ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ОБЛАСТИТЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ИНСТРУМЕНТА ЗА ПАРТНЬОРСТВО

С оглед на подпомагането на целите, предвидени в член 1, помощта от Съюза може да включва inter alia следните области на сътрудничество:

а) подкрепа за конкретни инициативи, включително научни изследвания, проучвания, пилотни схеми или съвместни проекти, предназначени да отговарят по ефективен и гъвкав начин на целите за сътрудничество, произтичащи от отношенията на Съюза със съответните трети държави;

б) насърчаване на сътрудничеството, партньорството и съвместните начинания между участниците от икономическата, социалната, културната, правителствената и научната сфера в Съюза и в трети държави;

в) улесняване (и подпомагане) на търговските отношения и процесите на търговска интеграция, включително юг–юг, подпомагане на инвестиционните потоци и икономическите партньорства в Съюза, включително насоченост към малките и средните предприятия;

г) насърчаване на диалога относно политиките и секторните диалози с участници от политическата, икономическата, регулаторната, екологичната, социалната, изследователската и културната сфера и неправителствени организации от Съюза и извън него;

д) насърчаване на дейностите по осведомяване, интелектуалния обмен и засилване на междукултурния диалог;

е) насърчаване на инициативите и дейностите от интерес за Съюза или от взаимен интерес в области, като изменението на климата, въпроси на околната среда, включително биологичното разнообразие, ефективното използване на ресурсите, суровините, енергетиката, транспорта, науката, изследванията и иновациите, заетостта и социалната политика, устойчивото развитие, включително насърчаването на достойния труд, и корпоративната социална отговорност, търговията и сътрудничеството юг–юг, образованието, културата, туризма, информационните и комуникационните технологии, здравеопазването, правосъдието, митническите въпроси, данъчното облагане, финансовите, статистическите и всички други въпроси, които се отнасят до конкретните интереси на Съюза или представляват взаимен интерес за Съюза и трети държави;

ж) повишаване на осведомеността и разбирането за Съюза, както и на неговата видимост в трети държави.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1. Наименование на предложението/инициативата

1.2. Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД

1.3. Естество на предложението/инициативата

1.4. Цел(и)

1.5. Основания за предложението/инициативата

1.6. Продължителност и финансово отражение

1.7. Предвиден(и) метод(и) на управление

2.1. Правила за мониторинг и докладване

2.2. Система за управление и контрол

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.1. Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

3.3. Очаквано отражение върху приходите

Дял 19: Външни отношения

Заглавието на тази бюджетна глава 19 05 съответства на сегашната структура на финансовите инструменти за 2007 —2013 г. Предлага се да се запази същата дейност 19 05, но да се промени заглавието на тази глава за периода 2014—2020 г., както следва:

 Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

 Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност¹¹

 Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

 Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.4. Цели

1.4.1. Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено(а) предложението/инициативата

Този финансов инструмент има за цел да подкрепи следната стратегическа цел, както е посочено в Съобщение на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ — част II“ от 29 юни 2011 г. (COM/2011/500 — Бюджет за стратегията „Европа 2020“ — част II. „Външна дейност“, стр. 42):

„Трябва да бъде допълнително подобрено планирането на политиките на ЕС в подкрепа на посрещането на големите световни предизвикателства, като борбата с изменението на климата, обръщането на загубата на биологичното разнообразие и защитата на световните обществени блага и ресурси. Комисията предлага да разработи проактивен дневен ред на ЕС и на взаимните интереси с трети държави, като се наблегне специално на стратегическите партньори.“

1.4.2. Конкретна(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

По дейност 19 05 ще бъдат преследвани следните три конкретни цели:

1) изпълнение на международното измерение на стратегията „Европа 2020“ посредством подпомагане на стратегиите за партньорство на Съюза за двустранно, регионално и междурегионално сътрудничество, насърчаване на диалога относно политиките и разработване на колективни подходи и ответни мерки срещу предизвикателствата в световен план.

2) подобряване на достъпа до пазара и развитие на търговията, инвестициите и бизнес възможностите за европейските дружества, посредством икономически партньорства и стопанско и регулаторно сътрудничество.

3) повишаване на силното присъствие на Европа в световната икономика и нейната роля на световната сцена посредством публична дипломация, образователно/университетско сътрудничество и дейности и мрежи по осведомяване с оглед на защитата на ценностите и интересите на Съюза.

Съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Наименованието на дейност 19 05 следва да бъде променено както следва: Сътрудничество с трети държави по Инструмента за партньорство

Един новаторски инструмент за партньорство ще даде възможност на ЕС да развива своите политики в целия свят.

Осъществяването на нов инструмент за партньорство ще предостави на ЕС още една възможност да насърчава своите предприятия (по-специално МСП) и продукти. Той ще създаде финансова възможност да бъдат подкрепени предприятията от ЕС в трети държави, предоставяне на стимули за конкурентоспособност и иновации на ЕС по начин, който следва да остане допълващ спрямо дейностите, финансирани по Програмата за конкурентоспособност и МСП, както и по „Хоризонт 2020“ (научни изследвания и иновации), да бъде подкрепена международната търговия и инвестициите на ЕС, които от своя страна биха могли да доведат до улесняване на чуждестранните инвестиции в ЕС. Вниманието може да се насочи към множество области на сътрудничество, включително изменението на климата, околната среда, сближаването на техническата регламентация и на стандартизацията, корпоративната социална отговорност, правата на интелектуална собственост, защитата на личните данни, най-добрите практики в икономическата, търговската, данъчната и финансовата сфера, търговията и сътрудничеството юг–юг. По този начин би могла да се засили икономическата сигурност на ЕС и евентуално да бъдат създадени нови работни места, което в крайна сметка ще допринесе за икономическия растеж.

Този инструмент би могъл да укрепи търговските отношения на ЕС с партньорските държави, което ще окаже положително влияние върху платежния баланс, икономическите и търговските отношения на ЕС с останалата част от света, като същевременно ще е съвместим с принципите за пазарен достъп/отворен пазар. Той би могъл да допринесе и за намаляване на риска от протекционизъм, както и за подпомагане на международната конкурентоспособност и протичащия в момента процес на глобализация, като същевременно гарантира ползи за всички държави в съответствие с принципите на стратегията „Европа 2020“.

Новият инструмент за партньорство ще допринесе и за подпомагане на конкурентоспособността на ЕС чрез целево развитие на човешките ресурси: наличието на висококвалифицирани хора и техните възможности за иновации и осъществяване на научно и технологично развитие е предпоставка за икономически просперитет.

Новият инструмент може да насърчи добре развити форми на икономическо сътрудничество между ЕС и партньорските държави. В тази връзка той ще позволи на ЕС да гарантира надлежното отчитане на ценностите, свързани с околната среда, устойчивата енергия, обществото, трудовата заетост и други социални ценности в планирането и изпълнението на политиките и програмите.

Увеличените инвестиции на предприятията от ЕС също ще допринесат за икономически растеж в приемащата държава. Дейностите, насочени към насърчаване на корпоративната социална отговорност, ще подобрят социалните, трудовите и екологичните правила и изпълнение в партньорската държава.

Чрез предоставянето на техническа помощ инструментът би могъл да установи устойчиви начини за фискална консолидация на растежа, като подпомага по този начин държавите в техните усилия за упражняване на контрол върху сметките им. Чрез него могат да бъдат подкрепени и инициативи за повишаване на административната ефективност, за продуктивно използване на паричните преводи на работниците и за насърчаване на нови инвестиции и прехвърляне на технологии в националните програми за индустриализация или изграждане на инфраструктура с цел насърчаване на ефективното и устойчиво използване на ресурсите, включително в производството и използването на енергия.

Очаква се Инструментът за партньорство да има въздействие и върху икономическото управление. Вследствие на кризата бяха извлечени сериозни поуки относно ограниченията на пазарите. Това наложи преразглеждане на ролята на правителството, ново определяне на баланса между държавата и пазара и търсене на начини за увеличаване на доверието на гражданите в тях.

Кризата показа, че публичните политики са основна опора на националните икономики в периоди на икономическо напрежение, тъй като правителствата спряха свободното падане на финансовите пазари и предотвратиха финансова катастрофа. Последвалият фискален натиск в много страни обаче засили необходимостта от ограничаване на публичните разходи, което в много случаи означава оптимизиране на държавата. Това налага да се направи преоценка на ролята на държавната намеса за постигането на по-добро и по-ефективно управление, стабилни институции и ефективни правила и процедури.

Друг важен въпрос в областта на управлението се отнася до борбата с корупцията, прозрачността и почтеността. Новият инструмент може да бъде насочен към подобряване на инструментите за борба с корупцията и засилване на тяхното изпълнение. Новите инициативи биха могли да увеличат координацията на дейностите за прозрачност и борба с корупцията в световен план, както и спазването на съответните международни конвенции, най-добри практики и насоки.

Накрая, насърчаването на пълната ангажираност на стратегическите партньори в глобалното изготвяне на политиките и управление в областта на околната среда, особено що се отнася до многостранните споразумения за околната среда, ще бъде от изключително важно значение за насърчаването на устойчивите икономически промени.

Социално отражение върху икономиката на ЕС

Амбицията на ЕС е да обърне внимание на взаимосвързаните социални политики и да определи стратегическите посоки, излизащи извън рамките на растежа. Това може да се подсили чрез икономическо сътрудничество със страните партньори, укрепване на националната и международна регулаторна рамка и благоприятстване на по-доброто национално, регионално или глобално икономическо управление. Тези стратегии и подходи биха могли да окажат положително въздействие върху политиката по заетостта и социалната политика на ЕС, например модела на ЕС за социална закрила, създаването на „екологосъобразни“ работни места, социалната програма „ЕС 2020“ и т.н. Нарастващата конкуренция от страна на държавите с бързо растящи икономики също би могла да представлява стратегически стимул за Европа да отделя повече ресурси за обучение и преквалификация, като повишава качеството на преподаването и научните изследвания, както и за реформа на местните социални системи.

Чрез хармонизиране на финансовите инструменти на ЕС и на държавите-членки на ЕС, както и чрез подпомагане на съвместните дейности с други двустранни и многостранни донори, новият инструмент може да окаже значително въздействие върху социалната структура на държавите с бързо растящи се икономики. Той би могъл да предостави подкрепа за реформите на социалните системи, за националните политики по заетостта, за националните политики за обучение и за развитие на уменията, за изграждането на капацитет и за програмите за образование, научни изследвания и иновации, и укрепването на националните „спасителни мрежи“. Неговият принос за създаване на допълнителни екологосъобразни работни места, увеличаване на доходите на глава от населението и ефективни стратегии за социално сближаване и намаляване на бедността на национално ниво ще бъде от значение. Във връзка с това той ще допринесе за успешното осъществяване на международния социален дневен ред, насърчаван от Международната организация на труда на ООН и Г-8/Г-20.

Благоприятстването на екологосъобразния растеж, изпълнението на стратегията и подпомагането на партньорските държави в техните политики за по-екологична насока на растежа ще бъдат сред най-важните стратегически приоритети на новия инструмент през следващите години.

Партньорствата на ЕС чрез новия инструмент ще имат за цел да насърчават и подпомагат растежа и дългосрочната устойчивост на околната среда. В това отношение новият инструмент се очаква да играе ключова роля в предоставянето на подкрепа за свързаните с околната среда и изменението на климата дейности и политически диалог както в ЕС, така и в партньорските държави.

Инструментът би могъл да подкрепи икономически модел с ниски въглеродни емисии чрез предоставяне на стимули на европейския частния сектор. Като се използват успешните резултати от Шестнадесетата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Канкун (COP-16 ), инструментът може да се използва, за да помогне на предприятията от ЕС да разработят ефективни политики при ниски разходи за постигане на екологосъобразни цели в партньорските държави. Инструментът ще помогне и на партньорските държави да извлекат максималните ползи за околната среда и енергийната ефективност от иновациите.

Инструментът може да даде възможност за сътрудничество, насочено към по-добро разбиране на икономическата и социална стойност на загубата на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на екосистемите в държави от световно значение.

1.4.4. Показатели за резултатите и за отражението

Трите конкретни цели ще бъдат следени чрез следните три показателя:

1) Възприемане на политиките и целите на стратегията „Европа 2020“ от ключовите партньорски държави и влияние върху формулирането на политиките в тези държави.

2) Дял на ЕС във външната търговия с ключовите партньорски държави и търговски и инвестиционни потоци към партньорските държави, към които са специално насочени дейностите, програмите и мерките по настоящия регламент.

3) По-добро възприемане и засилено взаимно разбиране за ЕС в ключовите партньорски държави, илюстрирани включително чрез проучвания и/или оценки.

1.5. Основания за предложението/инициативата

1.5.1. Нужда(и), която(ито) трябва да бъде(ат) задоволена(и) в краткосрочен или дългосрочен план

Вж. обяснителния меморандум на законодателното предложение и оценката на въздействието:

Предлаганият Инструмент за партньорство има за цел да преодолее ограничението на способността на ЕС да се ангажира на световно равнище по възможно най-ефективен начин. Той ще даде възможност на ЕС да изпълнява програми, излизащи извън рамките на сътрудничеството за развитие, с новите сили, както и при необходимост да защитава основния дневен ред на ЕС на световно равнище пред другите партньорски държави. Основните характеристики на предлагания Инструмент за партньорство в сравнение с предходния Инструмент за сътрудничество с индустриализирани страни са следните:

Географски обхват: глобален, със специална насоченост към стратегическите партньори (индустриализирани държави, държави с бързо растящи икономики, Русия).

Цел: съсредоточаване върху благоприятстването на интересите на ЕС и стратегията „Европа 2020“ посредством ефективен и гъвкав отговор на целите за сътрудничество вследствие от двустранните/регионалните отношения на Съюза със партньорските държави и посрещане на световните предизвикателства.

Приоритетни области: международното измерение на стратегията „Европа 2020“, диалог относно политиките, световни предизвикателства, стопанско и регулаторно сътрудничество, двустранно/тристранно/регионално сътрудничество, публична дипломация, образователно/университетско сътрудничество и дейности по осведомяване.

Програмиране: не е обвързан с изискванията за ОПР, многогодишните програми за дългосрочни инвестиции, непрограмируемите разпоредби за бързо реагиране на променящата се среда и ad-hoc действия.

1.5.2. Добавена стойност от намесата на ЕС

ЕС е сключил множество международни споразумения с партньорски държави от цял свят, каквито отделните държави-членки нямат, което осигурява на всички тях влияние в практически всички сфери на международните отношения. При наличието на 27 държави-членки, които действат в рамките на общи политики и стратегии, единствено ЕС разполага с критичната маса да реагира на глобалните предизвикателства. Като фактор от световно значение ЕС разполага с кредит на доверие неутралност, с каквито отделните държави-членки не разполагат. ЕС също така е в уникално положение да насърчава европейските норми и да ги превръща в световни стандарти чрез международното сътрудничество.

Предлаганият Инструмент за партньорство ще демонстрира по-висока добавена стойност в сравнение със сегашното положение, тъй като обхваща стратегията „Европа 2020“ въз основа на ориентираното към екологосъобразен растеж сътрудничество, засилен акцент върху интересите на ЕС в областта на сътрудничеството с държавите с бързо растящи икономики и с индустриализираните държави, както и върху подобряването на климата за осъществяване на стопанска дейност, инвестиции, търговия и научни изследвания и иновации. Чрез него следва да се развие проактивна програма от взаимен интерес с партньорските държави със специална насоченост към стратегическите партньори на ЕС.

Новият Инструмент за партньорство също така ще зачита в по-голяма степен ангажиментите на ЕС спрямо трети държави, с които той е сключил рамкови споразумения/споразумения за партньорство и сътрудничество. Той ще добави надеждност и последователност към външната политика на ЕС, като обвърже защитата на неговите ценности и интереси с конкретни дейности за сътрудничество. В рамките на споразуменията Инструментът за партньорство би могъл да действа и като катализатор за съвместни проекти на ЕС и държавите-членки, тъй като ЕС и неговите държави-членки са обвързани с техните разпоредби. Накрая, той ще подпомага регионалните и двустранните политики на ЕС, заедно с ангажиментите на ЕС към процесите на регионално и международно сътрудничество.

В прегледа в средата на периода (COM/2009/196) на финансовите инструменти за външни действия, извършен през 2009 г., се достига до заключението, че ограниченото приложно поле на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) затруднява финансирането на дейностите, които не са насочени към партньорите, като официалната помощ за развитие (ОПР), но са от взаимна полза в контекста на глобализацията. Инструментът за сътрудничество за развитие (ИСР) не беше сметнат за подходящ за разрешаване на проблема, тъй като главната му цел е да насърчава икономическото развитие и благосъстоянието на развиващите се държави, по-специално изкореняването на бедността в партньорските държави и региони в контекста на устойчивото развитие, включително стремежа към постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Това ограничение засегна най-динамично развиващите се региони в света (напр. Латинска Америка, Азия, Южна Африка) и ЕС остана без финансов инструмент, чрез който да подпомага развитието на международните отношения във връзка с глобализацията, по-специално що се отнася до държавите с бързо растящи икономики. За тази цел бюджетният орган създаде подготвителни действия в Латинска Америка и Азия с цел временно запълване на законодателната празнина. През април 2009 г. Европейската комисия предложи законодателно следствие (COM/2009/197), за да позволи финансирането на мерки в държавите, попадащи в приложното поле на Регламента за ИСР, така че географският обхват на действащия Инструмент за индустриализирани страни (ИИС) да се разшири и да включва и развиващите се държави (включително държавите с бързо растящи икономики) в Азия и Латинска Америка, както и Иран, Ирак, Йемен и Южна Африка.

В прегледа в средата на периода също така се признава, че ИИС, на който се основава настоящото предложение за нов инструмент, е осигурил гъвкава база за развитие на сътрудничеството с по-голям брой индустриализирани държави и територии с висок доход, въпреки че финансовият пакет е бил твърде ограничен.

В допълнение към прегледа в средата на периода, през последните години бяха извършени оценки на водещи програми, финансирани по ИИС – програма „Портал на ЕС за Япония и Република Корея“ (финансиране на павилиони на ЕС в търговски панаири) и центровете на ЕС (университетски консорциуми, които представят модули „Европеистика“ и разпространяват ключова информация за ЕС пред доста широка публика), и те бяха много положителни.

По отношение на Програмата за обучение на ръководни кадри (езикови и учебни програми за ръководни кадри), извършената през 2010 г.¹² оценка показа, че тя предлага уникална програмна структура (запознатостта с японската и корейската бизнес култура е нещо безценно) и целева публика (програмата се цени високо както от големи, така и от малки и средни дружества). Тя дава възможност на потенциални участници от държавите-членки, които не предлагат подобна инициатива. Освен това тя осигурява добра видимост на ЕС. Програмата за обучение на ръководни кадри има положително отражение по отношение на предприятията от ЕС, възнамеряващи да установят/развиват стопанската си дейност в Япония и Корея, тъй като помага на тези предприятия да пристъпят на японския/корейския пазар, има устойчиво въздействие върху европейските предприятия, а не краткосрочен и временен ефект, и разширява стопанските възможности за предприятията от ЕС в други азиатски страни.

Извършената през 2010 г.¹³ оценка на инициативата Центрове на ЕС (посветени на публичната дипломация) показа, че „центровете добавят реална стойност и че Комисията в голяма степен има полза от инициативата. Обемът на извършената от центровете работа далеч компенсира разходите на Комисията по програмата.“ Програмата е изградила солидна база в държавите пионери по инициативата (САЩ и Канада) и се полагат успешни усилия за по-високо равнище на зрялост в Австралия и Нова Зеландия. Финансирането от ЕС може да действа като първоначални средства, най-вече като служи за привличане на други източници на финансиране, които се привличат към инициативата, за да се гарантира нейната дългосрочна устойчивост.

Договорът от Лисабон установява общи принципи и цели и определя нова институционална рамка за външната дейност на Съюза (особено ЕСВД), което води до високи очаквания в областта на външната дейност както в рамките на ЕС, така и от страна на партньорите на национално и регионално ниво, включително в многостранен план. Инструментът за партньорство ще бъде интегриран елемент от общата архитектура на финансовите инструменти за външната дейност, организирани около четири основни глави: глава, основана на политиките, която е насочена главно към сътрудничество с партньорските държави на двустранно, регионално и международно равнище, както и глави относно работата по хоризонтални приоритети и ценности: права на човека и демокрация, хуманитарна помощ и гражданска защита, управление и предотвратяване на кризи. Инструментът за партньорство попада в обхвата на първата глава, която се занимава с партньорските държави. Неговата основна цел е проектирането политиките на ЕС в подкрепа на дневния ред на стратегията „Европа 2020“, като се посрещат големите световни предизвикателства, разработва се проактивен дневен ред на ЕС и на взаимните интереси с индустриализирани държави и държавите с бързо растящи икономики, като се набляга специално на стратегическите партньори.

Един от ключовите приоритети на стратегията „Европа 2020“ е възстановяването на растежа. В стратегията се признава, че държавите с бързо растящи икономики и разширяваща се средна класа ще играят изключително важна роля за поддържането на европейския износ на стоки и услуги, по отношение на които ЕС има сравнително предимство. Инструментът за партньорство следва да способства за подпомагането на търговската политика¹⁴, по-специално що се отнася до стратегическите икономически партньори. Подкрепата за пазарен достъп на европейските предприятия ще допълва дейностите, финансирани по програмата за конкурентоспособност и МСП.

Държавите с бързо растящи икономики играят и все по-важна роля като отговорни партньори в посрещането на световните предизвикателства: въпроси, като намаляването на бедността, миграцията, конкурентоспособността и либерализацията на търговията, околната среда, изменението на климата, енергетиката, повишаването на грамотността относно цифровите технологии, на уменията за тяхното използване и на приобщаването към цифровото общество, пандемиите, киберсигурността, тероризма и организираната престъпност, могат да намерят разрешение само на международно равнище. На фона на ускоряващата се глобализация от съществено значение е вътрешният дневен ред за осигуряване на устойчив растеж и работни места в Европа и вътрешните политики на ЕС като цяло да бъдат подкрепени от външно измерение. Това външно измерение на вътрешната политика следва да засили степента на последователност и съгласуваност на външната дейност на ЕС и да я допълва, като същевременно се избягва дублирането на усилия.

Ето защо Инструментът за партньорство ще издигне в приоритет подпомагането на външното измерение на политиките на ЕС относно изменението на климата, околната среда, енергетиката, търговията и устойчивото развитие, както и информационните и комуникационните технологии. ЕС вече е планирал най-сложния набор от стимули, правила и разпоредби за улесняване на собствения си преход към икономика с ниски въглеродни емисии и едностранно е приел амбициозни цели. Тази рамка осигурява изчерпателен и конкретен поглед върху политиката, който би могъл и следва да се използва за улесняване на постигането на сходни стремежи от страна на нашите ключови стратегически партньори. Това очевидно ще бъде от полза за околната среда и същевременно ще действа като катализатор за широкообхватни инвестиции в областта на научните изследвания и иновациите, за изграждане на капацитет и програми, за нови по-екологосъобразни технологии и ще осигури търговски възможности за европейската промишленост. По Инструмента за партньорство интегрирането на въпросите относно климата в политиките на ЕС, както и целите в тази област ще бъдат от особено значение за дейностите за насърчаване на диалога относно политиките с индустриализираните държави и държавите с бързо развиващи се икономики.

Ефективното използване на ресурсите ще бъде от решаващо значение за поддържането на устойчивост на икономическия растеж в рамките на екологичните ограничения на планетата. ЕС приема стратегия за ефективно използване на ресурсите като една от водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“. Това ще повлияе inter alia на нормите на ЕС, но ще бъде истински ефективно само ако всички големи икономики възприемат практики на ефективно използване на ресурсите. Държавите с бързо развиващи се икономики имат възможност да избегнат неустойчивите модели на потребление и производство, свързани със замърсяване, които са толкова често прилагани от ЕС и от другите развити икономики по време на тяхната индустриализация, и ЕС има интерес да им помогне да го направят. В държавите с бързо развиващи се икономики, особено Индия и Китай, има обаче и големи части от населението, които живеят в абсолютна бедност и за своето препитание зависят от здрави екосистеми, като чиста вода и производителни морета и гори, а Бразилия, Южна Африка, Индия и Китай имат изключително богато биологично разнообразие. Диалогът и сътрудничеството в областта на икономиката на опазване на екосистемите и тяхното устойчиво управление са във взаимен интерес на ЕС и неговите партньори.

Диалогът и практическото сътрудничество с ключовите световни производители и потребители на енергия са от съществено значение за посрещане на предизвикателството да се гарантира енергийната сигурност на ЕС, особено след като ЕС става все по-зависим от вноса, и същевременно да се насърчава глобална програма за ниски въглеродни емисии, устойчиви енергийни политики, прозрачност и предвидимост на световните енергийни пазари, както и технологично сътрудничество.

Държавите, които загърбват статута на „развиваща се държава“, изискват нови форми на сътрудничество в областта на технологиите и иновациите. За да остане стратегически партньор в тези области и да продължи да бъде лидер в насърчването на глобалните стандарти, ЕС трябва да бъде в състояние да създаде партньорства за сътрудничество в тези области.

В обобщение, външното измерение на вътрешните политики на ЕС ще бъде изцяло интегрирано в програмирането на Инструмента за партньорство, който от своя страна, в рамките на своя ограничен финансов пакет, ще допълва външното измерение на вътрешните политики, провеждани по други програми на ЕС (например дейностите по Рамковата програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, Програмата за конкурентоспособност и МСП, включително сътрудничеството в областта на туризма, програмата „Еразъм за всички“, фонда за миграцията и фонда за вътрешната сигурност), за да се избегне всякакво дублиране. Съгласуваността и допълнителността с други географски инструменти за външна дейност, по-специално Инструмента за сътрудничество за развитие, ще бъдат взети предвид по време на целия етап на програмиране, като същевременно се интегрират принципите на диференциация и концентрация.

1.6. Продължителност и финансово отражение

 Предложение/инициатива с ограничена продължителност

• 
   Предложение/инициатива в сила от 1/1/2014 г. до 31/12/2020 г.
  
• 
   Финансово отражение от 1/1/2014 г. до 31/12/2020 г.
  
• 
   Предложение/инициатива с неограничена продължителност
  

• 
  Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,
  
• 
  последван от функциониране с пълен капацитет.