Обяснителен меморандум контекст на предложението общ контекст

В рамка за технически мерки, установена в съответствие с член 14, на държавите-членки може да бъде разрешено да приемат мерки в съответствие с тази рамка, за да определят техническите мерки, приложими към кораби под техен флаг, във връзка със запаси в техните води, за които са им били разпределени възможности за риболов. Държавите-членки гарантират, че такива технически мерки:

а) са съвместими с целите, определени в членове 2 и 3;

б) са съвместими с целите, определени в мерките, приети в съответствие с член 14;

в) водят до ефективно постигане на целите, заложени в мерките, приети в съответствие с член 14; и

г) не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза.

Държавите-членки, приемащи технически мерки съгласно член 21, уведомяват Комисията, другите заинтересовани държави-членки и съответните консултативни съвети за тези мерки.

Комисията може по всяко време да направи оценка на съвместимостта и ефективността на техническите мерки, приети от държавите-членки съгласно член 21.

20. 
    Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи техническите мерки, обхванати от рамката за технически мерки, ако държавите-членки, които имат разрешение да вземат мерки в съответствие с член 21, не уведомят Комисията за тези мерки в срок до три месеца след датата на влизане в сила на рамката за технически мерки.
    
21. 
    Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи технически мерки, ако въз основа на оценката, извършена съгласно член 23, бъде преценено, че мерките на държава-членка:
    

б) не водят до ефективно постигане на целите, определени в такава рамка за технически мерки.

22. 
    Техническите мерки, приети от Комисията, имат за цел да осигурят изпълнението на целите на рамката за технически мерки. След приемането на делегирания акт от Комисията мерките на държавата-членка престават да действат.
    

Държава-членка може да приеме мерки за опазването на рибните запаси във водите на Съюза, при условие че тези мерки:

а) се прилагат единствено за риболовните кораби под флага на тази държава-членка или, в случай на риболовни дейности, които не се извършват от риболовен кораб, за лица, установени на нейната територия;

б) са съвместими с целите, определени в членове 2 и 3; и

в) не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза.

Член 26
Мерки на държавите-членки, приложими за зоната от 12 морски мили

23. 
    Държава-членка може да предприеме недискриминационни мерки за опазването и управлението на рибните запаси и за свеждане до минимум на въздействието на риболова върху процеса на опазване на морските екосистеми в зоната от 12 морски мили, измерени от нейните изходни линии, при условие че Съюзът не е приел мерки за опазване и управление конкретно за тази зона. Мерките на държавата-членка са съвместими с целите, определени в членове 2 и 3, и не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза.
    
24. 
    Когато мерките за опазване и управление, които трябва да бъдат предприети от държава-членка, могат да засегнат риболовните кораби на други държави-членки, те се приемат само след като проектът на мерките, придружен от обяснителен меморандум, бъде обсъден с Комисията, съответните държави-членки и съответните консултативни съвети.
    

25. 
    Не по-късно от 31 декември 2013 г. всяка държава-членка създава система за прехвърляеми риболовни концесии за
    

б) всички риболовни кораби с обща дължина под 12 метра, извършващи риболов с теглени уреди.

26. 
    Държавите-членки могат да включат в системата за прехвърляеми риболовни концесии риболовни кораби с обща дължина под 12 метра и използващи други видове уреди, различни от теглени, като уведомят Комисията за това.
    

27. 
    Прехвърляемата риболовна концесия създава право да се използват индивидуалните възможности за риболов, разпределени в съответствие с член 29, параграф 1.
    
28. 
    Всяка държава-членка разпределя прехвърляемите риболовни концесии въз основа на прозрачни критерии за всеки запас или група от запаси, за които са определени възможности за риболов в съответствие с член 16, с изключение на възможностите за риболов, получени съгласно споразумения за устойчиво рибарство.
    
29. 
    При разпределянето на прехвърляеми риболовни концесии, отнасящи се до смесени риболовни дейности, държавите-членки вземат предвид вероятния състав на улова на корабите, участващи в тях.
    
30. 
    Държава-членка може да разпределя прехвърляемите риболовни концесии единствено на собственик на риболовен кораб под флага на тази държава-членка или на юридическо или физическо лице с цел да бъдат използвани за такъв кораб. Прехвърляемите риболовни концесии могат да бъдат обединени за колективно управление от юридическо или физическо лице или от признати организации на производители. Държавите-членки могат да ограничат достъпа до прехвърляеми риболовни концесии въз основа на прозрачни и обективни критерии.
    
31. 
    Държавите-членки могат да ограничат срока на валидност на прехвърляемите риболовни концесии за период от поне 15 години с цел преразпределяне на тези концесии. Когато държавите-членки не са ограничили срока на валидност на прехвърляемите риболовни концесии, те могат да ги оттеглят с предизвестие от поне 15 години.
    
32. 
    Държавите-членки могат да оттеглят прехвърляемите риболовни концесии с по-кратко предизвестие в случай на установено тежко нарушение, извършено от притежателя на концесиите. Такива оттегляния се извършват при пълно спазване на общата политика в областта на рибарството, принципа на пропорционалност и, когато е необходимо, с незабавен ефект.
    
33. 
    Независимо от разпоредбите на параграфи 5 и 6 държавите-членки могат да оттеглят прехвърляемите риболовни концесии, които не са били използвани от риболовен кораб в продължение на три последователни години.
    

34. 
    Държавите-членки разпределят индивидуални възможности за риболов на притежатели на прехвърляеми риболовни концесии, както е посочено в член 28, въз основа на възможностите за риболов, предоставени на държавите-членки, или заложени в плановете за управление, приети от държавите-членки в съответствие с член 19 от Регламент (ЕО) № 1967/2006.
    
35. 
    Държавите-членки определят възможностите за риболов, които въз основа на най-добрите налични научни препоръки могат да бъдат разпределени на риболовните кораби под техен флаг, за видовете, за които Съветът не е определил възможности за риболов.
    
36. 
    Риболовните кораби извършват риболовни дейности единствено когато притежават достатъчни индивидуални възможности за риболов за покриване на целия си потенциален улов.
    
37. 
    Държавите-членки могат да запазят до 5 % от възможностите за риболов. Те определят цели и прозрачни критерии за разпределянето на тези запазени възможности за риболов. Тези възможности за риболов могат да бъдат разпределяни единствено на отговарящи на условията титуляри на прехвърляеми риболовни концесии, както е посочено в член 28, параграф 4.
    
38. 
    При разпределяне на прехвърляемите риболовни концесии в съответствие с член 28 и при разпределяне на възможности за риболов в съответствие с параграф 1 от настоящия член съответната държава-членка може да предостави стимули за риболовните кораби да използват селективен риболовен уред, който да елиминира нежелания прилов в рамките на възможностите за риболов, предназначени за тази държава-членка.
    
39. 
    Държавите-членки могат да определят такси за използването на индивидуалните възможности за риболов, които да допринесат за разходите, свързани с управлението на рибарството.
    

Държавите-членки създават и поддържат регистър на прехвърляемите риболовни концесии и индивидуалните възможности за риболов.

40. 
    Прехвърляемите риболовни концесии могат да се прехвърлят изцяло или частично в рамките на държавата-членка между отговарящите на условията титуляри на такива концесии.
    
41. 
    Държавата-членка може да разреши прехвърлянето на прехвърляеми риболовни концесии към и от други държави-членки.
    
42. 
    Държавите-членки могат да регулират прехвърлянето на прехвърляеми риболовни концесии, като предвидят условия за тяхното прехвърляне въз основа на прозрачни и обективни критерии.
    

43. 
    Индивидуалните възможности за риболов могат да бъдат изцяло или частично отдавани под наем в рамките на една държава-членка.
    
44. 
    Държава-членка може да разреши отдаването под наем на индивидуални възможности за риболов към и от други държави-членки.
    

45. 
    Всяка държава-членка решава как възможностите за риболов, предоставени ѝ в съответствие с член 16, и които не са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии, могат да бъдат разпределени на корабите под неин флаг. Тя уведомява Комисията за избрания метод на разпределяне.
    

46. 
    Държавите-членки въвеждат мерки за адаптиране на риболовния капацитет на своите флоти с цел постигане на ефективно равновесие между риболовния капацитет и техните възможности за риболов.
    
47. 
    Не се разрешава отписване от риболовния флот, финансирано с публична помощ, предоставена в рамките на Европейския фонд за рибарство за програмния период 2007—2013 г., освен когато то е предшествано от оттегляне на лицензията за риболов и на разрешенията за риболов.
    
48. 
    Риболовният капацитет, съответстващ на риболовните кораби, изтеглени с публична помощ, не се заменя.
    
49. 
    Държавите-членки гарантират, че считано от 1 януари 2013 г. риболовният капацитет на флота им в нито един момент не надвишава пределните граници за риболовния капацитет, определени в съответствие с член 35.
    

50. 
    Всеки флот на държава-членка спазва пределните граници на риболовния капацитет, посочени в приложение II.
    
51. 
    Държавите-членки могат да поискат от Комисията да изключи риболовните кораби, които са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии, създадена съгласно член 27, от установените в съответствие с параграф 1 пределни граници на риболовния капацитет. В този случай пределните граници на риболовния капацитет се преизчисляват, за да се вземат предвид риболовните кораби, които не са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии.
    
52. 
    Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно преизчисляването на пределните граници на риболовния капацитет по параграфи 1 и 2.
    

53. 
    Държавите-членки записват информацията за характеристиките и дейността на риболовните кораби на Съюза под техен флаг, която е необходима за управлението на мерките, определени съгласно настоящия регламент.
    
54. 
    Държавите-членки предоставят на Комисията информацията по параграф 1.
    
55. 
    Комисията създава регистър на риболовния флот на Съюза, съдържащ получената съгласно параграф 2 информация.
    
56. 
    Информацията, която се съдържа в регистъра на риболовния флот на Съюза, се предоставя на разположение на всички държави-членки. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно определянето на информацията по параграф 1.
    
57. 
    Комисията установява техническите оперативни изисквания по отношение на реда и условията за предаване на информацията по параграфи 2, 3 и 4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата за разглеждане по член 56.
    

58. 
    Държавите-членки събират биологични, технически, екологични и социално-икономически данни, необходими за управлението на съобразеното с екосистемите рибарство, управляват ги и ги предоставят на крайните потребители на научни данни, включително на органите, определени от Комисията. Тези данни по-специално дават възможност за оценка на:
    

б) нивото на риболов и въздействието, което риболовните дейности оказват върху морските биологични ресурси и морските екосистеми; и

в) социално-икономическите резултати на сектора на рибарството, сектора на аквакултурата и преработвателния сектор във и извън водите на Съюза.

59. 
    Държавите-членки:
    

е) избягват дублирането на събирането на данни за различни цели;

ж) осигуряват безопасно съхранение на събраните данни и, където е приложимо, подходяща защита и поверителност на събраните данни;

з) гарантират на Комисията или на определените от нея органи достъп до националните бази данни и системи, използвани за обработката на събраните данни, с цел проверка на наличието и качеството на данните.

60. 
    Държавите-членки осигуряват националното координиране на събирането и управлението на научните данни, свързани с управлението на рибарството. За тази цел те определят национален кореспондент и организират годишна национална координационна среща. Комисията се уведомява за националните координационни дейности и се поканва на координационните срещи.
    
61. 
    Държавите-членки координират своите дейности за събиране на данни с другите държави-членки в същия регион и полагат всички усилия да координират действията си с трети държави, които имат суверенитет или юрисдикция върху водите в същия регион.
    
62. 
    Събирането, управлението и използването на данни се извършва в рамките на многогодишна програма, считано от 2014 г. Тази многогодишна програма съдържа цели за точността на данните, които трябва да се съберат, както и обобщени равнища за събирането, управлението и използването на такива данни.
    
63. 
    Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи показатели за точността на събираните данни, както и обобщени равнища за събирането, управлението и използването на тези данни за многогодишната програма по параграф 5.
    
64. 
    Комисията определя технически оперативни изисквания по отношение на реда и условията за предаване на събираните данни. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата за разглеждане по член 56.
    

65. 
    Държавите-членки приемат национални програми за събиране на научни данни, научни изследвания и иновации в областта на рибарството. Те координират своите дейности за събиране на данни, научни изследвания и иновации в областта на рибарството с други държави-членки и с рамковите програми за научни изследвания и иновации на Съюза.
    
66. 
    Държавите-членки осигуряват съответните компетенции и човешки ресурси, необходими за научния консултативен процес.
    

67. 
    Съюзът участва в работата на международните организации в областта на рибарството, включително регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), в съответствие с международните задължения и политическите цели и съгласно целите, определени в членове 2 и 3.
    
68. 
    Позициите на Съюза в международните организации в областта на рибарството и РОУР се основават на най-добрите налични научни препоръки, за да се гарантира, че риболовните ресурси се поддържат или възстановяват над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.
    
69. 
    Съюзът активно допринася за и подкрепя натрупването на научни познания и изработването на препоръки в рамките на РОУР и международните организации.
    

Съюзът си сътрудничи с трети държави и международни организации в областта на рибарството, включително РОУР, за да се укрепи спазването на мерките, приети от тези международни организации.

70. 
    Споразуменията за устойчиво рибарство с трети държави създават правна, икономическа и екологична рамка за управление на риболовните дейности, извършвани от риболовни кораби на Съюза във води на трети държави.
    
71. 
    Риболовните кораби на Съюза улавят единствено излишъка от допустимия улов, определен от третата държава съгласно член 62, параграф 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, и идентифициран въз основа на най-добрите налични научни препоръки и обменената между Съюза и съответната трета държава информация относно общото риболовно усилие, упражнявано върху засегнатите запаси, с цел да се гарантира, че риболовните ресурси се запазват над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.
    

1. Съюзът предоставя финансова помощ за трети държави посредством споразумения за устойчиво рибарство с цел:

а) да поеме част от разходите за достъп до риболовните ресурси във водите на трети държави;

б) да се създаде рамката за управление, включително разработването и поддържането на необходимите научни и изследователски институции, способността за наблюдение, контрол и надзор и другите елементи за изграждане на капацитет, свързани с развитието на политика за устойчиво рибарство, провеждана от третата държава. Тази финансова помощ е обвързана с постигането на конкретни резултати.

72. 
    С оглед насърчаване на устойчивостта и принос за продоволствената сигурност, растежа и заетостта Комисията определя не по-късно от 2013 г. необвързващи стратегически насоки на Съюза по отношение на общите приоритети и цели за развитието на дейностите на аквакултурата. Тези стратегически насоки отчитат относителните изходни позиции и специфичните обстоятелства в целия Съюз и представляват основата за многогодишни национални стратегически планове и имат следните цели:
    

б) насърчаване на икономическата активност;

в) разнообразяване и подобряване на качеството на живот в крайбрежните и селските райони;

г) равнопоставеност на операторите в сектора на аквакултурата във връзка с достъпа до води и пространство.

73. 
    До 2014 г. държавите-членки създават многогодишни национални стратегически планове за развитието на дейностите на аквакултурата на своя територия.
    
74. 
    Многогодишните национални стратегически планове съдържат целите на съответната държава-членка и мерките за тяхното постигане.
    
75. 
    Многогодишните национални стратегически планове имат следните конкретни цели:
    

б) сигурност за операторите в сектора на аквакултурата във връзка с достъпа до води и пространство;

в) утвърждаване на показатели за екологична, икономическа и социална устойчивост;

г) оценка на други възможни трансгранични последици за съседните държави-членки.

76. 
    Държавите-членки обменят информация и най-добри практики посредством отворен метод на координация на националните мерки, съдържащи се в многогодишните стратегически планове.
    

В съответствие с член 53 се създава консултативен съвет относно аквакултурата.

77. 
    Създава се обща организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури със следните цели:
    

б) да позволи на сектора на рибарството и аквакултурата да приложи общата политика в областта на рибарството на подходящо ниво;

в) да укрепи конкурентоспособността на сектора на рибарството и аквакултурата на Съюза, по-специално на производителите;

г) да подобри прозрачността на пазарите, особено що се отнася до икономическите познания и разбиране на пазарите на Съюза за продукти от риболов и аквакултури по цялата снабдителна верига, като същевременно повиши осведомеността на потребителите;

д) да подпомогне осигуряването на равнопоставеност за всички продукти, търгувани в Съюза, като се насърчи устойчивата експлоатация на риболовните ресурси.

78. 
    Общата организация на пазарите се прилага за продуктите от риболов и аквакултури, изброени в приложение I към [Регламент относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури], които се предлагат на пазара в Съюза.
    
79. 
    Общата организация на пазарите включва по-конкретно:
    

б) общи стандарти за предлагане на пазара.

80. 
    Спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството се осигурява посредством ефективна система на Съюза за контрол на рибарството, включително борба срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов.
    
81. 
    Системата на Съюза за контрол на рибарството по-специално се основава на:
    

б) използване на модерни технологии за контрол за наличността и качеството на данните във връзка с рибарството;

в) основана на риска стратегия, наблягаща върху системни и автоматизирани кръстосани проверки на всички съответни налични данни;

г) установяване на култура на спазване на правилата сред операторите;

д) създаване на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

Член 47
Пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данните

82. 
    Комисията и държавите-членки могат да осъществяват пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данните
    
83. 
    Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно правилата за осъществяване на пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данните.
    

Държавите-членки могат да изискват от притежателите на лицензия за риболов за риболовни кораби под техен флаг с обща дължина 12 метра или повече да участват пропорционално в разходите за осъществяване на системата на Съюза за контрол на рибарството.