Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.6.1. Бански андезитобазалти ( Bαβ Ol 1 )
- 4.1.6.2. Сусамски латити ( Suλ Ol 1 )
- 4.1.6.3. Татаревски вулкански подкомплекс
- 4.1.6.4. Рифови варовици и брекчоконгломерати ( l Ol 1 )
- 4.1.6.5. Пещерински латити ( Peλ Ol 1 )
- 4.1.6.6. Катърджикски латити ( Ktλ Ol 1 )
4.1.6. Гарвановски вулкански комплексКато основна единица с ранг на вулкански комплекс разглежданите скали се описват за първи път в настоящата записка. Наименованаието произлиза от с. Гарваново, Хасковско. На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнасяни към „задруга на втори среднокисел” и „задруга на втори кисел вулканизъм” (Боянов и др., 1990). Скалите от Гарвановския вулкански комплекс се разкриват на широки площи в околностите на селата Воден, Минерални бани, Сусам и на изток до яз. Клокотница. Изграждат Татаревската вулкано-тектонска структура. Гарвановският вулкански комплекс обединява скали с контрастни характеристики – от базични до кисели вулканити. Поделен е на няколко основни единици, обединяващи продуктите на ясно разграничаващи се етапи. Първоначално (предкалдерни етапи) се продуцират базични вулканити (Бански базалти), последвани от среднокисела вулканска активност (Сусамски латити) и съпътствани от образуването на епикластити. В следващ (калдерен) етап се продуцират кисели вулкански продукти – Татаревски вулкански подкомплекс (пирокластити и епикластити, както и риолитови куполи и къси потоци) и формиране на Татаревската калдера. По някои от калдерните разломи се внедряват трахидацитови дайки. След приключване на киселата активност (посткалдерни етапи) се възобновява среднокиселата и следва ефузията на Пещеринските латити и внедряване на куполи от Катърджикските латити. По радиоизотопни датировки и по стратиграфска позиция скалите от Гарвановския вулкански комплекс се отнасят към рупела. 4.1.6.1. Бански андезитобазалти (BαβOl1)Въвежда се като официална литостратиграфска единица към състава на Гарвановския вулкански комплекс в настоящата записка. Мотиви за това са както специфичният състав, така и стратиграфската позиция. По съчетанието от тези два белега единицата рязко се отличава от другите вулканити в района. Наименована е на Банска река. На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са причислени към „латити (Безводенски тип)” от „задруга на втори кисел вулканизъм”. Скалите са описвани като андезитобазалти от Харковска и др. (1997). Вулканитите се разкриват на относително ограничени площи в западния край на с. Гарваново и северно от долината на Банска река, където се разполага и типовият локалитет на единицата. Банските андезитобазалти изграждат основата на Гарвановския вулкански комплекс. Долна граница не е разкрита на повърхността. Покриват се от Сусамските латити и кисели пирокластити на Татаревския вулкански подкомплекс. Покриват се и се процепват от Пещеринските латити. Единицата е съставена от лавобрекчи с късове от черни дребнопорфирни андезитобазалти и фенобазалти, изграждащи поредица от лавови потоци. Всред тях се установяват отделни късове от шлаки. Рядко в разреза се наблюдават масивни лави. Понякога в основата на потоците се установява силно зачервяване (заръждавяваване), свързано с окисление на Fe минерали. Присъстват миндали, изпълнени с калцит, както и жилки от опал. Първичните минерали изграждат около 30% от обема на скалата. Представени са от свежи зонални порфири и субпорфири от плагиоклаз, клинопироксен с включения от плагиоклаз, цялостно променен от серпентин или хлорит-смектитов агрегат ортопироксен, както и субпорфири и порфири (рядко до 1 mm) от оливин, променен изцяло от агрегат от смектит, хлорит и серпентин. Основната маса е съставена от плагиоклазови микролити, тънкопризматичен клинопироксен, рудни минерали и светлокафяво изотропно вулканско стъкло. Дебелината на лавовите потоци превишава 100 m. Данни за изотопна възраст на скалите липсват. Условно единицата се приема за рупелска като се изхожда от позицията ù в разреза – под датираните като рупелски Сусамски латити.
Обособяването на единицата в този ù обем се основава на стратиграфска позиция и диагностични белези. Скалите от единицата имат локално развитие. Разкриват се в околностите на с. Сусам, по долината на Читашка река и на изток към с. Гарваново, както и южно от селото. В този район е и типовият локалитет на единицата. Сусамските латити залягат върху ултракалиеви латити от Брястовския вулкански подкомплекс в най-западните разкрития и Банските базалти на изток. Покриват се от рупелски рифови туфозни варовици. Обикновено границите им със скалите от по-късния Татаревски вулкански подкомплекс са тектонски, свързано с образуването на Татаревската калдера. Само в околностите на с. Гарваново върху латитите с рязка литоложка граница залягат скалите на туфозната задруга. Процепват се и се покриват от Пещеринските латити и Катърджикските латити. Предполага се, че те са вероятен възрастов корелат на скалите от Драгойненския вулкански подкомплекс. Единицата е изградена от дребно- до среднопорфирни латитови до андезитови лави и лавобрекчи, изграждащи поредица от лавови потоци. Според Харковска и др. (1997) лавовите потоците алтернират незакономерно със съответстващи им по състав вулканокластити, продукт на кластични потоци (debri flow deposits) и неиздържани пластове и лещи от епикластити – вулканомиктови пясъчници, гравелити до брекчоконгломерати с пясъчников матрикс и късове от фенолатити. Лавите са сиво-зелени до черни, с масивна текстура и порфирна структура. Първичните минерали изграждат 15–20% от обема на скалата. Представени са от плочести и призматични плагиоклази (андезин), клинопироксен, изцяло променен в хлорит-серпентинов агрегат, ортопироксен? и периферно до напълно опацитизиран биотит. Акцесорните минерали са апатит и магнетит. В повечето случаи плагиоклазите преобладават, но понякога преобладаващи са мафитите. Основната маса е с хиалопилитова или микролитова структура. Съставена е от плагиоклазови микролити, субпорфири от клинопироксен, апатитови кристали, рудни минерали, ксеноморфни зърна от К-фелдшпат и светлокафеникаво девитрифицирано вулканско стъкло. Дебелината на скалите от единицата е в рамките на 100–500 m. Възрастта на вулканитите – 32,3 ± 0,8 Ма, определена по K-Ar метод при кариерите южно от с. Гарваново (Харковска и др., 1997), отговаря на рупелска. 4.1.6.3. Татаревски вулкански подкомплексКато единица с по-нисък ранг и отнесени към състава на Гарвановския вулкански комплекс, описваните скали се разглеждат за първи път в настоящата записка. Наименувана е на с. Татарево. В предишни изследвания тези материали са отнасяни към „задруга на втори кисел вулканизъм” – Геоложка карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) или „Паничковски трахириодацитов комплекс” (В. Георгиев, Милованов, 2006b). Специализирани геоложки и петроложки изследвания върху скалите от Татаревския вулкански подкомплекс правят Пантева (1996) и Харковска и др. (1997). Скалите от единицата се разкриват от околностите на с. Минерални бани на изток до вр. Хисаря и околностите на с. Гарваново на запад. Татаревският вулкански подкомплекс се разполага върху ултракалиеви латити от Брястовския вулкански подкомплекс, Банските базалти и Сусамските латити, като в много случаи скалите са пропаднали спрямо тях по калдерни разломи. Процепват се и се покриват от Пещеринските и Катърджикските латити. Единицата е изградена от кисели вулкански продукти, представени от трахириодацити, трахириолити, перлити, кисели туфи, ксенотуфи, туфозни вулканомиктови конгломерати и пясъчници. По източния калдерен разлом се внедряват дайки от трахидацити. Татаревският вулкански подкомплекс се поделя на три единици: теригенно-туфозна задруга, кисели вулканити и трахидацити. И трите са развити само в пределите на картния лист.
Задругата заема долните нива от разреза на подкомплекса. Покрива Сусамските латити и вулканити от Брястовския вулкански подкомплекс. Зацепва се с рупелските рифови варовици. Просича се от трахириодацити, трахириолити и трахидацитови (калдерни) дайки от подкомплекса. Покрива се с размив от Пещеринските латити. Задругата е изградена от пепелни кисели туфи и ксенотуфи, вулканомиктови брекчоконгломерати и туфозни пясъчници. Туфите са сиво-бели до жълтеникави, масивни, с променливо съотношение на кристалокластите, витрокластите и литокластите. Кристалокластите са представени от аналогични минерали, каквито се срещат и в лавите от подкомплекса. Литокластите са както ювенилни – трахириодацити и трахириолити, така и ксенолитокласти завлечени (инцидентни) и изнесени по експлозивен път (акцесорни) от червеникави (оксидирани) фенолатити. В отделни нива се наблюдава набогатяване с ксенолитокласти и пирокластитите преминават в ксенотуфи. В околностите на с. Гарваново всред киселите туфи се наблюдават кафеникаво-жълти акцесорни лапили (пизолити) с концентричен строеж и големина до 1–1,5 cm, които в някои случаи прехождат в безформени, сходни на тях агрегати, надхвърлящи понякога 10 cm. Всред туфите се установяват и отделни нива, набогатени на инцидентни и акцесорни латитови ксенолитокласти с големина до 30 cm. От това може да се заключи, че тези туфи са продукт на хидровулкански (фреатомагматични) ерупции, но са отложени в сухоземни условия. При яз. Клокотница туфите са бели до зеленикаво-сиви, пепелни, без наличие на ксеноматериал. Западно от вр. Хисаря Пантева (1996) описва редуване на кластподдържани чакълни до блокови брекчи и брекчоконгломерати с преобладание на латитовите късове и бял туфозен матрикс, и слоести кисели туфи и туфозни пясъчници, съдържащи неравномерно разпределени заоблени латитови късове. В южното подножие на едноименния връх се описват пепелни до грубопепелни пемзови кисели туфи с ксеногенен материал от ръбести до заоблени, гравийни до блокови латитови късове. За преработката на туфите свидетелстват макар и редките късове от самите туфи. Всред тях същият автор описва наличие на неопределима морска фауна. Дебелината на туфите е променлива, като максималната надхвърля 60 m. Възрастта, определена по стратиграфска позиция, е рупелска.
Единицата е съставена от сиви до сиво-бежови, кафяви или розови масивни и флуидални дребно- до среднопорфирни трахириодацити до трахириолити и перлити. Изграждат отделни куполи и къси лавови потоци. Скалите са блоково напукани, а в някои случаи се наблюдава добре изразена призматична напуканост. Първичните минерали са представени от санидин, кварц, зонален плагиоклаз (олигоклаз-андезин), биотит, като в някои случаи се установяват пироксен и амфибол (при трахириодацитите). Акцесорни са безцветен апатит, титанит и рудни минерали. Основната маса е с микрофелзитова, микролитова или хиалинна структура. Изградена е от микрозърнест или влакнест агрегат от К-фелдшпат и кварц, биотитови микролити, като понякога се установяват и ветрилообразно разположени кристалити. Някои от пукнатините са запълнени с опал в периферните части и радиалнолъчест халцедон в централните. На много места по периферията на куполите се наблюдават бели и черни перлити. В някои случаи перлитите са обогатени с кристали. Възрастта на скалите от тази единица на Татаревския вулкански комплекс, определена по K–Ar метод при с. Минерални бани, е 28,8 Ма (Yanev, Pecskay, 1997). Датировките по Ar–Ar метод от същото място дават по-стара възраст – 32,17 Ма (Marchev, Singer 1999), но отново в рамките на рупела. Трахидацити (3TτζOl1). Скалите от единицата се описват за първи път при настоящoто изследване. Разкриват се юг–югоизточно от вр. Хисаря и изграждат зона от тънки дайки, внедрени по протежение на източния разлом на Татаревската калдера. Трахидацитите са тъмнозелени, плътни и здрави, с масивна текстура и порфирна структура. Първичните минерали изграждат 10–20 % от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз (андезин), клинопироксен (често в гломеропорфирни струпвания) и биотит. В някои случаи преобладават плагиоклазите, а в други – клинопироксенът. Акцесорните минерал са апатит и магнетит. Основната маса е съставена от множество плагиоклазови микролити, ксеноморфен К-фелдшпат, изометрични и тънкопризматични клинопироксени и рудни минерали. Структурата е микролитова, а в определени участъци – пилотакситова, обусловена от голямото количество субпаралелно ориентирани плагиоклазови микролити с мафични минерали и рудни зърна между тях. Понякога се наблюдават удължени и неправилни по форма миндали, запълнени с глини в периферните и опал в централните части. В някои участъци скалата е неравномерно хлоритизирана и аргилизирана. Възрастта на скалите, по взаимоотношенията им с другите единици, се приема за рупелска.
Пачката се разполага върху пъстра подложка – Пъдарска свита (?), неподелени приабонски среднокисели вулканити и Сусамските латити. В долните си нива се зацепва с кисели пирокластити на Татаревския вулкански подкомплес. Покрива се от неогенски седименти. Единицата е съставена от органогенни (рифови) жълто-бели варовици с кисел туфозен примес и отделни нива от кисели пирокласти (Саров и др., 2000ф) и кремави вулканомиктови брекчоконгломерати с варовиков матрикс. Киселата пирокластика вероятно е свързана с началните етапи на Татаревския вулкански подкомплекс. Вулканомиктовите брекчоконгломерати с варовиков матрикс се разкриват в околностите на яз. Клокотница. Късовата компонента е представена предимно от разнообразни среднокисели вулканити, кварц, късове от варовици, рядко гнайси и кисели туфи. Размерите на късовете са главно гравийни до средночакълни, като се наблюдава средна до добра обработка. При някои от издължените късове се наблюдава имбрикация. Свързващата маса е изградена от детритусни варовици с множество натрошени останки от корали, бивалвии, и др. Фациесът на образуване на тези скали е типично крайбрежноморски. Дебелината на пачката не превишава 40 m. Възрастта на скалите, определена по стратиграфската им позиция, е рупелска. 4.1.6.5. Пещерински латити (PeλOl1)Като официална литостратиграфска единица към състава на Гарвановския вулкански комплекс скалите се описват за първи път в настоящата записка. Наименованието произлиза от вр. Пещерите, където се разкрива главният вулкански център, продуцирал разглежданите вулканити. В предишни изследвания са отнасяни към „задруга на втори средно кисел вулканизъм” с рупелска възраст – Геоложка карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) или към „Буковски шошонит-латитов комплекс” с приабонска възраст (В. Георгиев, Милованов, 2006a). Пещеринските латити имат ограничено развитие само в пределите на картния лист. Разкриват се северно от с. Татарево и западно от с. Гарваново. По този начин ареалът на разпространение съвпада с типовия им локалитет. Скалите просичат и се разполагат с ерозионна граница върху Сусамските латити и Татаревския вулкански подкомплекс. Горна граница не се наблюдава. Единицата е представена основно от потоци от лавобрекчи, прослояващи се с редки тънки нива от лави с латитов до андезитов състав. Установяват се малки центрове предимно от лави, както и съхранен вулкански конус, изграден от силно оксидирани, тухленочервени лавобрекчи с аналогичен състав. Тези скали от гърлов и окологърлов фациес са обособени на геоложката карта. Лавите и лавобрекчите са сиви до сиво-зелени. Късовете на лавобрекчите са с големина 1–30 сm и са идентични с лавите. Свързващата маса е с аналогичен състав, но в повечето случаи е грусирана. Текстурата на скалата е масивна, а структурата – порфирна и сериалнопорфирна (по амфибол и плагиоклаз). Първичните минерали изграждат 25–35% от обема на скалата. Представени са от плагиоклази (андезин) с включения от вулканско стъкло, призматичен до тънкопризматичен тъмнокафяв до светложълт амфибол (2–6 mm), подчинено количество клино- и ортопироксен, рядко биотит. Акцесорните минерали са представени от иглест кафеникав апатит и магнетит. Основната маса е с хиалопилитова и микролитова структура. Съставена е от плагиоклазови микролити (на места с трахитоидна ориентация), дребни пироксенови и рудни зърна и девитрифицирано вулканско стъкло. В някои участъци е неравномерно глинясала, в по-малка степен карбонатизирана. Съхраненият вулкански конус при вр. Пещерите е очертан по затъваща навън (под наклон 45–50°) концентрична флудалност. Скалите му са описвани от Харковска, и др. (1997) без да бъдат фациално определени. Първичните минерали са представени от плагиоклаз, пироксен, опацитизиран биотит, по-рядко амфибол. Акцесорен е руден минерал. В отделни участъци скалата е масивна, а в други – шуплеста. Дебелината на лавовите потоци на единицата достига 100 m. Радиоизотопни датировки на Пещеринските латити липсват. По стратиграфска позиция (разположени са най-високо в разреза на Гарвановския вулкански комплекс) възрастта се приема за рупелска. 4.1.6.6. Катърджикски латити (KtλOl1)Като основна единица към състава на Гарвановския вулкански комплекс разглежданите скали, се описват за първи път в настоящата записка. Наименовани са на вр. Катърджик източно от с. Воден. Характеризирани са от Yanev, Pecskay (1997) като латитов купол „Долни Воден”. Единицата има ограничен ареал на разпространение в северната част на картния лист и представлява типовия локалитет. Скалите ù се разкриват изток–югоизточно от с. Воден при мах. Долни Воден по долината на Чулфанска река, както и в района на вр. Таушантепе. Скалите са внедрени в латити на Драгойненския и Брястовския вулкански подкомплекс и кисели пирокластити на Татаревския вулкански подкомплекс. Изграждат два леко удължени в изток–североизточно направление купола – единият източно от с. Воден, а другият на вр. Таушантепе. Покривка не е съхранена. Латитите са масивни дребно- до среднопорфирни с тънкоплочесто (субвертикално) напукване по флуидалността. В северната част на купола при с. Воден (по Чулфанска река), където просичат риолитовите туфи, масивните лавови скали преминават в лавобрекчи. Първичните минерали са представени от пироксен (диопсид-авгит), базичен андезин и флогопит сред микрозърнеста кварц-фелдшпатова основна маса. Латитите при вр. Таушантепе съдържат и санидин, а основната им маса е съставена от множество плагиоклазови микролити, клинопироксен и ксеноморфен К-фелдшпат. При клинопироксена и биотита е характерна сериалнопорфирната структура. Изотопната възраст на латитите от купола при с. Воден е 31 ±1,2 Ma (K-Ar датировка на валова проба – Yanev, Pecskay, 1997), коeто отговаря на рупел.
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.41 Mb. Сподели с приятели:
|