Заседание да дава пари за трансплантация Павлина Трифонова

Повечето от нарушенията са надписани лечения по клинични пътеки, включително и вписани като лежали в болница хора, които въобще не са стъпвали там. По груби сметки далаверите са за милион лева, казаха от Националната здравноосигурителна каса. Данните на мнимите болни докторите от лечебниците вземали от услужливи джипита или от

картоните за амбулаторните прегледи.

По този начин те си осигурявали повече пациенти и плащания по клинични пътеки. Пресилени диагнози и приемане на фиктивните болни за лечение по няколко пъти е другият механизъм, по който болниците източват касата. Като пример оттам посочиха, че често пъти обикновени лекари в малки болници вписвали в епикризата на пациенти с обикновен бронхит бронхопневмония, за да вземат повече пари от НЗОК.

Някои от лечебните заведения, които не отговарят на новите критерии на Националната здравноосигурителна каса за сключване на договори по клинични пътеки, могат да получат отсрочка от половин до една година, докато покрият изискванията, съобщи премиерът Бойко Борисов след среща с шефове на болници в Министерския съвет.

От удължаването на срока ще се възползват петнадесет-двадесет болници в различни части на страната.

Министър-председателят Борисов отбеляза, че има готовност да бъдат

отблокирани между 350 и 400 милиона лева

от резерва на касата, ако парите за здравеопазване се окажат недостатъчни.

Според министър Дянков обаче това все още не се налага, тъй като правителството вече е осигурило достатъчно пари.

Изчислили сме, че 350 млн. лева ще дойдат допълнително от трансфер, от по-добри приходи от НАП и от Агенция "Митници".


Символични протести на 7 април
Лекарите в цялата страна ще протестират символично на 7 април - Деня на здравния работник. Това съобщиха от Българския лекарски съюз. Предвижда се медиците да спрат работа най-много за час, но през целия ден да бъдат с лентички върху белите престилки. Те настояват здравната каса да им плаща пълния обем на сумите по клинични пътеки още при отчитането на месеца, а не 70% от заработеното на първо време, а остатъка - след проверка за качеството на извършената работа.

Това е начин да разберем как лекуват болните, дали се спазват медицинските стандарти и какви оплаквания имат хората, обясни директорката на Националната здравноосигурителна каса Жени Начева. Който си е свършил работата качествено, ще получи сумите в пълен размер, увери тя.

Целта на иска е да бъде принудено здравното министерство да признае, че не осигурява достатъчно и в срок лекарства за онкоболните, обясни Асен Георгиев от ЦЗПЗ. След като съдът се произнесе, пострадалите пациенти или техни наследници ще могат да заведат граждански искове за парични компенсации.

Херцептинът се прилага при рак на гърдата заедно с химиотерапия. Когато медикаментът се прилага по схема, резултатът е пълно излекуване, а не удължаване на живота, уточняват експертите. Голяма част от пациентките обаче не могли да спазят схемата заради нередовните доставки.

Някои пациентки са го получавали, но в недостатъчни дози, понеже МЗ го отпуска на бройки, а той се приема според теглото на пациентките. При няколко по-пълни жени сметките тотално се объркват, заяви Теодора Захариева от ЦЗПЗ.

Месечно здравната каса харчи 160 милиона лева (в момента е в преразход). Размерът на определените здравни вноски, които държавата внася на осигурените от нея лица - деца, пенсионери, безработни и др., реално не може да осигури техните здравни права. За 2010 г. средната осигурителна вноска за тях е около 19 лв. при средна вноска за осигурените от реалния бизнес - 38 лева. Реалният сектор осигурява 57,3 % от бюджета на НЗОК, при положение че прави вноски само за 33,4 % от всички осигурени лица.

350 милиона са нужни на НЗОК до края на годината, за да оцелее, стана ясно още през първото тримесечие на годината. От БСП избраха веднага лесното решение - да бъде отблокиран резервът на касата, че даже поискаха и повече средства. На заседание в четвъртък те настояваха за 450 млн. лв. от стоящия в БНБ "излишък" от 829 млн. лв., но мнозинството отряза мераците на червените да се харчат "бели пари за черни дни"

И все пак въпросът за финансите стои. Те са нужни за допълване на заплатите на лекарите, зъболекарите и болниците, които ще "увиснат" след средата на годината. Допълнителните средства ще успокоят напрежението сред лекарското съсловие и ще дадат по-голяма сигурност на пациентите.

Обаче лесни решения на проблема няма. Първата идея на правителството за набавяне на нужната сума беше предложение за вдигане на здравната вноска - един твърде непопулярен ход. Всяко управление трудна пристъпва към подобна мярка - припомнете си колко години вноската беше закована на 6%, а здравеопазването се гърчеше в безпаричие. Едва в края на мандата си тройната коалиция вдигна процента от 6 на 8. Предложението на ГЕРБ за още два процента отгоре щеше да засегне над 3 000 000 от общо 6,6 млн. здравно осигурени българи. Алтернативата на това предложение беше една - пак непопулярна, дори рискова. Правителството реши: държавните служители от централната и общинската администрация, магистратите, военните, полицаите и работещите в затворите от 1 април да плащат 40% от здравните и пенсионните си осигуровки, а държавата - 60%. Тази пропорция се отнася за всички българи, работещи в "частния" сектор. Те плащат и 18% от заплатата си за пенсия, безработица, майчинство и трудова злополука. А държавните служители - не. Става дума за 150 000 души: 35 000 чиновници, 55 000 полицаи и други служители на МВР, 40 000 военнослужещи и цивилни в Министерството на отбраната, към 13 000 магистрати, 8000 данъчни и други работещи в съдебната система и неизвестен брой работещи в ДАНС, разузнаването, държавни комисии и др. Те не са единствените, които се лекуват гратис в България

Към януари 2010 година здравни вноски не плащат още 1 600 000 неосигурени. И докато държавата все още не се справя със събирането на парите от некоретните платци, то спрямо работещите свои служители може да приложи просто законът, който важи за останалите няколко милиона българи. По този начин правителството ще спести за 8 месеца около 150 млн. лв. Става дума наистина за трудна финансова мярка, но и преди всичко за равенство пред закона. То е нарушено през 1994 г., когато Законът за отбраната дава привилегията на служителите в МО да не плащат осигуровки. След това същата екстра получават служителите в МВР и много по-късно - държавните служители.

АТАКА първа подкрепи предложението на финансовия министър Дянков: равнопоставеност при плащането на здравните вноски. Зад този вариант застана лично премиерът Бойко Борисов. "Винаги съм бил за предложението държавните служители да се осигуряват равнопоставено с останалите. Не може да държим здравеопазването недофинансирано", коментира премиерът. Идеята беше подкрепена от всички работодателски организации и икономисти като разумна антикризисна мярка. Държавата ще продължи с ангажимента си да плаща таксите към здравната каса и НОИ на деца, студенти, пенсионери, социално слаби и безработни.

Промяната означава заплатите на чиновници, армия и полицаи да намалеят с около 13% (това е размерът на всички социални и здравни вноски, които дължат). Ако държавните служители поемат само личния дял от здравната вноска, това означава едва 45 млн. лв.

Какво е състоянието в момента? Според НОИ 156 120 работещи са осигурявани изцяло

от държавата през 2009 г. при средна заплата около 950 лв. Държавата осигурява най-привилегированите служители в бюджетната сфера. С изключение на полицаите тази прослойка взима най-високите заплати в администрацията и има най-много социални придобивки като по-ранно пенсиониране, почивни бази, безплатен транспорт и медицинско обслужване и т. н. С решението на правителството нетната средна заплата в общественият сектор (средно 733 лв.) ще бъде намалена с около 90 лв. В съдебната система, където средното възнаграждение е доста по-високо - 1900 лв., доходите ще намалеят с 229,90 лв.

Всички си спомняме колко чувствителни към доходите си са в съдебната власт. Тъй като нейният бюджет е независим, само от магистратите зависи дали те ще се съобразят с трудностите на бюджета и повсеместното затягане на коланите и сами ще се откажат от някои от привилегиите си. В края на декември 2009 г. те без никакви колебания си

гласуваха 13-а заплата от по 5000 лв. на глава

за "добре свършена работа". И това във време, когато една малка част от пенсионерите получиха едва по 25 лева за празниците, а другите - нищо. Опитите на финансовия министър Симеон Дянков да разубеди магистратите от подобна финансова демонстрация останаха неуспешни. Дори в момента служителите на Темида готвят ново увеличение на заплатите си - от 1 април с 5-10%, които се плащат от бюджета на съдебната власт. Така минималното възнаграждение в системата става 1466 лв. Увеличението е заради отчетения от НСИ ръст на средната заплата в бюджетната сфера, с която е вързана и тази на магистратите. Припомняме, че и заплатите на депутатите са обвързани със същия показател, но преди дни народните избраници замразиха доходите си на ниво декември 2009 г. Освен прилични месечни доходи от над 3000 лв. магистратите получават годишно и по две средни бюджетни заплати за работно облекло (вероятно под тогите, които носят с петилетки). Това прави средно по около 800 лева на човек. Наполовина по-малко вземат редовите служители в съдебната система. Съдиите обаче получават между 250-300 лв. месечно, за да отидат на работа, а парите се покриват от ВСС. Дали тези хора се сещат, че работещ на минимална заплата от 240 лева българин плаща всички осигуровки, които законът изисква от него, и с останалото трябва да живее!? И задават ли си въпроса редно ли е да не плащат за здраве и пенсия, като правят това без възражение и редовно за данъка на жилището, на колата...


Не щем да плащаме на НЗОК, а даваме рушвети на лекарите
Пациенти дават 1,5 млрд. лв. рушвети за операции, заяви през есента на 2009 г. здравният министър д-р Божидар Нанев. Новината не стряска никого, защото от години знаем, че съотношението на регламентираните и регламентираните плащания в българското здравеопазване е 1:1. 400 милиона плащат под масата българите за здраве, обяви преди два дни зам.-шефът на парламентарната група по здравеопазване д-р Пламен Цеков. Специалистите са изчислили, че сумата, давана на ръка, е 1,5 процента от здравната осигуровка. Да, ама ако тази сума бъде определена като здравна вноска от държавата, ще има негодувание, протести... По-лесно ни е да даваме на докторите под масата, отколкото да плащаме на държавата. И може би причината е в държавата, която не може да реформира здравната система, та от нея все тече.

Правителството на ГЕРБ се нагърби с една почти непосилна задача: да реформира здравеопазването. А парите за тази реформа са малко. Затова още по-наложително е да се спре корупцията и да се въведе във всички болници еднакво качество на услугата. За целта се предвижда плащанията да не са на база преминал болен - за миналата година се разбра, че всеки трети (близо 600 000 души) е хоспитализиран без основание, но за сметка на това са изтекли сума ти пари. Затова се предвижда въвеждане на делегирани бюджети.

Кабинетът се опитва да стабилизира болничния пазар така, че пациентите да не плащат друго освен здравните си вноски. От това обаче не бива да не страдат и лекарите, а да има възможност да получават по-добри заплати. По първоначални разчети сегашният ресурс от 1,2 млн. лв., който се заделя за здраве, ще позволи след преструктуриране на болниците и коректно изпълняване на обществените поръчки лекарите да взимат най-малко 1100 евро, а минималното възнаграждение за сестрите да е 400 евро.


За топ хирург - топ лаптоп!
Красина Кръстева

На сребрист лаптоп “Сони Вайо” ще допише професурата си д-р Андрей Йотов, шеф на Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във Военномедицинската академия. В момента д-р Йотов е доцент, а научният труд трябва да е готов до няколко месеца.

Електронното чудо е подарък за 50-ия му рожден ден от неговата съпруга евродепутатката от БСП Илияна Йотова и сина им Марин, който в момента е третокурсник в УНСС, разузна “Труд”. Известният хирург закръгли солидните 50 години в четвъртък, но вдигна купон за близки, приятели и колеги снощи в столичния ресторант “Скай плаза”. Сред поканените бяха шефът на д-р Йотов - ген. Стоян Тонев, бившите министри социалисти Стефан Данаилов и Петър Мутафчиев, семейният приятел и бивш МВР шеф Богомил Бонев.

До последния момент организаторите на празненството не знаеха каква ще бъде тортата. От заведението били категорични, че тя ще е техният подарък, и оставили сладкарите да развихрят въображението си в магия от шоколад и сметана.

Брутният премиен приход, реализиран от застрахователите по общо застраховане за периода януари - декември 2009 г., е 1,5 млрд. лв. Това прави спад от 4,2% на годишна база.

В същото време възникналите претенции за обезщетения са в размер на 774,779 млн. лв., като ръстът за годината е 0,3%.

Още по-мрачна е картината в животозастраховането. Брутният премиен приход там еедва 221, 6 млн. лв. Така спадът спрямо 2008 г. е с цели 18% на спрямо 2008 г.

Изплатените суми и обезщетения от животозастрахователите са в размер на 91,1 млн. лв. и намаляват с 1,2%.

Сумата на активите в застрахователния сектор през 2009 г. се увеличава с 10% в сравнение с 2008 г. и възлиза на 2,804 млрд. лв., в т.ч. 65,2% в общото застраховане и 34,8% в животозастраховането.

Реализираният премиен приход от дружествата по доброволно здравно осигуряване към 31 декември 2009 г. възлиза на 38,427 млн. лв., като се отчита ръст от 26,8% на годишна база.

Възникналите претенции са в размер на 21,444 млн. лв., при 21,160 млн. лв. през 2008 г.

Премиер, министър на здравеопазването, кмет, депутати и щастливи лекари – това е дежурната гледка при рязането на лентата пред държавна болница, в която току-що е инсталирана нова ултрамодерна апаратура. Скенери, лаборатории, апаратура за безкръвни операции... само през последните две години тези клиники станаха собственици на медицинска техника за около 205 млн. лв., по данни на доставчици. И то без да има здравна карта на лечебните заведения, нито яснота кои ще бъдат закрити, приватизирани или преструктурирани, както и кое направление от медицината ще се развива в съответната болница.

За сметка на това общинските и частните болници буквално са оставени да се оправят сами. Не стига това, но и им е отрязан достъпът до малкото пари от структурните фондове на Европейския съюз, които могат да получат. За което, разбира се, те са сезирали Европейската комисия.

Пари за техника

За периода 2007-2013 г. България няма да получи средства по оперативна програма "Здравеопазване" (тъй като това не беше приоритет за страната при договарянето на структурните фондове) и затова лечебните заведения могат да кандидатстват за европейски пари само по програма "Регионално развитие". По нея са договорени 148 млн. лв., които обаче са определени единствено за държавните болници. От тях за онкологиите и домовете за деца, чиято издръжка е задължение на държавата, отиват 58 млн. лв. Министерството на здравеопазването е определило, че за останалите 80 млн. лв. ще могат да кандидатстват само 20 държавни клиники.

В средата на тази година се очаква Министерството на регионалното развитие да открие и процедура за финансиране на общински болници. Тя ще е на стойност 140 млн. лв., като 100 млн. от тях ще бъдат предназначени за 86 общини, а 40 млн. лв. - за останалите 178. За домовете за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години ще се борят за 10 млн. лв. В системата на здравното министерство има 32 подобни заведения и финансирането ще се определя в зависимост от състоянието им.

Много спорна идея

Според Министерството на здравеопазването лечебните заведения, които ще бъдат подпомагани, са определени според Концепцията за преструктуриране на болничната помощ. Това обаче не е официален документ, одобрен от правителството и парламента. Най-общо концепцията е базирана на предложението на Световната банка за реформата на здравния сектор в България. Планът предвижда преструктуриране на болниците чрез вливане на специализирани болници в многопрофилни, както и изграждането на една високотехнологична клиника във всеки регион.

Само въз основа на концепцията не може да се каже кои болници ще бъдат затворени, кои ще са високотехнологичните клиники и къде ще бъдат изградени. Здравното министерство обаче явно е определило бъдещите суперболници на България - това са 20-те клиники, на които е дало право да кандидатстват по програмата. Дори и да приемем, че анализите на ведомството са верни, решението му предизвиква много въпроси, най-важният от които е дали е законно.

"Не е правилно европейски пари да се разпределят на база собственост. И според конституцията, и според Закона за лечебните заведения болниците са равнопоставени независимо от собствеността", коментира д-р Николай Болтаджиев, собственик на специализираната хирургична клиника "Св. Богородица" в София. Затова директори на частни и общински болници са сезирали Европейската комисия и обмислят да сигнализират и Комисията за защита на конкуренцията за увреждане на конкурентната среда чрез подпомагане на държавните болници.

Д-р Тинчо Генев, директорът на многопрофилната общинска болница в Харманли, коментира, че и от бизнес гледна точка ситуацията е абсурдна. "Изсипват купища техника и пари в големите държавни болници, а след това ни се казва – конкурирайте се с тях" - така той обрисува картината на пазара.

Според Лиляна Павлова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, обаче не би трябвало да има спънки от страна на Европейската комисия, защото всички стъпки по проекта са съгласувани с нея и освен това е логично тези средства да бъдат похарчени за публични, а не за частни проекти. "Преди да бъде одобрен списъкът със здравните заведения, които могат да кандидатстват, той ще бъде съгласуван с НЗОК. Едно от условията е болниците да бъдат устойчиви, тоест да имат достатъчно на брой договори със здравната каса. Това изискване съществува, за да сме убедени, че средствата ще стигнат до здравни заведения, които ще продължат да служат на обществото, а няма да фалират", обяснява тя.

Едно зло никога не е само

Процесът на кандидатстване за тези пари никак не е лесен и кратък. Сроковете за кандидатстване от 20-те държавни болници са до 31 март и 30 септември, а за социалните домове - до края на януари 2011 г. Готовите проекти и съответните документи към тях трябва да се подадат в Министерството на здравеопазването. Всяко предложение трябва да включва задължително комбинация от инвестиционен компонент (ремонт/реконструкция/мерки за енергийна ефективност) и доставка на оборудване, допринасящи за трайното подобряване на съответната инфраструктура. Предимство ще се дава на проектни предложения, насочени към доставка на високоспециализирана апаратура и постигане на равномерно разпределение на дейностите в различните региони на страната. До края на март 2010 г. Министерството на здравеопазването от своя страна трябва да представи в МРРБ средносрочна рамкова инвестиционна програма.

Вносител на апаратура, пожелал анонимност, обаче твърди, че въпреки наближаващия краен срок много от болниците имат ниска готовност по проектните рамки, което означава, че има и съществен риск от ниско усвояване на средствата. Това може да донесе загуби в дългосрочен план, тъй като от успешното реализиране на тази част от оперативната програма ще зависи дали България ще може да кандидатства след 2014 г. за европейско финансиране в областта на здравеопазването в размер на 3 млрд евро. С други думи - потърпевши отново ще бъдат основно частните болници. А така нито се прави пазарна икономика, нито ще имаме по-качествено здравеопазване.