Закон на Хекел е възможно само едно заключение той трябва да се забрави. Така ще спрем да си служим с неверни и безсмислени аргументи

За да се приложат тези методи, са необходими няколко задължителни предварителни условия. От научна и практична гледна точка тези условия обаче са неизпълними и абсолютно недоказуеми. Ще споменем само три от тях:

1) Изследваните проби трябва да са принадлежали от създаването си до момента на изследване към една напълно затворена система, т.е. неподлагана на въздействието на външни и вътрешни фактори. В природата обаче не съществува понятие „затворена система“. В природата няма система, която да е останала в продължение на дълъг период от време неповлияна от околната среда. Така че първото условие за тези методи е неизпълнимо.

2) Системата в своето начало не трябва да е съдържала количества от дъщерния елемент. Ако е съдържала, при изчисленията това трябва да се коригира. Невъзможно е да се разбере първоначалното състояние на радиоактивни елементи (изходни и дъщерни) в система, която се е образувала в твърде далечно или праисторическо време, или както еволюционистите твърдят, преди милиони и милиарди години. Това е въпрос на предположение и вяра, но не и на наука. При изследването на съвременни вулканични скали, образувани от потоци лава от вътрешната мантия на Земята, се установява наличието на уранови минерали, радиоактивно олово, но така също и обикновено олово. А как е било в началото? Така че и второто условие при тези методи е неизпълнимо.

3) Скоростта на процеса на полуразпад трябва да е била постоянна от началото до момента на измерването. Знае се обаче, че всеки процес в природата протича със скорост, която се влияе от много странични фактори. При урана учените отдавна са установили, че този процес е променлив и се влияе от фактори като: космическата радиация, магнитното поле на Земята, свръхексплозии на близки звезди и т.н. Така че условието „постоянна скорост“ е неизпълнимо. В най-добрия случай може да се говори за средна скорост на полуразпад, но не и за постоянна.

Тези три неизпълними условия при урановия, рубидиевия и калиевия методи показват, че тези методи не притежават научна стойност, поради което и резултатите, които се получават чрез тях, са нереални. Това е особено важно при определяне възрастта на Земята, с което ще се занимаем по-късно.

За разлика от ураново-оловния метод, методът на въглерод-14 се използва за определяне възрастта на сравнително млади обекти. Особено надеждни са резултатите от обекти, живели допреди 3000 години, неубедителни до 5000 години и нереални над 8000 години. Този метод намира особено приложение за определяне възрастта на организмови находки (вкаменелости, остатъци от човешки скелети и пр.), но не по-стари от посочената вече възраст. Както предишните, така и този метод има някои основни недостатъци:

1) Не е възможно да се знае какво е било съотношението между въглерод-14 и въглерод-12 в биосферата, включително и в живите организми, когато изследваният обект е загинал, и дали то е сравнимо с тези съотношения днес.

2) Не може със сигурност да се каже, че скоростта на полуразпад е била константна и не е била повлияна от външни или вътрешни фактори.

3) Не може да се отговори на въпроса дали съотношението между радиоактивен (С-14) и обикновен въглерод (С-12), погълнат от организма, е константно.

Това показва, че и методът с въглерод-14 трябва да се интерпретира с необходимото внимание и да се търсят винаги средни стойности от получените резултати. Този метод има обаче едно важно предимство – получените резултати могат да бъдат потвърдени или отречени с допълнителни данни от последните 6000 години, т.е. откакто има документирани историко-археологически находки.

Най-новите изследвания в областта на радиокарбоновия метод са насочени в търсене на началния момент във времето, от когато започва промяна на съотношението между С-14 и С-12. Тези изследвания ще дадат отговор на въпроса кога се е появил радиокарбонът (С-14) на Земята.

1) Вкаменелостите са доказателство за един напълно развит биологичен свят, а не за еволюираш. Твърдението на еволюционната теория, че „вкаменелостите са най-важното доказателство, че животът се е развил от по-прости към по-сложни форми“, не отговаря на истината.

2) Предварителните условия за провеждането на ураново-оловния метод са неизпълними, резултатите не подлежат на научна проверка, не са доказуеми, често са противоречиви, наивни или спекулативни, поради което не могат да се приемат за реални. От научна гледна точка такива резултати не отговарят на истината.

3) Радиокарбоновият метод е единственият, чрез който могат да се получат достоверни резултати, но само в границите от 3000 до 5000 години. Над тази граница той е неприложим.

- Възникването на Вселената е станало преди 20 милиарда години

- Земята е на 4,5 милиарда години

- Самозараждането на живота е станало преди 3,8 милиарда години

- Многоклетъчните организми се появили преди 600 милиона години

- Преди 70 милиона години се появяват първите бозайници

- Преди 25 милиона години започва развитието на първата човекоподобна маймуна

- В периода отпреди 130 000 до 90 000 години става преминаването на Homo erectus в Homo sapiens и разселването му в други континенти.

Според еволюционната теория началото на Вселената е започнало с т.нар. „Голям взрив“, като цялата материя на Вселената е била преди това свръх концентрирана малка маса. На теорията за „Големия взрив“ ние ще отделим специално внимание в следващата глава.
Какво казва науката?

1) Изчислено е, че годишно върху Земята падат 5 до 15 тона космически прах. Това значи, че за 4,5 милиарда години натрупаният слой от метеоритен космически прах трябва да има дебелина от 20 до 60 метра. Пласт с такава дебелина обаче не се установява никъде. Голяма беше изненадата на американските астронавти, когато кацнаха през 1969 г. на Луната. Те очакваха да видят няколко метра космически прах, но този слой не беше повече от един сантиметър.

Космическият прах съдържа 300 пъти повече никел от земната кора. Малкото количество никел, установен на повърхността на Земята, е допълнително доказателство за малкото количество космически прах върху нея. Интересни са изчисленията на учените за съдържанието на никел, разтворен във водите на световния океан. Резултатите са показали, че времето, необходимо за неговото натрупване, не може да е от порядъка на милиарди години.

Така че единственото обяснение за ниското съдържание на никел в земната кора (дебела 19 км.) и световния океан (70,8% от повърхността на земното кълбо) учените свързват с една по-млада Земя, т. е. Земята не може да бъде на 4.5 милиарда години.

2) Както видяхме по-горе, при радиоактивното разпадане на урана се образува хелий, който излиза от литосферата и се натрупва в атмосферата. Ако този процес е продължавал 4,5 милиарда години, в атмосферата днес трябваше да има 100 000 пъти повече хелий. Животът при тези условия не би бил възможен. От физико-химията се знае, че хелият не се губи от атмосферата, тя по-скоро поглъща хелий от космоса. Съдържанието на хелий в атмосферата е доказателство за една по-млада Земя.

Подобен е случаят с аргон-40, който се получава при разпада на радиоактивен калий. Аргонът в атмосферата е прекалено малко, за да се е образувал през 4,5 милиарда години на разпад на калия.

Тези факти показват, че Земята не може да бъде на 4.5 милиарда години.

3) Правени са изчисления относно притока на материали (глина, сол, пясък, метали и т.н.) към световния океан. Получените резултати при всички тези изчисления са показали, че възрастта на Земята не би могла да бъде 4,5 милиарда години!

4) Магнитното поле на Земята непрекъснато отслабва и това отслабване се удвоява на всеки 1400 години. Изчисленията показват, че преди няколко десетки хиляди години магнитното поле трябва да е било толкова силно (32 пъти по-силно, отколкото е сега), че Земята би експлодирала поради топлината, произвеждана от собствените й магнитни сили. Каквото и да мислим по този въпрос, логичният извод е, че Земята не може да бъде на 4.5 милиарда години.

5) Според геологията Земята и Луната са на една и съща възраст. Луната излъчва топлина, има магнитно поле и е сеизмично активна (лунни трусове). Тъй като Луната е многократно по-малка от Земята, естествено е тя да е изстивала много по-бързо. Фактът, че сърцевината на Луната е течнообразна, показва, че тя е много по-млада. отколкото еволюционистите смятат.

6) Посоката на въртене на две от планетите на Слънчевата система (Венера и Уран) е противоположна на посоката на въртене на останалите планети. Ако е вярна еволюционната теория, че Слънчевата система е възникнала от един и същ въртящ се небуларен облак, защо тези две планети се въртят в противоположна посока?

7) Знае се, че краткотрайните комети губят част от материала си, когато преминават в близост до Слънцето (красивите „опашки“, които нощем се наблюдават). Изчислено е, че поради материала, който губят, кометите не биха могли да са на милиарди години. Как така съществуват все още тези комети във Вселената, ако тя е на 20 милиарда години? Явно е, че тези милиарди липсват.

8) Не е възможно съществуването на сеизмична активност на малки планети или техни сателити в една стара Вселена. Преди няколко години учените астрофизици бяха изненадани от силно изявената вулканична активност на сателита на Юпитер (т.нар. юпитерна луна). Поради голямата отдалеченост от Слънцето, поради малките си размери (3,640 км в диаметър) и, разбира се, поради милиардите години, които се приписват на Вселената, това небесно тяло трябваше отдавна да е изстинало и да не показва абсолютно никаква вулканична активност. Поради своите размери то е могло да запази собствената си топлина не повече от няколко десетки хиляди години. А за голямо учудване на специалистите луната на Юпитер показа най-висока вулканична активност в планетарната Слънчева система. Логичният извод е, че тази система не е толкова стара, колкото еволюционистите приемат.

9) През 18 век бе установено, че Слънцето се свива със скорост 0,1 % на всеки 100 години. При такава скорост на свиване следва, че преди 2 милиона години то трябва да е било два пъти по-голямо, отколкото е днес. Но тогава според еволюционната хронология трябва да е бил апогеят на ледниковия период! А как биха изглеждали размерите и излъчването му преди милиарди години? Животът на Земята не би бил възможен. Логичният извод гласи: милиардите години не могат да бъдат научно доказани.

През 1979 г. учените астрономи установиха, че Слънцето губи от своята енергия и след около 100 000 години ще изчезне. Това се потвърди по-късно и от липсата на регенериране в неговата вътрешност. Този факт противоречи на еволюционната теория относно вечността на материята и потвърждава библейското учение за преходността на творението.

10) Ако ерозията на континентите е протичала със същата скорост, както сега, само за 14 милиона години континентите щяха да са изцяло разрушени до морското равнище. А тези 14 милиона години представляват само 0,5% от предполагаемата според еволюционистите възраст на Земята. Явно е. че това предположение не може да се докаже по научен път.

11) Интересни сведения за възрастта на човечеството дава демографската статистика. Според Factum (2005, 1, 41) средният годишен прираст на населението на Земята възлиза на 0,2% при среден брой деца на семейство 2,5. Ако се приеме, че човечеството е започнало от една двойка, това значи, че за 11 000 години ще достигне днешния брой от 7 милиарда. Ако процентът на нарастване многократно се намали (напр. 0,05% годишен прираст), за 400 000 години населението на Земята щеше да бъде 10 на степен 87, което е абсурд. Та едва ли Homo erectus и производният му Homo Sapiens са познавали по това време противозачатъчни методи и средства или пък са имали проблем с абортите.

Предположението на еволюционната теория в това отношение няма никаква научна стойност.

Милиардите години, за които еволюционната теория говори, не могат да бъдат научно доказани. Това означава, че Земята не е толкова стара, колкото предполага еволюционната теория. Този факт прави безсмислена цялата еволюционна доктрина относно произхода и развитието на живота.

Според тази хипотеза цялата материя на Вселената е съществувала първоначално под формата на малка свръх концентрирана маса, известна в литературата като „космическо яйце“. Това „космическо яйце“ експлодирало. Получените милиони материални частици се отдалечавали с огромна скорост от центъра на експлозията, започнали да изстиват, като по този начин се формирали галактики, системи, планети и, разбира се, нашата Земя. След определено време тези космически тела отново ще се съберат, ще образуват отново „космическо яйце“ и този цикъл ще се повтаря на всеки 20 милиарда години. Вселената няма край, материята е вечна. Това гласи в резюмиран вид хипотезата за произхода на Вселената.

1) Тази хипотеза не може да отговори на въпроса как и откъде е възникнала материята и се е обособила в тази свръх концентрирана форма (на космическо яйце). Материята не може да възникне от само себе си. Това противоречи на Първия закон на термодинамиката, т. е. Закона за запазване на енергията. Тя никога не се губи, не изчезва, но се трансформира от една форма в друга. А това означава, че нова енергия не може да възниква, нито пък съществуващата да се умножава. И още, енергия не може да възниква от само себе си, а трябва да бъде създадена от някого — както и животът не може да възниква от само себе си. Това е възможно единствено чрез творчески акт. За него говори Библията.

2) Теорията за „първичния взрив“ противоречи на Втория закон на термодинамиката (Закона за ентропията или за енергийната рецесия), съгласно който „всяка система, оставена сама на себе си, винаги се стреми от подреденост към загуба на тази подреденост, към хаос, към деструкция, към разпадане“. Красивите автомобили един ден се превръщат в куп ръждясало желязо, къщи и красиви замъци – в руини, горещата вода изстива, здравият човек се превръща в безжизнена материя. Този универсален Закон означава, че в Природата е невъзможно развитие от низшето към по-висшето и материята не е в състояние да се самоорганизира. Материята е подчинена на Закона на разпадането, разграждането, на ентропията, т.е. на движение от сложното към простото. Такъв е Законът на физиката и той е в пълно противоречие с учението на еволюционната теория. Вселената остарява и върви безвъзвратно към своя край.

Според физичните закони материята не е вечна, а това потвърждава учението на Библията: „Небе и Земя ще преминат“.

3) Съгласно теорията за „първичния взрив“ материята е вечна, а енергията е форма на изява на материята. Това е в пълно противоречие с физичния Закон на 20-то столетие (Закона на Айнщайн). Немският физикоматематик и носител на Нобелова награда А. Айнщайн постулира еквивалентните взаимоотношения между материя и енергия, като доказа, че материята е форма на изява на енергията – точно обратното на това, което еволюционната теория учи. И в този пункт еволюционната теория противоречи на науката.

Законът на Айнщайн потвърждава по категоричен начин библейския модел за произхода на Вселената.

4) След като науката откри и човешката опитност потвърждава Втория закон на термодинамиката, ние сме задължени да поставим въпроса за хармонията в природата и изключителната сложност на феномена „живот“, а именно: Как са възможни те, на какво се дължат? Единственият логичен отговор гласи, че съществува висша Сила, Която регулира хармонията във Вселената и комплексността на живота.

Тази Сила ние наричаме Бог.

5) Ако теорията за „първичния взрив“ беше вярна, как да обясним тогава някои от специфичните особености, характерни за планетата Земя?

Ето някои тях:

- разстоянието от Слънцето и от Луната.

- равномерното и константно излъчване на слънчева топлина.

- големината, масата и ротационните особености на Земята.

- кислородно-въглеродното съдържание в атмосферата.

Това са само някои абсолютно задължителни предпоставки за съществуването на живота. Съчетаването на множество такива особености изключва случайността. Тогава остава единственото обяснение – съществуването на разумна Сила, Която целенасочено е създала тези предпоставки на Земята, за да направи възможен живота.

6) Планетите на Слънчевата система притежават подчертани различия помежду си (големина, повърхност, геофизична плътност, ротационна скорост, отдалеченост една от друга, химичен състав, планетарна атмосфера и т.н.). Астрономите са установили, че различията между останалите тела в Космоса са още по-големи. Как се стига до тези различия, щом всички небесни тела имат еднакъв произход? Това е невъзможно да се обясни чрез теорията на „първичния взрив“.

7) Логично е да очакваме, че след взривяване ще настъпи хаос, в този случай – Хаос във Вселената. Науката астрономия твърди: Във Вселената цари изключително впечатляващ и удивителен порядък, хармония и закономерност. Кой би дръзнал да оспори изключителната хармония и точност в движението на планетите в нашата слънчева система? Елементарната логика ни кара да търсим обяснението за този порядък в съществуването на Творец, Който е създал Вселената и бди за хармонията в нея. Това показва и Законът за причинно-следствените връзки.
Произход на човека
Биологичната еволюция на човека е любима тема не само в образователната система. Тя се предлага под различни форми както в масмедиите, така и в широко предлаганата на книжния пазар научнофантастична и общопопулярна литература. Всеки от нас е виждал рисунки на космати маймуноподобни човеци, насядали край огъня в пещерата. Еволюционната реконструкция на човека, която може да се види в музеите, пресата и учебниците по биология, е доста атрактивна и впечатляваща. Тя бързо завладява въображението на наблюдаващия и не оставя място за съмнение относно нейната научна стойност.

Ето как учебниците по биология представят еволюционното учение относно биологичната еволюция на човека:

- Приматите (най-висшите бозайници) са възникнали преди 65 милиона години

- Най-старата маймуна (парапитек) се появява преди 28 милиона години

- Предшествениците на човекоподобните маймуни (плиопитек и дриопитек) – преди 20 милиона години

- Рамапитекът се появява преди 14 милиона години

- Австралопитек (маймуночовек), живял преди 3,2 милиона години

- Хомо хабилис, появил се преди 1,8 милиона години

- Хомо еректус, живял преди 800 000 години

- Неандерталският човек, появил се преди 300 000 години

- Хомо сапиенс (разумният човек), появил се преди 150 000 години

Тази еволюционна последователност показва значителни отклонения в различните учебни пособия и научно-популярни книги. Тези отклонения варират от порядъка на стотици хиляди до милиони години, което за еволюционната теория е нещо дребно и незначително. По-важно е обаче откъде идват тези различия? Обяснението трябва да се търси в негодността на палеонтологичните методи (вкаменелостите и радиоизотопното разпадане) за определяне възрастта на намерените находки. Това е и причината, поради която през последните години видовата принадлежност на добилите популярност находки от т.нар. „хоминиди“ е поставена под съмнение както от учени-палеонтолози, така и от мнозина еволюционисти-антрополози.

Ние ще споменем съвременните схващания относно видовата принадлежност на някои от най-често тиражираните „хоминиди“:

Австралопитек: Открити са голям брой различни вкаменелости. Смятало се е, че е прародител на човека, живял преди 2-3 милиона години в Африка. Множеството изследвания днес показват, че това е изчезнал вид маймуна, нямащ родствена връзка с човека.

Дълги и драматични са дискусиите в литературата относно автентичността и научната стойност на различни вкаменелости, отнасящи се към групата на т.нар. „предисторически човек“ (Pitencathropus erectus). Ще споменем някои от тях (18,25):

- Човекът от Ява – днес е установено, че намерените вкаменелости принадлежат към два вида: черепът е на маймуната гибон, а бедрената кост е от съвременен човек.

- Кенийският човек – оказа се, че е съвременен човек.

- Пекинският човек – вдигна се голям шум около находката, но наскоро се установи, че е фалшификат. Вкаменелостите набързо изчезнаха.

- Пилтдаунският човек – оказа се, че е добре обмислена измама. Вече напълно забравен.

- Откритият в САЩ зъб, приписван на т.нар. Hisperopithecus – оказа се, че е част от отдавна изчезнал вид дива свиня.

Предполагаше се, че намереният през лятото на 2002 г. в Южните Родопи на България череп има особено важна стойност в еволюционната верига на съвременния човек. Вестниците публикуваха тази „сензационна новина“ на първите си страници. Наскоро анатоми от Лесотехническия университет в София установиха, че това е череп на говедо (!) Сензационната новина се забрави много бързо... Така масмедиите често манипулират и формират общественото мнение.

- От групата на еволюиралия през последните 150 000 години съвременен човек най-популярни са находките на неандерталски и кроманьонски човеци. Днес специализираната литература изобилства с публикации, определящи неандерталеца като истински човек, различен от съвременния толкова, колкото се различават една от друга днешните раси. Една от характерните му особености е големината на мозъка – 1600 куб. см, т.е. с 200 куб. см по-голям от средния размер на днешния човек. Този факт поставя еволюционната теория в затруднение по въпроса за произхода на интелигентността: дали последната е плод на еволюционно развитие, или е в зависимост от големината на мозъка или пък има друг произход?

Ако към тези данни се добави и изключително интересният факт, че процентно към общото тегло най-голям е мозъкът при мишката (6,6%), а при човека е 2 до 2,5% от общото тегло, ще разберем, че човешкият мозък притежава качествени стойности, каквито няма никой друг биологичен вид.

Ще цитираме част от статия в списание Science News (102,18, 1972,324):

„Миналата година Лийки и сътр. намериха три челюсти, кости от крака и повече от 400 изработени от човек каменни оръдия на труда.Тези находки бяха приписани на вида Хомо и възрастта им бе определена на 2 милиона години...Мозъчната кухина е твърде подобна на тази на съвременния човек...За наша изненада вкаменелостите показват, че характерното за човека ходене на два крака се е развило най-малко преди 2,5 милиона години“ (18).

Логичният извод от тази публикация е, че съвременният човек е живял преди неандерталеца и „хомо еректус“, т.е. епохата на т.нар. плиоцен. Естествено това елиминира преките еволюционни прародители на човека. Впрочем в тази сфера литературата изобилства с противоречия и куриози, граничещи понякога с научната фантастика.

В специализираната палеонтологична литература преобладава становището, че досега не са намерени доказателства от вкаменелости, представляващи преходни форми между маймуна и човек. В подкрепа е и фактът, че между маймуна и човек съществува непреодолима генетична бариера, както впрочем и между всички останали биологични видове. Човекът винаги е бил човек и маймуната винаги е била маймуна. Няма обективни доказателства за еволюцията на човека от маймуната или от някой друг животински прародител.

Днес на много места в света (Южна Америка, Югоизточна Азия, Африка, Австралия, Нова Зеландия и т.н.) живеят диви племена. Техният начин на живот наподобява в много отношения описания в учебниците начин на живот на т.нар. „пещерен човек“. Но днес никой не счита тези диви племена за по-нисш стадий от развитието на човека или за по-малоценна човешка раса. Единственото обяснение е, че в резултат на изолация, недохранване, невежество и мутации тези племена са деградирали в интелектуално, социално, техническо и анатомично отношение, което е довело до израждане и постепенно изчезване на някои от тях. Днешните диви племена не се разглеждат като същества, достигнали определен етап в еволюцията на Homo sapiens, а тъкмо обратното — стигнали са определен етап в деградацията (инволюцията) на човешкия вид. И с основание мнозина учени палеонтолози си поставят въпроса: дали и някои от вкаменелостите нямат такъв произход?
Ембриология и еволюция
Еволюционната теория учи, че по време на ембрионалното си развитие (онтогенеза) човешкият зародиш повтаря стадиите на своето историческо еволюционно развитие (филогенеза). Тази концепция е развита от немския еволюционист Ернст Хекел (1866) като т.нар. „биогенетичен закон“ и възприета от Дарвин като един от най-силните аргументи на еволюционната теория. Този закон гласи: онтогенезата повтаря филогенезата. Според него в човешкия зародиш се появяват най-напред хрилни цепнатини, както при рибите; в по-късните стадии (четвъртия месец) човешкият плод е изцяло покрит с косми и прилича на зародиша на човекоподобната маймуна. Това показва според Хекел, че човекът произлиза от животинския свят, т.е. при развитието си в майчината утроба човешкият зародиш наподобява различни животински стадии, през които е минал (едноклетъчно, многоклетъчно безгръбначно, риба с хриле, маймуна с опашка и накрая човешко същество).

Тази концепция, заедно с рисунките на Хекел се срещат в учебниците по биология и днес. Тя се приема като много важно доказателство за животинския произход на човека.