Шумът, произвеждан от типа превозно средство, представен за одобрение, се измерва по двата метода, описани в настоящото приложение, за превозно средство в движение и за неподвижно превозно средство43. В случай на превозно средство, при което двигател с вътрешно горене не работи, когато превозното средство е неподвижно, излъчваният шум се измерва само в движение.
Превозните средства с максимална допустима маса над 2 800 kg се подлагат на допълнително измерване на шума от сгъстения въздух при работа на място в съответствие със спецификациите от приложение V, ако съответното спирачно оборудване е част от превозното средство.
1.2.
Двете стойности, измерени в съответствие с изпитванията, посочени в точка 1.1, се записват в протокола от изпитването и във формуляр, който съответства на образеца, посочен в допълнение 2 към приложение II.
2.
ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ
2.1.
Акустични измервания
Уредът, използван за измерване на нивото на шума, трябва да е прецизен шумомер или еквивалентна измервателна система, отговаряща на изискванията за уреди от клас 1 (в т. ч. и препоръчваният защитен екран срещу вятър, ако се използва такъв). Тези изисквания са описани в „IEC 61672-1:2002: Уреди за измерване на звуково ниво“, второ издание, на Международната комисия по електротехника (IEC).
Измерванията се извършват чрез използване на „бързата“ реакция на уреда за акустично измерване и честотна характеристика от вида на крива „А“, също описана в „IEC 61672-1:2002“. Когато се използва система, която включва периодично следене на нивото на звуковото налягане, измерено с честотна характеристика от вида на крива „А“, отчитането се прави през интервали, не по-големи от 30 ms.
Уредите се поддържат и калибрират в съответствие с инструкциите на производителя.
43Провежда се изпитване на неподвижно превозно средство, за да се осигури базова стойност за администрациите, които използват този метод за проверка на превозни средства в експлоатация.
2.2.
Съответствие с изискванията
Съответствието на уредите за акустично измерване се доказва чрез наличието на валиден сертификат за съответствие. Сертификатите се считат за валидни, ако удостоверяването на съответствието със стандартите е осъществено в рамките на предходния период от 12 месеца за устройството за калибриране на звука и в рамките на предходния период от 24 месеца за системата от уреди. Всички изпитвания за съответствие трябва да се проведат от лаборатория, упълномощена да извършва калибриране, проследимо спрямо съответните стандарти.
2.3.
Калибриране на цялата система за акустично измерване за дадена серия от измервания
В началото и в края на всяка серия измервания се проверява цялата система за акустично измерване чрез калибратор за шум, който отговаря на изискванията за калибриращи устройства за шум с клас на точност най-малко 1 съгласно IEC 60942: 1988: 2003. Без никакво допълнително регулиране разликата между показанията трябва да бъде по-малка или равна на 0,5 dB. Ако тази стойност се превиши, резултатите от измерванията, получени след последната удовлетворителна проверка, се отхвърлят.
Честотата на въртене на двигателя се измерва с уреди, работещи с точност от ± 2 % или по-малко при честотата на въртене на двигателя, изисквана за извършваните измервания.
Скоростта на движение на превозното средство се измерва с уреди, работещи с точност от поне ± 0,5 km/h, за случаите, когато се използват устройства за непрекъснато измерване.
Ако при изпитването се използва дискретно измерване на скоростта, използваните уреди трябва по спецификация да работят с допустими отклонения от най-много ± 0,2 km/h.
2.5.
Метеорологични уреди
Метеорологичните уреди, използвани за следене на условията на околната среда по време на изпитването, трябва да включват следните устройства, които да удовлетворяват поне дадената по-долу точност:
― уред за измерване на температурата, ±1 °C;
― анемометър, ±1,0 m/s;
― барометър, ± 5 hPa;
― устройство за измерване на относителната влажност, ± 5 %.
3.
УСЛОВИЯ ПРИ ИЗМЕРВАНЕТО
3.1.
Изпитвателна площадка1/ и околни условия
Изпитвателната площадка трябва да бъде добре подравнена. Повърхността на изпитвателната писта трябва да бъде суха. Изпитвателната площадка трябва да бъде проектирана и изградена така, че когато в нейния център (пресечната точката на линия PP'39 на микрофона и осевата линия на превозното средство CC'40) се постави малък ненасочен източник на шум, отклоненията от полусферичното акустично разсейване да не надвишават ± 1 dB.
Условието се счита за удовлетворено, ако са изпълнени следните изисквания:
а) в радиус от 50 m от центъра на пистата пространството е свободно от отразяващи предмети като огради, скали, мостове или сгради;
б) изпитвателната писта и повърхността на участъка са сухи и свободни от звукопоглъщащи материали като сух сняг или замърсяване;
в) в близост до микрофона няма препятствия, които биха повлияли на акустичното поле и между микрофона и източника на шум няма хора. Отчитащият измервателното устройство застава така, че да не влияе на показанието на измервателното устройство.
Измервания не се извършват при неблагоприятни атмосферни условия. Трябва да се гарантира, че резултатите не са повлияни от пориви на вятър.
Метеорологичните уреди се разполагат в съседство на участъка на изпитване на височина 1,2 m ± 0,02 m. Измерванията се извършват, когато температурата на въздуха е в границите от +5 °C до +40 °C.
Изпитвания не се извършват, ако скоростта на вятъра, включително внезапно появил се вятър, на височината на микрофона е по-голяма от 5 m/s в интервала на измерване на шума.
В интервала за измерване на шума се записва стойност, представителна за температурата, скоростта и посоката на вятъра, относителната влажност и атмосферното налягане.
Всеки пик в нивото на шума, който не може да се свърже с характеристиките на общото ниво на шум, излъчван от превозното средство, не се взема под внимание при отчитането на показанията.
Фоновият шум се измерва за период от 10 секунди, непосредствено преди и след серия от изпитвания на превозно средство. Измерванията се извършат със същите микрофони и тяхно местоположение, както при изпитването. Отчита се максималното ниво на звуковото налягане по крива А.
Фоновият шум (включително и шума от вятъра) трябва да бъде най-малко 10 dB под нивото на звуковото налягане по крива А за шума, излъчван от изпитваното превозно средство. Ако разликата между околния шум и измерения шум е между 10 и 15 dB(A), за да се изчислят резултатите от изпитването, съответната корекция трябва да се извади от показанието на измервателното устройство за нивото на шума, както е показано в следната таблица:
1/
В съответствие с приложение 8 към настоящия регламент.
Разлика между околен шум и измерван шум dB(A)
10
11
12
13
14
15
Корекция dB(A)
0,5
0,4
0,3
0,2
0,1
0,0
3.2.
Превозно средство
3.2.1.
Изпитваното превозно средство трябва да се избере по такъв начин, че всички превозни средства от същия тип, пуснати на пазара, да изпълняват изискванията на настоящия регламент. Измерванията се извършат без ремарке освен в случаите на неделими превозни средства. Измерванията се извършат на превозни средства при маса на изпитване mt съгласно следната таблица:
Категория
превозно средство
Маса на изпитване на превозното средство (mt)
M1
mt = mro
N1
mt = mro
N2, N3
mt = 50 kg за kW номинална мощност на двигателя
Допълнителен товар с цел достигане на масата на изпитване на превозното средство се поставя над движещия заден мост(ове). Допълнителният товар се ограничава до 75 % от максимално разрешеното натоварване за задния мост. Масата на изпитване трябва да се достига с допустимо отклонение ± 5 %.
Ако центърът на тежестта на допълнителния товар не може да съвпадне с центъра на задния мост, масата на изпитване на превозното средство трябва да не превишава сумата от товара на предния и задния мост в ненатоварено състояние плюс допълнителния товар.
Масата на изпитване за превозни средства с повече от две оси трябва да бъде същата, както за превозно средство с две оси.
M2, M3
mt = mro – маса на члена на екипажа (когато е приложимо)
3.2.2.
Шумът от гумите, излъчван при търкаляне, е определен в Регламент (ЕО) № 661/2009 относно общата безопасност на моторните превозни средства. Гумите, използвани за изпитването, трябва да бъдат представителни за превозното средство и се избират от производителя на превозното средство и се записват в допълнение 3 към приложение 1 към настоящия регламент. Те трябва да съответстват на един от размерите гуми, посочени за превозното средство като оригинално оборудване. Гумите трябва да са вече налични на пазара или да бъдат пуснати по същото време, както и превозното средство. 2/ Гумите трябва да бъдат напомпани до налягането, препоръчано от производителя на превозното средство за масата на изпитване на превозното средство. Гумите трябва да имат поне законово регламентираната дълбочина на протектора.
3.2.3.
Преди започване на измерванията двигателят трябва да достигне нормалните си експлоатационни условия.
3.2.4.
Ако превозното средство е снабдено с повече от две задвижващи колела, то се изпитва при задвижването, предназначено за експлоатация в нормални пътни условия.
3.2.5.
Ако превозното средство е снабдено с вентилатор(и) с автоматичен задействащ механизъм, по време на изпитванията тази система се оставя на автоматично управление.
3.2.6.
Ако превозното средство е снабдено с изпускателна уредба, съдържаща влакнести материали, преди изпитването тя се подготвя в съответствие с приложение IV.
2/
Тъй като приносът на гумите за общия излъчван звук е значителен, е необходимо да се вземат предвид съществуващите регулаторни разпоредби относно звука, излъчван от гумите/пътя. По искане на производителя гумите за подобрено задвижващо усилие, гумите за сняг и гумите със специално предназначение се изключват при измерванията за одобрение на типа и за съответствие на производството в съответствие с Правило № 117 на ИКЕ на ООН (ОВ L 231, 29.8.2008 г., стp. 19).
4.
МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ
4.1.
Измерване на шума от превозни средства в движение
4.1.1.
Общи условия при изпитванията
На изпитвателната писта се маркират две линии AA' и BB', успоредни на линия PP' и разположени съответно на 10 m пред и 10 m зад линия PP' .
От всяка страна на превозното средство и за всяка предавка се извършват най-малко четири измервания. За целите на регулирането могат да се извършат предварителни измервания, но те не се вземат под внимание.
Микрофонът се разполага на разстояние 7,5 ± 0,05 m от базовата линия CC' на пистата и 1,2 ± 0,021 m над земята.
Базовата ос за свободни полеви условия (вж. IEC 61672-1:2002) трябва да бъде хоризонтална и насочена перпендикулярно на пътя на превозното средство, линията CC'.
4.1.2.
Специфични условия за изпитвания на превозни средства
4.1.2.1.
Превозни средства от категория M1, M2 ≤ 3500 kg, N1
Осевата линия на превозното средство трябва да следва, колкото се може по-близко, линията CC' по време на цялото изпитване ― от момента на приближаване към линията AA' до момента, в който задната част на превозното средство премине линията BB'. Ако превозното средство е снабдено с повече от две задвижващи колела, то се изпитва при задвижването, предназначено за експлоатация в нормални пътни условия.
Ако превозното средство е снабдено с допълнителна предавателна кутия с ръчно управление или мост с множество предавателни отношения, се използва положението за нормално кормуване в градски условия. Във всички случаи трябва да се изключват отношенията за бавно движение, паркиране или спиране.
Масата на изпитване на превозното средство трябва да бъде посочената в таблицата в точка 3.2.1.
Скоростта на изпитване vtest е 50 km/h 1 km/h. Тя трябва да се достигне, когато базовата точка е върху линия PP’.
4.1.2.1.1.
Специфична мощност на двигателя на единица маса (PMR)
PMR се определя, както следва:
PMR = (Pn / mt) x 1000 при [kW/1000kg]
Специфичната мощност на двигателя на единица маса (PMR) се използва за изчисляването на ускорението.
4.1.2.1.2.
Изчисляване на ускорението
Изчисленията на ускорението са приложими само за категории M1, N1 и M2 ≤ 3500 kg.
Всички ускорения се изчисляват при използване на различни скорости на превозното средство върху изпитвателната писта3/. Дадените формули се използват за изчисляването на awot i, awot i+1 и awottest. Като скорост на превозното средство се определя или скоростта при AA', или при PP', когато базовата точка премине през AA' (vAA') или PP' (vPP'). Скоростта в BB’ се определя, когато задната част на превозното средство премине през BB' (vBB'). Методът, използван за определяне на ускорението, се описва в протокола от изпитването.
Поради определянето на базовата точка за превозното средство, дължината на превозното средство (lveh) се взема по различен начин във формулите по-долу. Ако базовата точка е в предната част на превозното средство, тогава l = lveh, по средата: l = ½ lveh и отзад: l = 0.
3/
Вж. фигура 1 в приложение VII
4.1.2.1.2.1
Процедурата за изчисление за превозни средства с ръчна, автоматична, саморегулираща и безстепенна (CVTs41) предавателна кутия със силови предавания, изпитвани при фиксирани предавателни отношения, е, както следва:
awot test = ((vBB'/3,6)² - (vAA'/3,6)²) / (2*(20+l))
awot test, използвана при определяне на избора на предавка, е средноаритметичната стойност на четирите величини awot test, i по време на всяко валидно измерване.
Може да се използва предварително ускорение. Точката на натискане на педала на газта преди линия AA' трябва се посочи в данните за превозното средство и изпитването (вж. допълнение 3 към приложение I).
4.1.2.1.2.2.
Процедурата за изчисление за превозни средства с автоматична, саморегулираща и безстепенна предавателна кутия (CVTs) със силови предавания, изпитвани при нефиксирани предавателни отношения, е, както следва:
awot test, използвана при определяне на избора на предавка, е средноаритметичната стойност на четирите величини awot test, i по време на всяко валидно измерване.
Когато устройствата или мерките, описани в точка 4.1.2.1.4.2., могат да се използват за управление на работата на силовото предаване с цел достигане на изискванията на изпитването, awot test се изчислява, като се използва уравнението:
awot test = ((vBB'/3,6)² - (vAA'/3,6)²) / (2*(20+l))
Може да се използва предварително ускорение.
Когато не се използват устройствата или мерките, описани в точка 4.1.2.1.4.2., awot test се изчислява, като се използва уравнението:
Точката на натискане педала на газта е там, където базовата точка на превозното средство преминава линията AA'.
4.1.2.1.2.3
Целево ускорение
Целевото ускорение a urban определя типичното ускорение при движение в градски условия и се получава от статистически проучвания. То е функция на отношението на мощността към масата на превозното средство.
Целевото ускорение a urban се определя, като:
a urban = 0,63 * log10 (PMR) - 0,09
4.1.2.1.2.4.
Базово ускорение
Базовото ускорение awotref определя необходимото ускорение по време на изпитване за ускорение върху изпитателната писта. То е функция на отношението на мощността към масата на превозното средство. Тази функция е различна за различните категории превозни средства.
Базовото ускорение awotref се определя, като:
a wot ref = 1,59 * log10 (PMR) -1,41 за PMR ≥ 25;
a wot ref = a urban = 0,63 * log10 (PMR) - 0,09 за PMR < 25.
4.1.2.1.3.
Коефициент на частична мощност kP
Коефициентът на частична мощност kP (вж. точка 4.1.3.1.) се използва за претеглената комбинация от резултати от изпитването за ускоряване и изпитването при постоянна скорост за превозни средства от категория M1 и N1.
В случаите, различни от изпитване на единична предавка, a wot ref се използва вместо a awot test (вж. точка 3.1.3.1.).
4.1.2.1.4.
Избор на предавателното отношение
Изборът на предавателни отношения за изпитването зависи от техния специфичен потенциал за ускорение awot при напълно отворена дроселна клапа, съгласно базовото ускорение awot ref, необходимо за изпитване при напълно отворена дроселна клапа.
Някои моторни превозни средства могат да имат програмно осигуряване или различни режими на предавки (напр. спортен, зимен, саморегулиращ). Когато превозното средство има различни режими, водещи до допустими ускорения, неговият производител трябва да докаже пред техническата служба, че превозното средство се изпитва в режима, който достига ускорение, най-близко до a wot ref.
4.1.2.1.4.1.
Превозни средства с ръчна, автоматична, саморегулираща и безстепенна (CVTs ) предавателна кутия със силови предавания, изпитвани при фиксирани предавателни отношения
Възможни са следните условия за избор на предавателни отношения:
а) ако едно конкретно предавателно отношение дава ускорение в граници 5 % от базовото ускорение awotref, без да превишава 3,0 m/s2, изпитването трябва да се проведе при това предавателно отношение;
б) ако нито едно от предавателните отношения не дава исканото ускорение, се избира предавателно отношение i с ускорение, по-високо от базовото, и предавателно отношение i+1 с ускорение, по-ниско от базовото. Ако стойността на ускорението при предавателно отношение i не превишава 3,0 m/s2, за изпитването се използват двете предавателни отношения. Претегленото съотношение спрямо базовото ускорение awot ref се изчислява, като:
k = (a wot ref - a wot (i+1)) / (a wot (i) - a wot (i+1));
в) ако стойността на ускорението при предавателно отношение i превишава 3,0 m/s2, се използва първото предавателно отношение, което дава ускорение под 3,0 m/s2, освен ако предавателното отношение i+1 не осигурява ускорение, по-малко от aurban. В този случай се използват две предавки, i и i+1, включително предавката i с ускорение, превишаващо 3,0 m/s2. В останалите случаи не се използват други предавки. Достигнатото ускорение awot test по време на изпитването се използва за изчисляването на коефициента на частична мощност kP вместо awot ref;
г) ако превозното средство има предавателна кутия само с едно предавателно отношение, изпитването за ускоряване се провежда при това предавателно отношение на превозното средство. Достигнатото ускорение се използва за изчисляването на коефициента на частична мощност kP вместо awot ref;
д) ако при дадено предавателно отношение номиналната честота на въртене на двигателя бъде превишена преди превозното средство да премине през BB', се използва следващата по-висока предавка.
4.1.2.1.4.2.
Превозни средства с автоматична, саморегулираща и безстепенна (CVTs ) предавателна кутия със силови предавания, изпитвани при нефиксирани предавателни отношения:
Използва се положението на превключвателя на предавките за изцяло автоматично действие.
Стойността от изпитването на ускорението awot test се изчислява съгласно точка 4.1.2.1.2.2.
След това изпитването може да включи промяна на предавката към по-ниска степен и по-високо ускорение. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение не се допуска. Трябва да се избягва преминаване към предавки, които не се използват при движение в градски условия.
С оглед на това е разрешено да се монтират и използват електронни или механични устройства, включително да се променят положенията на превключвателя на предавките, за да се предотврати превключване към по-ниско предавателно отношение, което обикновено не се използва при зададените условия на изпитването при движение в градски условия.
Достигнатото ускорение awot по време на изпитването трябва да бъде по-голямо или равно на aurban.
Ако е възможно, производителят предприема мерки, за да се избегне стойност на ускорението awot test, по-голяма от 2,0 m/s2.
Достигнатото ускорение a wot test след това се използва за изчисляване на коефициента на частична мощност kp (вж. точка 4.1.2.1.3.) вместо awot ref.
4.1.2.1.5.
Изпитване за ускоряване
Производителят определя положението на базовата точка пред линия AA', където педалът на газта се натиска максимално. Педалът на газта се натиска максимално (колкото се може по-бързо), когато базовата точка на превозното средство достигне определената точка. Педалът на газта се задържа в това положение до момента, в който задната част на превозното средство достигне линия BB'. След това педалът на газта се отпуска, колкото се може по-бързо. Точката на максимално натискане на педала на газта трябва да се посочи в данните за превозното средство и изпитването в съответствие с допълнение 3 към приложение II. Допуска се техническата служба да извърши предварителни изпитвания.
В случай на съчленени превозни средства, състоящи се от две неделими части, разглеждани като едно превозно средство, полуремаркето не се взема под внимание при определянето на момента, в който се пресича линия BB'.
4.1.2.1.6.
Изпитване с постоянна скорост
Изпитването с постоянна скорост се провежда при същата предавка(и), зададена за изпитването за ускорение и постоянна скорост от 50 km/h при допустимо отклонение ± 1 km/h между AA' и BB'. По време на изпитването с постоянна скорост педалът на газта трябва да е в такова положение, че да се поддържа постоянна скорост между AA' и BB', както е определено. Ако е използвана блокировка на предавателната кутия при изпитването за ускорение, блокировка отново се използва и за изпитването с постоянна скорост.
Изпитването с постоянна скорост не се изисква за превозни средства с PMR < 25.
Осевата линия на превозното средство трябва да следва, колкото се може по-близко, линията CC' по време на цялото изпитване ― от момента на приближаване към линията AA' до момента, в който задната част на превозното средство премине линията BB'. Изпитването се провежда без ремарке и полуремарке. Ако при дадено ремарке не е предвидена възможност за отделяне от теглещото превозно средство, ремаркето не се взема под внимание, когато се отчита пресичането на линията BB'. Ако превозното средство включва оборудване, например бетонен смесител, компресор и т.н., не се допуска това оборудване да работи по време на изпитването. Масата на изпитване на превозното средство трябва да бъде в съответствие с таблицата от точка 3.2.1.
Целеви условия за категория M2 > 3500 kg, N2
Когато базовата точка премине линия BB', честотата на въртене на двигателя nBB’ трябва да бъде между 70 % и 74 % от честотата на въртене S, при която двигателят развива максималната си номинална мощност, а скоростта на превозното средство трябва да бъде 35 km/h ± 5 km/h. Между линия AA' и линия BB' се осигурява състояние на постоянно ускорение.
Целеви условия за категория M3, N3:
Когато базовата точка премине линия BB', честотата на въртене на двигателя nBB' трябва да бъде между 85 % и 89 % от честотата на въртене S, при която двигателят развива максималната си номинална мощност, а скоростта на превозното средство трябва да бъде 35 km/h ± 5 km/h. Между линия AA' и линия BB' се осигурява състояние на постоянно ускорение.
4.1.2.2.1.
Избор на предавателното отношение
4.1.2.2.1.1.
Превозни средства с предавателни кутии с ръчно управление
Трябва да се осигури състояние на постоянно ускорение. Изборът на предавка се определя от целевите условия. Ако разликите в скоростта надвишават зададените допустими граници, следва да се изпитат две предавки ― една над и една под целевата скорост.
Когато повече от една предавка изпълнява целевите условия, се избира тази предавка, която е най-близко до 35 km/h. Ако нито една предавка не изпълнява целевото условие за vtest, се изпитват две предавки ― една над и една под vtest. Целевата честота на въртене на двигателя трябва да се достига при всяко състояние.
Трябва да се осигури състояние на стабилно ускорение. Ако за дадена предавка не може да се осигури постоянно ускорение, тя не се взема под внимание.
4.1.2.2.1.2.
Превозни средства с автоматична, саморегулираща и безстепенна (CVTs ) предавателна кутия
Използва се положението на превключвателя на предавките за изцяло автоматично действие. След това изпитването може да включи промяна на предавката към по-ниска степен и по-високо ускорение. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение не се допуска. Трябва да се избягва преминаване към предавки, които не се използват при движение в градски условия при зададеното условие на изпитването. С оглед на това е разрешено е да се монтират и използват електронни или механични устройства за предотвратяване преминаването към по-ниско предавателно отношение, което обикновено не се използва при зададените условия на изпитването при движение в градски условия.
Ако превозното средство включва вид предавателната кутия, който осигурява избор само на единична предавка (задвижване), което ограничава честотата на въртене на двигателя по време на изпитването, превозното средство трябва да се изпита чрез използване само на целева скорост. Ако превозното средство използва комбинация между двигател и предавателна кутия, която не удовлетворява изискванията, определени в точка 4.1.2.2.1.1., превозното средство се изпитва само при целевата му скорост. Целевата скорост на превозното средство (vBB') за изпитването е 35 km/h ± 5km/h. Промяна на предавката към по-висока степен и по-ниско ускорение се разрешава, след като еталонната точка на превозното средство премине линия PP'. Провеждат се две изпитвания, едно с крайна скорост vtest = vBB' + 5 km/h, и едно с крайна скорост vtest = vBB' - 5 km/h. Отчетеното ниво на шума е този резултат, който се получава от изпитването при най-високата честота на въртене на двигателя, получена по време на изпитването между AA' и BB'.
4.1.2.2.2.
Изпитване за ускоряване
Когато базовата точка на превозното средство достигне линия AA', педалът на газта трябва да бъде натиснат максимално (без да се задейства автоматично превключване към по-ниска степен от нормално използваните при кормуване в градски условия) и задържан в това положение, докато задната част на превозното средство премине BB', като базовата точка е най-малко на 5 m зад BB'. След това педалът на газта се отпуска.
В случай на съчленени превозни средства, състоящи се от две неделими части, разглеждани като едно превозно средство, полуремаркето не се взема под внимание при определянето на момента, в който се пресича линия BB'.
4.1.3.
Тълкуване на резултатите
Записва се максималното ниво на звуковото налягане по крива А, отчетено по време на всяко преминаване на превозното средство между двете линии AA' и BB'. Ако се наблюдава пик в нивото на шума, който очевидно не съответства на общото звуково налягане, това измерване се отхвърля. За всяко условие на изпитване се провеждат най-малко четири измервания от всяка страна на превозното средство и за всяко предавателно отношение. Лявата и дясна страна могат да се измерват едновременно или поотделно. Първите четири действителни резултата от последователни измервания в границите на 2 dB(A), като се вземе предвид отстраняването на недействителните резултати (вж. точка 3.1.), се използват за изчисляването на окончателния резултат за дадената страна на превозното средство. Резултатите за всяка страна се осредняват поотделно. Междинният резултат е по-високата стойност от двете осреднявания, математически закръглена до първия знак след десетичната запетая.
Измерванията на скоростта в AA', BB' и PP' се записват и използват при изчисленията до първата значеща цифра след десетичната запетая.
Изчисленото ускорение awot test се записва до втората цифра след десетичната запетая.
4.1.3.1.
Превозни средства от категории M1, N1 и M2 ≤ 3500 kg
Изчислените стойности за изпитването на ускоряване и при постоянна скорост се получават по формулите:
където k = (awot ref - awot (i+1))/(awot (i) - awot (i+1))
В случай на изпитване с едно предавателно число, стойностите са резултатът от всяко изпитване.
Окончателният резултат се изчислява чрез комбиниране на Lwot rep и Lcrs rep. Уравнението е:
Lurban = Lwot rep – kP * (Lwot rep– Lcrs rep)
Тегловният коефициент kP дава коефициента на частична мощност за кормуване в в градски условия. С изключение на изпитването на единична предавка kP се изчислява, като:
kP = 1 – (aurban / awot ref)
Ако за изпитването е определена само една предавка, kP се получава по формулата:
kP = 1 – (aurban /awot test)
В случаи, в които awot test е по-малко от aurban:
kP = 0
4.1.3.2.
Превозни средства от категории M2 > 3500 kg, M3, N2, N3
Когато се изпитва една предавка, крайният резултат е равен на междинния резултат. Когато се изпитват две предавки, се изчислява средноаритметичното на междинните резултати.
4.2.
Измерване на шума, излъчван от неподвижни превозни средства
4.2.1.
Ниво на звука в близост до превозните средства
Резултатите от измерването се записват в протокола от изпитването, посочен в допълнение 3 към приложение 1.
4.2.2.
Акустични измервания
За измерванията се използва прецизен шумомер или еквивалентна измервателна система, както е определено в точка 2.1.
4.2.3.
Изпитвателна площадка ― местни условия, както е посочено на фигура 1 от допълнение 2 към приложение II
4.2.3.1.
В близост до микрофона не трябва да има препятствия, които да влияят върху акустичното поле, а между микрофона и източника на шум не трябва да стоят хора. Отчитащият измервателното устройство трябва да застане така, че да не влияе на показанието на измервателното устройство.
4.2.4.
Звук от други смущения и влияние на вятъра
Показанията на измервателните уреди, предизвикани от околен шум и вятър, трябва да бъдат най-малко 10 dB(A) под измерваното ниво на звука. Към микрофона може да се монтира подходящ екран за защита от вятъра, при условие че се отчете неговото влияние върху чувствителността му (вж. точка 2.1.).
4.2.5.
Метод на измерване
4.2.5.1.
Естество и брой на измерванията
Максималното ниво на звука, изразено в децибели по крива А (dB(A)), трябва да се измерва по време на периода на експлоатация, посочен в точка 4.2.5.3.2.1.
За всяка точка на измерване се провеждат най-малко три измервания.
4.2.5.2.
Разположение и подготовка на превозното средство
Превозното средство се разполага в централната част на участъка на изпитване с превключвател на предавките в неутрално положение и зацепен съединител. Ако превозното средство е така проектирано, че това не е възможно, то се изпитва в съответствие с предписанията на производителя за изпитване на двигател при работа на място. Преди всяка серия от измервания, двигателят се привежда в нормалните експлоатационни условия, зададени от производителя.
Ако превозното средство е снабдено с вентилатор(и) с автоматичен задействащ механизъм, по време на изпитванията тази система се оставя на автоматично управление.
Ако позволяват това, кожухът или капакът на двигателя трябва да бъдат затворени.
4.2.5.3.
Измерване на шум в близост до изпускателната тръба, както е посочено във фигура 1 от допълнение 2 към приложение II.
4.2.5.3.1.
Положения на микрофона
4.2.5.3.1.1.
Микрофонът се разполага на разстояние 0,5 m ± 0,01 m от базовата точка на изпускателната тръба, определена на фигура 1, и при ъгъл от 45°(± 1°) спрямо оста на потока от изхода на тръбата. Микрофонът трябва да бъде на височината на базовата точка, но не по-малко от 0,2 m от повърхността на изпитвателния участък. Базовата ос на микрофона трябва да лежи в равнина, успоредна на повърхността на изпитвателния участък, и да бъде насочена към базовата точка на изхода на изпускателната тръба. Ако са възможни две положения на микрофона, се използва това, при което страничното разстоянието до надлъжната осева линия на превозното средство е по-голямо. Ако оста на потока от изхода на изпускателната тръба е разположена на 90° спрямо надлъжната осева линия на превозното средство, микрофонът се разполага в най-отдалечената от двигателя точка.
4.2.5.3.1.2.
За превозни средства с изпускателна тръба, снабдена с изходи, разположени на повече от 0,3 m един от друг, измерванията се провеждат за всеки изход. Записва се най-високото ниво.
4.2.5.3.1.3.
В случай на изпускателна тръба, снабдена с два или повече изхода, разположени на по-малко от 0,3 m един от друг и свързани към един и същи шумозаглушител, се извършва само едно измерване; положението на микрофона се отнася към изхода, който е най-близко до един краен ръб на превозното средство или, когато такъв изход не съществува ― към изхода, който е най-високо над земята.
4.2.5.3.1.4.
За превозни средства с вертикална изпускателна тръба (напр. превозни средства със стопанско предназначение) микрофонът трябва да се постави на височината на изхода на изпускателната тръба. Оста на микрофона трябва да е вертикална и насочена нагоре. Той се разполага на разстояние 0,5 m ± 0,01 m от базовата точка на изпускателната тръба, но никога на по-малко от 0,2 m от страната на превозното средство, най-близко до изпускателната тръба.
4.2.5.3.1.5.
За изходи на изпускателни тръби, разположени под каросерията на превозното средство, микрофонът се разполага минимум на 0,2 m от най-близката част на превозното средство, в точката най-близко до базовата точка на изпускателната тръба, но никога по-малко от 0,5 m, на височина 0,2 m над земята, но не в една линия с потока на отработилите газове. Изискването за ъгъл на кръстосване съгласно точка 4.2.5.3.1.1. може в някои случаи да не е изпълнено.
4.2.5.3.2.
Експлоатационни условия на двигателя
4.2.5.3.2.1.
Целева честота на въртене на двигателя
Целевата честота на въртене на двигателя се определят като:
- 75 % от честотата на въртене на двигателя S за превозни средства с номинална честота на въртене на двигателя ≤ 5 000 min-1;
- 3 750 min-1 за превозни средства с номинална честота на въртене на двигателя над 5 000 min-1 и под 7 500 min-1;
- 50 % от честотата на въртене на двигателя S за превозни средства с номинална честота на въртене на двигателя ≥ 7 500 min-1.
Ако превозното средство не може да достигне тази честота на въртене на двигателя, целевата честота на въртене на двигателя се определя на 5 % под максималната възможната честота на въртене на двигателя за изпитване при работа на място.
4.2.5.3.2.2.
Процедура на изпитване
Честотата на въртене на двигателя се увеличава постепенно от честота на въртене на празен ход до целевата честота на въртене на двигателя, без да се превишават максимално допустимите граници от ± 3 % от целевата честота на въртене на двигателя, и след това се задържа постоянна. След това механизмът, управляващ дроселната клапа, бързо се освобождава и честотата на въртене на двигателя се връща на празен ход. Нивото на шума се измерва за период на работа на двигателя, при поддържане на постоянна честота на въртене на двигателя, с продължителност 1 секунда и целия период на намаляване на честотата на въртене, като за стойност от изпитването се взема максималното показание на измервателния уред, закръглено математически до първия знак след десетичната запетая.
4.2.5.3.2.3.
Валидиране на изпитването
Измерването се счита за валидно, ако за период от най-малко 1 секунда честотата на въртене на двигателя по време на изпитването не се отклонява от целевата с повече от ± 3 % .
4.2.6.
Резултати
За всяко положение на изпитване се правят най-малко три измервания. Записва се максималното ниво на звуковото налягане по крива А, отчетено при всяко едно от трите измервания. Първите три действителни последователни резултата от измерването, в границите на 2 dB(A), като се вземе под внимание отстраняването на недействителните резултати (като се вземат предвид спецификациите на изпитвателната площадка , посочени в точки 3.1.), се използват за определяне на окончателния резултат за даденото положение на измерване. Максималното ниво на звука за всички положения на измерване и за трите резултата от измерване представлява окончателният резултат.
Допълнение 1
Фигура 1 Положения на измерване за превозни средства в движение
