Взаимовръзки

Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи. В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господства Михаил, това се изразява чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се ражда онази мощна тенденция, която довежда до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространява по гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имат съвсем други разбирания. Цялото това величествено дело намира своя завършек в онова, което е основано в Александрия – едно космополитично течение, което има стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.

Такива неща се случват под импулса на Михаил и тогава също се случват. Съществата, участвали в тези земни дела в Михаиловата епоха, не са били на Земята по времето на Мистерията на Голгота. Всички същества, принадлежащи на сферата на Михаил, независимо дали са били човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха са отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност са били безплътни човешки души или такива, които никога не се въплътяват на Земята, всички те в свръхсетивния свят са свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота става факт на Земята. Трябва добре да си представим, също и душевно да почувстваме това, което всъщност е налице тук. Ако изберем аспекта, който се вижда от Земята, си казваме: Тук, в човечеството земното развитие е достигнало до определена точка. Висшият слънчев дух Христос слиза на Земята, въплъщава се в човека Исус от Назарет. Жителите на Земята имат изживяването, че Христос, висшият слънчев Дух, е дошъл при тях. Но те не са много наясно как да оценят това събитие.

Безплътните души, които са събрани около Михаил и живеят в областта на слънчевото съществуване в свръхсетивните светове, са могли да оценят случващото се, но гледано от друг аспект. Те тогава изживяват случващото се за света, но от Слънцето. Изживяват как Христос, – който до онзи момент действа в областта на Слънцето и можеше да бъде достигнат само чрез мистериите, при които хората са се издигали до слънчевата област, – се сбогува със Слънцето, за да се съедини с човечеството на Земята.

За онези същества, които принадлежат на Михаиловата общност, това е мощно и извънредно велико събитие, защото тя има особена връзка с цялата космическа съдба, която се ражда от Слънцето. Те трябваше да се сбогуват с Христос, който дотогава обитава Слънцето и отсега-нататък трябва да заеме своето място на Земята. Това е другият аспект.

Същевременно се явява и нещо друго. Можем да преценим това по правилен начин само когато вземем под внимание следното: Хората от старата епоха не могат да размишляват и техните мисли не извират отвътре. При определени обстоятелства те са били мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото човечество, но не са били умни в смисъла на това, което днес се разбира под «умен». Днес «умен» се нарича човек, който може да извлича мисли от себе си, да мисли логически, да свързва една мисъл с друга и т. н. Това не съществува в миналото. В древни времена не съществуват самостоятелно оформени мисли. Те са били изпращани на Земята едновременно с откровенията, които човек е получавал от духовния свят. Хората не са размишлявали, а са приемали духовното съдържание чрез откровение, те са го приемали така, че мислите са били свързани с него. Днес хората размишляват върху нещата. В миналото духовните впечатления са донасяли мислите със себе си. Мислите са били вдъхновени, инспирирани, а не родени от самия човек. И онзи, който подрежда и управлява космическата интелигентност, стигаща чрез духовните откровения до човечеството, който господства над нея, е именно онова духовно същество, което, ако си послужим с християнската терминология, можем да наречем Архангел Михаил. В Космоса той управлява космическата интелигентност.

Нужно е само да си изясним, какво означава това. Защото макар и в по-различна идейна връзка такъв човек като например Александър Велики, е имал напълно ясното съзнание за това, че мислите му са идвали от Михаил. Без съмнение съответното духовно същество вероятно е носело друго име. Тук си служим с християнската терминология, но терминологията не решава нещата. Човек като Александър Велики не е виждал в себе си нещо друго освен пратеник и оръдие на Михаил. Той не е можел да мисли по друг начин освен: Михаил действа на Земята, а аз съм онзи, чрез който той действа. Такова е било схващането му. Това дава сила също и за волята, въплътена в дела. И един мислител от онова време също не е мислел по друг начин освен: Михаил действа в мен и ми изпраща мислите.

Със слизането на Христос на Земята е свързан и фактът, че заедно със своите последователи Михаил вижда не само сбогуването на Христос със Слънцето, но преди всичко вижда как от ръцете му, от самия Михаил постепенно се изплъзва господството над космическата интелигентност. В онова време от Слънцето се е виждало много ясно, че нещата от духовния свят вече няма да идват при човека с космическото интелигентно съдържание, а че в определен момент самият човек на Земята ще стигне до своята собствена интелигентност. Налице е един важен факт, който прониква дълбоко в душата по отношение на това как космическата интелигентност тече надолу към Земята. Постепенно тя вече не може да бъде намерена в небесата – ако мога да си послужа с този израз, – а е спусната долу на Земята.

И това се случва особено през първите столетия на християнството. Ние виждаме как в първите християнски столетия хората, които още са могли да възприемат подобно нещо, са имали някои прозрения за онова, което със съдържанието на интелигентността се излива към тях от свръхсетивните откровения. Това продължава до 8-то, 9-то следхристиянско столетие. Тогава идва великото решение – Михаил и неговите сподвижници, независимо дали са въплътени или безплътни, е трябвало да си кажат: Хората на Земята започват да стават интелигентни, те започват да проявяват собствения си разум. Космическата интелигентност не може вече да бъде управлявана от Михаил. Михаил чувства как изгубва властта над космическата интелигентност. А когато погледът се насочва надолу към Земята, се вижда как от 8-то, 9-то столетие започна именно тази интелигентна епоха и хората започват да оформят свои собствени мисли.

Описах ви как в отделните школи, например във великата школа от Шартр, са предадени по-нататък традициите за онова, което някога се явяваше на хората потопено в космическата интелигентност. Описах всичко, което е постигнато в тази школа особено в 12-то столетие и се опитах също да изложа как след това управлението на интелигентността на Земята преминава именно в отделните членове на доминиканския орден. Нека разгледаме съчиненията, израснали от християнската схоластика, от онова чудесно духовно течение, което днес се разбира неправилно както от своите привърженици, така и от своите противници, защото не се разглежда в неговата същност. Нека да погледнем как там се полагат усилия, за да се разбере какво означават всъщност понятията и какво за хората и за нещата в света означава интелигентното съдържание. Големият спор между номинализма и реализма се развихря именно сред доминиканския орден. Едните виждат в общите понятия само имена, другите виждат в общите понятия духовни съдържания, които се изявяват в нещата.

Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яснота за вливащата се в човечеството интелигентност. Нищо чудно, че главните интереси на тези, които са около Михаил, се насочват именно към това, което се развива като схоластика на Земята. В онова, което Тома Аквински и неговите ученици провъзгласяват и подържат, което е прието също и от други схоластици, виждаме земния отпечатък на някогашното Михаилово течение. То е свързано с управление на интелигентността, на лъчистата и духовна интелигентност.

Сега тя е на Земята и хората трябваше да постигнат яснота относно нейния смисъл. Погледнато от духовния свят, на Земята е да се види как онова, което принадлежи на областта на Михаил, сега се развива долу, извън неговата власт, и то именно при започващото господство на Гавраил. Мъдростта на посвещението, розенкройцерската мъдрост, както тя се разпространяваше тогава, се състои в това, че нейните притежатели са имали известна яснота относно тези отношения. Именно в онова време е важно да насочим поглед върху начина, по който земното е свързано със свръхсетивното. Защото изглежда, че земното сякаш е откъснато от свръхсетивното, – но то е свързано с него! И от това, което изложих в последните часове, виждате как земното всъщност е свързано със свръхсетивното. Мога да резюмирам свръхсетивните факти само в образи, в имагинации. Те не могат да се опишат с отвлечени понятия, а трябва да се обрисуват образно. Ето защо трябва да опиша това, което става в началото на онова столетие, когато в човечеството се включва съзнателната душа и заедно с нея и интелигентността.

Изминали са вече няколко столетия, откакто Михаил вижда как в 9-то следхристиянско столетие на Земята слиза онова, което по-рано е било космическа интелигентност. Той вижда тази интелигентност да продължава да тече на Земята, да продължава да тече именно в схоластиката. Това е долу на Земята. Той събира онези, които принадлежат на сферата му в областта на Слънцето, независимо дали човешки души, които се намират в живота между смъртта и ново раждане, или които принадлежат на неговата сфера, никога не са били въплътени в човешки тела, но имат определена връзка с човечеството. Представете си, че там са се намирали човешки души, за които ви говорих като за великите учители от школата на Шартр. Една от най-забележителните души, събрани около Михаил, които трябваше да извършат своите дела в свръхсетивните светове в началото на 15-то столетие, е Аланус аб Инсулис. Но също и всички други, които изброих като част от школата в Шартр, са били съединени с тези, които отново са дошли в живота между смъртта и ново раждане и произхождат от ордена на доминиканците; души, които принадлежат на платоническото течение вътрешно са били свързани с онези души, които принадлежат на аристотеловото течение. Тези души минават през всичко, което представляват импулсите на Михаил. Много от тези души са изживели Мистерията на Голгота не в земен аспект, а от позицията на Слънцето. В началото на 15-то столетие те са се намирали в свръхсетивния свят в особено положение.

Тогава под ръководството на Михаил се ражда нещо – трябва да употребим земни изрази, – което бихме искали да наречем – свръхсетивна школа. Това, което някога е била Михаилова мистерия, Михаилово тайнство, възвестявано на посветените в тези мистерии, сега трябва да бъде изменено, защото интелигентността поема пътя си от небето към Земята. Именно самият Михаил облича това в подходяща, изпълнена със значение форма за онези, които събира сега в своята свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие. Тогава в свръхсетивните светове отново оживява всичко, което някога е живяло в мистериите на Слънцето като мъдрост на Михаил. Там по величествен начин е било резюмирано течението на платонизма в аристотелско продължение и е пренесено от Александър Велики в Азия и Египет. Обяснено е било как във всичко това още живее древната духовност. Всички души, свързани с течението, за което говоря, онези души, които именно са били предопределени да принадлежат към антропософското движение, да изградят своята карма във връзка с антропософското движение, взимат участие в свръхсетивната школа. Защото преподаваното там, се преподава от гледната точка на това, че силите, които Михаил е внасял в развитието на човечеството, сега трябва да бъдат развити долу на Земята по друг начин, а именно – чрез собствената интелигентност на човешката душа.

В края на 19-то столетие, в последната му третина, самият Михаил поема управлението на Земята и след като междувременно другите шест Архангела са упражнили своето господство от времето на Александър Велики насам, започва нова епоха на Михаил, която ще бъде различна от другите. Защото при другите Михаилови епохи космическата интелигентност винаги се е проявявала във общочовешкото. Сега обаче – казва Михаил на своите ученици в свръхсетивния свят, – в епохата на Михаил, ще се касае за нещо съвършено различно. Онова, което Михаил е управлявал по отношение на хората в течение на еони и което е инспирирал в земното съществуване, се е изплъзнало от неговата власт. Той ще го намери отново, когато в края на 19-то столетие поеме властта на Земята. Ще го намери, но в особено състояние, защото първо между хората ще се е възцарила лишена от духовност интелигентност. Той ще го намери в най-висока степен изложено на влиянието на ариманическите сили. Защото в същото време, когато интелигентността на Космоса слезе на Земята, все повече и повече нарастват аспирациите на ариманическите същества да откъснат тази космическа интелигентност от властта на Михаил, да я наложат на Земята сама, освободена от неговата власт.

Това е голямата криза от началото на 15-ти век до днес, кризата, в която още се намираме и която се изразява в борбата на Ариман против Михаил – от една страна Ариман, който използва всичко, за да оспори господството на Михаил над интелигентността, която сега е станала земна, и от друга страна Михаил, който се старае с всички импулси, които притежава, след като е изгубил властта над интелигентността, отново да я завладее в началото на своето земно господство от 1879 год. насам. Развитието на човечеството се намира в този повратен момент през последната третина на 19-то столетие. Предишната космическа интелигентност тогава е станала земна и Ариман иска да я направи напълно земна, така че да се развива, както е започнала в епохата на Гавраил. Тази интелигентност е трябвала да стане изцяло земна, да бъде само работа в човешката кръвна общност, работа на редуващите се поколения, работа на силите на размножението. Ариман иска всичко това.

Михаил слиза на Земята. Той може само на Земята отново да намери онова, което междувременно е трябвало да измине своя път, за да могат хората да стигнат до интелигентността и свободата. Така че той трябва го обхване така, че на Земята отново да стане господар над интелигентността, която сега обаче вече действа сред човечеството. Ариман срещу Михаил, Михаил поставен в необходимостта да защищава срещу Ариман това, което е управлявал в течение на еони в полза на човечеството – човечеството днес се намира именно в тази борба. Да бъде човек антропософ, означава да разбере поне до определена степен тази борба. А тя се появява навсякъде. Нейната сянка стои зад кулисите на историческото развитие, но се показва навсякъде във външните факти.

Мои скъпи приятели, душите, които в миналото са били в свръхсетивната школа на Михаил, са взели участие в ученията, които току-що бегло скицирах. Тези учения са се състояли в повторението на това, което от древни времена се е преподавало в мистериите на Слънцето. Те са се състояли в пророческо авансиране на това, което е трябвало да се случи, когато започне новата Михаилова епоха, състояха се в завладяващи предупреждения, че онези, които се намират около Михаил трябва да се осмелят да се хвърлят в течението на Михаил, да поемат импулсите, за да може интелигентността отново да се съедини със съществото на Михаил.

През времето, когато тези чудесни, величествени учения на онази свръхсетивна школа, управлявана от самия Михаил, се предават на съответните души, те взимат участие в едно велико събитие, което в развитието на нашия космос се повтаря само след дълги периоди. Както вече загатнах, когато говорим за божественото, от Земята ние сочим нагоре към свръхсетивния свят. Когато се намираме в живота между смъртта и ново раждане, сочим всъщност към Земята, но не към физическата Земя – тогава се показва нещо мощно, величествено, божествено-духовно. И именно в началото на 15-то столетие, когато започва да работи тази школа, за която ви говорих и множество души в сферата на Михаил вземат участие в нея, тогава е можело да се види това, което както казах, се повтаря само след дълги, дълги периоди в космическото развитие. Насочвайки поглед надолу към Земята, тези души виждат как серафими, херувими и престоли, т. е. съществата от най-висшата, от първата йерархия, извършват мощно велико дело.

Това става в първата третина на 15-то столетие, когато зад кулисите на новото развитие е основана школата на розенкройцерите. Гледайки надолу към Земята от живота между смъртта и ново раждане, се виждат равномерно протичащите дела на серафими, херувими и престоли. Човек вижда как те пренасят духовното от областта на ексусиаи, динамис и кириотетес долу във физическото и чрез тяхната сила вграждат духовното във физическото. От това, което обикновено може да се види в хода на развитието, след големи периоди се ражда нещо величествено, коренно различно. Последният път, когато нещо подобно можеше да се види също и от позицията на духовния свят, е през атлантската епоха. Това, което се случва там в човечеството, се показва, когато сега от духовния свят се вижда как земните области се пронизват от светкавици и от прокънтяващи мощни гръмотевици. Това е, така да се каже, една от онези космически бури, – протичаща като на сън за земните хора, а за духовете, намиращи се около Михаил, явяваща се като нещо мощно и величествено.

Зад това, което в началото на 15-то столетие исторически се случва в човешките души, стои могъщо събитие. То се явява именно, когато в свръхсетивния свят Михаиловите ученици получават знания в неговата школа. Последният път подобно нещо се е случило през атлантската епоха, когато космическата интелигентност все още е космическа. Но вече завладява човешките сърца нещо подобно, което за сегашната земна област се разразява също в духовни светкавици и гръмотевици. Да, наистина е така. В епохата, изживяваща земните сътресения по време на появата на розенкройцерското учение, стават редица чудни неща, които можете да проследите в историята. В тази епоха именно пред духовете в свръхсетивния свят Земята се показа изпълнена, пронизана от бушуването на мощни светкавици и гръмотевици. Това се случва, когато серафими, херувими и престоли пренасят космическата интелигентност в онази част от човешкия организъм, която е нервно-сетивната организация, организацията на главата.

Отново става събитие, което днес не се проявява все още ясно, но в течение на столетия и хилядолетия то ще се прояви и то е, че човек ще бъде напълно преобразен. Преди той е бил чувстващ човек. След това става човек на главата и ума. Интелигентността се превръща в негова собствена интелигентност. Погледнато от свръхсетивната област това е нещо извънредно важно. Там се вижда всичко, което се намира като сила и мощ в сферата на първата йерархия, в сферата на серафими, херувими и престоли, които изявяват и разкриват своята мощ и сила чрез това, че управляват духовното не само в духовната област, както ексусиаи, динамис и кириотетес, но пренасят духовното във физическото, правят от духовното творчески принцип на физическото. Тези серафими, херувими и престоли трябва да извършат дела, които както казах, се повтарят само след еони. Можем да кажем, че това, което Михаил преподава като учение на своите, е известено долу в земните светове със светкавици и гръмотевици. Това е трябвало да бъде разбрано, скъпи приятели, защото тези светкавици и гръмотевици е трябвало да се превърнат във въодушевление и одухотворение в сърцата и в душите на антропософите! И онзи, който действително изпитва стремеж към антропософски ориентираната духовна наука, го носи в себе си несъзнателно – хората не знаят още нищо за това, но скоро ще го узнаят, – такъв човек носи в душата си последствията от това, че в онова време в Михаиловата сфера е приел в себе си небесната антропософия, която предхожда земната. Защото ученията, които Михаил дава, подготвят това, което на Земята трябва да се роди като антропософия.

И така ние имаме двойна свръхсетивна подготовка за това, което трябва да стане антропософия на Земята – подготовката във великата свръхсетивна школа на Михаил от 15-то столетие; после онова, което ви описах като имагинативен култ в свръхсетивния свят в края на 18-ти и в началото на 19-ти век, където в мощни имагинативни образи е развито това, което учениците на Михаил са учили в свръхсетивната школа. Така са подготвени душите, които слизат във физическия свят и от всички тези подготовки са получили стремеж да се насочат към това, което по-късно трябва да действа на Земята като антропософия.

Помислете само, във всичко това вземат участие великите учители от Шартр. Както знаете от моето изложение в последно време, те не са слезли още на Земята. Те изпратиха първо онези души, които действат предимно в ордена на доминиканците, след като са провели заедно нещо като конференция в прехода от 12-то към 13-то столетие.

След това всички тези души отново се събират. Онези, които с огнено слово са преподавали древни учения в Шартр, и тези, които в най-студената, но в най-сърдечно предана работа мъчително се се стремили към овладяване смисъла на интелигентността в схоластиката. Всички те принадлежат към отрядите на Михаил, които се учат в посочената школа. И към тях се прибавят души, които описах в двете групи. Ние имаме школата на Михаил. Имаме имагинативния култ, чиито действия в началото на 19-то столетие ви показах. Имаме значителното събитие, че от края на 70-те години на 19-и век отново започва царуването на Михаил и той се подготвя да приеме долу на Земята интелигентността, която междувременно е изтръгната от неговата власт. Тази интелигентност трябва да стане Михаилова. Ние трябва да разберем смисъла на новата епоха на Михаил.

Онези, които днес идват със стремеж към духовност, която съдържа вече в себе си духовната интелигентност, какъвто е случаят в антропософското движение, в днешната епоха са души, които са тук според тяхната карма и трябва да обърнат внимание на онова, което става на Земята в започващата епоха на Михаил. Те са свързани с всички онези, които не са слезли още на Земята и произхождат от платоническото течение под ръководството на Бернардус Силвестрис, на Аланус аб Инсулис и другите останали горе в свръхсетивното съществуване.

Онези, които с истинска вътрешна всеотдайност на сърцето днес могат да приемат антропософията и да се свържат с нея, носят в себе си импулса от изживяното в свръхсетивния свят в началото на 15-то и в началото на 19-то столетие, – импулса да се явят в края на 20-и век отново на Земята заедно с всички, които не са слизали тук оттогава. Дотогава чрез антропософската духовност ще бъде подготвено онова, което по-късно ще се осъществи от общността като пълно откровение на свръхсетивната подготовка, идваща от горепосочените течения.

Скъпи приятели, антропософът трябва да приеме в съзнанието си казаното и да е наясно, че е призван още сега да подготви онова, което все повече и повече ще трябва да се разпространява като духовност, докато се стигне до кулминационната точка в края на 19-ти век, когато отново ще присъстват истинските антропософи, но заедно с другите. Истинският антропософ трябва да има съзнание, че е нужно да участва и сътрудничи в борбата между Ариман и Михаил. Само благодарение на това, че една такава духовност тече през антропософското движение и се съединява с други духовни течения, Михаил ще намери импулсите, които отново ще го обединят с интелигентността, която макар и да е станала земна, всъщност му принадлежи,.

Моя задача още ще бъде да ви покажа с какви рафинирани средства Ариман иска да възпрепятства това; в каква остра борба се намира 20-и век. Всички тези неща трябва да събудят в нас съзнанието за сериозността на времената, в които живеем, за смелостта, която е нужна, за да се включим по правилен начин в духовните течения. Но когато приемаме в себе си тези неща и си казваме: Ти, душа човешка, можеш да бъдеш призвана за това, когато разбереш как да съдействаш за осигуряване властта на Михаил. Същевременно може да се роди това, което би се нарекло всеотдайно вътрешно ликуване на човешката душа, така да бъде изпълнена със сила. Трябва да намерим вярното настроение за тази мощна смелост и сила. Защото над нас стои записано със свръхсетивни букви: Осъзнайте, че отново ще дойдете на Земята преди края на 20-и век и на края на 20-и век, който обаче вие ще сте подготвили! Осъзнайте как тогава може да се развие това, което сте подготвили!