж към одобрение ви засипва обществото още от детството, като продължава да ви бомбардира с тях до днес.

РАННИ ПОСЛАНИЯ НА СЕМЕЙСТВОТО ЗА СТРЕМЕЖ КЪМ ОДОБРЕНИЕ

Тук е важно да се подчертае, че малките деца дейст­вително се нуждаят от одобрението на значими за тях възрастни (родителите) в годините, в които се форми­рат. Одобрението обаче не би трябвало да зависи от благоприличието, нито пък детето трябва да получава одобрение от родителите си за всичко, което мисли,чувствува или върши. Увереността в самия себе си може да бъде научена още в люлката, а когато четете този раздел, не бива да смесвате стремежа към одобрение със стремежа към обич. За да не изпитва потребност от одобрение на възрастен човек, детето трябва от самото начало да получава щедро одобрение. Но ако то порас­не и не може да мисли и да действува, без да получи позволение от родителите си, у него отрано са били хвърлени семената на невротична несамоувереност. Ко­гато говорим за стремежа към одобрение като самопо-губваща потребност, имаме предвид децата, които са изработили условен рефлекс да питат мама или татко за всяко нещо, а не децата, които проявяват здрава по­требност от обичта и одобрението на любящи родите­ли.

В повечето случаи нашата култура учи детето да раз­чита по-скоро на другите, отколкото да се доверява на собствената си преценка. За всичко питай мама или тат­ко. „Какво да ям?", „Кога?", „Колко?" Питай мама. „С кого мога да играя?", „Кога?", „Къде?", „Това е твоята стая, но трябва да я подреждаш така) Дрехите на зака­чалките, креватът оправен, играчките в кутията и така нататък."

Ето друга серия от въпроси и отговори, която под­крепя зависимостта и стремежа към одобрение:

„Можеш да облечеш каквото поискаш."

„Така харесваш ли ме, мамо?"

„Не, милата ми. Райетата и точките не си подхож­дат. Върни се и промени или блузата, или панталоните, така че да си подхождат."

Една седмица по-късно...

„Какво да облека, мамо?"

„Нали ти казах, облечи каквото искаш. Защо все ме питаш?"

Защо ли наистина...

Касиерката в магазина пита детето: „Искаш ли бонбонче?" То поглежда към майка си и я пита: „Искам ли бонбонче?" Детето е свикнало за всичко да се допитва до родителите си, дори за това, дали иска, или не иска нещо. Като се започне от играта, яденето и спането и се стигне до приятелствата и мисленето, твърде малко са посланията за самоувереност, които семейството излъч­ва към малките деца. Това е резултат от основното убеждение на татковците и майките, че децата са тяхна собственост. Вместо да им помогнат да мислят само­стоятелно, сами да решават проблемите си и да развият увереност в себе си, родителите често третират децата като вещи.

В „Пророкът" Халил Джубран говори убедително за децата, на които се гледа като на вещи:

„Вашите деца не са ваши деца.

Те са синове и дъщери на Живота, който жадува за себе си.

Те се раждат чрез вас, но не от вас.

И макар да са с вас, не ви принадлежат".

Резултатите от тази стратегия са очевидни у всяко „зависимо" дете. Мама става арбитър, който разтърва­ва биещите се, на когото детето се оплаква от държане­то на брат си, който буквално трябва да мисли за дете­то, да чувствува и да действува вместо него. Не се опит­вай сам да решаваш проблемите си. Мама или татко ще го направят вместо теб. Не вземай сам решенията, кои­то можеш да вземеш, първо се съветвай с някой друг. Децата се съпротивляват срещу опитите да бъдат моделирани като същества, които търсят одобрение.

Хората, които .кивеят в близост с малки деца, могат да потвърдят това безброй примери. Голям брой родите­ли са споделяли : мен преживяванията си, когато учели 1ецата си да ходят по голяма нужда на гърне. Те твър-1ят, че детето по всяка вероятност знае какво се иска от него, и знаят, че то е в състояние да управлява мускули-:е на сфинктера си. Въпреки това детето упорито и умишлено отказва да ходи по голяма нужда на гърне. Това е първият истински протест срещу необходимостта от одобрението на родителя. Вътрешните послания са следните: „Можеш да ми казваш какво да ям, какво да обличам, с кого да играя, кога да спя, кога да се приби­рам, къде да слагам играчките си и дори какво да мисля. Но по голяма нужда ще ходя, когато съм готов/готова." Това е първият успешен протест срещу необходимостта за всичко да се получава одобрението на мама и татко. Като дете сте искали да мислите самостоятелно, да разчитате на себе си. И ако баща ви ви е помагал да си облечете палтото, когато сте били малък, вие сте казва­ли: „Мога сам." Много често обаче са ви отговаряли: „Аз ще ти помогна. Нямаме време да те чакаме" или „Ти си много малък". Тази искра на самостоятелност, това желание да бъдете такъв, какъвто сте, така живи в детството ви, често са били охлаждани в зависимостта от мама или татко. Ако не слушаш, няма да те харесва­ме и ти няма да се харесваш. Под формата на добри намерения семейната клетка подхранва зависимостта и потребността от одобрение. Родители, които не же­лаят децата им да бъдат сполетяни от беда, решават да ги предпазват от опасностите. Резултатът обаче е обра­тен на намерението, тъй като, без да умее да разчита на себе си в моменти на конфликт (да разреши споровете си, да се справи с обидите, да се бие за честта си, да си завоюва място в обществото), човек не може да изгради арсенал от форми на независимо поведение за цял жи­вот.

Вие може да не си спомняте всички послания за стре­меж към одобрение, излъчвани към вас в детството, но най-вероятно много от тях са достигнали до вас в ранна възраст. Докато голяма част от посланията „съветвай се с мама или татко" са били важни за безопасността и здравето ви, предназначението на други е било да ви запознаят със значимо понятие —добро поведение, по­ведение, което ще спечели одобрение. Това одобрение, което би трябвало да е нещо дадено, става зависимо от това, дали ще доставите удоволствие на някого. Въпро­сът тук не е, че одобрението не е важно, а че то би тряб­вало да бъде давано на детето свободно, не като награ­да за добро държане. Едно дете не би трябвало да бъде насърчавано да смесва собствената си само оценка с одобрението на някой друг.

Когато тръгнахте на училище, влязохте в институ­ция, специално създадена, за да насажда мислене и пове­дение, свързани със стремеж към одобрение. Никога не разчитайте на собствената си преценка. Питайте учите­ля дали може да отидете в тоалетната. Сядайте на опре­делен чин. Не се местете, за да не бъдете наказани. Всич­ко бе така организирано, че другите да имат контрол над вас. Вместо да се научите да мислите, ви учеха да не мислите самостоятелно. Сгънете листа си на 16 квад­рата и не пишете върху гънките. Тази вечер научете гла­ви 1 и 2. Упражнете правописа на тези думи. Рисувайте това. Четете онова. Научили са ви да се подчинявате. Ако се съмнявате в нещо, съветвайте се с учителя. Акослучайно си навлечете гнева на учителя или, още по-зле, на директора, с месеци ще трябва да изпитвате чувство на вина. Ученическият ви бележник беше известие за ро­дителите ви, в което се съобщаваше какво одобрение сте извоювали.

Ако погледнете правилника на нашето училище, ве­роятно написан преди посещението на инспектори, си­гурно ще попаднете на подобно твърдение:

Ние, учителите от Н-ското средно училище, вярваме в пълното образователно развитие на всеки ученик. Учебната програма е разработена така, че да отго­варя на индивидуалните потребности на всеки уче­ник от нашето училище. Ние полагаме усилия и на­сърчаваме само осъществяването и индивидуалното развитие на нашите ученици... и т.н. и т.н. и т.н.

Колко са училищата или учителите в САЩ, които се осмеляват да превърнат тези думи в дела? Всеки ученик, който започне да проявява признаци на самоосъществя-ване и себевладеене, бързо бива поставян на мястото му. Учениците, които са самостоятелни и се самоуважа-ват, които не се поддават на чувството на вина и трево­га, систематично биват обявявани за пакостници.

Училищата не умеят да работят с деца, които про­явяват признаци на самостоятелно мислене. В твърде много училища пътят към успеха минава през стремежа към одобрение. Старите стереотипи на любимеца на учителя и на подмазването имат своя логика. Те съ­ществуват и имат ефект. Ако спечелите одобрението на учителите, ако се държите така, както те ви диктуват, ако учите по предложената ви програма, ще завършите училище успешно. Макар и със силна потребност от одобрение, тъй като самоувереността ви е била потиска­на при всеки удобен случай.

Докато стигне до прогимназия, ученикът обикновено е научил урока за стремежа към одобрение. Когато класният му ръководител го запита какво би желал да изучава в гимназията, той отговаря: „Не знам. Вие ще кажете какво ми е необходимо." В гимназията може да му е трудно да решава кои предмети да изучава и ще му е много по-лесно, когато други решават вместо него. В класната стая ще се научи да не поставя под въпрос това, което му се казва. Ще се научи правилно да разви­ва теми и правилно да тълкува „Хамлет". Ще се научи да пише съчинения не въз основа на собствената си пре­ценка и мнения, а с цитати и позовавания, които подкре­пят всяка негова дума. Ако не усвои тези неща, ще бъде наказан с ниски оценки и с неодобрението на учителя. И когато завърши гимназия, ще му е трудно сам да взема решения, защото цели 12 години са му казвали как и какво да мисли. Държали са го на диетата „Съветвай се с учителя" и в деня, в който завършва гимназия, той е неспособен самостоятелно да мисли. Затова се стреми към одобрение и научава, че да получиш одобрението на другите, е равносилно на щастие и успех.

В университета продължава същият модел на втъл­пяване. Написваш по две теми на срок, използуваш при­етия формат, нагласяваш полетата на 16 и 84, написваш го на пишеща машина, с увод, изложение и заключение, научаваш тези и тези глави... Големият монтажен кон­вейер. Съгласявайте се с преподавателите, угаждайте им и ще успеете. Накрая някой студент отива на семинар и преподавателят казва: „Този семестър можете да се занимавате с всичко, каквото пожелаете, в зависимост от интересите си. Ще ви помогна при избора и занима­нията ви, но това е вашето образование и можете да постъпвате, както намерите за добре. Аз ще ви пома­гам, доколкото мога." Изведнъж настава паника. „Колко теми ще трябва да пишем?", „В какъв срок да ги представим?", „Трябва ли да са написани на машина?". Кои книги да четем?", „Колко изпита ще имаме?", „Какви ще бъдат въпросите?", „Колко дълги трябват да оьдат темите ни?", „С какво поле да бъдат написани?", „Всеки ден ли ще трябва да идваме на занимания?"

Това са въпроси на човек, който се стреми към одоб­рение, и те никак не са изненадващи, като се имат пред­вид образователните методи, които разгледахме. Сту­дентът е тренирай да учи заради някого другиго, да на­прави удоволствие на преподавателя и да се съобразява с ггечии стандарти. Неговите въпроси са резултат от сис­тема, която налага стремежа към одобрение като фак­тор за оцеляване. Той се ужасява, че трябва да мисли самостоятелно. Мног о по-лесно и по-сигурно е да прави това, което някой друг очаква от него.

ПОСЛАНИЯ НА ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ ЗА СТРЕМЕЖ КЪМ ОДОБРЕНИЕ

Сигнали, свързани със стремежа към одобрение, по­лучаваме и от други източници. Църквата безспорно оказва голямо влияние и в тази насока. Трябва да се угоди на Йехова, на Христос или на някого, който е извън вас. Водачите на църквата преиначават ученията на големите религиозни водачи и се опитват да насаж­дат конформизъм, като за оръжие използуват страха от възмездието. Следователно човек се държи морално не защото вярва, че това е правилно, а защото бог желае той да се държи така. Ако се съмняваш, обърни се към десетте божи заповеди, а не към самия себе си и към това, в което вярваш. Дръж се прилично, защото някой ти е заповядал и защото ще бъдеш наказан, ако не го правиш, а не защото смяташ, че това е поведението, което ти подхожда. Организираната религия се обръща към потребностите ви, свързани със стремежа към одоб­рение. Тя може да доведе до същото поведение, което вие сам бихте избрали, но в случая не сте избирали сво­бодно.

Най-религиозното преживяване, което можете да из­питвате, е да бъдете водач на самия себе си и да не се нуждаете от одобрението на външна сила. Това е истин­ската религия на собственото Аз , в която индивидът определя поведението си въз основа на собствената си съвест и законите на своята култура, които работят за него, а не защото някой друг му диктува как трябва да се държи. Ако разгледаме внимателно Христос, ще открием индивид, достигнал извънредно висока степен на само осъществяван е, който проповядва увереност в самия себе си и не се бои да си навлече неодобрение. Въпреки това мнозина от последователите му са пре­върнали учението му в катехизис на страха и омразата. (В глава XII вие ще намерите пълно описание на човек, който се е самоосъществил.)

Правителството на САЩ е друг пример на институ­ция, която си служи със стремежа към одобрение като мотиватор на конформизъм. „Не вярвайте на себе си. Вие не притежавате уменията и необходимите средства, за да функционирате сам. Ние ще се грижим за вас. Ние ще удържаме данъците ви, защото ще изхарчите парите си, преди да изтече срокът ви за плащане на данъците. Ние ще ви накараме да станете член на „Социално оси­гуряване", защото вие не бихте могли да решавате сам за себе си или сам да правите спестявания. Вие не тряб­ва да мислите самостоятелно, ние ще подредим живота ви." И така много са примерите, когато правителство­то се простира извън отговорността си да осигурява ос­новни услуги и да управлява обществото.

Съществуващите правила са много повече от хората,които могат да ги нарушат. Ако някой реши да прило­жи всеки съществуващ закон, всички хора ще трябва стотици пъти дневно да нарушават закона. Има прави­ла срещу всичко, включително за това, как да се облича­те на дадено място в даден момент, как да изпитате удоволствие от секса, какво можете да кажете и къде можете да се разхождате. За щастие повечето от тези правила не се прилагат. При все това създателите им често са хора, които твърдят, че знаят кое е добро за вас и че го знаят по-сигурно от вас самия.

Всекидневно сме засипвани със стотици културни по­слания, които ни насърчават да търсим одобрение. Пес­ните, които слушаме всеки ден, са пълни с лирични по­слания за стремеж към одобрение, особено най-нашуме­лите „популярни" песни от последните три десетиле­тия⁵. Тези сладникаво-безобидни текстове на песни на­насят по-голяма вреда, отколкото можем да си предста­вим. Ето някои заглавия, които сочат, че някой или не­що друго е по-важно от вас самия. Без одобрението на този някой или нещо Аз-ът би рухнал.

— „Без теб не мога да живея."

— „Ти ме изпълваш с щастие."

— „С тебе се чувствувам истинска жена."

— „Човек е нищо, докато някой не го обикне."

— „Всичко зависи от теб."

— „Караш ме да се чувствувам нов човек."

— „Докато той има нужда от мен."

— „Ако си отидеш."

— „Хората имат нужда от хора."

— „Ти си светлината на моя живот."

— „Никой друг не може да ме накара да усетя баг­рите, които носиш."

— „Без тебе аз съм нищо."

Следващия път, когато се заслушате в песен, която ви подтиква да се стремите към одобрение, можете да направите следното упражнение. Изберете тези песни, които отразяват начина, по който сте възпитан, а имен­но че ще загинете, ако някой ви критикува или измами. Променете песните, така че да отразяват не стремеж към одобрение, а себевладеене. Например:

— Аз сама се чувствувам като истинска жена. Това няма нищо общо с теб.

— Аз реших да те обичам. Може би съм го искала тогава, но сега промених решението си.

— Хората, които имат нужда от други хора, са най-нещастните на света. Но тези, които искат обич и се радват на хората, са щастливи.

— Толкова съм щастлив/а заради това, което си каз­вам за тебе.

— Аз съм светлината на своя живот, а това, че те има, я прави още по-ярка.

— Мога да престана да те обичам, но на този етап решавам да не го правя.

Естествено точно тези песни няма да станат попу­лярни, но вие можете поне да започнете да пренасочвате несъзнателните послания, които чувате и които отразя­ват начина, по който хората в нашата култура са се научили да мислят. „Без теб аз съм нищо" трябва да се промени в „Без себе си аз съм нищо, но това, че те има, прави този настоящ момент много приятен".

Телевизионните реклами са насочени специално към това ваше мислене, отразяващо стремежа ви към одоб-рение. Голям брой от тези рекламни етюди представят усилията на производителя да ви повлияе да купувате неговите изделия, като подкрепят схващането, че убеж­денията на другите са по-важни от вашите собствени.

Представете си следния диалог, когато някой следо­бед у вас идват приятели на бридж:

Първи приятел (като души въздуха): „Снощи риба ли си пържила, скъпа?", казано с подчертано неодобри­телен тон.

Втори приятел: „Значи Джордж все още пуши пури", със същия неодобрителен тон.

Вие: Изглеждате огорчена, объркана — дори сразе­на, — защото другите не одобряват миризмите в къща­та ви.

Психологичното послание е: „Това, което другите мислят за теб, е много по-важно от това, което мислиш за себе си, следователно, ако не доставяш удоволствие на приятелите си, заслужаваш да се чувствуваш неудо­бно."

Да разгледаме други два етюда и посланието:

1. На угощение с раци сервитьорка слага салфетка около врата на един клиент и забелязва „пръстен около яката му". Съпругата му се свива от срам при мисълта, че непознатата сервитьорка е изразила неодобрение към нея.

2. Жена трепери от страх, като си представя как би­ха я погледнали приятелите й, ако чорапите й не са опъ­нати. „Не бих могла да понеса да си помислят нещо лошо за мен. Нужно ми е тяхното одобрение, затова ще си купя.тази марка чорапи, а не онази."

3. Рекламите за освежители на дъха, пасти за зъби, дезодоранти и специални течности за пръскане са пълни с психологични послания, че вие се нуждаете от одобре­ние и че начинът да го получите е, като си купите съответното изделие. Защо рекламните организатори при­бягват до тази тактика? Защото тя има ефект. Служи на целта им. Те съзнават, че хората са заразени с потреб­ността от одобрение, и извличат полза от тази потреб­ност, като изготвят малки скечове, които излъчват съот­ветните послания.

Това е култура, която високо цени и насърчава стре­межа към одобрение. Затова не е изненадващо откри­тието ви, че отдавате прекалено голямо значение на мнението на другите. През целия си живот сте били об-уславян да правите това и дори семейството ви да е съ­знавало, че трябва да ви помогне да развиете самоуве­реност, спомагателните културни фактори са действува­ли против него. Но вие трябва да скъсате с това поведе­ние на търсене на одобрение. Както полагате усилия да изкорените навика си да се самоподценявате, по съ­щия начин можете да елиминирате и навика да се стре­мите към одобрение. В „Календара на Пъдинхед Уил-сън" Марк Твен дава убедително описание как човек може да се откаже от стереотип като стремежа към одобрение. „Навикът си е навик и никой не бива да го изхвърля през прозореца, а да го придума да слезе по стълбите стъпало след стъпало."

ДА ПРИДУМАТЕ СТРЕМЕЖА КЪМ ОДОБРЕНИЕ ДА СЛЕЗЕ ПО СТЪЛБИТЕ - СТЪПАЛО СЛЕД СТЪПАЛО

Нека се замислим над нещата в света. Казано с ня­колко думи, не можете да угодите на всички. Ако 50% от хората са доволни от вас, вие имате успех. Това не е тайна. Известно ви е, че поне половината от хората във вашия кръг няма да се съгласят най-малко с полови­ната от нещата, които им кажете. Ако това е точно (дори само да погледнете резултатите от изборите, печеле-ни със съкрушителна победа, ще видите, че 44% от насе­лението гласуват срещу победителя), вероятността да спечелите неодобрение, когато изкажете дадено мнение, винаги ще е 50% на 50%.

Имайки предвид това, можете да започнете да гледа­те на неодобрението по нов начин. Когато някой се въз­противи на нещо, казано от вас, вместо да се засегнете или мигновено да промените мнението си, за да получи­те одобрение, можете да кажете, че сте се сблъскали с един представител на тези 50%, които не са съгласни с вас. Съзнанието, че винаги ще срещнете известно не­одобрение за всичко, което чувствувате, казвате или правите, ще ви помогне да излезете от тунела на отчая­нието. След като очаквате неодобрение, няма да сте склонен да се огорчавате от него и моментално ще пре­станете да приравнявате отрицанието на една идея или чувство с отрицанието на самия вас.

Никога не можете да избегнете неодобрението, неза­висимо от силното си желание да го отпъдите. На всяко поддържано от вас мнение съществува контрамнение. Ейбрахам Линкълн споменава за това в разговор, воден в Белия дом, за който пише Франсис Б. Карпентър⁶:

„...Ако трябва да чета и да отбивам всички нападки срещу мен, по-добре това „заведение" да се затвори за всяка друга дейност. Правя това, което смятам за най-добро — най-доброто, на което съм способен, и възнамерявам да го правя докрая. Ако накрая изляза прав, всичко, казано против мен, ще е без значе­ние. Ако изляза неправ, и десет ангела да се закъл­нат, че съм бил прав, няма нищо да променят".

НЯКОИ ПРИМЕРИ НА ТИПИЧНО ПОВЕДЕНИЕ, НАСОЧЕНО КЪМ ПОЛУЧАВАНЕ НА ОДОБРЕНИЕ

Също както самоотхвърлянето, стремежът към одобрение включва широка категория от форми на са-мопогубващо поведение. Ето някои от най-често среща­ните дейности, насочени към получаване на одобрение:

— Променяте позицията си или изменяте убежде­нието си, защото някой проявява признаци на несъгла­сие.

— Смекчавате някое твърдение, за да избегнете реакцията на неудоволствие.

— Подмазвате се, за да накарате някого да ви ха­реса.

— Чувствувате се потиснат или тревожен, ако някой не е съгласен с вас.

— Чувствувате се обиден или подценен, ако някой изрази мнение, противно на вашето.

— Обявявате някого за сноб или „горделивец", с което всъщност искате да кажете „Обръщай ми по-голя­мо внимание".

— Държите се Изключително любезно и клатите глава в знак на съгласие дори когато изобщо не сте съ­гласен с това, което се казва.

— Правите услуги на някого и се бунтувате, че не можете да откажете.

— Смутен от държанието на продавачката, купувате нещо, което не желаете... Или... Страхувате се да го върнете, защото може да й направите лошо впечатле­ние.

— В ресторанта изяждате пържола, която не е при­готвена така, както сте я поръчали, защото, ако я върне­те, сервитьорът няма да ви хареса.

— Говорите неща, които не мислите, само и само да избегнете неодобрението.

— Разпространявате лоши новини за смъртни слу­чаи, разводи, нападения и други подобни и се наслажда­вате, че ви забелязват.

— За да кажете нещо, за да направите покупка или каквото и да е друго, искате позволение от някой ав­торитет във вашия живот, защото се боите от неговото недоволство.

— На всяка крачка се извинявате — целта на прека­лено честото „Извинявайте" е да накарате хората да ви прощават и да ви одобряват непрекъснато.

— Държите се неконформистки, за да привлечете вниманието към себе си. Това е същата невроза, каквато е и конформното ви поведение, целящо външното одоб­рение. Да носите смокинг с обувки за тенис или да ядете картофено пюре с шепи и да искате да ви забележат е също стремеж към одобрение.

— Закъснявате непоправимо навсякъде и за всичко. В този случай няма начин да не ви видят. Това е похват за получаване на одобрение, който принуждава хората да ви обръщат внимание. Вие може би го правите от необходимост да изпъквате. Следователно се ръководи­те от онези, които ви обръщат внимание.

— Опитвате се да направите впечатление на другите с познания по някой въпрос, за който нищо не знаете, като се „правите на всезнаещ".

— Просите комплименти, като се стараете да полу­чите одобрение, и ви е неприятно, когато не го получите.

— Чувствувате се нещастен, ако човек, когото ува­жавате, има мнение, различно от вашето, и ви го казва.

Безспорно списъкът може да се увеличава неограни­чено. Стремежът към одобрение е свързано с културата явление, което лесно се наблюдава във всички краища на света. Той е противен само когато се превърне в по­требност, което, разбира се, е все едно да се откажеш от себе си, а отговорността за това, как се чувствуваш, да поставиш в ръцете на другите, чието одобрение тър­сиш.

При разглеждане на причините за самопогубващото поведение се" разкриват и някои пътища за премахването на потребностите, свързани със стремежа към одобре­ние. По-долу изреждаме някои от по-честите причини — главно от невротичен характер — за подобни поведен-ски прояви. Печалбите от стремежа към одобрение като потребност са следните:

— Отговорността за чувствата си стоварвате върху другите. Ако се чувствувате така, както се чувствувате (отвратително, обиден, потиснат и т. н.), защото някой друг не ви одобрява, следва, че този някой, а не вие — е отговорен за начина, по който се чувствувате.

— Ако другите са отговорни за това, как се чувству­вате, понеже не ви одобряват, то всяка ПРОМЯНА у вас е невъзможна, тъй като те са виновни, че вие се чувствувате така, както се чувствувате. Те са отговорни и за това, че ви пречат да бъдете различен. Следовател-но стремежът към одобрение ви помага да избегнете не­обходимостта да се промените.

— Дотогава, докато те са отговорни и вие не може­те да се промените, не е необходимо да поемате никакви рискове. Следователно, като поддържате стремежа към одобрение като начин на живот, ще можете спокойно да избягвате всякакви дейности в живота си, свързани с поемането на риск.

— Подкрепяте отрицателен Аз-образ и следова­телно насърчавате самосъжалението и бездействието. Ако сте свободен от потребността да получавате одоб­рение, вие ще сте свободен и от самосъжалението, кога­то не получите одобрение.

— Подкрепяте идеята, че другите трябва да се гри­жат за вас, и по този начин се връщате към детето у вас, което трябва да бъде глезено, закриляно и манипу­лирано.

— Като обвинявате другите за чувствата си, си оси­гурявате изкупителна жертва за всичко, което не харес­вате в живота си.

— Самозалъгвате се, че сте харесван от другите, които сте издигнали по-високо от себе си, и по този на­чин изпитвате външно спокойствие, макар вътрешно да негодувате. Дотогава, докато другите са по-важни,'вън­шният изглед ще продължавала бъде от по-голямо зна­чение.

— Утешавате се с факта, че другите ви забелязват, и се хвалите с това пред други приятели, които също се стремят към одобрение.

— Придържате се към културата, която приветству-ва това поведение, и печелите благоразположението на мнозинството.

Тези невротични по характера си печалби са поразително сходни с наградата за само омразата. Всъщност въпросът за избягване на отговорността, промяната и риска е в основата на цялото саморазрушаващо мисле­не и поведение, описвани в тази книга. Без да си служим с езика на медицинската диагностика, ще кажем, че следването на невротични форми на поведение е просто по-лесно, по-познато и по-безопасно. Очевидно стреме­жът към одобрение като потребност не прави изключе­ние.

Нека да пофантазираме. Представете си, че действи­телно търсите одобрение от всички и че е възможно да го получите. Да допуснем също, че целта ви е съвсем здрава. Като имате това предвид, отговорете кой ще е най-подходящият, най-ефективният път да постигнете тази цел? Преди да отговорите, си помислете кой ваш познат се радва на най-голямо одобрение от страна на околните? Как изглежда? Как се държи? С какво при­влича другите? Сигурно ще се сетите за някой, който е честен, прям и откровен, който не се влияе от мненията на другите и е пълноценен. На него сигурно не му остава време да се стреми към одобрение. Най-вероятно той казва нещата такива, каквито са, независимо от по­следствията. Може би смята, че тактичността и дипло-матичността са по-маловажни от откровеността. Той не обича да обижда другите, а просто е човек, който няма време да играе игри — да говори деликатно и да внима­ва как да казва нещата, че никого да не наскърби.

Не е ли това ирония? Хората, които се ползуват с най-голямо одобрение в живота, никога не се стремят към него, не го желаят и не правят усилия, за да го полу­чат.

Ще спомена една басня за илюстрация, тъй като щастието е отсъствие на стремеж към одобрение като потребност:

„Една голяма котка видяла малко котенце да си го­ни опашката и го попитала: „Защо си гониш опаш­ката?" Котенцето отвърнало: „Научих, че най-доб­рото нещо за котката е щастието и че щастието е моята опашка. Затова я гоня: уловя ли я, ще бъда щастлив." Старата котка казала: „Синко, и аз се за­нимавах с проблемите на Вселената. И аз смятах, че щастието е в опашката ми. Но забелязах, че винаги когато я подгоня, тя бяга от мен, а когато си гледам работата, тя ме следва навсякъде".

Следователно иронията е в това, че ако желаете ця­лото това одобрение, най-ефективният път да го полу­чите е да не го желаете, да не го преследвате и да не го очаквате от всекиго. Като се съветвате със себе си и използувате положителната си самооценка като консул­тант, ще получите много по-голямо одобрение.

Разбира се, никога няма да получите одобрение от всички за всичко, което правите, но когато се приемате като ценен-човек, никога няма да се чувствувате потис­нат, когато не получите одобрение. Ще гледате на не­одобрението като на естествена последица от живота си на тази планета, където хората имат индивидуални въз­приятия.
СПЕЦИФИЧНИ СТРАТЕГИИ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА СТРЕМЕЖА КЪМ ОДОБРЕНИЕ КАТО ПОТРЕБНОСТ

За да изкорените поведението си, свързано с търсене на одобрение, ще трябва да осъзнаете невротичните пе­чалби, които извличате, като поддържате това поведе­ние. Освен да откриете нови самовъзвисяващи мисли, когато се сблъсквате с неодобрението (това е най-ефек­тивната стратегия, която можете да приложите), може­те да изпробвате и някои специфични пътища, за да се изтръгнете от магията на стремежа към одобрение.

— Дайте на неодобрението нови тълкувания, които започват с „ти". Например забелязвате, че баща ви не е съгласен с вас и дори се разгневява. Вместо да променя­те позицията си или да се защитавате, просто отговоре­те: „Ти си разстроен и смяташ, че аз би трябвало да мисля по друг начин." Така ще помните, че неодобре­нието е за негова, а не за ваша сметка. Ти-стратегията може да се прилага винаги и да дава изумителни резул­тати, ако овладеете техниката. Ще трябва да устоявате на изкушението да започвате с Аз и да се поставяте в положението на човек, който се защитава, или да про­меняте мнението си, за да получите одобрение.

— Ако мислите, че някой се опитва да ви манипули­ра, като отказва да ви даде одобрение, кажете му го направо. Вместо да увъртате, за да изтръгнете одобре­ние, можете открито да кажете: „Общо взето, бих про­менил/а позицията си сега, за да ти се понравя, но ис­тински вярвам в това, което говоря, и ти ще трябва да го приемеш независимо какво мислиш по въпроса." Или: „Предполагам, че би желал/а да кажа нещо раз­лично." Като давате нови тълкувания на неодобрение­то, ще осъзнавате собственото си мислене и поведение.— Можете да благодарите на някого, че ви дава ин­формация, която ще ви помогне да израснете, макар и тя да не ви се нрави. Като изкажете благодарност, ще сложите край на стремежа към одобрение. Например съпругът ви ви укорява, че се държите стеснително и нервно. Вместо да се опитвате да му доставите удо­волствие, просто му благодарете, че ви е изтъкнал тези недостатъци. Поведението, свързано със стремеж към одобрение, е изчезнало.

— Можете съзнателно да търсите неодобрение и да се тренирате да не се разстройвате. Изберете някого, който със сигурност няма да се съгласи с вас, и като се изправите смело срещу неодобрението, спокойно изло­жете мнението си. Постепенно ще почувствувате облек­чение от това, че вече не се разстройвате и не трябва да променяте схващанията си. Ще си напомняте, че очаква­те това „противопоставяне", че това е тяхна работа, че това няма нищо общо с вас. Като предизвиквате не­одобрението, а не го отбягвате, ще изградите репертоар от форми на поведение за ефективна борба с него.

— Можете да се тренирате да не обръщате внима­ние на неодобрението и на онези, които се стремят да ви манипулират с отрицанието си. Когато мой колега изнасял лекция пред голяма аудитория в Западен Бер­лин, един от слушателите му очевидно се разгневил* от определени коментари. Накрая не можал да се сдържи, хванал се за някакъв страничен проблем, който лекто­рът бил засегнал, и избълвал различни обидни забележ­ки под формата на въпроси. Той се опитвал да подмами лектора и да го въвлече в ожесточен словесен двубой. Моят колега реагирал на тирадата му само с едно „До­бре" и продължил лекцията си. Като не обърнал внима­ние на обидата, той показал, че няма намерение да се приравнява към чувствата на другия. Грубиянът естествено млъкнал. Ако лекторът не беше уверен в себе си, щеше да постави чуждото неодобрение над доброто мнение за себе си и да се обърка, когато срещне неодоб­рение.

— Можете да прекъснете връзката между това, кое­то другите мислят, говорят и правят, и цената, която имате в собствените си очи. Когато се сблъскате с не­одобрение, кажете си: „Тя/той си е такава/такъв. От нея/него друго не мога да очаквам. Това няма нищо общо с мене." Този подход ще премахне раната, която сам си нанасяте, когато свързвате чувствата на друг чо­век със собствените си мисли.

— Когато срещнете неодобрение, си задайте след­ния важен въпрос: „По-добре ли щеше да ми бъде, ако се бяха съгласили с мене?" Отговорът безспорно е „не". Каквото и да мислят другите, то не може да има влия­ние върху вас, освен ако сам/а не пожелаете това. И не­що друго, вероятно ще установите, че значимите за вас лица — шефът ви или приятелят/приятелката ви — ви харесват повече, когато, без да се притеснявате, проявя­вате несъгласие с тях.

— Приемете простия факт, че мнозина няма изобщо да ви разберат и че това е добре. И, обратно, вие също няма да разберете мнозина от хората, които са около вас. Не е и необходимо да ги разберете. Няма нищо лошо в това, че те са различни, а най-основното, което можете да разберете, е, че не разбирате. Густав-Ишхайзер ясно изразява това схващане в няколко реда в „При­види ост и действителност":

„...Ако хората, които не се разбират, поне разберат, че не се разбират, то те започват по-добре да се раз­бират, отколкото когато, без да се разбират, дори не разбират, че не се разбират."— Можете да откажете да спорите или да се опитате да убедите някого в правотата на позицията си, като просто вярвате в нея.

— Вярвайте в преценката си, когато си купувате дре­хи или други лични вещи, без да се допитвате до някого, чието мнение цените повече от своето собствено.

— Престанете да проверявате фактите, за които го­ворите, като карате съпруг а/съпругата си или някой друг да ги потвърждава с фрази като „Нали така, ду-шичко?" или „Нали, Ралф?", или „Питайте Мери, тя ще ви каже".

— Поправете се гласно, след като сте се държали по начин, сочещ, че търсите одобрение. Така вие осъзнава­те склонността си и изпробвате нови форми на поведе­ние.

— Полагайте усилия да сложите край на много­бройните си извинения, които правите дори когато не съжалявате искрено за нещо, което сте казали. Всички извинения са молба за прошка, а молбите за прошка са стремеж към одобрение, което приема формата на „Зная, че не бихте ме одобрили, ако действително исках да направя това, което току-що направих, затова, моля ви, уверете ме, че всичко е наред". Да се извиняваш е пилеене на време. Ако имате нужда някой друг да'ви прости, за да ви стане по-добре, то вие позволявате на хората да контролират чувствата ви. Макар че вие мо­жете да решите никога повече да не се държите по опре­делени начини и да видите някои страни от поведението си като неподходящи, честите извинения са болест, коя­то поставя контрола на чувствата ви в ръцете на дру­гите.

— Когато водите разговор, можете да отчитате вре­мето, през което говори вашият събеседник. Можете да се научите да не сте този, който се обажда рядко, и то само когато го попитат нещо.

— На следващото събиране можете да следите кол­ко пъти ви прекъсват и дали винаги отстъпвате, когато говорите едновременно с някой друг от компанията. Стремежът ви към одобрение може да приеме форма на плахост. Вие можете да измислите начини, за да говори­те, без да бъдете прекъсван, като прикачите етикет към поведението, изникващо в социалната ви среда.

— Отчитайте съотношението между разказните и въпросителните си изречения. Задавате ли въпроси, ис­кате ли разрешение, търсите ли одобрение или изказва­те твърдение? Например въпросът „Хубав ден, нали?" поставя другия в ролята на човек, който решава про­блем, а вас — в ролята на човек, търсещ съгласие. По-простото „Хубав ден" е твърдение, а не опит да се полу­чи отговор. Ако винаги задавате въпроси на другите, вие търсите одобрение в една наистина маловажна об­ласт, но това отразява вашата неувереност, че сте в съ­стояние да контролирате нещата.

Това са първите стъпки за изкореняване на стремежа към одобрение като потребност в живота ви. Целта ви не е да заличите всяко одобрение, а да се стараете да не бъдете демобилизиран от това, че не получавате жаду­ваните от вас похвали. Възхищението е приятно, а одобрението — чудесно изживяване. Това, към което вие се стремите, е да не изпитате огорчение, когато не получите аплодисменти. Както човекът, който се стре­ми да отслабне, не изпробва усърдието си на пълен сто­мах или човекът, който иска да се откаже от тютюнопу­шенето, не изпробва твърдостта на волята си, след като е загасил цигарата, по същия начин и вие няма да се поставите на истинско изпитание, ако не се сблъскате снеодобрение. Може до посиняване да говорите, че ще преживеете неодобрението и че няма да очаквате всеки да ви хвали, но докато не се озовете в условие на съпер­ничество, не можете да знаете на какво сте способен. Ако можете да премахнете от живота си това досадно слабо място, останалото ще е лесно. От момента на раждането си вие сте обусловен да изпитвате потреб­ност от одобрение. Ще са нужни много тренировки, но всяко вложено усилие ще бъде възнаградено. Престане­те ли да се отчайвате, когато се сблъсквате с неодобре­нието, печелите гаранции за живот, пълен с чудесна лич­на свобода в настоящите моменти.