Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 2.41 Mb.

страница	9/19
Дата	09.01.2018
Размер	2.41 Mb.
	#42762
Тип	Задача

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 19

4.1.7. Бряговски вулкански комплекс

Единицата е описана като „комплекс на белите (риолитови) туфи, туфопясъчници, рифови варовици с тела и разливи от игнимбрити и игниспумити с риолитов състав” (Милованов в: Нафтали и др., 1994ф) или под същото наименование от В. Георгиев и др. (1995ф). Скалите от комплекса са отнасяни при предишни изследвания към „хоризонт на белите туфи и туфобрекчи” (Боянов, Маврудчиев, 1961). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) тези материали са причислени към „задруга на първи кисел вулканизъм”.

В пределите на к. л. Сусам единицата се разкрива на незначителна площ в северозападната част, източно от яз. Езерово.

В регионален план скалите на комплекса се разполагат върху неподелени среднокисели вулканити или продукти от състава на Драгойненския вулкански подкомплекс. Покриват се от плиоцен-плейстоценски отложения.

Комплексът се състои от пирокластично-варовикова задруга и кисели вулканити, от които само задругата е представена на картния лист.

Изотопни или други определения на скалите от комплекса липсват. Милованов (в: Нафтали и др., 1994ф) предполага зацепване на скалите от комплекса с долните части на Драгойновската свита на изток от с. Брягово (к. л. Искра – М 1:50 000). Възрастта на единицата се приема най-общо за олигоценска поради факта, че скалите покриват вулкански продукти на Драгойненския вулкански подкомплекс (к. л. Искра – М 1:50 000) с доказана рупелска възраст.

4.1.7.1. Пирокластично-варовикова задруга (1BrOl₁)

Единицата заляга върху неподелени среднокисели вулканити. Покрива се от плиоцен-плейстоценски и кватернерни алувиални наслаги.

Скалите са представени от кисели туфи, туфити, туфозни пясъчници и пачки окременени органогенни варовици, по-големите от които са картируеми.

Киселите туфи са белезникави, фино- до грубопепелни, витрокластични до литокристалокластични.

Туфозните пясъчници са псамитни, често с високо карбонатно съдържание.

Дебелината на задругата достига 30 m.

Допускаме, че скалите на комплекса са образувани в периферията на Боровишката структура малко след отлагане на седиментите на Ангелвойводската свита.

Милованов (в: Нафтали и др., 1994ф) предполага зацепване на скалите от задругата с долните части на Драгойновската свита на изток от с. Брягово и предполага хатска, дори миоценска възраст. Всред скалите от задругата, в околностите на вр. Хайкънската чука, е определена нумулитна фауна с рупелска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961). Това, както и стратиграфската им позиция, определя възрастта на скалите като рупелска.

4.1.8. Петрохимична и геохимична характеристика на палеогенския магматизъм

4.1.8.1. Общи бележки

Едно от първите обобщения за петрохимичното развитие на вулканизма в Източнородопското палеогенско понижение прави Р. Иванов (1963). Преобладава схващането за т. нар. калиева тенденция, т. е. съдържанието на K₂O нараства на север и с темпоралното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1963; Marchev, Shanov, 1991, Yanev et al., 1998). Върху петрохимичните и геохимични характеристики на базичните до среднокисели вулканити работят редица автори – Marchev et al. (1989, 1998, 2004), Nedyalkov, Pe-Piper (1998), Yanev et al. (1989, 1998) и др. Проблемите, свързани с киселия вулканизъм, се разискват от Янев и др. (1983), Yanev et al. (1990), Yanev (1998) и др.

Съществуват няколко хипотези за геодинамичното положение на магматизма в Източните Родопи, съответно и за неговия генезис. Според едни автори вулканизмът е свързан със субдукция (Р. Иванов, 1963, Димитрова и др., 1979, Marchev et al., 1989; Marchev, Shanov, 1991 и др.). Хипотезата за магматизъм, свързан с континенталната колизия е предложена през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980), доразвита в няколко последващи работи (Yanev et al., 1989, 1995, 1998; Dabovski et al., 1991; Marchev et al., 1994, 1998 и др.). Поради това, че магматизмът е проявен от тектонска гледна точка след колизията, Z. Ivanov (1988) го приема за постколизионен.

Значението на петрохимичната и геохимичната информация при отделянето на единиците от вулкански скали по възприетия литостратиграфско-вулканоложки подход на картиране обуслови извършването на специализирани изследвания и в тази насока. Главните оксиди са анализирани по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в Централната научно-изследователска лаборатория към Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. Елементите следи (Ba, Rb, Sr, Y, Zr, Nb, Ni, V, Cr, Sc, Co) и редкоземните елементи REE (La, Ce, Sm, Eu, Yb) са анализирани по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в лабораторията на Геологическия институт при БАН („ГЕОЛАБ”), София.

За по-пълно характеризиране на петрохимичните и геохимичните особености на разглежданите вулканити са използвани и анализи извън пределите на картния лист, както и такива, поместени в различни научни публикаци и фондови материали.

При нанасянето на анализите на TAS класификационната диаграма (Le Bas et al., 1986; Le Maitre et al., 1989) анализите са преизчислени към 100% сухо вещество. Условната граница между риолити и трахириолити се поставя при >8 wt% сума на алкалиите (Miyashyro, 1978; Богатиков, 1981–ред.).

4.1.8.2. Минзухарски вулкански комплекс

Минзухарският вулкански комплекс е изграден от вулканити и интрузивни скали предимно със среднокисел състав, като по-рядко се срещат базични разновидности.

Анализите на лави от Колецкия вулкански подкомплекс попадат основно в полето на латите, като някои от тях се разполагат в полето на андезитите, в близост с латитите. Монцонитите от Караманската интрузия попадат в полето на латитите.

Вулканитите от Буковския вулкански подкомплекс имат относително сходни петрохимични характеристики с тези на Колецкия. Анализите на лави от състава му попадат основно в полето на латитите, като някои от тях са на границата с шошонитите. Анализ от субвулканско тяло попада на границата на латитите и шошонитите.

Вулканитите от Николовския вулкански подкомплекс се отличават с по-висока калиева и обща алкалност от тези на Колецкия и Буковския. Анализите попадат предимно в полето на латитите.

Табл. 1. Данни за главните оксиди (wt%) за скали от Минзухарскиякия вулкански комплекс и неподелени приабонски вулканити.

	Минзухарски вулкански комплекс																			Ya
	Колецки вулкански подкомплекс				Буковски вулкански подкомплекс								Ni
	Kl			Km	Bu							Bu-s
№	П-213	П-528	П-500	3265B	П1006	X-54	П1007	П1010	СП23	В715	Х1023	СП06	П1011	8417	7031Б	6753	4851	8475	7033Б	249
	2	2	2		1	1	1	1	2	1	1	1	1	3		3	5	3		4
SiO₂	53,25	55,49	55,96	60,42	53,91	54,63	54,84	56,38	57,02	57,81	58,00	58,60	54,88	54,90	56,52	57,14	57,24	58,40	60,68	58,83
TiO₂	1,11	0,84	0,82	0,66	0,84	1,02	0,82	0,82	0,82	0,81	0,84	0,78	0,90	0,62	0,67	0,80	0,74	0,72	0,51	0,67
Al₂O₃	14,10	15,65	16,35	15,79	15,50	14,52	15,84	16,79	16,63	16,55	17,52	18,16	16,84	14,46	17,66	17,43	16,92	16,21	15,11	17,89
Fe₂O₃tot	8,08	7,38	6,89	5,98	7,30	7,95	7,21	7,13	7,03	6,19	6,08	6,62	7,00	5,41	5,69	6,14	6,72	6,73	5,51	5,73
MnO	0,14	0,15	0,06	0,11	0,12	0,17	0,11	0,11	0,11	0,11	0,13	0,10	0,16	0,09	0,09	0,06	0,07	0,08	0,09	0,08
MgO	4,28	3,83	2,39	2,95	4,13	3,11	3,74	3,30	2,92	2,75	2,70	1,60	2,50	2,91	2,49	2,42	2,01	2,26	2,18	2,11
CaO	6,55	5,35	7,21	5,21	7,05	7,98	6,98	6,78	6,38	6,53	5,98	5,86	7,43	6,60	5,44	6,00	4,72	5,70	3,89	5,12
Na₂O	2,28	2,61	2,28	3,43	2,70	2,84	2,61	2,70	3,28	2,94	3,95	3,46	2,45	3,06	3,73	3,31	3,59	2,94	2,72	3,28
K₂O	4,57	4,65	3,42	4,11	4,24	4,42	4,24	3,63	3,70	3,96	3,54	3,40	3,63	5,62	3,72	3,96	5,18	5,09	5,94	4,69
P₂O₅	1,20	0,88	0,45	0,44	0,89	0,47	0,81	0,42	0,40	0,33	0,30	0,45	0,61	0,69	0,69	0,55	0,79	0,57	0,61
Влага	0,81	2,10	1,76	1,14	2,95	0,00	2,79	2,22		1,40			2,10	3,59	1,71	2,27	1,24	1,47	1,20
З.П.Н	3,50	2,16	3,38	0,47	1,76	2,67	1,28	1,00	1,71	1,25	0,68	0,81	3,06	4,10	2,76	1,00	0,63	0,66	2,71	1,69
Сума	99,9	101,1	101,0	100,7	101,4	99,8	101,3	101,3	100,0	100,6	99,7	99,8	101,6	102,1	101,2	101,1	99,9	100,8	101,2	100,1

Вулкански единици към състава на Минзухарски вулкански комплекс: Колецки вулкански подкомплекс – среднокисели вулканити (Kl), Караманска интрузия (Km); Буковски вулкански подкомплекс – среднокисели вулканити (Bu) и субвулкански тела (Bu-s); Николовски вулкански подкомплекс (Ni); неподелени приабонски вулканити (Ya).

Източник:
5	Саров и др., 2000ф
4	Харковска и др. 1997
3	В. Георгиев и др., 1996ф
2	В. Георгиев и др., 1995 ф
1	Нафтали и др., 1994ф

Местоположение (към табл. 1):
П-213	с. Сърница	Х-1023	с. Буково
П-528	с. Сърница	СП-06	с.Буково
П-500	с. Сърница	П-1011	с. Буково - субвулкански фациес
3265B	600 m С от изхода на с. Лясково	8417	с. Козлец
П-1006	с. Буково	7031Б	С от с. Зорница
X-54	с. Буково	6753	с. Стремци
П-1007	с. Буково	4851-00	1 km ЗСЗ от с. Гълъбец
П-1010	с. Буково	8475	к. л. Николово
СП-23	с. Буково	7033Б	800 m ЮЗ от центъра на с.Козлец
В-715	с.Буково	3-обр249	стената на яз. Гарваново

Всички анализи от Минзухарския вулкански комплекс попадат в полето на висококалиевите вулканити. Колецкият и Буковският подкомплекс имат относително сходни вариации в съдържанието на К₂О, докато вулканитите от Николовския се отличават с по-високи стойности.