Въвеждането на групата като официална литостратиграфска единица се прави в Oбяснителната записка към к. л. Кърджали в М 1:50 000.
Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т.нар. задруга на първи кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени и две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и Подковска свита (Йорданов и др., 2008 в: Обяснителна записка към к. л. Джебел и Кирково – М 1:50 000). Поради несъществените си различия двете следва да се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие, което прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно. В рамките на картен лист Сусам е представена само Ангелвойводската свита.
Като основен вулкански апарат (с известна условност) се възприемат центровете при с. Зимовина, пространствено привързани към централните участъци на Звинишката кръгова структура (к. л. Книжовник – М 1:50 000).
4.1.4.1. Варовито-пясъчникова задруга (lsOl1)
Като пачка единицата е обособена от Йорданов (в: Саров и др., 2000ф). Седиментите ù са представени обединено с другите скали на „първи хоризонт на олигоцена” (Динков и др., 1968ф), а на Геоложката карта в М 1:100 000 (к. л. Искра) – на мергелно-варовиковата задруга с приабонска възраст (Боянов и др., 1990).
Задругата заема малка площ в югозападния ъгъл на картния лист, южно и югозападно от с. Текето, както и северно от с. Козлец.
Единицата покрива нормално, с преход седиментите на Пъдарската свита, както и разнообразни вулкански продукти от състава на Николовския вулкански подкомплекс (Минзухарски вулкански комплекс). Покрива се или прехожда в пирокластити от туфо-туфитната задруга на Зимовинския вулкански комплекс.
Скалите са представени от преобладаващо светлосиви, средно- до дебелослоести разнозърнести варовити пясъчници и по-рядко песъчливи варовици, съдържащи кристалокласти от биотит. Наличието му е указание за синхронна кисела вулканска активност по време на отлагане на седиментите.
Дебелината на единицата не превишава 20 m.
По взаимоотношения с подстилащите и покриващите я единици възрастта на задругата е приета условно за рупелска.
4.1.4.2. Зимовински вулкански комплекс
Под това наименование се отделя от В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф), но като причислен към състава на отделения от същите автори „Белипластски риодацитов комплекс”. Тук се разглежда за първи път като продукт на самостоятелен – Зимовински вулкан, градивна единица от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група. В пълния си обем комплексът включва две единици – туфитно-туфозна задруга и лавови продукти (риолити). Последните изграждат групирани линейно подредени и удължени куполи и корени на канали, продуцирали, според нас, твърде значителната по количество и площно разпространение пирокластика на комплекса.
Комплексът е наименован на с. Зимовина (к. л. Книжовник – М 1:50 000).
В Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) туфитите и пирокластитите от Зимовинския вулкански комплекс са причислени към „задругата на първи кисел вулканизъм”, а преди това – към съответстващи ú различно означавани „хоризонти” (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Кацков и др., 1966ф; R. Ivanov, Kopp, 1969). Подробна историческа справка се прилага в Обяснителната записка към к. л. Книжовник – М 1:50 000.
В регионален план скалите на комплекса изпълват Кърджалийската депресия.
Доминиращият пирокластичен характер на комплексa бележи пароксизма на киселата вулканска дейност около и в началото на долния олигоцен. Вулканизмът се развива предимно в субаквална обстановка. Зеолитизацията на пирокластитите е свързана с водния басейн.
Фаунистичните данни за възрастта на туфите и туфитите от Зимовинския вулкански комплекс са оскъдни. В. Георгиев и др. (1996ф) привеждат K-Ar датировки (фиг. 3) с прибонска (?) възраст за риолитовите тела в района на с. Зимовина (к. л. Книжовник М 1:50 000). Тези датировки не съответстват на наблюдаваните геоложки взаимоотношения. Поради факта, че скалите на комплекса се подстилат от приабонски седименти и се покриват от доказано долноолигоценски скали, се приема рупелска възраст.
В пределите на картния лист от обема на Зимовинския вулкански комплекс се разкриват само скали на туфитно-туфозната задруга.
Туфитно-туфозна задруга. За първи път под това наименование с включените в нея пачки се отделя при настоящите изследвания в състава на Зимовинския вулкански комплекс.
Задругата обединява първите прояви на кисела пирокластика и съпътсъващите я туфити в района. Понастоящем е съхранена в участък от североизточния клон на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог (югоизточния ъгъл на картния лист).
В пределите на изследваната площ единицата е представена от три суперпозиционно разположени пачки (отдолу нагоре): пирокластично-варовикова; пачка на киселите витрокристалокластични туфи и пачка на едровитрокластичните кисели туфи.
Карбонатно-туфитно-туфозна пачка (1ZmOl1). Единицата заема малки площи в района южно и югоизточно от с. Текето.
Скалите на пачката се разполагат нормално, с бърз преход върху седиментите на Пъдарската свита или прехождат от материалите на варовито-пясъчниковата задруга. Покриват различни вулкански продукти от състава на Николовския вулкански подкомплекс. Над тях се разполагат пирокластитите от пачката на едровитрокластичните кисели туфи.
Пачката е изградена от органогенни варовици, глинести варовици, кисели туфи и туфити.
Варовиците са преобладаващи. Те са бели до кремаво-бели, здрави, плътни, яснослоести. Структурата им е микрозърнеста, на места органогенна или литокластична. Изградени са от калцит с реликти от микрофауна. Кластичният компонент е представен от полузаоблени късчета вулканско стъкло. На места преминават в глинести варовици.
Дебелината на пачката не надвишава 50 m.
Пачка на киселите витрокристалокластични туфи (2ZmOl1). Единицата заема много малка площ под формата на тънка ивица в подножието на вр. Голям Хисар, в югоизточната част на картния лист.
Туфите се разполагат с бърз преход върху скалите от варовито-пясъчниковата пачка и се покриват съгласно, с рязка литоложка граница от пачката на едровитрокластичните кисели туфи.
Пачката е изградена от пепелни до грубопепелни, предимно резедави до белезникави пирокластити с пеплопаден характер. В повечето случаи туфите са масивни, което не е много характерно за пеплопадните пирокластити. Често са зеолитизирани. Резедавият им цвят е резултат от промяната на вулканското стъкло в селадонит. Текстурата е масивна, а структурата – витрокристалокластична, пепелна. Пирокластичният компонент е представен от напълно променен в микроскопски недиагностицируем агрегат, безцветни витрокласти и кристалокласти от биотит със субпаралелна ориентировка на люспите. Присъстват и много редки плагиоклазови зърна. Литокластитите са от единични скални късове от кварцити и редки ювенилни от риолити. Наблюдават се и незначителни примеси от теригенен компонент, представени от мусковит и кварц.
Максималната дебелина на пачката е 50 m.
Пачка на едровитрокластичните кисели туфи (3ZmOl1). Тези характерни скали са продукт на мощни пирокластични потоци, развити относително симетрично около Зимовинския център и заемат значителни площи в рамките на първоразрядната комплексна структура. В изследваната територия туфите са разпространени в района на вр. Голям Хисар, северно от с. Козлец и югоизточно, югозападно и източно от с. Текето.
Единицата заляга съгласно, с рязка литоложка граница върху скалите от предходните две пачки, както и върху седиментите на варовито-пясъчниковата задруга и туфозната задруга на Николовския вулкански подкомплекс. Покрива се от плиоцен-плейстоценски алувиални наслаги.
Скалите са преобладаващо дебело- неяснослоести до масивни резедави, слабо- до средно спечени едро-грубовитрокластични пемзови пирокластити (игнимбрити). Най-често те са продукт на подводни пирокластични потоци. Структурата им е витрокластична. Пирокластичният компонент е представен предимно от витрокласти, но се срещат и отделни кристалокласти (под 10%) от напукан заоблен кварц и плочести свежи зонални кисели плагиоклази. Литокластите са много редки – риолитови. Витрокластите (пемзите) са зелени или белезникави на цвят, с неправилна до изтеглена сигмоидално и огъната морфология, с големина 1–10 cm. Текстурата е пореста, по-рядко микрофлуидална. Скалите са почти изцяло до цялостно зеолитизирани. В периферните си части са променени в зеленикав хлорит, селадонит, кафеникави смектити и безцветни зеолити.
В пределите на картния лист дебелината на пачката надхвърля 100 m.
4.1.4.3. Ангелвойводска свита (AvOl1)
Отделя се и се номинира като свита за първи път от Боянов и др. (1995). Типовият разрез се намира в околностите на едноименното село (к. л. Николово – М 1:50 000). Боянов и др. (1960ф) причисляват скалите на свитата към „втори хоризонт на приабона”.
Отложенията на единицата заемат съвсем малка площ в югозападния ъгъл на картния лист, западно от с. Боян Ботево. В регионален план те изпълват част от пространството на Кърджалийската депресия.
В изследваната площ границите на свитата със среднокиселите вулканити от състава на Колецкия и Буковския вулкански подкомплекс са тектонски.
Единицата е изградена от незакономерна алтернация от разнообразни седименти – брекчоконгломерати, пясъчници, алевролити, варовици, алевритови пъстри глинести скали, прослояващи се от пачки кисели туфи, латитови агломератови туфи и латитови потоци.
Алевролитите заемат долните нива на разреза. Те са сиво-зелени, глинести, тънкослоести.
Пясъчниците са сиво-зелени, среднопластови, полимиктови. В състава им присъстват литокласти от кисели пирокластити, както и късове от метаморфити.
Конгломератите са сиви до сиво-виолетови, дебелопластови. В късовата компонента преобладават левкократни гранити, гнайси, кварц, кварцити, мрамори, калкошисти и среднокисели вулканити. Матриксът е песъчлив до глинесто-песъчлив. Всред тях се наблюдават сидеритови конкреции.
Варовиците са сиви, сиво-виолетови до черни, микрозърнести, финослоести и плътни, по-рядко ядчести. На места прехождат в песъчливи варовици.
Киселите туфи са бели до светлозелени, витрокластични, глинясали, с късчета от вулканити и вулканогенен кварц.
Дебелината на свитата достига 210 m.
Боянов и др. (1995) корелират скалите на свитата с т. нар. задруга на първи кисел вулканизъм, фиксиращи същевременно емерзионен период с активизиране на твърде отдалечени подхранващи провинции.
Възрастта на единицата по стратиграфска позиция се приема за рупелска.
Сподели с приятели: |