Взаимовръзки

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Често съм говорил за това, че именно дълбокото вникване в кармическите връзки поставя в истинска светлина същността на свободата. И когато по-точно обгърнем с поглед кармическите връзки, не трябва да се страхуваме, че с това бихме могли да изгубим безпристрастното проникване в същността на човешката свобода. Описах ви нещата, които са свързани както с минали земни съществувания на онези, които влизат в общността на Михаил, така и с живота между смъртта и ново раждане. От това виждате, че при такива хора, т. е. всъщност при всички вас, кармически се касае за това, че духовното играе голяма, много важна роля в цялото вътрешно устройство на душата.

В днешната материалистична епоха човек, който изхожда от всичките отношения на възпитанието и живота, може всъщност да дойде честно до антропософията само благодарение на това, че в себе си има кармически импулс, който го тласка към духовното – иначе неговото идване е нечестно. Този кармически импулс е сбор от всичко онова, което преди слизането в този земен живот е било изпитано така, както го описах.

Но фактът, че човекът е така силно свързан с духовни импулси, които действат направо върху душата му, го довежда дотам, при слизането от духовния във физическия свят да се потопи по-малко интензивно във външното тяло, отколкото това става при другите хора. Бихме искали да кажем: На всички онези, което се вживяват по описания начин в течението на Михаил, им е поставена целта, да влязат във физическото тяло с известна резервираност. И това лежи напълно в основата на кармата на антропософските души.

При онези, които днес, подчинявайки се на вътрешен подтик, се държат съвсем съзнателно и страхливо настрана от антропософското учение, при тях навсякъде намираме, че са здраво заседнали във физическото тяло. При тези, които днес се обръщат към духовния живот, който антропософията иска да даде, намираме, че най-малко астралното тяло и азовата организация са по-слабо свързани с физическия и етерен организъм.

Това обаче обуславя, че човекът ще се справя по-трудно с живота, просто поради това, че има да избира между повече възможности отколкото други, защото лесно израства от това, в което другите са враснали. Помислете само, колко силно някой човек днес е онова, което е станал чрез външните условия на живота и че всъщност, бихме искали да кажем, че няма никакво съмнение, че той принадлежи към тези отношения. Виждаме някой чиновник, търговски съветник, ръководител на строежи, фабрикант и т. н.: Те са това, което са, с абсолютна самопонятност. Без съмнение, и между тях се случва някой да каже: Изглежда, че съм бил роден за нещо по-добро, или поне за нещо друго; но който казва това, не го мисли сериозно. Сравнете с това безкрайните трудности, които се изпречват пред онези, които са тласкани чрез вътрешен стремеж към духовността на антропософията. Може би това никъде не се проявява така очебийно, както при най-младите хора.

Виждате ли, ако вземем именно по-възрастните ученици на Валдорфското училище, онези, които се намират в по-горните класове, намираме както при момчетата, така и при момичетата, че бързо напредват по пътя на духовно-душевното си развитие, но че поради самото това обстоятелство на тези младежи не им е по-лесно, а напротив много по-трудно, защото става по-сложно вътрешно да се овладее живота. Възможностите се разширяват, стават по-големи. И докато иначе в обикновения ход на живота днес съвсем не е особено голяма задача – като оставим настрана някои изключения – за онези, които са възпитатели и учители на подрастващото поколение да намерят средства и пътища, за да могат да дадат правилен съвет, даването на такъв съвет се затруднява именно тогава, когато се съдейства за напредъка на децата във Валдорфското училище, защото напред изпъква общочовешкото и защото далечината на кръгозора, който се усвоява, поставя пред очите на душата по-голям брой възможности.

Ето защо за учителите във Валдорфското училище, след като кармата ги е довела до тази професия, е необходимо да усвоят широк кръгозор, обширно познание на света, ширина на чувстването на света, далновидност. Всички педагогически правила и подробности са много по-маловажни на това място, отколкото далновидността. И можем вече да кажем: При нещо подобно като кармата на такъв учител отново се показва как се откриват много повече възможности, отколкото иначе. Такъв младеж или дете не поставя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки. За всичко, което съществува като кармически предпоставки, тласкащи към антропософията, най-добре можем да предизвикаме разбиране, когато не говорим педантично очертано, а повече загатваме такива неща и охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите.

Всичко това обаче налага необходимостта, антропософът да обърне внимание на едно предварително условие, на една при него особено силно развита предпоставка в кармата му. Могат да бъдат казани най-различни неща и ние ще споменем още разнообразни неща относно причините, поради които един или друг характер, един или друг темперамент е тласкан към антропософията от събитията на духовния свят, които описах. Но всички подтици, тласкащи отделните антропософи към антропософията, имат нещо като противоположен насрещен образ, по-силно предначертан от мировия дух, отколкото е случаят при другите хора.

Всичко, съществуващо като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в живота, изисква от антпропософите инициатива, вътрешна инициатива на душевния живот. И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията, изисква да обърна внимание как в душата ми – повече или по-малко задълбочено – се явява необходимостта да проявя душевна инициатива в живота, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо.

Това всъщност е написано в кармата на всеки антропософ: Стани човек с инициатива и виж, когато поради препятствия на твоето тяло или поради пречки, които иначе се изправят пред тебе, не можеш с инициативата да намериш центъра на твоето същество как всъщност страданията и радостите при теб зависят всъщност от това намиране или не намиране на личната инициатива. Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива.

Помислете, че с това всъщност е казано извънредно много. Защото днес има много неща, които заблуждават извънредно много по отношение на всичко, което може да направлява и ръководи съждението. А без ясна преценка за отношенията на живота инициативата не се разгръща от основите на душата. Но кое днес ни довежда до ясна преценка на живота?

Скъпи приятели, нека да обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и да си отговорим на въпроса как можем да стигнем до определена яснота по отношение на една от най-важните характерни черти на нашия съвременен живот. Ще видите, че при това, което днес ще кажа, се касае за нещо подобно на яйцето на Колумб. Но при яйцето на Колумб се касае някому да дойде на ум да го постави така, че то да може да стои изправено; а също и при това, за което сега ще говоря, ще се касае за това, на някого да му дойде на ум, да му хрумне.

Ние живеем в епохата на материализма. Това, което съдбовно се случва около нас и вътре в нас, от една страна стои под знака на материализма, а от друга страна в знака на застъпения навсякъде за сега интелектуализъм. Охарактеризирах този интелектуализъм вчера при журналистите и при стремежа да се обсъждат работите на света навсякъде в народни събрания. Трябва да осъзнаем, колко силно човекът днес стои под влиянието на тези две съвременни течения. Защото почти е невъзможно да избегне тези настоящи течения на интелектуализма и на материализма, както е невъзможно без да има чадър, да не се намокри, когато вали. Това е навсякъде около нас.

Следователно помислете само: Ние можем да не знаем определени неща, които трябва да знаем, ако не ги прочетем във вестника. Не можем да научим определени неща, които трябва да научим, ако не ги учим в смисъла на материализма. Как някой може днес да стане лекар, ако при това не иска «да консумира» материализма! Той не може другояче, освен да приеме материализма; разбира се, че трябва да стори това. И ако не иска да приеме материализма, не може да бъде действителен лекар в смисъла на днешното време. Следователно ние сме постоянно изложени на това. Но то действа необикновено силно в кармата.

Всичко това обаче е създадено като че ли, затова да подкопае инициативата в душите! Всяко народно събрание, в което човек отива като народно събрание има само една цел, да подкопае инициативата на отделните хора, с изключение на онези, които говорят или са ръководители. Всеки вестник може да изпълни своята задача само тогава, когато създава «настроение», следователно когато подкопава инициативата на отделния човек.

Трябва да насочим поглед върху тези неща и да осъзнаем, че всъщност това, което човекът има като свое обикновено съзнание, е много малка стаичка. Всичко, което става около човека по описания начин, има огромно влияние върху подсъзнанието. И в крайна сметка не ни остава нищо друго – ако мога да се изразя така, – освен като хора да бъдем и съвременници. Някои вярват, че в дадена епоха човек би могъл да бъде «само човек», но това води до гибел – ние трябва да бъдем също и съвременници. Естествено че е лошо, ако човек не е нищо друго, освен съвременник, но все пак той трябва да бъде и съвременник; това означава, че трябва да имаме чувство за това, което става във времето.

Без съмнение на някои антропософски души им липсва живото чувство за това, което е във времето като приятно искат да плуват извън времето. В това отношение човек може да има най-странните изживявания в разговори с антропософи. Те знаят например много добре кой е бил Ликург, но понякога могат да проявят такова непознаване на съвременниците, което е просто трогателно.

Това се дължи именно на факта, че – понеже заложбата за инициативата е налице – човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е – простете за израза – като пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент. Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради общ страх от живота. Ние трябва да прозрем тези неща.

Когато по този начин навсякъде теоретически и практически се сблъскваме с материализма и материализмът е мощен, ние сме затруднени в нашата инициатива. И ако един антропософ има чувство за това, той навсякъде бива отклоняван и отблъснат чрез практическия и теоретическия материализъм даже чак до най-силните импулси на неговата воля. Обаче това оформя кармата по особен начин. И ако наблюдавате добре себе си, относно това ще изпитвате нещо във вашия живот от сутрин до вечер. И от това следва да се породи общото чувство: Как теоретически и практически мога да докажа на материализма неговата погрешност? И този е стремежът, съществуващ у много антропософски души, по някакъв начин да докажат погрешността на материализма. Тази е загадката на живота, дадена на мнозина от нас теоретически и практически: Как можем да докажем на материализма неговата погрешност?

Някой, който е минал през училище, станал е учен – примери има достатъчно много в Антропософското общество, – когато се пробуди антропософски, чувства извънредно силен стремеж да опровергае материализма, да води борба против материализма, да каже всичко възможно против материализма. Той започва да води борба против материализма, да го опровергава, вярва може би именно чрез това, че стои истински в течението на Михаил. Най-често това не се удава и може да се каже, че нещата, които се казват против материализма, се казват много често от добра воля, но те всъщност не успяват, не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и практическо отношение. Защо е така? Това е, което възпрепятства яснотата на преценките.

Антропософът застава така и за да не остане неговата инициатива непроявена, иска да е наясно с това, което идва срещу него като материализъм. Той иска навсякъде да намери погрешността на материализма и по правило не намира много нещо. Той вярва, че опровергава материализма, но материализмът винаги отново се изправя. На какво се дължи това?

Сега идва именно това, което, бих искал да кажа, е яйцето на Колумб. На какво се дължи това, скъпи приятели?

Виждате ли, то се дължи на това, че материализмът е верен – нещо, което често пъти съм казвал. Материализмът не е погрешен, а има право. Оттам идва това. И антропософът трябва да се научи по един особен начин, че материализмът има право. Той трябва да научи това именно по този начин: Материализмът има право, но той важи само за физическото тяло. Другите хора, които са материалисти, познават само физическото тяло, или поне вярват, че го познават. Тази е грешката; грешката не лежи в материализма. Когато човек се запознава с анатомията, физиологията или с практическия живот по материалистичен начин, той се научава да познава истината, но тази истина важи само за физическото естество. И това признание трябва да бъде направено от най-дълбоката вътрешност на човешкото същество, – че материализмът има право в неговата област и че блестящата страна на новото време е, че е намерена истината в областта на материализма. Но въпросът има неговата практическа страна, неговата практическа кармическа страна.

В кармата на антропософа може да се случи да изпита чувството: Аз живея с такива хора, с които дори кармата ме е събрала – вчера говорих за това, –живея заедно с хора, които познават само материализма, които знаят истината само за физическия живот; те не идват при антропософията, защото са заблудени от правилността на това, което знаят.

Днес ние живеем в епохата на Михаил с душата, в която се намира изтръгналата се от властта на Михаил интелектуалност. Когато самият Михаил управлява космическата интелигентност, нещата се представят различно. Тогава космическата интелигентност постоянно е изтръгвала душата от това, което е съществувало като материализъм. Естествено и в други епохи е имало материалисти, но не както в нашата епоха. В други епохи когато някой е бил материалист, е бил всаден с

Табела 8


аза и с астралното си тяло в неговото физическо и етерно тяло и е чувствал своето физическо тяло /виж рис. вдясно, светло/. Но това, което Михаил е управлявал като космическа интелигентност, отново е откъсвало душата от физическото тяло /жълто/. Днес живеем до хора, свързани сме често пъти кармически с тях, в които положението е следното: Те имат физическото тяло, но понеже космическата интелигентност е отпаднала от властта на Михаил и, така да се каже, живее лично, индивидуално в човека, азът, цялото духовно-душевно същество на човека остава вътре във физическото тяло /виж рис. вляво/. Те стоят до нас като тяхното духовно-душевно същество е дълбоко потопено във физическо им тяло. Така трябва да гледаме на това съобразно истината, когато стоим до хора без интерес към духовното. И това стоене до такива хора не трябва да предизвиква само симпатия и антипатия в обикновения смисъл, а трябва да има в себе си нещо потресаващо. То може да има в себе си нещо потресаващо, скъпи приятели! Ние биваме разтърсени, когато насочим поглед върху онези материалисти, които често пъти са високо надарени, които от определени инстинкти също могат да имат много добри подтици, но не могат да стигнат до духовното.

Ние долавяме потресаващото тогава, когато обгърнем с поглед именно големите дарби, благородните човешки качества при материалистите. Защото не може и да става дума, че онзи, който днес, във времето на великите решения не може да намери път до спиритуализма не уврежда своя душевен живот в следващото въплъщение. Той получава такова увреждане. И всъщност – наред с това явление, че благодарение на тяхната карма днес определен брой хора имат стремеж към духовното, а други не могат да достигнат до това духовно – при виждането на това противоречие наред с този факт би трябвало да намерим в кармическия съвместен живот с такива хора, каквито охарактеризирах, нещо дълбоко разтърсващо, нещо дълбоко вълнуващо душата ни. Само тогава ще разберем нашата карма, иначе не. Защото ако вземем всичко това, което казах за михаилизма, ако мога да го нарека така, ще открием, че «михаелитите» са обхванати в душата си от една сила, която от духовното иска да действа в целия човек, чак във физическото тяло.

Вчера охарактеризирах това като казах, че тези хора събличат расовото естество, онова, което от природното съществуване предава на човека отпечатък, така че той е този или онзи човек. И когато човекът в тази земна инкарнация, в която тук сега става антропософ, бива обхванат от духовното, той бива подготвен да съществува не вече според такива външни признаци, а такъв, какъвто е в неговото сегашно въплъщение. Някога при този човек – нека съзнаваме това с всичката скромност, – духът ще покаже как може да създава физиономия, да създава формата на човека.

Това никога не е било в мировата история. Досега хората са изграждали физиономията си от силите, лежащи в основите на техните народи, от физическото. И днес още от физиономиите на хората, особено когато са млади, когато лицата още не са набраздени от грижите на живота или от радостите и възторга, от божествената страна на живота, бихме могли да кажем, откъде произхождат те. Някога ще има хора, по физиономията на които ще можем да кажем какви са били в тяхното минало въплъщение, когато са се домогвали до духовното. Тогава до тях ще стоят другите – и какво ще означава тогава кармата? Тогава кармата ще е смъкнала кармическите сродства, кармическите афинитети.

В това отношение онзи, който взема живота сериозно, ще ви каже: – Човекът кармически е бил свързан с мнозина или още е свързан с такива, които не могат да влязат в духовното. И може би наред с известно сродство на живота той ще чувства дълбока отчужденост, напълно оправдано ще чувства една такава дълбока отчужденост. Кармическата връзка, която иначе съществува в живота, отпада, тя изчезва. И между човек, който стои вън в полето на материализма, и човек, който стои в полето на духовността, вече не остава нищо кармическо, остава това, като че ли материалистът особено внимателно трябва да наблюдава другия. И ние можем да насочим поглед към едно време в бъдещето, когато онези, които в течение на 20-то столетие ще навлязат все повече и повече в духовното, ще стоят наред с други, които в минали земни съществувания са живели кармически свързани с тях. В това бъдеще все по-малко ще се проявяват кармическите афинитети, кармическите родства; но онова, което ще е останало от кармическите родства, ще е, че стоящите в полето на материализма ще трябва да гледат стоящите в полето на духовността. В бъдеще днешните материалисти ще гледат към днешните духовни хора. Това ще остане от кармата.

Това отново е потресаващ факт, скъпи приятели. И защо ще бъде така? О, това е вложено в един мъдър божествен миров план. Чрез какво днес материалистите се оставят да им бъде доказано нещо? Чрез това, че го имат пред очите си, чрез това, че могат да го напипат с ръцете си. Стоящите в полето на материализма ще виждат с очите си, ще могат да напипват с ръцете си при онези, с които по-рано са били кармически свързани, по тяхната физиономия, по израза на цялото им същество що е духът. Защото сега духът ще бъде сила, която създава физиономията. Така ще бъде доказано за очите, ще бъде доказано на самия човек как духът е нещо творящо в света. И към кармата на приелите антропософски ориентираната духовна наука хора ще принадлежи, че ще могат да демонстрират пред онези, които днес стоят в полето на материализма, че има дух, и че духът се доказва на самия човек чрез решенията на боговете.

Но за да се стигне дотам, е необходимо да не заставаме срещу интелектуализма с неясна, мъглява дейност, да не излизаме без чадър. Искам да кажа, че сега ние сме изложени на това, което нарекох две течения – произнасянето на речи и писателството. Казах, че както човек се намокря, когато излиза без дъждобран когато вали, така и това идва към хората – не може да бъде другояче. В «най-нежната младежка възраст», когато сме станали на 20 до 24 години, ние трябва да изучаваме в материалистичните книги онова, което е необходимо. Да, през тази нежна възраст до 20, 24 години положението е действително такова, че, когато изучаваме нещата, сме подготвяни вътрешно напълно за материализма, подготвяни сме за него от съчетаването на изреченията, от пластичното изграждане на изреченията. Можем да се опълчваме срещу това – но нищо не помага, въпреки всичко сме подготвяни чрез това.

Тук именно е необходимо да не си служим само с формалности. Днес не можем да предпазим даден човек, да не бъде изложен на интелектуалния материализъм. Защото днес е невъзможно да не се пишат материалистични книги върху ботаниката или върху анатомията; отношението на живота не позволява това. Касае се обаче да обхванем тези неща не само формално, а да ги обхванем в тяхната действителност. Тук трябва да разберем, че понеже Михаил не изтръгва вече душевно-духовното от физическо-телесното както по-рано, Ариман може да действа върху душевно-духовното, намиращо се в тялото. И именно тогава, когато това душевно-духовно естество е надарено, но потъва дълбоко в тялото, то е много достъпно за Ариман, изложено е особено много на Ариман. И Ариман намира своята плячка особено при най-надарените хора, за да изтръгне интелигентността от Михаил, да я отнеме от Михаил. Тогава настъпва именно това, което в нашето време играе много по-голяма роля, отколкото обикновено се мисли. Ариманическите духове не могат да се въплътят, но те могат понякога да се вселят, да проникнат временно човешките души и човешките тела. Тогава блестящият, превъзхождащият дух на една ариманическа интелигентност е по-силен от това, което се намира в отделния човек – много, много по-силен. Тогава колкото и умен да е отделният човек, колкото и много да е учил той, когато физическото тяло е напълно обзето от тази ученост, един ариманически дух може да се всели временно в него. Тогава през неговите очи гледа Ариман, Ариман движи неговите пръсти, Ариман е този, който смърка, Ариман е този, който ходи.

Антропософите не трябва с уплаха да отстъпват пред такива познания. Защото само това може да доведе интелектуализма в неговата действителност пред душата. Ариман е велика, превъзхождаща интелигентност и той би искал да постигне нещо особено с развитието на Земята. Той използва всеки случай, когато духовността така навлиза в тялото на някой човек, че то е силно обхванато и чрез това силно обхващане на тялото от духа съзнанието е понижено и приспано по известен начин. И тогава се случва – това е станало възможно именно в наше време – тогава се случва един блестящ дух да се настани в някой човек, но той да превишава човешката личност. Тогава един такъв дух, който се намира в една човешка личност и превишава човешката личност, може да действа на Земята, да действа, както хората действат.

Към това Ариман се стреми първоначално, той се стреми силно към това. Аз ви говорих за явяването отново на Земята на онези, които сега приемат духовното, които вършат това съвсем честно и интензивно; това ще бъде в края на столетието. Но ариманическите духове искат най-силно да използват точно това време, понеже хората са силно завладени от обзелата ги интелигентна същност, понеже хората са невероятно умни. Днес се страхуваме да срещнем някой умен човек! Но постоянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората. А това остроумие, което се възпитава и развива, се използва от Ариман. И когато телата също са особено подходящи за това съзнанието да може да бъде понижено и размътено, тогава се случва самият Ариман да се яви инкорпориран, да навлезе в тялото на човека и се прояви в човешка форма. Може да се докаже, че Ариман вече на два пъти се е явявал по този начин като писател. И за този, който като антропософ иска да обгърне ясно и строго живота с поглед, ще се касае и в този случай да не изпада в положението да не разпознава нещата.

Защо каква полза има, скъпи приятели, ако някой издаде някъде една книга и написва своето име върху нея, а всъщност той съвсем не е авторът? Тогава истинският автор бива припознат за един друг. Ако Ариман е автор на някаква книга как би могло да бъде от полза, ако считаме за автор някой човек, а всъщност Ариман е този, който чрез своята блестяща дарба така се проявява във всичко, че може да се отъждестви със стила на даден човек! Как това може да бъде за благото на хората, ако Ариман е писателят и хората смесват неговите произведения с човешко творчество? Да усвои човек в тази област способността да различава нещата, това е безусловно необходимо, мои скъпи приятели.

Исках да ви доведа до това, за да обърна вниманието ви върху едно явление, което става в нашата епоха. В лекцията, която ще изнеса следващия петък ще навляза в по-големи и по-точни подробности по този въпрос.

ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 8 август 1924 г.
Дълго време говорихме за кармическите отношения, свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот сред антропософското движение. И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия – пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август – бих искал да изнеса като заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.

Всички вие скъпи приятели, сте забелязали как кармата на отделния антропософ е минала през разнообразни форми на изграждане в минали земни съществувания и в живота между смъртта и ново раждане. И особено през последните два часа можахме вече да загатнем какво значение може да има това за кармата на отделния антропософ. Видяхме, че кармата на антропософа е свързана с цялото развитие, през което е преминал принципът на Михаил в течение на дълги, дълги епохи. Ние първо видяхме повече по абстрактен начин как от властта на Михаил отпада онова, което можахме да наречем управление на космическата интелигентност. В по-древни времена хората, както казах, не са приписвали интелигентността на себе си, а всичко, което са проявявали във форми на интелигентността, са го считали, че произхожда от инспирацията на по-висши същества. И сведущите в тази област са знаели, че това са онези висши същества, които в християнската терминология по-късно са наречени Михаил и неговите сподвижници. Посочих ви 8-то и 9-то столетие като онзи период от развитието на цивилизованото човечество, в който космическата интелигентност постепенно се насочва към Земята, така да се каже, приема форма на капки, които след това живеят в отделните души като лична интелигентност, като личен ум. Аз също ви посочих как – традиционно, но също и с известно разбиране – погледът остава насочен към космическата интелигентност, т.е. към древното управление на Михаил. Когато насочим поглед към в много отношения отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, като изхожда от походите на Александър Велики, е живяло като аристотелизъм в Азия, което после прониква мистиката на Изтока и я прави, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после е пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост действа там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени намираме отблясък на възгледите, насочени към космическата интелигентност.

Нека достатъчно ясно да видим как хората са си представяли това. За целта бих искал да начертая скица на това, което тези мавърски учени и техните ученици са учили в Испания в 10-и, 11-и, 12-и век, по същото време, когато на други места в Европа царува школата от Шартр, за която подробно разказах.

В Испания мавърските учени и преди всичко Аверое учат, че интелигентността царува навсякъде, че целият свят, космосът е изпълнен от всецаруващата интелигентност. Хората долу на Земята имат различни качества, но нямат собствена лична интелигентност. Винаги, когато един човек действа на Земята, една капка от интелигентността, един лъч на интелигентността, идваща от всемирната интелигентност, се потопява в известна степен в главата, в тялото на човека, изпълва го, така че когато човек ходи по Земята, има в себе си част от общата космическа интелигентност. Когато човекът умира, Табела 9

Мавро-испанските учени са учели, че човекът няма лично безсмъртие. Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество – така са казвали тези учени – е, че през времето на живота си той може да развие умственото знание. Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това е, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не може да се покаже по друг начин, освен така, че доминиканците са казвали: Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес трябва да кажем това по друг начин. Но за онова време е понятно, че човек, който не приема личното безсмъртие, както Аверое в Испания, е обявен за еретик. Днес трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие, това трайно съзнание за личността, след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики как мислят върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те? Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, биха казали: Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. Или биха изразили това космологически; именно от една такава общност, каквато е била тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето. Така би се отговорило космологически.

Това отива в Азия, връща се от Азия обратно и пламти във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпват за личното безсмъртие. Не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: Това е заблуждение; а трябва да кажем: Развитието на човечеството донася индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие е било изтъквано първо в схоластиката на доминиканците. И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не е вярна за онова време, е проповядвана във висшите школи, подържани от маврите в Испания. Днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а също и по отношение на онези, които разпространяват старите учения. Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин. Ето защо е важно постоянно да си казваме: Това, което доминиканските схоластици са наричали безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза съзнателната душа.

Бихме могли да опишем това и напълно образно, имагинативно. Когато днес умира някой човек, който действително е имал възможността през времето на земния си живот да проникне душата си с интелигентност, с истинска интелигентност, тогава той минава през вратата на смъртта и поглежда назад към земния си живот, който е бил самостоятелен земен живот. В предишните столетия, след като е минавал през вратата на смъртта, човекът е поглеждал обратно към своя земен живот, виждал е как етерното тяло се разтваря в Космоса, как след това той минава през душевната област, изживява земните събития на своя живот в обратен ред. Тогава е можел да си каже: Така чрез Слънцето Михаил управлява онова, което беше мое. Тази е именно голямата разлика. Но ние можем да преценим едно такова развитие, ако насочим поглед зад кулисите на съществуването и видим духовното зад материалното. Важното е да виждаме как външните събития в човечеството се формират от духовния свят.

Сега трябва да се пренесете отново във всичко онова, което казах. Пренесете се в онзи факт, че с 9-то следхристиянско столетие се извършва кризата: Космическата интелигентност слиза долу между земните хора. Това е обективен факт, то е онова, което става. А сега се пренесете в сферата на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници е управлявал както разказах, както е наблюдавано и изживяно сбогуването на Христос от Слънцето и слизането му на Земята в Тайната на Голгота, как постепенно космическата интелигентност все повече слиза долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално познание. Едно важно събитие, направило дълбоко впечатление именно върху онези, които принадлежат към Михаил – последният път ги нарекох «михаелити» – това е важно събитие от особен характер, превъзхождащо всички други събития, което по-рано в друга връзка вече охарактеризирах, как то заема място в развитието на земната цивилизация. Но сега то трябва да бъде охарактеризирано така, както изглежда, гледано от Слънцето под аспекта на михаилитите; както се вижда от перспективата, когато се гледа от царството на Михаил към Земята.

Това важно събитие, това значително събитие става в 869 година. То е Осмият вселенски събор в Константинопол, на който догматично е било констатирано: Старият възглед за трихотомията – човекът се състои от тяло, душа и дух – е еретически, човекът има само тяло и душа, само че душата има някои духовни качества. Докато обективно интелигентността преминава в отделните човеци, на Земята е постановено по категоричен начин – така че никой, който се намира в европейската цивилизация, не се осмелява да противоречи, – че трихотомията е погрешна, че тя е еретическа. Не бива да се говори, че човекът има тяло, душа и дух, а да се говори само за тяло и душа и на душата да се приписват някои духовни качества и сили. С това на Земята става нещо, за което в царствата на Михаил е можело само да се каже: В душите на хората ще се вмъкне убеждението, че духовното е само едно душевно качество, че духовното не е божественото, което царува в хода на развитието на човечеството. – Погледнете долу Земята – това говори Михаил – там изчезва съзнанието за духа. – Но, скъпи приятели, с изчезване на съзнанието за духа е свързано това, за което днес предимно искаме да говорим.

Сега вие ще кажете: Но как се случва всъщност, че на определен брой Михаилови ангели внезапно им хрумва да излязат от царството на Михаил? А на другите не им хрумва да излязат от това царство! – Трябва да призная, че този е един от най-трудните въпроси, които могат да бъдат повдигнати по отношение на новото развитие на човечеството. Това е всъщност въпрос, който, когато човек се занимава с него, трябва да раздвижи всички вътрешни сили. Това е въпрос, който дълбоко и вътрешно е свързан с целия човешки живот.

Виждате ли, тук в основата фактически стои един космически факт. Знаете от лекциите, които изнесох на това място, че всичко, което се счита за физическа планета, е колектив от духовни същества. Когато гледаме нагоре към една звезда, това, което се явява физически, е само външността; в действителност там имаме работа с колектив от духовни същества. Но съществува определена противоположност – която винаги е съществувала, откакто е имало земно развитие – между интелигенциите на всички планети и интелигенцията на Слънцето. От една страна имаме интелигенцията на Слънцето, от друга страна имаме интелигенциите на планетите. И винаги е било така, че интелигенцията на Слънцето е стояла под господството на Михаил, а другите планетни интелигенции под властта на другите архангели. Следователно можем да кажем:
ИНТЕЛИГЕНЦИЯ НА СЛЪНЦЕТО

МИХАИЛ

Венера: АНАИЛ

Марс: САМАИЛ

Юпитер: ЗАХАРИИЛ

Луна: ГАВРАИЛ

Сатурн: ОРИФИИЛ

Когато настъпват 8-то, 9-то, 10-то столетие, се случва така, че отделните планетни интелигенции взимат под внимание обстоятелството, че Земята се е изменила, че Слънцето също се е изменило. Да, това, което става там навън в небесното пространство, което астрономите описват, е само външната страна. Знаете, че около всеки 11 години имаме период на слънчевите петна. Слънцето свети на Земята така, че определени места по него са тъмни, определени места са като петна. Това не винаги е било така. В много древни времена Слънцето е светело като еднообразен диск, по него не е имало петна. И след хиляди и хиляди години Слънцето ще има значително повече петна, отколкото днес. То ще става все по-петнисто. Това винаги е външната изява на факта, че силата на Михаил, космическата сила на интелигентността все повече намалява. В умножаването на слънчевите петна чрез космическото развитие се показва упадъкът, разрушаването на Слънцето; все повече се показва помътняването на Слънцето, остаряването на Слънцето в Космоса. И от появяването на достатъчно голям брой слънчеви петна другите планетни интелигенции разбират, че не искат вече да бъдат управлявани от Слънцето. Те си поставят за цел вече да не оставят Земята да бъде зависима от Слънцето, а да може да зависи директно от Космоса. Това става чрез решенията на планетните съвети на архангелите. А именно еманципацията на планетната интелигенция става под ръководството на Орифиил, който ръководи тази еманципация от интелигенцията на Слънцето. Това е било пълното разделяне на мирови същества, които дотогава са били единни. Слънчевата интелигенция на Михаил и планетните интелигенции постепенно стигат до космическа опозиция едни спрямо други.

Да, макар и на съществата от йерархията на архангелите да приписваме съвършено друг вид душевна сила, съвършено друго устройство на вътрешното им същество – трябва също да им припишем решения, разсъждения върху това, което става. Ние, хората също не вземаме решения по друг начин, освен като гледаме нещата, които стават външно, оставяйки фактите да говорят, и под влияние на фактите правим това или онова. Само че между раждането и смъртта за нас са меродавни земните факти. За съществата от йерархията на ангелите са меродавни такива факти, като тези, че в планетния живот става разцепление. Едната група се обръща към интелигенцията на Земята и с това същевременно към планетните интелигенции; другата група остава вярна на сферата на Михаил, за да пренесе и внесе в цялото бъдеще това, което Михаил управлява като нещо вечно. Решаващо е, дали в цялото бъдеще Михаил може да пренесе това, което е вечно в неговото действие и то сега, когато цялата сила е при човеците; когато това, което се явява във физическото Слънце, потъмнява и постепенно изчезва.

Така виждаме как едно космическо събитие причинява разцепление между ангелите, които по-рано са били обединени с Михаил. Но тези същества вземат участие в образуването на кармическото развитие. А сега разгледайте всичко това, както става в живота между смъртта и ново раждане. Там не всяка човешка душа може да действа сама, също и не всеки ангел, който ръководи човека, може да действа сам, а там йерархията на ангелите действа заедно. В задружното действие се изживява кармата. Естествено, когато в един земен живот съм свързан с хора, и пренасяме това в следващия живот, тогава ангелът на единния човек трябва да се срещне с ангела на другия човек. Трябва да се стигне до съвместна дейност и това много пъти е било така. Това, което става на Земята при Вселенския събор от 869 година е ужасно потресаващо, бих искал да кажа, смазващо. То е сигнал за нещо огромно, което става горе в духовния свят. Това е разтърсващото – ако някой остане на правилни позиции като правилно използва космическата интелигентност спрямо такива свръхмощни отношения на фактите – потресаващо важното, което настъпва и все повече и повече настъпва, е, че ангелът на една човешка душа, която по-рано кармически е била свързана с друга човешка душа, не отива заедно с ангела на тази друга човешка душа. Единият ангел на две кармически свързани човешки души остава при Михаил, другият слиза долу на Земята. Какво е трябвало да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на съзнателната душа, сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, е трябвало да се случи това, че в кармата на хората настъпва безредие! С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството. В кармата на по-новото човечество настъпва безредие. В следващите земни съществувания вече не всички изживявания са правилно поставени в кармата. И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпва разцепление в йерархията на ангелите, принадлежащи към Михаил.

И сега можем да изкажем нещо, което е свързано с кармата на Антропософското общество, което е от извънредно голямо значение, което, бих искал да кажа, едва сега дава правилния нюанс. Защото всичко, което в крайна сметка може да се характеризира, опирайки се на дадените условия, не изчерпва онова, което става зад кулисите в духовния свят. Слабо и бледо е това, което избираме като мисли от земните отношения. След такава подготовка трябва да пристъпим към това, което характеризира чисто духовното.

Ние трябва да кажем: Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж честно е събрало душите в Антропософското общество, естествено важи. Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред кармата си! Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото – това от една страна, – а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение е налице фактът, че съответният човек се стреми обратно към кармата, към действителната карма, към изживяването на действителната карма. За познаващия това е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата. Виждате ли, с този факт е свързано много от това, което е съдба за отделния човек в Антропософското общество, както и съдбата на цялото общество, защото те се сливат в едно.

Сега трябва да обгърнем с поглед следното: Виждате ли, хората, които са свързани със съществата от йерархията на ангелите, останали в царството на Михаил, на тези хора им е трудно да намерят форми на интелигентност, за това, което трябва да разберат. Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с почитането на Михаил. Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата сфера. Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството. Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума. Другите, чиито ангели отпадат от сферата на Михаил – което естествено е свързано с кармата, защото ангелът отпада, когато е свързан с дадена човешка карма, която отговаря на това, – другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, но в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото. Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани. Този е бил големият спор, който дълго време бушувамежду доминиканците и францисканците. Доминиканците не могат да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към сферата на Михаил. Францисканците, последователи на Дънс Скотус – не на Скотус Еригена – са изцяло номиналисти. Те казват: – Интелигентността, е само сбор от думи. – Но всичко, което се разиграва като спорове между хората, всичко това е отражение на мощни борби, които стават между едната група ангели и другата група ангели.

Виждате ли, съществата от йерархията на ангелите, които се съединяват със земния принцип, от към 9-то, 10-то столетие насам всъщност живеят на Земята. И отново това е потресаващото, скъпи приятели. Материализмът на Земята нараства, най-напредналите, най-умните хора отричат духовното, започват да се подиграват с твърдението, че около тях има духовни същества също както има физически хора. В това време, в което се разпространява материализмът, все повече и повече ангели слизат и живеят на Земята. Те взимат участие в това, което се върши на Земята. В определени времена, когато човешкото съзнание е замъглено, именно те се вселяват и действат на Земята. Голям брой ангелски същества се въздържат, но онези, които според ангелската си карма стоят най-близо до ариманическите същества, не се въздържат, а се вселяват в хора, потопяват се в хора през определени времена.

Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил. При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме – както сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот» – настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното. На човек му се иска наистина отвсякъде да почерпи възможност да охарактеризира този величествен преход, който стана чрез настъпването епохата на Михаил. И ние трябва да се почувстваме вътре във всичко, което е антропософско движение. Защото цялото това величие се проявява първо в навлязлата вече в безредие човешка карма. Когато помислим как в кармическите връзки се крие една всеобща истина и как светът е такъв, че даже в тези всеобщи кармически връзки в течение на столетия можаха да се намесят изключенията, и как се появява изискването, космическите изключения да бъдат приведени в техния порядък, тогава ще почувстваме – защото тази е задачата, мисията на антропософското движение – великото значение и необходимост на антропософското движение.

Това, мои скъпи приятели, трябва да залегне във вашите души, когато си казвате: Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си стремеж да влезнат в антропософския живот, при изтичането на 20-то столетие, те отново ще бъдат призовани, да постигнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение. Обаче това може да стане само тогава, когато тези неща заживеят в нас, когато в нас заживее разбирането за това, което като космическо-духовно естество прониква в земно-физическото, когато даже и в земната интелигентност, във възгледите на хората проникне съзнанието за значението на Михаил.

Този импулс трябва да бъде душата на антропософския живот; самата душа трябва да иска да стои вътре в антропософското движение. С това ще намерим възможност да запазим в душите си не само имащите велико значение мисли, но и да оживим тези мисли, така че чрез тях душите да се оформят по-нататък по антропософски начин, за да може душата в действителност да стане онова, което трябва да бъде – чрез несъзнателния си стремеж душата да достигне до антропософията, за да бъде обхваната от мисията на антропософията. За да оставите това спокойно да действа върху вас, затова в този последен час ви казвам тези сериозни думи. Ние ще продължим, когато отново се съберем. Когато отново се съберем в първите дни на септември, ще продължим тези разглеждания. Междувременно бих искал да съм вложил във вашите души, в сърцата на всички вас това, което трябваше да говоря тази вечер във връзка с кармата на отделните антропософи и на Антропософското общество.