За Небето и неговите чудеса и за Ада според видяно и чуто (лондон, 1758 година) Съдържание Част I за Небето

141.
На Небето, също както и на Земята, има четири посоки: изток, юг, запад и север; всички са определени от своето Слънце - на Небето от небесното Слънце, което е Гос­под, на земята - от Слънцето в света. Между тях обаче има много разлики. Първата разлика е, че на света юг се нарича мястото, където слънцето се намира най-високо спрямо земята, докато север е обратното - мястото, където слънцето е сякаш под земята; изтокът е там, къ­дето слънцето ежедневно изгрява, а пък запад е там, къ­дето то залязва. И така, в света всички посоки се опреде­лят спрямо юг. На Небето обаче изток се нарича онова място, където се явява Господ като Слънце; запад е в про­тивоположната посока, вдясно на Небето се намира юг, а северът там е вляво. Това важи във всяко движение или обръщане на лицата и телата на ангелите. На Небето следователно всички посоки се определят спрямо изток Онова място, където се явява Господ като Слънце, бива наричано изток, защото всяко жизнено начало идва от Него като Слънце. Също така и понеже ангелите прие­мат светлината и топлината, или любовта и разумността, от Господ. се казва, че Господ изгрява сред тях: ето защо, Господ бива наричан в Словото изток.

142.
Друга разлика е, че ангелите винаги са обърнати с лице на изток, с гръб на запад, отдясно на тях стои юг, а отляво им е север. Но това трудно може да се разбере в света, понеже човек обръща лицето си във всяка посока, и след­ва да бъде обяснено. Цялото Небе се обръща към Господ като към своя общ център; следователно, натам се обръ­щат и всички ангели. Известно е, че и на земята всичко е насочено към общ център; небесната посока се различава обаче от онази в света, понеже там към общия си център се насочва предното, а пък в света това прави долното. Тази насока в света се нарича центростремителна или също гравитация. Във всеки момент вътрешните начала на ангелите са обърнати напред; тъй като тези начала се изразяват в лицето, следователно именно лицето е, което определи посоката.

143.
Че изток е пред лицата на ангелите при всяко обръщане на тежите лице и тяло, е още по-трудно да се разбере, понеже на земята всички посоки са пред лицето на човека според завъртането; така че това също трябва да се обясни. Ангелите обръщат лицата си и насочват телата си навсякъде подобно на хората, обаче пред очите им ви­наги е изтокът. При ангелите обръщането не е като при хората, а има друг произход; макар да изглеждат подобни, те все пак не са такива. Начало тук е властващата лю­бов; от нея произлизат всички определения при ангелите и при духовете, защото, както се каза малко по-горе, тех­ните вътрешни начала във всеки момент са обърнати към своя общ център, това ще рече, към Господ като Слънце на Небето. Ето защо, тъй като любовта е пред тялото вътрешно начало и то се изразява върху лицата им, бидейки негова външна форма, пред тях винаги стои любовта, която властва; но на Небето тя е Господ като Слънце, защото всяка любов идва от Него; понеже Сам Господ пребивава в своята любов сред ангелите, то значи Господ прави така, че те да Го виждат, накъдето и да се обръщат. Тези въпроси не могат да бъдат разясня­вани повече засега, но по-нататък, особено там, където се говори за представянията и появяванията, както и за времето и пространството на Небето, нещата ще ста­нат по-ясни за разсъдъка. Чрез множество преживявания ми бе дадено да узная, дори да усетя, че ангелите винаги имат пред лицата си Господ. Колкото и пъти да общувах с ангелите, забелязвах пред лицето си присъствието на Господ, когото, макар че не бе видим, все пак усещах в светлината; ангелите неведнъж потвърждаваха, че е така. Понеже Господ постоянно стои пред лицата на ан­гелите, в нашия свят се казва, че онези, които вярват в Него и Го обичат, Го гледат и Го виждат, че Той им е пред очите и лицата. Това, че се говори така, произтича от духовния свят, тъй като много неща в човешката реч са дошли оттам, макар и човекът изобщо да не го осъзнава.

144.
Такова обръщане към Господ е сред чудесата на Небето, защото множество ангели могат да бъдат заедно на едно място, извръщайки лице и тяло един към друг, като все пак всички виждат Господ пред себе си и за всеки един [из­между ангелите] вдясно е юг, вляво е север, а зад гърба му е запад. Към чудесата се отнася и това, че макар всеки взор на ангелите да е обърнат на изток, те имат поглед също и към останалите три посоки; само че те ги виж­дат чрез своето вътрешно зрение, т.е. чрез мисълта. Към чудесата спада и това, че на Небето никому не е поз­волено да стои зад гърба на друг и да го гледа отзад, защо­то тогава се смущава въздействието на благото и ис­тинното, които идват от Господ.

145.
Ангелите виждат Господ по един начин, а Господ вижда ангелите по друг начин; ангелите виждат Господ чрез очите си, Господ обаче ги гледа в челата, защото челото съответства на любовта, а чрез нея Господ въздейст­ва върху тяхната воля, като прави така, че да бъде ви­дим чрез разума, на който очите съответстват.

146.
Посоките на Небето, които съставят небесното царст­во на Господ, се различават от посоките, съставящи Не­говото духовно царство, защото, Господ се явява пред ангелите от Своето небесно царство като слънце, дока­то пред ангелите от Своето духовно царство се явява като Луна, а изток е там, където се появява Господ; разс­тоянието между Слънцето и Луната там е тридесет градуса, като същото важи за посоките. Че Небето се разделя на две царства, наричани небесно и духовно, се вижда от главата по този въпрос (гл.20 - 28); че Господ се явява в небесното царство като Слънце, а пък в духовно­то царство като Луна, проличава от гл.118. Но от тук по­соките в Небето не стават безразлични, защото нито духовните ангели могат да се качват при небесните, нито небесните могат да слизат при духовните (гл.35).

147.
От тук става ясно какво е присъствието на Господ на Небето: Той е навсякъде и при всекиго в доброто и исти­ната, които произхождат от Него; следователно сред ангелите Той е при самия Себе си, както бе казано по-горе (гл.12). Усетът за Господнето присъствие е заложен във вътрешното начало на ангелите; благодарение на него очите им виждат Господ извън себе си, тъй като Господ в тях и Господ извън тях са една непрекъснатост. Така става ясно по какъв начин трябва да се разбира, че Господ е в тях и че те са в Него, според словата Му: „Пребъдете в Мен и Аз във вас" (Йоан, 15:4), „Който яде моята плът и пие моята кръв, пребъдва в Мен и Аз в него" (Йоан, 6:56). Плътта на Господ обозначава Божието благо, докато кръвта на Господ обозначава Божията истина.

148.
Всички на Небето живеят в различни области според по­соките: на изток и запад обитават онези, които са в бла­гото на любовта -- на изток са онези, които го възприе­мат ясно, на запад са онези, които го възприемат мъгля­во; на юг и север обитават онези, които приемат мъд­ростта [идваща от благото] - на юг са изложените на нейната ясна светлина, а на север — тези, които са в смътната и светлина. Също както ангелите в небесното царство Господне обитават и ангелите в духовното Му царство, с тази разлика, че са разпределени според благото на любовта и светлината на истината, идеща из бла­гото; тъй като любовта в небесното царство е любов към Господ, светлината на истината от там е мъдрост; напротив, в духовното царство любовта е [насочена] към ближния и се нарича обич, като светлината на истин­ното от нея представлява разумност, която се нарича също вяра (виж по-горе гл.23); дори има и разлика според посоките, защото, както беше казано вече малко по-горе (гл.146), при двете царства между посоките има разстоя­ние от тридесет градуса.

149.
По подобен начин живеят също ангелите във всяко общес­тво на Небето: на изток обитават онези, които се нами­рат в по-висока степен на любов и обич; на запад са оне­зи, които имат любов и обич в по-малка степен; на юг жи­веят повече осветените от разумност и мъдрост, на се­вер онези, които са по-малко осветени. Те са разделени по такъв начин, понеже всяко общество изобразява Небето и всяко от тях представя Небето в умален вид (виж по-горе, от гл.51 до гл.58). Същото става в ангелските събра­ния. Техният ред следва небесната форма, и по силата на този ред всеки си знае мястото. Господ дори предвижда

150.
Ето защо посоките на Небето означават и качествата на съществата, които обитават там: изтокът означава любовта и нейното благо, ясно възприемани; западът оз­начава същите качества, но неясно възприемани; югът е мъдростта и разумността в ярка светлина, а северът оз­начава пак тях, но в неясна светлина. Понеже имат това значение, посоките го запазват и във вътрешния или ду­ховния смисъл на Словото, понеже той напълно се съгла­сува с онова, което съществува на Небето.

151.
Точно обратното е при онези, които са в Ада, понеже те не виждат там Господ нито като Слънце, нито като Луна, ами са се отвърнали от Него, гледайки една Тъма вместо слънцето в света, и един Мрак вместо земната луна. Онези, които се наричат демони, гледат, вместо слънцето в света, към една Тъма, докато онези, които се наричат духове, гледат, вместо земната луна, към един Мрак. Това, че слънцето от света и земната луна не се по­явяват в духовния свят, а вместо слънцето, обратно на небесното Слънце, има Тъма и вместо луната, обратно на небесната Луна, има Мрак, може да се види по-горе (гл.122). От тук, посоките на Ада са противоположни на небесни­те посоки: изтокът за неговите обитатели е там, къде­то са тъмата и мракът; западът за тях е там, където им се явява небесното слънце, югът при тях е вдясно, а севе­рът е наляво. Това е така при всяко обръщане на техни­те тела; те не могат другояче, тъй като цялата насоче­ност на вътрешните им начала и следователно всяко дви­жение тежнее и се стреми натам. Вече се видя, че тежне­нието на вътрешните начала и насочеността на всичко в другия живот наистина се определя от любовта (виж гл. 143); също така, че любовта на обитаващите Ада е лю­бов към себе си и към света; двете са онова, което обоз­начават слънцето в света и земната луна (виж гл. 122), а също са противоположни на любовта към Господ и обич­та към ближния; затова онези от Ада се обръщат към тъ­мата, с гръб към Господ. Онези, които пребивават в Ада, също така живеят според своите посоки; следващите злото поради любов към себе си самите обитават от изток на запад; онези обаче, които живеят в лъжата на зло­то, обитават от юг на север; за това ще се говори прос­транно, когато ще става дума за Ада.

152.
Когато някой зъл дух дойде сред добрите духове, това толкова обърква посоките, щото добрите духове почти не знаят накъде е техният Изток; няколко пъти аз сам се убедих в това, а също така слушах за объркването от ду­хове, които се оплакваха.

154.
Под промени в състоянието на ангелите се разбират техните изменения относно любовта и вярата, и от тук - относно мъдростта и разумността, т.е. относно състоянието на техния живот и всичко, което го засяга; понеже ангелският живот е живот на любов и вяра, а за­това - и живот на мъдрост и разумност, тяхното се на­рича състояние на любовта и на вярата, а също състоя­ние на мъдростта и на разумността. По какъв начин се изменя то, ще се обяснява отсега нататък.

155.
Ангелите не са постоянно в едно и също състояние спря­мо любовта и следователно не са в едно и също състоя­ние спрямо мъдростта, тъй като всяка тяхна мъдрост идва от любовта, бидейки съразмерна с любовта. Един път те са в състояние на силна любов, докато друг път са в състояние на недотам силна любов; така че тяхното състояние намалява постепенно от най-висока до най-ниска степен. Когато се намират в най-високата степен на любовта, ангелите пребивават в светлината и топли­ната на своя живот, ще рече, в яснота и радост; когато обаче са на най-ниска степен, попадат сякаш в сянка и студ, с други думи, в неяснота и неудовлетворение. От последното състояние отново се връщат в първото и така нататък. Подобни изменения следват едно подир друго, и в постоянно разнообразие. При това положения­та се редуват, както формите на светлината и тъмни­ната, на топлината и студа или така, както във всеки ден в света се редуват утро, обед, вечер, нощ с постоян­ни промени през годината. Утрото отговаря на ясното състояние на тяхната любов, пладне отговаря на ясното състояние на тяхната мъдрост, вечерта - на неясното състояние на мъдростта, докато нощта отговаря на състоянието на отсъствие на любов и мъдрост. Но нека се знае, че няма съответствие на нощта със състояние­то на небесните обитатели, ами има съответствие със зазоряването, което е преди утрото; съответствие с нощта има при онези, които са в Ада. Поради това съот­ветствие ден и година в Словото означават състояние­то на живота изобщо; топлина и светлина означават лю­бовта и мъдростта; утрото означава първата и висша­та степен на любовта; пладне означава мъдростта в ней­ната светлина; вечерта означава мъдростта в нейната тъмнина; зората означава мрака, предхождащ утрото, нощта обаче означава лишеността от любов и мъдрост.

156.
Заедно с вътрешното състояние на ангелите, т.е. любов­та и мъдростта, се променя и състоянието на различни предмети, които са извън тях и се явяват пред техните очи; онова обаче, което е извън ангелите, придобива ви­димост съобразно вътрешните им начала. Но по какъв на­чин съществуват и какви са тези предмети, ще се каже в следващата глава, където ще се говори за представяния­та и появяванията на Небето.

157.
Всеки агнел претърпява такива промени в състоянието, както и всяко общество изобщо, обаче във всяко общест­во всеки ангел пребивава в различно състояние от другия, понеже се различават по любов и мъдрост: които са в сре­дата, са в по-съвършено състояние от онези, които ги ог­раждат, разполагайки се до границите (виж гл.23, 128). Би отнело много време, за да се изложат сега тези различия; достатъчно е да се знае, че всеки търпи промени според своите любов и вяра; затова, един преминава в своята яснота и радост, докато друг отива в своята мрачност и нерадост и това става дори в едно и също общество по едно и също време. Такива промени протичат по различен начин в различните общества, като при обществата от небесното царство протичат по различен начин в сравне­ние с обществата от духовното царство. Общо казано, промените в състоянията на ангелите са като разликите

158.
Бях осведомен от Небето защо съществуват такива про­мени в състоянията. Ангелите казаха, че причините са множество. Първата: радостта от живота и от Небе­то, която те имат поради любовта и мъдростта, идва­щи от Господа, постепенно се обезценява, ако продължа­ва постоянно; както става с онези, които пребивава в еднообразни наслади и красоти. Втората: както на гора­та, и на ангелите е присъщо чувство за самост*, от къде­то идва себелюбието; понеже всички на Небето се въз­държат от чувство за самост, колкото повече те се въздържат от обич към себе си или колкото повече Господ ги въздържа от нея, толкова повече пребивават в любов и мъдрост. Колкото повече не се въздържат, толкова по­вече изпадат в себелюбие. Тъй като всеки обича себе си самия и се увлича в това, той претърпява такива проме­ни и редувания на състоянията. Третата: по такъв начин ангелите се усъвършенстват, защото свикват да се дър­жат в любов към Господ и да странят от себелюбието; а също така, понеже редуванията на щастие и нещастие изострят тяхното усещане на благото и чувство за бла­гото. Те добавиха също, че не Господ поражда промените

* Proprium (лат.) -- онова, което собствено принадлежи на човека, т.е. зло, любов към себе си и любов към света. - Бел. ред.

на техните състояния, защото Господ като Слънце вина­ги въздейства чрез топлината и светлината, това ще рече, чрез любовта и мъдростта. Причината за измене­нията са самите ангели, тъй като обичат своята са­мост, която постоянно ги заблуждава. Ангелите илюст­рираха това чрез сравнение със слънцето в света: не в него е причината за промените в състоянията на топли­на и студ, а също на светлина и тъмнина през дните и го­дините, защото то стои неподвижно - причината за това движение и промяна е в самата земя.

159.
Беше ми показано как Господ като Слънце се явява на ан­гелите в небесното царство, когато са в първото, вто­рото или третото си състояние. Първо видях Господ като Слънце, нажежено до червено, сияещо в такова вели­колепие, което не може да се опише. Казаха ми, че така се явява Господ като Слънце на ангелите в първото им със­тояние. След това видях голям тъмен пояс около слънце­то; от него първоначалните блясък и сияние, които го ка­раха да изглежда толкова великолепно, започнаха да отслабват; казака ми, че такова се явява Слънцето за ангели­те във второто [им] състояние. После видях поясът да потъмнява толкова, че от него червенината на Слънце­то постепенно отслабваше, чак докато то съвсем побе­ля. Казаха ми, че такова се явява Слънцето за ангелите в третото [им] състояние. Сетне видях как бялото слън­це се задвижи наляво към небесната Луна и сля своята светлина с нейната, след което тя засия необичайно сил­но. Казаха ми, че това е четвъртото състояние за онези, които обитават небесното царство и първото за онези, които обитават духовното царство; също и че така се редуват промените във всяко от двете царства: не настъпват едновременно за цялото царство, а се следват в

160.
Когато ангелите са в последното състояние, тоест, ко­гато са при своята самост, започват да изпитват скръб; говорих с тях, докато бяха в такова състояние, и видях скръбта; но те ми отвърнаха, че се надяват в скоро вре­ме да се завърнат в предходното си състояние и по този начин да бъдат отново на Небето, защото за тях Небе­то е въздържане от самост.

162.
Въпреки че на Небето всичко става едно след друго и се движи така, както на земята, ангелите все пак нямат ни­каква мисъл и представа за време и пространство. До­толкова са лишени от понятие, че дори не знаят какво са времето и пространството. Сега ще се говори за време­то на Небето, а за пространството ще стане дума в от­делна глава.

163.
Причина ангелите да не знаят какво е времето, въпреки че при тях всичко върви последователно, както на земя­та, и дори без никаква разлика, е, че на Небето няма дни и години, а само промени в състоянията. Където има дни и години, има време; където има промени в състоянията, има само състояние.

164.
На света съществува време, защото слънцето изглежда да се движи последователно от една точка до друга [по Небето], създавайки времената, които наричат годишни сезони. Като се движи пък около земята, слънцето създа­ва времената, които наричат части на деня. както пър­вите, така и вторите - на точни периоди. Слънцето в Небето обаче не създава дни и години чрез последовател­ни движения и обиколки, а причинява видими промени на състоянието, и то не на точни периоди, както пролича в предната глава. Ето защо ангелите не могат да имат никакво понятие за времето, но вместо това имат поня­тие за състоянието. Какво е това състояние, може да се види по-горе (гл.154).

165.
Тъй като ангелите нямат никаква идея, идваща от вре­мето, както хората на земята, те нямат също и поня­тие за онова, което е времево. Не познават присъщите за времето разделения като годината, месеца, седмица­та, деня, часа или какво значи днес, вчера и утре. Когато ангелите чуват тези неща от човека (няколко ангела ви­наги са присъединени от Господ към човека), те вместо това възприемат състоянието и отнасящото се към със­тоянието. Така природната идея на човека се обръща при ангелите в духовна. Затова в Словото времето озна­чава състояние, а онова, което се отнася към него, като гореспоменатите неща, обозначава различните си духов­ни съответствия.

166.
Същото се отнася и за всичко, което съществува по си­лата на времето: четирите годишни сезона, които нари­чат пролет, лято, есен и зима; четирите части на деня, които наричат сутрин, пладне, вечер и нощ.; четирите възрасти на човека, които се наричат детство, юношество,
зрялост и старост; както също всичко останало, ко­ето съществува било от времето или се случва с време­то. Когато човекът мисли за тези неща, той мисли спо­ред времето, а ангелите мислят според състоянието; за­това всичко, което човекът отнася към времето, ангели­те преобръщат в идея за състоянието. Пролетта и ут­рото се преобръщат в представа за състоянието на лю­бов и мъдрост, каквито са при първото състояние на ан­гелите; лято и пладне са любовта и мъдростта във вто­рото състояние: есен и вечер са любовта и мъдростта в третото състояние: нощта и зимата са идеите за със­тоянието, което е в Преизподнята. Ето защо тези вре­мена означават подобни неща и в Словото (виж по-горе, гл.155). От тук става ясно по какъв начин природните по­нятия, които се срешат в мисълта на хората, стават ду­ховни при намиращите се сред тях ангели.

167.
Тъй като ангелите нямат никакво понятие за времето, те и за вечността имат идея, различна от онази на хо­рата по земята. Под вечност ангелите разбират безкрайно състояние, а не безкрайно време. Мислейки за веч­ността, можах да разбера чрез идеята за времето какво означава во веки, а именно „без край", но не и какво означава от века и да осъзная какво е правил Бог преди Сът­ворението, от вечността; когато това започна да ме безпокои, бях въздигнат до небесната сфера и до възп­риятието на ангелите за вечността. Тогава вече разбрах, че за вечността не бива да се мисли, като се изхож­да от времето, а от състоянието. Едва тогава може да бъде разбрано, какво означава от вечността. Аз успях да разбера.

168.
Ангелите, които говорят с хората, никога не си служат с присъщите за човека природни понятия, понеже всички те идват от времето, пространството, материята и т. н., а използват духовните идеи, понеже всички те ид­ват от състоянията плюс различните им промени вът­ре в ангелите и извън ангелите. Все пак, когато духовни­те ангелски идеи стигнат при хората, те незабавно и спонтанно се превръщат в присъщите за човека природ­ни мисли, точно съответстващи на духовното. Нито ангелите, нито хората знаят, че това се случва; такова обаче е цялото въздействие на Небето върху човека. Ня­кои ангели бяха допуснати по-близо от обикновено до мо­ите мисли, дори до природните, при които много неща идваха от времето и пространството. Тъй като тогава те не разбраха нищо, веднага си тръгнаха, а после ги чух да си говорят, че са били в тъма. Беше ми дадено от опит да узная докъде стига незнанието на ангелите относно времето. Имаше един небесен ангел, който можеше да влиза не само в духовните, но и в природните мисли, при­същи на човека. После говорих с него като човек с човека. Отначало той изобщо не знаеше какво е онова, което на­ричам време, така щото трябваше да му обясня как слън­цето изглежда да обикаля около нашата земя, образувайки годините и дните; как чрез това годините се разделят на четири сезона, на месеци и седмици, а денят на дваде­сет и четири часа; как тези времена се връщат през оп­ределени периоди и че от тук произхожда времето. Като чу всичко това, ангелът се учуди и каза, че не е знаел за това, а само за състоянието. Между другото, докато го­ворех с него, казах: на земята знаем, че на Небето няма време; поне хората говорят така, сякаш го знаят, защо­то казват за умиращите, че оставят временното, че из­лизат от времето, под което се разбира, че напускат све­та. Казах му: някои знаят, че по своя произход времето е състояние, защото изцяло зависи от състоянията на чув­ствата: кратко е времето за онези, които са в наслади и радости, дълго е за онези, които са в скръб и печал, про­менливо е за пребиваващите в очакване или в надежда. Ето защо, учените разсъждават какво са времето и прос­транството, а някои от тях знаят, че времето е присъ­що само на природния човек.