За третото състояние на човека след смъртта, което е състояние на наставляване на онези, които отиват на Небето

513.
Обучението и наставленията са поверени на ангели от различни общества, преди всичко на тези, които живеят в северната и южната посока, понеже там обществата се намират в разумността и мъдростта поради познанията за благото и истината. Местата за обучение са разположе-ни на север и са разнообразни, подредени и различени спо-ред родове и видове небесни блага, та всички и всеки да се наставляват според своите нрави и способност за възпри-емане. Тези места се простират в кръг на голямо разстоя-ние и натам Господ изпраща добрите духове, след като приключи второто им състояние в света на духовете, за да се наставляват. Обаче не всички; онези, които са били наставлявани на света, още там са подготвени за Небето от Господ, и се възнасят по други пътища: някои веднага след смъртта, други след кратко съжителство с добрите духове, при което по-грубите техни мисли и чувства, про-изтичащи от почестите и богатствата на света, биват отстранени, и така те се пречистват; някои преди това подлежат на опустошение (vastatio)*, което става на мес-та под земята, наречени нисшата земя, където те силно страдат. Това са онези хора, които на света са усвоили лъжите, но все пак са водели живот в добро; лъжите обаче пускат здрави корени и, преди да се разпръснат, духовете не могат да видят истината, затова и не я разбират. Но за опустошенията и за начините, по които те стават, се говори надълго в „Небесни тайни".

*Т.е. отделяне и отстраняване на всичко, което не е сродно с Небето.- Бел ред.

514.
Всички, които са в местата за обучаване, обитават раз-делени; всеки от тях обаче е свързан чрез своите вът-решни начала с небесното общество, в което ще отиде; поради това, че обществата на Небето са подредени спо-ред небесната форма (гл.200-212), същото важи за места-та, където става обучаването; затова, гледани от Небе-то, те се явяват като Небето в умален вид: простират се надлъж от запад на изток и нашир от юг на север, но широчината привидно е по-малка от дължината. Подред-бата в общи линии е следната: най-отпред са онези, кои-то са умрели като деца и се обучават до своята юношес-ка възраст на Небето, а след като прекарват детството си със своите наставнички, биват заведени там от Гос-под и се обучават. Зад тях са местата, където се обуча-ват хората, умрели възрастни, които са живели на света в любов към истината, идваща от благото. Зад тях пък са онези, които са се били посветили на религията на Мо-хамед, водели са на света нравствен живот, признавали са един Бог, зачитайки Господ като самия Пророк. Като от-стъпят от Мохамед, понеже той не може да направи нищо, те пристъпват към Господ, започват да Го почи-тат, признават Неговата Божественост и тогава се обу-чават на християнската религия. Зад тях, най-далеч на се-вер, са местата за обучаване на разни езичници, които на света са водели добър живот според своята религия, до-били са един вид съвест и са постъпвали праведно и пра-вилно, но не заради законите на своята държава, а заради законите на своята религия, чиято святост всячески са спазвали и са се грижили по никой начин да не бъде погазе-на. Като се обучават, всички те лесно стигат до призна-ване на Господ, понеже със сърцата си долавят, че Бог не е невидим, а видим в човешки облик; езичниците превъз-хождат по брой останалите, като най-добри сред тях са онези, които идват от Африка.

515.
Но не всички се обучават по един и същи начин, нито пък от едни и същи небесни общества: онези, които от детс-твото биват наставлявани на Небето, се обучават при ан-гелите на вътрешните небеса, понеже нито са попили лъжи от лъжовни религии, нито са замърсили духовния си живот с грубостите от почестите и богатствата на све-та. Повечето от онези, които са умрели възрастни, се ръ-ководят от ангелите на крайното небе, защото тези анге-ли им подхождат повече от ангелите на вътрешните небе-са, притежаващи вътрешна мъдрост, която хората все още не биха могли да възприемат. Мохамеданите пък биват наставлявани от такива ангели, които преди са били моха-медани, но са се обърнали в християнството. Също и езич-ниците се обучават от ангели, които са били езичници.

516.
Всяко обучаване става съгласно учението на Словото, не от Словото без учение: християните биват обучавани въз основа на небесното учение, което напълно се съгласу-ва с вътрешния смисъл на Словото. Останалите, като например мохамеданите и езичниците, въз основа на уче-ния, пригодени към тяхното разбиране, които се различа-ват от небесното само по това, че наставляват на духовен живот чрез нравствения живот, като се съгласуват с добрите догмати на тяхната религия, според която са родили своя живот на света.

517.
Обучението на Небето се различава от обучението на све-та по това, че мислите се изпращат не до паметта, а до живота; тъй като паметта на духовете е в техния жи-вот, те приемат и попиват всичко, което се съгласува с техния живот, обаче не приемат, още по-малко попиват онова, което не се съгласува с него, тъй като духовете са олицетворения на чувствата и следователно притежа-ват човешка форма, наподобяваща техните чувства. На духовете постоянно им се внушава любов към истината за полза на живота; Господ предвижда всеки да обича служ-бата, която подхожда на неговия нрав; тази любов още повече се засилва от надеждата, че в бъдеще ще станат ангели. А понеже на Небето всяка служба се отнася към об-щата служба, ще рече, към царството Господне, което там е тяхната родина, и понеже всяка една особена и еди-нична служба е толкова по-висша, колкото по-близо се от-нася към общата, то всички безбройни особени и единич-ни служби са добри и небесни; ето защо, любовта към ис-тината е свързана при всеки един с любовта към служба-та, така че да действат като едно. Чрез това истина-та израства в служба, като самите истини, които духове-те изучават, са истини на службата: така се наставляват ангелските духове и се подготвят за Небето. Любовта към истината, приложена в служба, се внушава чрез различ-ни средства, повечето от тях неизвестни на света: пре-ди всичко чрез изображения на службите, които в света на духовете се извършват по хиляди начини, носейки такава наслада и красотата, че проникват духа от вътрешното начало на неговия ум до външното начало на неговото тяло и така въздействат върху цялото; накрая духът става сякаш [олицетворение на] своята служба; поради което, дойде ли в обществото, за което се е подготвял чрез нас-тавленията, той живее същински тогава, когато изпълнява своята служба. От тук може да се установи, че познани-ята, които са външните истини, никого не завеждат на Небето, а [това прави] самият живот, тоест животът на службата, внушаван чрез познанията.

518.
Имало духове, които се убедили, че ще идат на Небето и ще бъдат приети в него преди други, защото били учени и били писали много за Словото и за учението на Църква-та, вярвайки, че с това ще станат по-мъдри, и че за тях е казано: „И разумните ще сияят като светлината на твърдта, а ония, които са обърнали мнозина към прав-дата - като звездите, за всякога" (Даниил, 12:3). Но те били изследвани дали техните познания обитават само в паметта или и в живота. Онези, които изпитват същин-ска любов към истината заради отделените от телесно-то и от светското служби, които сами по себе си са ду-ховни служби, след като бъдат обучени, се приемат на Небето; тогава всъщност им се дава да узнаят какво све-ти на Небето, а именно, Божията истина, която там е небесната светлина в службата, и че тази служба е осно-вата, която приема лъчите на светлината и ги обръща в различни цветове. Онези пък, при които знанията обита-ват в паметта и които са добили способност да разсъж-дават върху истините и да доказват приетите за прин-ципи положения, които, макар лъжовни, след доказване изглеждат като истинни, не са били в небесната светлина; имали са надменна увереност, присъща на повечето с та-къв разум, че са по-вещи от другите, че им е отредено да отидат на Небето, и че ангелите трябва да им служат; за да се изтръгне надменното им убеждение, те били издигнати до първото или крайното небе, за да влязат в някое ангелско общество, но едва престъпили прага, в очите им притъмняло от действието на небесната светлина, пос-ле интелектът им се разстроил, а накрая и дишането им прекъсвало като при умиращи; когато усетили топлина-та на Небето, която е небесната любов, те започнали Утрешно да се измъчват. Ето защо ги отритнали, а пос-ле те научили, че не знанията правят ангела, а самият жи-вот, придобиван чрез познанията, понеже познанията, ако се разглеждат сами по себе си, са извън Небето, а жи-вотът, придобиван чрез познанията, е вътре в него.

519.
Щом духовете се подготвят за Небето чрез обучения на споменатите места, което става за кратко време, поне-же са обзети от духовните идеи, така че разбират мно-го наведнъж, те обличат ангелски одежди, повечето снежнобели като от висон; тогава тръгват по пътя, кой-то води нагоре към Небето и се оставят на ангелите-па-зинели; после биват приети от други ангели и биват въ-ведени в обществата, където опознават разни видове щастие, а накрая Господ направлява всеки един до съот-ветното общество. Това става по различни пътища, по-някога заобиколени; пътищата, по които биват водени, не знае никой ангел, а единствено Господ. Щом като духът пристигне в своето общество, тогава неговите вът-решни начала, които са в съгласие с вътрешните начала на ангелите, обитаващи това общество, се отварят, а те го разпознават и с радост го приемат.

521.
Онези, които не са научени за Небето, за пътя към Небе-то, за живота на Небето в човека, са на мнение, че биват приемани на Небето единствено поради милосърдието към вярващите и към онези, за които Господ се застъпва, което значи, че [там] приемат единствено по милост; следователно, те вярват, че всеки един човек може да бъде спасен по милостта на Господа; някои дори са на мнение, че всички от Ада също ще бъдат спасени. Явно те не знаят нищо за човека и за това, че той е точно такъв, какъвто е неговият живот, като животът му е такъв, каквато е неговата любов, при това не само относно вътрешното, което принадлежи на неговата воля и на неговия интелект, но също и във външното, което при-надлежи на неговото тяло, а също и че телесният образ е само външната форма, в която действено се проявява вътрешното, следователно, че целият човек е своята любов (виж по-горе гл.363). Нито пък знаят, че тялото не живее от само себе си, а чрез своя дух, които е самото чувство на човека и че духовното му тяло не е друго, освен неговата любов в човешка форма, в която той се явя-ва след смъртта (виж по-горе гл.453-460). Ето защо, дока-то не знае това, на човека може да му се внуши да вярва, че спасението не представлява нищо друго, освен Божие благоволение, което наричат милосърдие или благодат.

522.
Нека обаче първо се каже какво е Божието милосърдие: Божието милосърдие е чисто милосърдие към целия чо-вешки род за неговото спасение; то постоянно пребива-ва при всеки човек, без никога да се оттегля от никого: поради тази причина всеки, който може да бъде спасен, бива спасен. Но никой не може да се спаси иначе, освен чрез Божиите средства, които са разкрити от Господ в Словото; Божиите средства са онова, което се нарича Божии истини; те учат по какъв начин [трябва] да живее човек, така че да може да бъде спасен; чрез тях Господ води човека на Небето и чрез тях вдъхва в него живота на Небето; Господ го прави при всички, но не може да даде живот небесен на онзи, който не страни от злото, защото злото го възпрепятства. Доколкото значи чо-векът страни от злото, Господ го води чрез своите Бо-жии средства, поради чисто милосърдие, при това от ранното му детство до края на неговия живот на света, а после във вечността. Ето това се разбира под Божие милосърдие; от тук става ясно, че Господното Милосър-дие представлява чисто милосърдие, но не пряко, тоест не такова, че всеки да се спасява поради благоволението на Господ, независимо от това как е живял.

523.
Господ никога не върши нищо срещу порядъка, защото Сам Той е порядъкът: Божиите истини, произтичащи от Господ, са онова, което гради порядъка, Божиите истини са закони на порядъка, според които Господ води човека. Ето защо да се спасява човекът поради пряко ми-лосърдие е против Божия порядък, а което е против Бо-жия порядък то е против Божественото. Божият поря-дък е Небето при човека, което човекът е извратил чрез живот срещу законите на порядъка- които са Божиите . истини; човекът бива върнат към този порядък от Гос-под - поради чистото му милосърдие - чрез законите нa порядъка, и доколкото се завръща към порядъка, приема в себе си Небето, а които приема Небето, отива на Небето. Оттук пак става ясно, че Господното милосър-дие е чисто. но не пряко.

524.
Ако хората можеха да бъдат спасени с прякото милосър-дие, биха се спасили всички до един, та дори онези, които са в Ада; впрочем, Ад не би имало, тъй като Господ е самото милосърдие, самата любов, самото благо. Ето защо против Неговата Божественост ще бъде да се каже, че всички [хора] могат да бъдат пряко спасени, но Той не ги спасява: известно е от Словото, че Господ желае спасение за всички и [не желае] гибел за никого.

525.
Мнозина, които идват в другия живот от християнския свят, носят със себе си вярата, че ще бъдат спасени по-ради прякото милосърдие, понеже за това са се молили; след като били изследвани обаче, се открило, че за тях да отидеш на Небето означава единствено да бъдеш допус-нат, като онзи, който бива допуснат, вкусва небесна ра-дост; това показало, че те съвсем не знаят какво е Небе-то и какви са небесните удоволствия. Ето защо им се ка-зало, че Господ не отрича Небето за никого и, ако желаят могат да бъдат допуснати, дори и да прекарат там някое време. Онези, които пожелали, били допуснати, но още на прага, поради полъха на небесната топлина - любовта, в която живеят ангелите, и поради силата на небесната светлина - Божията истина, усетили, че им се свива сър-цето толкова силно, че се почувствували в адското мъче-ние, наместо в небесната наслада. Щом мъките им свър-шили, те избягали през глава. Така чрез живия опит им било внушено, че Небето не може да се даде на никого по-ради пряко милосърдие.