РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.2. Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД

1.3. Естество на предложението/инициативата

1.4. Цел(и)

1.5. Основания за предложението/инициативата

1.6. Срок на действие и финансово въздействие

1.7. Предвиден(и) метод(и) на управление

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1. Правила за мониторинг и докладване

2.2. Система за управление и контрол

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.1. Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2. Очаквано въздействие върху разходите

3.2.1. Обобщение на очакваното въздействие върху разходите

3.2.2. Очаквано въздействие върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3. Очаквано въздействие върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

3.3. Очаквано въздействие върху приходите

Регламент на Съвета относно съвместното предприятие ECSEL

Област на политиката: „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 — 2020 г.)

Дейност: „Хоризонт 2020“: научни изследвания и иновации, свързани със съобщителни мрежи, съдържание и технологии

1.3. Естество на предложението/инициативата

 Предложението/инициативата е във връзка с ново действие

 Предложението/инициативата е във връзка с ново действие след пилотен проект/подготвително действие³³

 Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуващо действие

 Предложението/инициативата е във връзка с действие, пренасочено към ново действие

1.4. Цел(и)

1.4.1. Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

Стратегия за растеж „ЕС 2020“ — да се допринесе за постигането на целта 3 % от БВП на ЕС да бъдат инвестирани в научни изследвания и иновации

Съюз за иновации — инструментите на ЕС за финансиране да бъдат насочени към приоритетите на Съюза за иновации

Програма в областта на цифровите технологии за Европа — да се осигури принос към стълб V — изследванията и иновациите в ИКТ, действия 50 (привличане на повече частни инвестиции за научни изследвания и иновации в областта на ИКТ) и 51 (засилване на координирането и обединяването на ресурси)

1. Водещи позиции при базовите и промишлените технологии

Водещи позиции в информационните и комуникационните технологии

Икономическо въздействие:

• Конкурентоспособност — увеличаване мащаба на инвестициите и съсредоточаване на вниманието върху тях чрез привличане на ресурси от частни и публични средства, сътрудничество по целите вериги за иновации и създаване на добавена стойност, както и преодоляване на пропастта между технологиите и иновациите.

• Научни изследвания и иновации — синергичен ефект между промишлените и националните приоритети, високи постижения, намаляване на дублирането на усилията и на разпокъсаността.

• Заинтересовани страни — асоцииране на широк спектър от вериги на добавената стойност: в промишлеността — доставчици на технологии и потребители, в това число МСП, организации в областта на научните изследвания и разпространяването на знания, ЕС, държави членки и региони.

Въздействие върху обществото:

• Заетост — създаване на висококвалифицирани и технически работни места, създаване на възможности за растеж в много сектори на икономиката въз основа на създаваните от тях иновации и производителността;

• Преодоляване на обществените предизвикателства в области от значение за европейските граждани (напр. транспорт, здравеопазване, енергетика), необходими за тези движещи сили на обществото.

Въздействие върху околната среда:

• Намаляване на потреблението на енергия

• Управление на използването на материални ресурси

1.4.4. Показатели за резултатите и за въздействието

Показателите за резултатите и за въздействието, определени в конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ от „Хоризонт 2020 — Рамкова програма за научни изследвания и иновации“, се наблюдават и на Комисията се представя годишен доклад.

Освен това следните специфични показатели ще бъдат използвани за измерване на напредъка при постигането на целите на съвместното предприятие ECSEL:

Цели	КПИ	Показатели (измервани през периода 2014 — 2024 г.)
Структуриране и осъществяване на висококачествени мултидисциплинарни научни изследвания	Иновативни и съвременни проекти	Качество на резултатите, напр. измерени в брой рецензирани публикации Новаторски научни изследвания и иновации, най-малко 2 патента на 10 млн. евро финансиране Брой и въздействие на революционни технологии
Стратегии за привеждане в съответствие	Стратегическа програма за научни изследвания и иновации (СПНИИ) с приоритети	Ангажимент от всички членове на СП Насочване на вниманието върху съотносимостта на СПНИИ с наличния бюджет
Мобилизиране и обединяване на ресурсите	Изпълнение на бюджета	Финансови ангажименти, поети от всички членове на СП Принос за постигане на целта от 3 % от БВП на ЕС, инвестирани в научни изследвания и иновации
Поддържане и увеличаване на производството в ЕС	Създаване на работни места в сектора на електрониката Увеличаване на производствените предприятия в Европа	Брой на преките и производни работни места в Европа — напредък към създаването на 250 000 производни работни места Брой на промишлените предприятия за електронни елементи на съвременно равнище в Европа, определен в зависимост от технологичния размер на елементите в интегралната схема и размера на полупроводниковата пластина
Водещи позиции в областта на оборудването и материалите (О&М)	Стратегическо сътрудничество по въпроси, свързани с О&М	Класиране и пазарен дял/обем на европейските доставчици на О&М
Поддържане на високи нива на технологична готовност (TRL)	Мащаб и въздействие на проектите	Брой нови/модернизирани пилотни линии в Европа — най-малко 3 на година Брой демонстрационни системи за интегрирани решения — най-малко 3 на година Достъп и използване от участници, които не използват пряко пилотните линии/демонстрационните системи
Наличие на електронни компоненти	Внедряване на нови технологии от европейските приложни отрасли	Европейски пазарен дял/обем на новите решения
Водещи позиции в системния инженеринг	Стратегическо сътрудничество по въпроси от областта на вградените и интелигентни системи	Класиране и пазарен дял/обем на европейските доставчици на електронни системи

Цели	КПИ	Показатели (измервани през периода 2014 — 2024 г.)
Изготвяне на стратегическа програма за научни изследвания и иновации	СПНИИ	Приемане на СПНИИ от всички основни участници Яснота и цели от гледна точка на заинтересованите страни
Ефикасно изпълнение на програмата	Операции на СП	Време за предоставяне на безвъзмездните средства (от приключването на поканата за представяне на предложения до подписването на документа за предоставяне на безвъзмездни средства) < 270 дни Време за извършване на плащането < 90 дни Дейности по разпространение на резултатите Резултати от проекта
Синергични ефекти за използване на резултатите и насърчаване на растежа на МСП	Внедряване в промишлеността на резултатите от проектите	Брой на съдадени чрез отделяне нови дружества Растеж на МСП по отношение на оборота и заетостта
Улесняване на участието в проекти с подчертано европейско измерение	Опростени правила за участие	Процент на участие на промишлеността и МСП (≥ 30 % по отношение на последните) Намаляване на административните разходи
Достъп до инфраструктурата, свързана с проектирането и производството	Наличност и открит достъп до инфраструктура на съвременно равнище	Достъп и използване от МСП, включително от системните интегратори
Сътрудничество и координация между заинтересованите страни	Партньорства	Състав на консорциумите — поява на стратегически съюзи
Поддържане на уменията на персонала	Наличие на експертни познания в Европа	Наличие на учебни програми/курсове и ефективно усвояване на професионално обучение в съответствие с потребностите на промишлеността

Европа е изправена пред две основни предизвикателства в областта на електронните компоненти и системи:

• Необходимостта от контрол на ключовите елементи на веригата на добавената стойност, т.е. „проектирането на компоненти и системи“, „производството на компоненти“ и „интегрирането на електронните компоненти в крайни продукти“. Веригата на добавената стойност в областта на електрониката не спира до равнището на производството на електроника, а се разширява, като обхваща целия потребителски отрасъл — от автомобилостроенето и авиокосмическата промишленост до уеб-базираните услуги. Всеки от нейните компоненти е от съществено значение, за да се осигури устойчивото създаване на стойност от отрасъла на електрониката в Европа. По-специално ако Европа изгуби капацитета си за производство на електронни изделия, не само съответните верига на доставки и дейности по проектиране могат да бъдат изведени извън Европа, но ще бъде сериозно засегната и конкурентоспособността на цялата икономическа структура, която зависи от електрониката.

• Другото предизвикателство е свързано с подобряване на ефикасността на европейската верига за иновации, както бе подчертано в доклада относно ГБТ, в който се посочва съществуването на „долина на смъртта“ между генерирането на основни познания и последващата реализация на тези знания в предлагани на пазара продукти. Поради това стъпките в посока иновации и промишлено производство трябва да бъдат подкрепени с цел предприятията и гражданите да се възползват от новаторските технологии.

За да гарантира контрола на веригата на добавената стойност и да подобри своята система за иновации, Европа трябва да преодолее следните трудности:

• ожесточена конкуренция в световен мащаб и променящи се бизнес модели;

• намаляващи пазарни дялове;

• високи разходи за научни изследвания и иновации и разпокъсаност, характеризираща европейската среда в тази област; и

• бързо развитие на иновациите.

1.5.2. Добавена стойност от участието на ЕС

Необходимо е да бъде оказвана финансова подкрепа за съвместна научноизследователска дейност и иновации с участието на промишлеността и академичните среди в цяла Европа за:

• Запазване на челното място на европейските публични научноизследователски екипи в областта на електрониката и гарантиране на бързо и широко използване от страна на промишлеността на водещата позиция в областта на технологиите в цяла Европа.

• Споделяне на разходите за поемане на риск с производителите на електронни компоненти и системи при развитието на технологията и нейното широко прилагане, като се има предвид големият ефект върху растежа и заетостта в икономиката и въздействието му за преодоляване на новите обществени предизвикателства.

• Обединяване на силите. Държавите членки имат своите приоритети за насърчаване на промишлеността си, но необходимото равнище на подкрепа на тази промишленост надхвърля техните взети поотделно ресурси. Разпокъсаността води до дублиране на усилията в областта на научните изследвания и иновациите. Освен това в Европа съществуват само няколко водещи в световен мащаб клъстера със значителна промишлена дейност в областта на електронните компоненти и вградените системи. Така че участниците от ЕС трябва да обединят силите си. По-доброто сътрудничество, основаващо се на дружества—потребители и доставчици на технологии, които си сътрудничат, ускорява иновациите по отношение на продуктите от двете страни чрез координиране на приоритетите на предприятията, докато клъстерите за научноизследователски проекти предоставят мрежа за регионална подкрепа на МСП чрез сътрудничество между академичните среди и големите производители на оригинално оборудване (ПОО).

• Укрепване на съществуващите европейски клъстери в областта на електронните компоненти и оказване на активна подкрепа на създаването на нови клъстери, така че Европа да бъде поставена при равни условия с другите участници в световен мащаб. Съществува необходимост от действие на европейско равнище с цел да се обединят ресурсите и участниците за осигуряване на необходимите обхват и средства за укрепване на промишлеността. Тази подкрепа трябва да предоставя устойчиво и адекватно решение за Европа, за да може тя да устои на международната конкуренция. Това действие ще подпомогне споделянето на съществуващите и бъдещите платформи, насочени към осигуряване на по-добра среда за участниците от промишлеността, включително МСП и крайните потребители, с цел укрепване на тяхната конкурентоспособност в международен план.

• Структуриране и координиране на научните изследвания и иновациите в Европа, за да се гарантира, че в бъдеще в Европа ще съществува производствена база и че европейските участници, включително потребителите, ще имат достъп до най-новите технологични разработки и инфраструктура. За да се постигне тази цел, е от особена важност публичното финансиране на европейско и национално равнище да бъде ефективно насърчавано.

1.5.3. Поуки от подобен опит в миналото

Съществуващите понастоящем СП ENIAC и ARTEMIS предоставиха значителна възможност за сътрудничество в цяла Европа, за създаване на критична маса и привличане на инвестиции. В тяхната първа междинна оценка настоятелно бе препоръчано да се продължи с подобна инициатива в рамките на „Хоризонт 2020“, като се има предвид, че нито една отделна организация или държава членка не би могла да отговори на всички предизвикателства в този сектор. Поради това за най-подходящ подход се считат координираните действия на европейско равнище.

Съвместните предприятия доказаха, че могат успешно да играят ролята на „честен посредник“, да бъдат катализатор, който стимулира амбициозни проекти и увеличава участието на най-добрите предприятия от частния сектор, като предоставят рамка, в която националните и европейски публични органи могат да подкрепят теми със стратегическо значение. Тази способност бе убедително демонстрирана от успеха на съвместното предприятие ENIAC при активното прилагане на препоръките относно ГБТ в областта на наноелектрониката и от първото стартиране на широкомащабни пилотни проекти за иновации от страна на съвместното предприятие ARTEMIS в рамките на организираната от тях покана за представяне на предложения през 2012 г.

Едно значително предизвикателство, свързано с тристранната структура на двете СП, се състоеше в привеждането на съдържанието и процедурите в съответствие с очакванията на участващите държави членки и процесите в тях. Те направиха възможни поканите за представяне на предложения чрез предварително заделяне на финансовите им вноски и определяне на националните условия за допустимост и ставките за финансиране.

Опитът с настоящия модел показва, че той е позволил да бъдат постигнати целите, макар и етапът на усвояване да е бил по-труден от очакваното, поради по-дългия период, по време на който трябваше да бъде установено доверие и практически начин на функциониране.

Освен посочените по-горе успехи е необходимо да бъдат споделени някои наблюдения относно настоящата конфигурация:

• Налице е липса на синхрон между различните национални процедури (както по отношение на сключването на договорите, така и по отношение на плащанията), което води до закъснения в изпълнението на проектите.

• Задължението за участниците да сключат две споразумения за отпускане на безвъзмездни средства (със СП + национално) представлява административна тежест.

• Разнообразието от национални правила оказва въздействие върху начина, по който се изграждат консорциумите.

• Поетите задължения на национално равнище често се коригират, след като станат ясни резултатите от поканите за представяне на предложения, като това се случва както в посока нагоре, така и в посока надолу.

• Твърдо установената зависимост между поетите задължения на национално равнище и на равнището на ЕС (съотношение от 1,8 между ДЧ/ЕС) възпрепятства изпълнението на бюджета, когато поетите задължения на национално равнище са малки или когато националните ставки за финансиране се различават от очакваното съотношение 1/3(СП)-2/3(на национално равнище), както това стана в случая с пилотните линии.

• Изискванията на рамковия финансов регламент, приложим по отношение на децентрализираните агенции, оказват значителен натиск върху ограничените ресурси на съвместното предприятие.

Тези трудности не доведоха до преустановяване на процеса, но наложиха полагането на непрекъснати усилия от всички страни, за да се осигури функционирането на системата. Всяка подобна инициатива в бъдеще би извлякла значителна полза от тяхното преодоляване чрез опростен модел на функциониране, което би било в съответствие и с общата цел на „Хоризонт 2020“.

1.5.4. Съгласуваност и евентуална синергия с други съответни инструменти

Инициативата има за цел развиването на синергични ефекти с допълващи механизми за финансиране, включително с политиката на Европейската комисия за интелигентно специализиране, насочена към насърчаване и подпомагане на съществуващите и новите клъстери в областта на науките и технологиите в регионите на Европейския съюз.

Обхватът на инициативата също така допълва дейностите, предвидени по приоритета за водещи позиции в промишлеността в рамките на „Хоризонт 2020“, когато се оказва продкрепа на дългосрочни научни изследвания в по-напреднал стадий.

1.6. Срок на действие и финансово въздействие

 Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

• 
   Предложението/инициативата е в сила от [1.1].2014 г. до 31.12.2024 г.
  
• 
   Финансово въздействие от 2014 г. до 2020 г. за бюджетни кредити за поети задължения и от 2014 г. до 2024 г. за бюджетни кредити за плащания
  

• 
  Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,
  
• 
  последван от функциониране с пълен капацитет.
  

От бюджета за 2014 г.

 Пряко управление от Комисията чрез:

• 
   изпълнителни агенции
  

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

• 
   международни организации и агенциите им (моля, уточнете);
  

• 
   Европейската инвестиционна банка;
  

• 
   органите, посочени в член 209 от Финансовия регламент;
  
• 
   публичноправни органи;
  
• 
   частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото тези органи предоставят подходящи финансови гаранции;
  
• 
   органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;
  
• 
   лица, на които е възложено изпълнението на специфични действия в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.
  

Държавите членки съфинансират непреките действия.

До 31 декември 2017 г. Комисията ще проведе междинно оценяване на съвместното предприятие и до 30 юни 2018 г. ще съобщи заключенията от него и своите забележки на Европейския парламент и на Съвета.

В срок от шест месеца след ликвидацията на съвместното предприятие, но не по-късно от две години след решението за неговата ликвидация, Комисията извършва окончателно оценяване на съвместното предприятие. Резултатите от окончателната оценка се представят на Европейския парламент и на Съвета.

До 15 февруари всяка година изпълнителният директор представя на управителния съвет за одобрение проект на годишен отчет за дейността относно напредъка, постигнат от съвместното предприятие през предходната календарна година, по-специално във връзка с работния план за същата година. В доклада ще бъде включена информация за осъществените научни изследвания, иновации и други действия и съответните разходи, за подадените предложения с разбивка по видове участници, в това число МСП, както и разбивка по държави, за избраните за финансиране непреки действия с разбивка по видове участници, в това число МСП, както и разбивка по държави, като се посочва приносът на съвместното предприятие за отделните участници и действия.