Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.8.4. Боровишки вулкански комплекс
4.1.8.3. Неподелени приабонски вулканитиИма само един анализ от описваните вулканити, който попада в полето на латитите. По отношение на общите алкалии и К2О, заема междинно положение между Колецкия, Буковския подкомплекс и Николовския вулкански подкомплекс.  
Фиг. 5. Диаграма SiO2 към K2O (Le Maitre et al., 1989) за скали на Минзухарския вулкански комплекс и неподелени приабонски вулканити (обозначения като при фиг. 4) Фиг. 4. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали на Минзухарския вулкански комплекс и неподелени приабонски вулканити (абревиатурни обозначения като при табл. 1) 4.1.8.4. Боровишки вулкански комплексБоровишкият вулкански комплекс е изграден от вулкански скали със среден до кисел състав. Повишената обща и калиева алкалност на скалите се изтъква за първи път от Р. Иванов (1963), който ги обединява в К-субалкална Боровишка серия (с членове от абсарокити до трахириолити), образувана следствие на кристализационна диференциация. По-късно същият автор (Р. Иванов, Стоянова, 1966) изказва мнението, че киселите вулканити са продукт на отделни огнища. Като Боровишка шошонитова серия се дефинира от Марчев (1985), който счита, че при еволюцията основна роля играе кристализационната диференцицация, която се допълва от процеси на асимилация на коров материал (AFC процес), флуиден транспорт на някои от химическите елементи и смесване на магми. Караджов, Янев (1998) потвърждават чрез метода на главните компоненти, че основният процес, който води до формирането на серията е кристализационната диференциация. Според тях серията се характеризира с една рупелска хомодромна редица: латити и малко шошонити – дацити – ниско-Si риолити – високо-Si риолити, докато абсарокитите (Женденски абсарокити) и шошонитите (Кадънски шошонити) са част от една антидромна приабонска серия. Драгойненският вулкански подкомплекс е изграден от вулкански скали предимно с латитов състав, като малка част от анлизите попадат в полето на трахидацитите в близост с латитите. Брястовският вулкански подкомплекс обединява среднокисели до кисели, интрузивни и вулкански скали, които се отличават с едни от най-високите стойности на К2О и общите алкалии всред скалите на Боровишкия вулкански комплекс. Ултракалиевите латити (Yanev, Pecskay, 1997) се характеризират с високи стойности на К2О (5,2–6,47 wt%) и отговарят на критерия на Foley et al. (1987) за ултракалиеви скали – К2О/2>Na2O и MgO>3wt%. Кварцлатитите от куполите попадат в полето на трахидацитите на границата с латитите. Кварцмонцонитите на Горнобрястовската интрузия попадат в полето на трахидацитите. Монцонитите на Сърнишката интрузия попадат в полето на латитите и трахидацитите. Характеризират се дори с по-високи стойности на общите алкалии от ултракалиевите латити, което се дължи на по-високото им Na2O съдържание. Градищенските трахириолити са последнен етап от развитието на Брястовския вулкански подкомплекс. Анализите им попадат главно в полето на трахириолитите, като перлитите имат относително по-базичен състав и някои от тях попадат в полето на трахидацитите, но в близост с трахириолитите. Туфозната задруга е изградена от разнообразни пирокластити с кисел състав. Поради пълната промяна на стъклените частици, на повечето от слабо- до средноспечените пирокластити, са използвани анализи единствено от силноспечени пирокластити (игнимбрити) от района на Сини връх (к. л. Искра М 1:50 000). Те се характеризират с трахитов, трахидацитов до трахириолитов състав. Според Янев съставът на игнимбритите е повлиян от еоловата сепарация по време на отлагането им в сухоземни условия. Химични анализи от непроменени вулканити от калдерните дайки в пределите на картния лист липсват, затова са ползвани такива от к. л. Комунига М 1:50 000. Те попадат в полето на трахириолитите. Анализите от Йончевските трахириолти попадат предимно в полето на трахириолитите, като малка част попадат в полето на риолитите.
При всички вулканити от Боровишкия вулкански комплекс се установява отношение (Na2O–2) < K2O. Всички скали попадат в полето на високо-калиевите вулканити (фиг. 6). На харкеров тип диаграми са представени зависимостите между основните петрогенни оксиди и SiO2 (фиг. 8). Повечето от главните елементи показват непрекъснати и еднообразни сериални вариации. Съдържанията на TiO2, CaO, Fe2O3, намаляват закономерно с повишаване на SiO2 съдържание. Най-високи съдържания на MgO имат ултракалиевите латити на Брястовския вулкански подкомплекс и по-базичните разновидности на Тримогилския. Съдържанията им намаляват относително бързо с увеличване на SiO2 до ~ 65 wt%, след което се наблюдава изменение в наклона на тренда и намаляването става по-постепено. Подобна закономерност се наблюдава и за P2O5. При среднокиселите разновидности до ~ 65 wt% се наблюдава увеличаване на съдържанията на Na2O с увеличаване на SiO2, докато при киселите се наблюдава обратната закономерност. Най-високи съдържания на K2O се наблюдават при ултракалиевите латити на Брястовския вулкански подкомплекс. Това се дължи на факта, че в порфирната им генерация участва голямо количество санидин (до едропорфирен). Вариациите на съдържанието на K2O при ултракалиевите латити, при сходен състав, вероятно се дължи на различното количество на санидина (неравномернопорфирни) в отделните проби. Латитите на Драгойненския вулкански подкомплекс ясно се открояват от ултракалиевите латити с по-ниските си съдържания на K2O. При скалите на Тримогилския вулкански подкомплекс се наблюдават големи вариации в съдържанията на K2O. При среднокиселите вулканити диференциацията най-вероятно е свързана с фракциониране на плагиоклаз, биотит, пироксен, амфибол (?), магнетит и апатит, докато при киселите разновидности еволюцията вероятно се дължи на фракционирането на плагиоклаз, амфибол, по-малко на магнетит, както и на флуидния фактор, контролиращ поведението на P2O5, К2О и Na2O. Според Караджов, Янев (1998), използвайки метода на главните компоненти, най-голямо влияние за образуването на скалите с трахидацитов състав от такива с латитов играе фракционирането на плагиоклаз, биотит и пироксен, а от трахидацитите към риолитите – амфибол и плагиоклаз. Разнообразният състав на скалите от Тримогилския вулкански подкомплекс, вероятно се дължи на изпразването на последни порции от зонална магмена камера. Хондрит-нормализираните спайдърграми за елементите-следи от улатракалиевите латити на Брястовския вулкански подкомплекс и шошонити на Тримогилския вулкански подкомплекс (фиг. 9) имат сходна конфигурация и характеристики на калциевоалкални базалти от деструктивните зони на плочите (Thompson et al., 1984). Наблюдават се значително по-високи стойности (в някои случаи до над 10 пъти – при вулканитите от Тримогилския вулкански подкомплекс) на тежките REE спрямо хондритовите и слабо изразени негативни Eu аномалии (фиг. 10). На диаграмата Ti/Zr (фиг. 11) анализ от шошонити на Тримогилския вулкански подкомплекс попада в полето на калциевоалкалните базалти. ORG-нормализираните спайдърграми за кисели вулканити от Боровишкия вулкански комплекс (фиг. 12) показват силно набогатяване на LILE (K, Rb, Ba, Th) и обедняване на HFSE (Nb, Hf, Zr, Sm, Y, Yb). Впечатление правят необикновено високите положителни аномалии на Rb и Th и негативната аномалия на Ba. Тази конфигурация е характерна за син- до постколизионните гранити по Pearce et al. (1984). В повечето случаи се наблюдават негативни Eu аномалии (фиг. 13), а при игнимбритите с трaхитов състав, такива аномалии липсват (Yanev et al., 1998). На диаграмата (Y+Nb) – Rb (фиг. 14) киселите вулканити от комплекса попадат основно в полето на синколизионните гранити, на границата с островнодъговите. Според Янев (1990) температурата на кристализация по фелдшпатовия термометър на Fuhrman, Lindsley (1988) на риолитовите и трахидацитови калдерни дайки е 720 °C, на Йончевските трахириолити – 690–748 °C, а на Градищенските трахириолити 692–699 °C (Yanev, 1998). Според Марчев (1985) предеруптивната температура на кристализация за среднокиселите вулканити от комплекса (шошонити и латити) по геотермометрите на Wood, Banno (1973) и Wells (1977) е в рамките на 945–979°C, а за киселите вулканити по амфиболовия геотермометър на Helz (1979), фелдшпатовия на Дубровский (1978) и геотермометри на Перчук и Рябчиков (1976), температурният интервал на кристализация е 770–690 °C. Киселите вулканити от Боровишкия вулкански комплекс имат 87Sr/86Sr отношения в рамките на 0,7084–0,7094 (Marchev et al., 1987, Янев, 1990, Yanev et al., 1998), които са сходни с тези на шошонитите и латитите от комплекса (Marchev et al., 1987, 1995, 2004). Това е в подкрепа, че главният процес при формирането на Боровишката вулканска серия е кристализационната диференциация (Marchev et al., 1987; Yanev et al., 1998).
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.41 Mb. Сподели с приятели:
|