___________
Приложение VII
|
Спецификации на изпитвателната площадка
|
1.
|
Въведение
|
|
Настоящото приложение описва спецификациите по отношение на физическите характеристики и нанасянето върху изпитвателната писта. Тази спецификации, основани на специален стандарт 1/, описват необходимите физически характеристики, както и методите на изпитване на тези характеристики.
|
2.
|
Необходими характеристики на повърхността
|
|
Дадена повърхност се счита, че съответства на настоящия стандарт, при условие че материята (текстурата) и съдържанието на кухини или коефициентът на поглъщане на шума са измерени и е установено, че изпълняват всички изисквания на точки 2.1. до 2.4. по-долу и при условие че е отговорено на проектните изисквания, посочени в точка 3.2.
|
2.1.
|
Съдържание на остатъчни кухини
|
|
Съдържанието на остатъчни кухини (VC) в сместа за пътната настилка на пистата за изпитване не трябва да надхвърля 8 %. За процедурата на измерване, вж. точка 4.1.
|
2.2.
|
Коефициент на звукопоглъщане
|
|
Ако повърхността не съответства на изискването за съдържание на остатъчни кухини, повърхността се приема само ако нейният коефициент на звукопоглъщане α 0,10. За процедурата на измерване, вж. точка 4.2. Изискванията на точка 2.1. и на настоящата точка се считат за изпълнени също само ако е било измерено звукопоглъщането и е било установено α 0,10.
|
|
Трябва да се отбележи, че най-меродавната характеристика е поглъщането на звука, въпреки че съдържанието на остатъчни кухини е по-известно сред пътните строители. Поглъщането на звука обаче е необходимо да се измери само ако повърхността не съответства на изискванията за кухини. Това е мотивирано, защото последното е свързано с относително голяма неопределеност по отношение както на измерванията, така и на меродавността им, и някои повърхности погрешно могат да се отхвърлят, когато се използва само измерване за кухини.
|
2.3.
|
Дълбочина на текстурата
|
|
Дълбочината на материята (текстурата) (TD) измерена по обемния метод (вж. точка 4.3. по-долу) трябва да бъде:
TD > 0,4 mm
|
_________
1/ ISO10844:1994
2.4.
|
Хомогенност на повърхността
|
|
Трябва да се положат всички възможни усилия, за да се гарантира, че повърхността е възможно най-хомогенна в участъка на изпитване. Това включва съдържанието на материал (текстура) и кухини, но също трябва да се отбележи, че от процеса на валиране се получава по-ефективно валиране на някои места, отколкото на други, и материалът (текстурата) може да бъде различен и неравен, причинявайки появата на издутини.
|
2.5.
|
Период на изпитване
|
|
За да се провери дали повърхността продължава да съответства на съдържанието на материал (текстура) и кухини или на изискванията към поглъщане на звук, определени в този стандарт, трябва да се провеждат периодични изпитвания на повърхността на следните интервали:
|
| -
за съдържание на остатъчни кухини или звукопоглъщане:
|
|
когато повърхността е нова;
|
|
не се изискват следващи периодични изпитвания, ако повърхността отговаря на изискванията, когато е нова. Ако не отговаря на изискванията, когато е нова, тя може да отговаря впоследствие, защото повърхностите са склонни да се запълват и да се уплътняват с течение на времето;
|
| -
относно дълбочината на материала (текстурата) (TD):
|
|
когато повърхността е нова;
|
|
когато започва изпитването за шум (NB: не по-рано от четири седмици след полагането);
|
|
след това на всеки дванадесет месеца.
|
3.
|
Конструкция на повърхността за изпитване
|
3.1.
|
Участък на изпитване
|
|
Когато се проектира разположението на пистата за изпитване, е важно да се осигури като минимално изискване участъкът, пресичан от превозни средства, движещи се през ивицата за изпитване, да е покрит с определения материал с подходящи граници за безопасно и практично кормуване. Това изисква широчината на пистата да е най-малко 3 m и дължината на пистата да се простира извън линиите AA и BB с най-малко 10 m от всеки край. Фигура 1 показва план на подходяща изпитвателна площадка и указва минималната площ, която да бъде покрита и уплътнена машинно със специфицирания материал върху повърхността за изпитване. Съгласно точка 4.1.1. от приложение II се прави измерване от всяка страна на превозното средство. Това може да се направи или чрез измерване на две места с микрофони (по един от всяка страна на пистата) и движение в една посока, или чрез измерване с микрофон само от едната страна, като превозното средство се движи в две посоки. Ако се използва последният метод, то тогава няма изисквания към повърхността от страната на пистата, от която няма микрофон.
|
ЗАБЕЛЕЖКА: В този радиус не трябва да има големи звукоотразяващи предмети.
Фигура 1: Минимално изискване към повърхността на участъка на изпитване. Засивената част се нарича „участък на изпитване“.
3.2.
|
Проект и подготовка на повърхността
|
3.2.1.
|
Основни проектни изисквания
|
|
Повърхността за изпитване трябва да отговаря на четири проектни изисквания:
|
3.2.1.1.
|
Тя трябва да бъде плътен асфалтобетон.
|
3.2.1.2.
|
Максималният размер на чакъла трябва да е 8 mm (позволява се толеранс от 6,3 mm до 10 mm).
|
3.2.1.3.
|
Дебелината на износващия се слой трябва да е ≥ 30 mm.
|
3.2.1.4.
|
Свързващото вещество трябва да бъде от категория битум с непосредствено проникване, без изменение.
|
3.2.2.
|
Указания при проектиране
|
|
Като указание за изпълнителя на покривката, на фигура 2 е дадена крива на гранулометричния състав за инертния материал, която ще даде желаните характеристики. В допълнение таблица 1 дава някои указания, за да се получи желаните материал (текстура) и дълготрайност. Кривата за гранулометричния състав отговаря на следната формула:
|
|
Р (% преминали фракции) = 100. (d/dmax)1/2
|
|
където:
d = на квадратния светъл отвор на сито в mm, в mm;
dmax= 8 mm в средната част на кривата;
dmax= 10 mm за долния толеранс на кривата;
dmax= 6,3 mm за горния толеранс на кривата.
|
Фигура 2: Крива на гранулометричния състав за инертния материал в асфалтова смес с толеранси
В допълнение към изискванията, посочени в точки 1―3.2.2, трябва да са изпълнени следните изисквания:
-
а)
|
фракцията на пясъка (0,063 mm < сито с размер на квадратния светъл отвор < 2 mm) трябва да включва не повече от 55 % естествен пясък и най-малко 45 % пясък от натрошаване;
|
б)
|
основата и междинният слой трябва да осигуряват добра стабилност и гладкост съгласно най-добрите практики за изграждане на пътища;
|
в)
|
чакълът трябва да бъде раздробен (100 % раздробени повърхнини) и да бъде от материал с висока устойчивост на раздробяване;
|
г)
|
използваният чакъл в сместа трябва да бъде промит;
|
д)
|
на повърхността не трябва да са добавя допълнителен чакъл;
|
е)
|
твърдостта на свързващото вещество, изразена в PEN, трябва да бъде 40―60, 60―80 или даже 80―100 в зависимост от климатичните условия на страната. Правилото е да се използва колкото е възможно по-твърдо свързващо вещество, при условие че това е в съответствие с обичайната практика;
|
ж)
|
температурата на сместа преди валиране се избира такава, че чрез последващо валиране да се постигне исканото съдържание на кухини. За да се увеличи вероятността да бъдат изпълнени спецификациите на точки 2.1.―2.4. по-горе, трябва да се изследва компактността не само чрез подходящ избор на температурата на смесване, но също чрез подходящ брой минавания и чрез избора на уплътняващото превозно средство.
|
Таблица 1: Указания при проектиране
|
Целеви стойности
|
Допустими граници
|
От общата
маса на сместа
|
От масата
на инертния материал
|
|
Маса на камъните, квадратен светъл отвор на ситото (SM) > 2 mm
|
47.6 %
|
50.5 %
|
5
|
Маса на пясъка 0,063 < SM < 2 mm
|
38.0 %
|
40.2 %
|
5
|
Маса на пълнителя SM < 0,063 mm
|
8.8 %
|
9.3 %
|
2
|
Маса на свързващото вещество (битум)
|
5.8 %
|
Неприложимо.
|
0,5
|
Максимален размер на чакъла
|
8 mm
|
6.3 - 10
|
Твърдост на свързващото вещество
|
(вж. точка 3.2.2., буква е)
|
|
Коефициент на ускорено заглаждане (PSV)
|
> 50
|
|
Плътност спрямо плътността по Маршал
|
98 %
|
|
4.
|
Метод на изпитване
|
4.1.
|
Измерване на остатъчното съдържание на кухини
|
|
За целите на настоящето измерване от пистата се взимат проби на най-малко четири места, които са равномерно разпределени в участъка на изпитване между линиите AA и BB (вж. фигура 1). За да се избегне нехомогенност и неравност по следите на колелата, пробите не се взимат от самите траектории на колелата, а в близост до тях. Две проби (минимум) следва да се вземат в близост до следите на колелата и една проба (минимум) следва да се вземе приблизително от средата между следите на колелата и всяко местоположение на микрофон.
|
|
Ако има съмнение, че не е изпълнено условието за хомогенност (вж. точка 2.4.), се вземат проби от повече места от участъка на изпитване.
|
|
Съдържанието на остатъчни кухини се определя за всяка проба, след което се изчислява средната стойност от всички проби и се сравнява с изискването на точка 2.1. Освен това никоя проба не трябва да има стойност за кухини, която е по-висока от 10 процента. На изпълнителя на покривката за изпитване се напомня за проблема, който може да възникне, ако участъкът на изпитване се нагрее от тръби или електрически кабели и от този участък трябва да се вземат проби. Такива инсталации трябва да се планират внимателно по отношение на местата за бъдещо пробиване за проби. Препоръчва се да се оставят няколко места с приблизителни размери 200 mm x 300 mm, където няма кабели/тръби или където последните да са разположени достатъчно дълбоко, за да не се повредят взетите проби от слоя от пътната покривка.
|
4.2.
|
Коефициент на звукопоглъщане
|
|
Коефициентът на звукопоглъщане (при падане под прав ъгъл към повърхността) се измерва чрез метода с импедансна тръба, като се използва процедурата, посочена в ISO 10534-1: „Акустика. Определяне на коефициента на звукопоглъщане и акустичния импеданс в импендансни тръби“42.
|
|
По отношение на образците за изпитване се следват същите изисквания, както при съдържанието на остатъчни кухини (вж. точка 4.1.). Поглъщането на звук се измерва в диапазона между 400 Hz и 800 Hz и в диапазона между 800 Hz и 1600 Hz (най-малко за средните честоти на лентите с широчина една трета от октавата) и максималните стойности се определят за тези два честотни диапазона. След това тези стойности се усредняват, за да се получи краен резултат за всички проби от изпитването.
|
4.3.
|
Обемно измерване на макроструктурата
|
|
За целите на настоящия стандарт измерванията по дълбочина на материала се провеждат на най-малко 10 места, равномерно разположени по протежение на следите на колелата върху ивицата за изпитване, и се взема средната стойност, за да се сравни с определения минимум дълбочина на материала (текстурата). Вж. стандарт ISO 10844:1994 за описание на процедурата.
|
5.
|
Трайност и поддръжка
|
5.1.
|
Стареене
|
|
Общ елемент с други повърхнини е, че се очаква нивото на шум от търкалянето на гуми/движението по пътя, измерено на повърхността за изпитване, да се увеличава леко през първите 6―12 месеца след изграждането.
|
|
Повърхността ще достигне нейните изисквани характеристики не по-рано от четири седмици след изграждането. Влиянието на стареенето върху шума от камиони обикновено е по-малко, отколкото от коли.
|
|
Трайността се определя основно от изглаждането и уплътняването от превозни средства, пътуващи върху повърхността. Тя трябва да се проверява периодично, както е посочено в точка 2.5.
|
5.2.
|
Поддръжка на покривката
|
|
От покривката трябва да се отстранят разпръснатите отпадъци или прахта, които могат значително да намалят дълбочината на ефективния материал (текстура). В страните със зимен климат за обезледяване понякога се използва сол. Солта може да промени покривката временно или даже постоянно по такъв начин, че да увеличи шума, и затова не се препоръчва.
|
5.3.
|
Подновяване на настилката на участъка на изпитване
|
|
Ако е необходимо да се поднови настилката за изпитване, обикновено не е необходимо да се препокрие повече от една ивица за изпитване (с широчина 3 m на фигура 1), където превозните средства пътуват, при условие че участъкът на изпитване извън ивицата отговаря на изискванията за съдържание на остатъчни кухини или поглъщане на звук, когато се измерва.
|
6.
|
Документация за изпитвателната повърхност и за провежданите на нея изпитвания
|
6.1.
|
Документация за изпитвателната повърхност
|
|
В документа, описващ повърхността за изпитване, се предоставят следните данни:
|
6.1.1.
|
местоположение на пистата за изпитване;
|
6.1.2.
|
тип на свързващото вещество, твърдост на свързващото вещество, тип на инертните материали, максимална теоретична плътност на бетона (DR), дебелина на износващия се слой и крива на гранулометричния състав, определена от пробите, взети от пистата за изпитване;
|
6.1.3.
|
метод за уплътняване (напр. тип на валяка, маса на валяка, брой на минаванията);
|
6.1.4.
|
температура на сместа, температура на околния въздух и скорост на вятъра по време на нанасяне на покривката;
|
6.1.5.
|
дата, на която е нанесена покривката, и изпълнител;
|
6.1.6.
|
всички или най-малко последните резултати от изпитване, включително:
|
6.1.6.1.
|
съдържание на остатъчни кухини за всяка проба;
|
6.1.6.2.
|
местоположения в участъка на изпитване, откъдето пробите за измерване на кухини са били взети;
|
6.1.6.3.
|
коефициент на звукопоглъщане за всяка проба (ако е измерен). Посочват се резултатите както за всяка проба, така и за всеки честотен диапазон, както и общата средна стойност;
|
6.1.6.4.
|
местоположения в участъка на изпитване, откъдето пробите за измерване на поглъщане са били взети;
|
6.1.6.5.
|
дълбочина на материала (текстурата), включително брой на изпитвания и стандартно отклонение;
|
6.1.6.6.
|
институцията, отговаряща за изпитванията съгласно точки 6.1.6.1. и 6.1.6.2., и типът на използваното оборудване;
|
6.1.6.7.
|
дата на изпитването (изпитванията) и дата, на която са взети пробите за изпитване от пистата за изпитване.
|
6.2.
|
Документация за проведените върху покритието изпитвания на шума на превозното средство
|
|
В документа, описващ изпитването (изпитванията) на шум от превозното средство, се посочва дали са изпълнени, или не, всички изисквания на настоящия стандарт. Трябва да се посочи документ съгласно точка 6.1., описващ резултатите, които удостоверяват това.
|
Приложение VIII
|
Метод на измерване за оценка на съответствието с допълнителните разпоредби за излъчвания звук
|
1.
|
Общи положения
|
|
В настоящото приложение се описва метод на измерване за оценка на съответствието на превозното средство с допълнителните разпоредби за излъчвания звук (ДРИЗ), посочени в член 8.
|
|
При подаване на заявление за одобрение на типа не е задължително да се провеждат действителни изпитвания. Производителят трябва да подпише декларацията за съответствие, определена в допълнение І към настоящото приложение. Органът за одобрение на типа може да поиска допълнителна информация относно декларацията за съответствие и да проведе изпитванията, описани по-долу.
|
|
Предвиденият в приложение VIII анализ изисква извършването на изпитване съгласно приложение ІІ. Изпитването, определено в приложение ІІ, се провежда на същата писта за изпитване при условия, подобни на тези, които се изискват в предписаните в настоящото приложение изпитвания.
|
2.
|
Метод на измерване
|
2.1
|
Измервателни уреди и условия на измерванията
|
|
Освен ако не е посочено друго, измервателните уреди, условията на измерване и състоянието на превозното средство са еквивалентни на посочените в точки 2 и 3 от приложение ІІ.
|
|
Ако превозното средство има различни режими, които влияят върху излъчвания звук, всички режими трябва да съответстват на изискванията в настоящото приложение, когато производителят е извършил изпитвания, за да докаже на одобряващия орган съответствието с тези изисквания, като режимите, използвани по време на тези изпитвания, се посочват в протокола от изпитването.
|
2.2.
|
Метод на изпитване
|
|
Освен ако не е посочено друго, се използват условията и процедурите от точки 4.1—4.1.2.1.2.2. от приложение II. За целите на настоящото приложение се измерват и оценяват единични изпитвателни пробези.
|
2.3.
|
Обхват на регулиране
|
|
Условията на експлоатация са следните:
|
|
скорост на превозното средство VAA ASEP: vAA ≥ 20 km/h;
|
|
ускорение на превозното средство awot ASEP: awot≤ 5,0 m/s2;
|
|
честота на въртене на двигателя nBB ASEP: nBB ≤ 2,0 * PMR-0,222 * s или
|
|
nBB ≤ 0,9 * s, като се взема по-ниската стойност;
скорост на превозното средство VBB ASEP:
ако nBB_ASEP е достигната на една предавка: vBB ≤ 70 km/h;
във всички останали случаи: vBB ≤ 80 km/h;
предавки: k ≤ предавателното отношение i, определено в приложение II.
|
|
Ако превозното средство, на най-ниската допустима предавка, не достига максималната честота на въртене на двигателя при скорост под 70 km/h , скоростта на превозното средство не трябва да надвишава 80 km/h.
|
2.4.
|
Предавателни отношения
|
|
Изискванията на ДРИЗ се прилагат за всяко предавателно отношение k, което води до резултати от изпитвания в рамките на обхвата на регулиране, определен в точка 2.3. от настоящото приложение.
|
|
В случай на превозни средства с автоматична, саморегулираща и безстепенна (CVTs)43 предавателна кутия със силови предавания, изпитвани при нефиксирани предавателни отношения, изпитването може да включва промяна на предавателното отношение към по-ниска степен и по-високо ускорение. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение не се допуска. Смяна на предавката, която води до условие, което не е в съответствие с граничните условия, трябва да се избягва. В този случай е разрешено да се монтират и използват електронни или механични устройства, включително да се променят положенията на превключвателя на предавките.
|
2.5.
|
Целеви условия
|
|
Излъчваният звук се измерва във всяко допустимо предавателно отношение в четирите точки на изпитване, посочени по-долу.
|
|
Първата точка на изпитване P1 се определя, като се използва начална скорост vAA от 20 km/h. Ако не може да се постигне състояние на постоянно ускорение, скоростта трябва да бъде увеличавана със стъпка от 5 km/h, докато се достигне постоянно ускорение.
|
|
Четвъртата точка на изпитване P4 се определя от максималната скорост на превозното средство в BB' при съответното предавателно отношение в рамките на граничните условия съгласно точка 2.3.
|
|
Другите два изпитвателни точки се определят по следната формула:
|
|
Изпитвателна точка Pj: vBB_j = vBB_1 + ((j - 1) / 3) * (vBB_4 - vBB_1) за j = 2 и 3,
където:
|
|
vBB_1 = скорост на превозното средство при BB ' в точката на изпитване P1;
vBB_4 = скорост на превозното средство при BB ' в точката на изпитване P4;
Допустими отклонения за vBB_j: ±3 km/h.
Граничните условия, определени в точка 2.3., трябва да бъдат изпълнени за всички точки на изпитване.
|
2.6.
|
Изпитване на превозното средство
|
|
Осевата линия на превозното средство трябва да следва, колкото се може по-близко, линията CC' по време на цялото изпитване ― от момента на приближаване към линията AA' до момента, в който задната част на превозното средство премине линията BB'.
|
|
На линията AA' педалът на газта се натиска максимално. За да се постигне по-трайно постоянно ускорение или за да се избегне преминаване към по-ниска предавка между линия AA 'и BB', преди линията AA ' може да се използва предварително ускорение. Педалът на газта се задържа в натиснато положение до момента, в който задната част на превозното средство достигне линията BB'.
|
|
За всеки отделен изпитвателен пробег се определят и записват следните параметри:
|
|
Максималното ниво на звуковото налягане по крива А от двете страни на превозното средство, отчетено по време на всяко преминаване на превозното средство между двете линии AA 'и BB', се закръгля математически до първия знак след десетичната запетая (Lwot,kj). Ако се наблюдава пик в нивото на звука, който очевидно не съответства на общото звуково налягане, това измерване се отхвърля. Лявата и дясна страна могат да се измерват едновременно или поотделно.
|
|
Показанията за скоростта на превозното средство при AA 'и BB' се отчитат с първата значеща цифра след десетичната запетая. (vAA,kj; vBB,kj)
|
|
Ако е приложимо, показанията за честота на въртене на двигателя при AA 'и BB', се отчитат като целочислена стойност (nAA,kj; nBB,kj).
|
|
Изчисленото ускорение се определя в съответствие с формулата в точка 4.1.2.1.2. от приложение II и се отчита до втората цифра след десетичната запетая (awot,test,kj).
|
3.
|
Анализ на резултатите
|
3.1.
|
Определяне на опорната точка за всяко предавателно отношение
|
|
За измерванията при предавка i и по-ниска предавка — опорната точка се състои от максималното ниво на звука Lwoti, отчетената честота на въртене на двигателя nwoti и скоростта на превозното средство vwoti при BB' при предавателно отношение i от изпитването за ускоряване в приложение II.
|
|
Lanchor,i = Lwoti,приложение II
nanchor,i = nBB,woti,приложение II
vanchor,i = vBB,woti,приложение II
|
|
За измерванията при предавка i + 1 опорната точка се състои от максималното ниво на звука Lwoti+1, отчетената честота на въртене на двигателя nwoti+1 и скоростта на превозното средство vwoti+1 при BB' при предавателното отношение i + 1 от изпитването за ускоряване в приложение II.
|
|
Lanchor,i+1 = Lwoti+1,приложение II
nanchor,i+1 = nBB,woti+1,приложение II
vanchor,i+1 = vBB,woti+1,приложение II
|
3.2.
|
Наклон на графиката на линейната регресия за всяка предавка
|
|
Измерванията за звука се оценяват като функция на честотата на въртене на двигателя съгласно точка 3.2.1.
|
3.2.1.
|
Изчисляване на наклона на графиката на линейната регресия за всяка предавка
|
|
Графиката на линейната регресия се изчислява, като се използва опорната точка и четирите взаимно свързани допълнителни измервания.
|
|
 (в dB/1000 min-1)
|
|
където  и
|
|
където nj = честота на въртене, измерена при линия ВВ’
|
3.2.2.
|
Наклон на графиката на линейната регресия за всяка предавка
|
|
Наклонk (Slopek) на дадена предавка за допълнителното изчисление е резултатът, получен от изчислението в точка 3.2.1, закръглен до първия знак след десетичната запетая, но не по-висок от 5 dB/1000 min-1.
|
3.3.
|
Изчисляване на очакваното за всяко измерване линейно нарастване на нивото на шума
|
|
Нивото на звука LASEP,kj за точка на измерване j и предавка k се изчислява с използване на честотата на въртене на двигателя, измерена за всяка точка на измерване, като се използва наклонът, посочен в точка 3.2., за специфичната опорна точка за всяко предавателно отношение.
|
|
При nBB_k,j ≤ nanchor,k:
|
|
LASEP_k,j = Lanchor_k + (Slopek - Y) * (nBB_k,j - nanchor,k) / 1000
При nBB_k,j > nanchor,k:
LASEP_k,j = Lanchor_k + (Slopek + Y) * (nBB_k,j - nanchor,k) / 1000
където Y = 1
|
3.4.
|
Проби
|
|
По искане на органа за одобрение на типа трябва да се проведат два допълнителни пробега в обхвата на граничните условия съгласно точка 2.3. от настоящото приложение.
|
4.
|
Тълкуване на резултатите
|
|
Трябва да се оцени всяко отделно измерване на шума.
|
|
Нивото на звука във всяка определена точка на измерване не трябва да надвишава граничните стойности, дадени по-долу:
Lkj ≤ LASEP_k.j + x
където:
x = 3 dB (A) за превозно средство с автоматична предавателна кутия без възможност за блокиране или безстепенно предавателна кутия без възможност за блокиране;
x = 2 dB (A) + граничната стойност Lurban от приложение II за всички други превозни средства.
|
|
Ако измереното ниво на шума в дадена точка надвишава граничната стойност, се извършват две допълнителни измервания в същата точка, за да се провери неопределеността на измерването. Превозното средство продължава да съответства на ДРИЗ, ако средната стойност на три валидни измервания в тази специфична точка отговаря на спецификацията.
|
5.
|
Оценка на базовия звук
|
|
Базовият звук се оценява в единична точка за една дискретна предавка, като се симулира състояние на ускоряване с начална скорост vaa, равна на 50 km/h, и се приема крайна скорост vbb, равна на 61 km/h. Съответствието на звука в тази точка може да се изчисли, като се използват резултатите от точка 3.2.2. и спецификацията по-долу, или се оценява чрез пряко измерване, като се използва предавката, посочена по-долу.
|
5.1
|
Определянето на предавката k е, както следва:
|
|
k = 3 за всички предавателни кутии с ръчно управление и за автоматичните предавателни кутии с не повече от 5 предавки;
k = 4 за автоматичните предавателни кутии с 6 или повече предавки.
|
|
Ако не са налице дискретни предавки, напр. при автоматична предавателна кутия без възможност за блокиране или безстепенна предавателна кутия без възможност за блокиране, предавателното отношение за допълнителни изчисления се определя от резултата от изпитването за ускоряване в приложение II, като се използват отчетената честотата на въртене на двигателя и скоростта на превозно средство при линията BB’.
|
5.2.
|
Определяне на базова честота на въртене на двигателя nref_k
|
|
Базовата честота на въртене на двигателя nref_k се изчислява, като се използва предавателното отношение k при базова скорост vref = 61 km/h.
|
5.3.
|
Изчисляване на Lref
|
|
Lref = Lanchor_k + Slopek * (nref_k - nanchor_k) / 1000
Lref трябва да бъде по-малко или равно на 76 dB(A).
|
|
За превозни средства, оборудвани с предавателна кутия с ръчно управление, която има повече от четири предавки за преден ход, и оборудвани с двигател, развиващ максимална мощност, по-голяма от 140 kW (ИКЕ на ООН), и чието отношение между максимална мощност и максимална маса е по-голямо от 75 kW/t, Lref трябва да бъде по-малко или равно на 79 dB (A).
|
|
За превозни средства, оборудвани с автоматична предавателна кутия, която има повече от четири предавки за преден ход, и оборудвани с двигател, развиващ максимална мощност, по-голяма от 140 kW (ИКЕ на ООН), и чието отношение между максимална мощност и максимална маса е по-голямо от 75 kW/t, Lref трябва да бъде по-малко или равно на 78 dB (A).
|
6.
|
Оценка на ДРИЗ с използване на принципите на L_Urban
|
6.1
|
Общи положения
|
|
Настоящата процедура на оценка е алтернатива, избрана от производителя на превозното средство, на процедурата, описана в точка 3 от настоящото приложение, и се прилага за всички автомобилни технологии. Определянето на правилния начин на изпитване е отговорност на производителя на превозното средство. Освен ако не е посочено друго, всички изпитвания и изчисляването, трябва да бъдат, както са определени в приложение II към настоящия регламент.
|
6.2.
|
Изчисляване на Lurban ASEP(ДРИЗ)
|
|
Lurban ASEP се изчислява от произволно Lwot ASEP, измерено съгласно настоящото приложение, както следва:
|
|
а) изчислява се awot test ASEP, като се използва изчислението за ускорение от точка 4.1.2.1.2.1. или точка 4.1.2.1.2.2. от приложение II към настоящия регламент, според случая;
б) определя се скоростта на превозното средство (VBB ASEP) при линията BB по време на изпитването Lwot ASEP;
|
|
в) изчислява се kP ASEP, както следва:
kP ASEP = 1 - (aurban / awot test ASEP)
Резултатите от изпитванията, в които awot test ASEP е по-малко от а_urban, не се вземат под внимание;
|
|
г) изчислява се Lurban measured ASEP, както следва:
Lurban measured ASEP =
Lwot ASEP – kP ASEP * (Lwot ASEP – Lcrs)
За допълнителни изчисления се използва Lurban от приложение II към настоящия регламент без закръгляване, включително цифрата след десетичната запетая (xx.x);
|
|
д) изчислява се Lurban normalized, както следва:
Lurban normalized = Lurban measured ASEP – Lurban;
|
|
е) изчислява се Lurban ASEP, както следва:
Lurban ASEP =
Lurban normalized - (0,15 * (V_BB_ASEP - 50));
|
|
ж) Съответствие с гранични стойности:
Lurban ASEP трябва да бъде по-малко или равно на 3,0 dB.
|
Допълнение 1
Сподели с приятели: |
