Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители

ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Ще се опитам да спестя много от представянето заради натоварения дневен ред. Разбира се няма как да не започна с малко статистика.

Първо. Ние основаваме нашите мотиви на това, че бедността и социалното разслоение на българското общество нараства с всяка изминала година. Ще спомена само че от цялата статистика, която сме приготвили като мотиви, че бедността нараства спрямо предходната година и спрямо хората, които работят. Тоест, работещи бедни.

От анализите на Националния статистически институт и по-конкретно от индикаторите на бедност и социално включване. Ясно и категорично се вижда, че образователното равнище оказва съществено влияние върху риска на бедност при заетите, може би дори е с най-съществено влияние. Видно е, че относителният дял на работещите бедни е най-висок сред тези с начално и без образование. Видно е и че с нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява. Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показва, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години. За съжаление те плътно се следват от самотни родите с деца, както и от домакинства с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност за 2016 година се наблюдава при домакинства с един родител. Относителният дял на бедни е най-нисък в домакинства с двама възрастни и дете.

Както е видно, за съжаление от тези негативни тенденции за увеличаване на бедността и риска от бедност в най-голяма степен се отразяват при семейства с деца, които се опитват да им осигурят нормални условия за отглеждане и живот на тези деца. През 2016 година 32% от децата на възраст до 17 години в България са изложени на риск от бедност, а относителният дял на децата с материални лишения е 52%, а 6% от децата не могат да си позволят нито една потребност да бъде удовлетворена поради финансови причини.

На този фон при тази ситуация, достигаща критични размери с неясни песимистични и мрачни перспективи е ясно, че всички действия са закъснели, но при едно подобряване на икономическите показатели, съпроводено с прилагане на спешни засилени конкретни мерки за подпомагане на децата от семейства с ниски доходи мерки, които да смекчат негативните последици и да създадат минимален комфорт и минимални възможности и условия, за да се посещава училището от абсолютно всички български деца без изключение, можем да очакваме, макар и бавно подобряване на показателите. Защото и от статистиката е видно, че за по-образованите българи е по-малък рискът от бедност и социално изключване, давайки по всякакъв начин възможност на всички днешни деца да се ограмотяват и образоват и им даваме възможност за интеграция и реализация, за да не тежат на социалната система, като възрастни.

Какво предлагаме ние? Ние предлагаме помощта за началото на учебната година за деца от семейства с ниски доходи да се разшири и да се отпуска не само за първи клас, както е сега, но и за децата от втори, трети и четвърти клас. Само ще обърна внимание, че тази помощ за учебната 2016-2017 година е еднократна, първо на това обръщам внимание. Условията за получаването й е средно месечният доход на член от семейството да е по-малък от 400 лева. Другото условие е децата да не повтарят годината. Този критерий може би ще бъде избегнат по-нататък, тъй като в новия Закон за предучилищно и училищно образование не се предвижда да остават децата от първи до четвърти клас. Другото условие е, че няма подоходен критерий за деца с трайни увреждания.

Още нещо като мотив. Едва ли родителите на тези деца, които са получили помощ за започването на първи класа, като стигнат до втори, трети или четвърти клас забогатяват и на фона на задълбочаващата се бедност и неравенство е по-вероятно те да са обеднели. Колко струва това като пари на бюджета? Нашите сметки са за около 30 милиона допълнително, като това ще засегне или пък ще се отрази на около 120 хиляди деца и семействата им във втори, трети и четвърти клас.

Спирам до тук с представянето. Предполагам, че всички са запознати с нашата оценка на въздействието и с мотивите, така че спирам до тук с представянето.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.

Господин Томев или госпожа Гонева.

АСИЯ ГОНЕВА: Господин председател, уважаеми колеги, на неотдавна приключилия конгрес на КНСБ конфедерацията има възложена задача да направи дълбочинен преглед на програмите за социално подпомагане на действащото законодателство и най-вече да се опитаме да видим ефективността на мерките, които се прилагат. В тази връзка вече сме запознали министъра на труда и социалната политика и вече се готвим да изпълняваме възложената ни задача.

До този момент не сме видели никакви данни и анализи на агенцията, която прилага Закона за семейните помощи за деца, които да дават доказателства, че ефектът от мярката на предоставяне на помощ за началото на учебната година е в стабилизиране на участието на затруднените семейства и особено от малцинствените групи в трайно посещение на образованието от една страна. От друга страна има някакви индикации за това, че има случаи на лишени от тази помощ, но ние нямаме данни колко са тези случаи и на какво се дължи лишаването. Ясно е, че става дума за отсъствие от училище и пр.

Считаме че трябва да сме убедени, че когато държавата насочва целево средства и търси определен ефект трябва да сме убедени, че това се случва. По тази причина ще се въздържим от подкрепа на тази привлекателна мярка, защото пак казвам ще продължим да действаме по тази задача така, както тя е заложена и ще се опитаме да оценим подобни практики, които в момента прилага държавата и евентуално да ги коригираме в по-добра посока.

Последно искам да кажа, че Синдикатът на българските учители в контекста на обсъждането на темата социално подпомагане също счита, че тази мярка няма достатъчно добър ефект – така, както беше заложена. Училищата някак си стоят настрана, нямат особени функции по този въпрос. Така че съжалявам, господин Гьоков, но КНСБ не подкрепя това предложение.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Загоров или някоя от дамите!

АЛЕКСАНДЪР ЗАГОРОВ: Пак аз ще си продължа.

Становище, което е предоставено, две ключови изречения отзад напред. КТ „ПОДКРЕПА“ смята, че разширяването на обхвата на учениците е стъпка в правилната посока, поради което подкрепя законопроекта. Намираме, че посочения в законопроект бюджет е леко подценен. Леко подценен, не толкова леко подценен, но се счита, че ще има възможност да се намерят такива средства, ако законопроектът стане закон след това.

Благодаря.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.

Господин Найденов!

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.

Съюз за стопанска инициатива подкрепя законопроекта. Аз искам да кажа, че не знам дали точно форматът е да гледаме този законопроект тук. Смятам, че ще има доста големи дебати в пленарна зала и в групите, тъй като този проект е част от политическата програма на опозицията и тъй като ние на предното заседание приехме мерки, предложени от управляващите в посока на нашите родители и пенсиите, мисля че е коректно да подкрепим и мерки в посока на нашите деца въпреки някои забележки, които имаме. Но се надяваме да имаме възможност, ако този законопроект влезе в работните групи, да го коментираме. Така че подкрепяме.

Благодаря.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря за неочакваната позиция, като работодателска организация.

Госпожо Георгиева!

РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Отпадането на децата от образователната система е проблем, който трябва да се реши, но не можем да се убедим, че предлаганата мярка е ефективна. Не става ясно защо точно за децата до четвърти клас, не до трети или пети, какво точно се има предвид. Да не говорим, че предвидените преференции, които се предлага по никакъв начин не ни гарантират за ефективност на самата мярка и за резултата от това. Да не говорим, че самите средства не са бюджетирани и не са предвидени в бюджета и сега в средата на годината до говорим за пребюджетиране и нови средства, затова ще се въздържим от подкрепа.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Симеонов!

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Симеонов.

Ние имахме сериозни съмнения и продължаваме да ги имаме заради сумата, която беше казана – 30 милиона, че ще отнеме. Имаме съмнение и за ефекта. Всички тези неща, които ги казвам. Но от друга гледна точка, че все пак това е някаква стъпка в посока на приобщаване на тези деца към образователната система, ясно е, че четвърти клас е условно, защото ако се направи до средното образование, каквото е изискването, ще бъде много по-голяма сумата и тогава въобще няма да има от къде да се намери. В този смисъл, ако се дадат допълнителни аргументи за източниците на финансиране на тази стъпка ние бихме подкрепили законопроекта.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Симеонов, ако разрешите, един допълнителен въпрос или вметка. Фактически Вие приемате този акт като приобщаване на децата към образователната система, без да имате информация и статистика за това каква част от тези деца ще продължат да се образоват и да учат и дали няма да получат парите и след това въобще да не ходят на училище и в този смисъл приобщаването на децата към образованието всъщност ще се трансформира в приобщаването на родителите към местните питейни заведения. За това нямате ли притеснения?

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Ние считаме, така както многократно сме казвали, че предоставянето на тези средства ще бъде обвързано и бяха казани няколко елемента, не мога сега по памет да ги възстановя тези елементи – да няма повтаряне, да ходят редовно на училище и пр., могат да се усложнят. Целта на занятието, ако трябва средствата след като измине периодът да се дават, това е един въпрос кога и как да се дават средствата, но няма и оценка на това как се отразява, че сега се дават на първи клас само. Това го има в нашето становище, само че аргументите са същите, но ние считаме, че трябва да се правят някакви стъпки, защото ние не можем да си затваряме очите, че тези деца не учат. Ако има някаква друга стъпки и ни беше дошла наум щяхме да я предложим вместо това. Но нямаме какво да предложим по-добро в случая.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Бранков!

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Подкрепяме целите и намеренията, но не сме убедени, че предлаганото средство ще работи в посоката, в която се очаква. Считаме, че имаме основен дефект в системата и на социални помощи и на социално подпомагане. Тази система по-скоро стимулира, генерира отпадане от образованието и маргинализация на лицата от най-ранна детска възраст. Например тези 30-30 и нещо милиона, ако бъдат насочени на по-предходен етап, обхващане, пълен обхват на децата в предучилищното образование и обучение, в детските градини, за овладяване на език и основни навици, които да речем семейна среда те няма как да овладеят, може би щеше да има по-добър ефект.

Така че считаме, че дебатът следва да бъде проведен по цялата система на социални помощи и социални услуги именно с цел тази реформа в образователната система, ограничаване на ранно отпадналите, овладяването на езика, участие в училищното образование до 16-годишна възраст, както изисква Конституцията. Така че ние не подкрепяме този законопроект.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Велев.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.

Големият процент на неграмотност, големият процент на ранно отпаднали, големият процент на младежка безработица, голямото разслоение у нас са свързани и ако териториално се разглеждат ще видите, че корелират с големи групи от ромски население. Трябва да ги назоваваме нещата с истинските им имена. Циганско беше ли…

Ако правим статистиката само за българи и турци изобщо не е такава картината. Ние сме много по-зле от средноевропейското заради това, че сме номер едно в Европейския съюз по процент на ромско, циганско население. И трябват комплексни мерки за справяне с този проблем. Точно затова ние се въздържаме от подкрепа, защото не сме сигурни, че това е най-добрата и най-правилната мярка и ако имаме един ограничен ресурс по този начин точно трябва да се разходва. Ако все пак този законопроект бъде разгледан и си пробива път натам ние бихме препоръчали да не се дават пари авансово, а да се заделят по специална сметка или да се възстановяват направени разходи, след като има реализация, да се издават ваучери или да се правят данъчни облекчения на работещи родители с деца, които се учат, но не и да се дават авансово пари, които ще постигнат точно този ефект, за който говорихте.

Благодаря.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.

С това последно изказване по тази точка, Вие просто спечелихте сърцето на госпожа Гонева, изцяло Ви подкрепи.

Госпожа Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика.

СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.

Господин министър, аз също искам да споделя няколко думи, защото доста дълго се занимавах с тази проблематика и наистина всички трябва да бъдем отговорни към защита правата на децата. Но в този контекст на мисли аз си мисля, че след няколко месеца примерно могат да искат да увеличат парите на децата до осми клас, защото и те имат нужда, после до дванадесети клас – и те имат. Мисля си, че не трябва и ние като възрастни хора не можем да си позволяваме да делим децата. Всички деца са равни и всички деца имат нужда от помощ и подкрепа. Лошото е, че някои са по-равни и тези родители, които работят, които си отглеждат децата, които имат отговорности, които имат две-три завършени висши образования, които знаят пет-шест езика за съжаление те дори не получават и подкрепата, която им се полага от държавата, защото взимат големи доходи.

Нека да погледнем нещата и от другата страна. Другото, което е много важно. На 26 април Министерският съвет прием План за актуализираната демографска политика на България. Там са разписани всички мерки и помощи, които се дават. Там да подпомагане на семействата се дават 568 милиона. Там за здравеопазване на жените, майките и децата се дават 355 милиона. Ако продължим в този ред на мисли се дават изключително много средства, важното е ние как ще ги разходваме. Затова си мисля, че трябва да бъдем разумни и в никакъв случай да не допускаме да разделяме децата на България.

Благодаря ви.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.

Приключихме и с тази точка.
Точка

„Разни“

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли някакви предложения или да приключим с дневния ред?

Господин Велев, бих се учудил, ако Вие нямате мнение.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.

Има внесено писмо от Браншова камара „Машиностроене“, което ние подкрепяме и го припознаваме. Предложение за отпадане на класовете. То е мотивирано, направено е нееднократно и е внасяно в няколко съвета за тристранно сътрудничество.

България е единствената страна с такива класове и вместо да се питаме с господин Томев….

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Велев, извинявайте, че ще Ви прекъсна, държите ли точно днес да се провалите или да го отложим за следващото заседание, когато да могат да се запознаят и партньорите с това предложение, за да имат мнение? Но ако държите с гръм и трясък да се провалите, мога да Ви оставя да продължавате.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Предложението е да не се отхвърля тази точка постоянно. Ако трябва, ще внесем, всички работодателски организации, общо предложение за точка в дневния ред, най-накрая този въпрос трябва да се разгледа. Защо бяха Тристранния съвет от разглеждането на този въпрос?

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не бягаме, препоръчваме Ви да го внесете официално, да имат възможност всички да се запознаят с него, за да има една смислена дискусия. Ето сега Ви питат какво искате, за какво става въпрос. Мисля че по-добре би било да има време да се подготви всеки един на база на материала, който ще входирате и аз Ви гарантирам, че ще го разгледаме. Няма проблем да не се разгледа.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.

Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

Благодаря ви, уважаеми колеги. Приятен ден! До следващи срещи.

Благовеска Стефанова