Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Геологопроучвателни и металогенни изследвания
Изтегляне 2.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ
- 3.2. Тракийска литотектонска единица
- 3.2.1. Литология
- 3.2.2. Структурни особености
- 3.2.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
2.3. Геологопроучвателни и металогенни изследванияМеталогенните особености и полезните изкопаеми са били предмет на дългогодишни геологопроучвателни и специализирани металогенни изследвания. Резултатите са обобщени в геоложки доклади, металогенно-прогнозни карти, публикации, монографии и др. – Спахиевско рудно поле (Манева в: Р. Димитров – ред., 1988; Исаков и др., 1992ф) – Алунити: Родопска зона – Сърница (Велинов в: Трашлиев – ред. 1989; Радонова, 1972, 1973; Кунов, 1986, Кунов и др., 1997) – Търсене и оценка на цветни камъни (Б. Йорданов и др., 1986ф) – Въгленост (Минчев и др., 1964ф) – Ураноносност (Желев и др. 1989ф) 3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИМетаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите, както и преобладаващото участие на интрузивни (гранитоидни) тела, затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на формализирани литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип. Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделяни пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:
3.2. Тракийска литотектонска единицаКато цяло Тракийската литотектонска единица обхваща метаморфните разрези, включващи дотриаско-юрска подложка и зеленошистно променените скали на триаско-юрската последователност, залягаща трансгресивно върху подложката. В рамките на картния лист се разкриват само изолирани разкрития от скалите на подложката, представени от метаморфозирани гранити и тяхната рамка и няколко локалитета на скали от метаморфозирани триаски седименти. В стратиграфско отношение скалите от дотриаско-юрската подложка са приемани за неподелен докамбрий (И. Боянов и др., 1990). Тракийската единица е разположена най-високо в разреза, което обяснява и ниската степен на метаморфните промени в по-голямата част от скалите. Горните части от разреза на единицата са изградени от триаската метаседиментна последователност, обединени в Тополовградска група (Чаталов, 1990). Долната граница на единицата не се разкрива в рамките на картния лист. От юг е срязана от Маришката отседна зона, която се прокарва (Ж. Иванов, 1998) между Тополово и Златоустово, като в посочения участък е покрита от палеогенски и неоген-кватерни отложения. Съпоставяйки разрезите от Източнородопския метаморфен терен и разреза на Тракийската единица, първичната долна граница според нас, би трябвало да се корелира със синметаморфните навлачни контакти в основата на Мандришката единица, изградена също от дотриаско-юрска подложка и метаморфозирани триаско-юрски разрези. Горната граница се поставя в основата на трансгресивно залягащите палеогенски и неоген-кватернерни отложения на Горнотракийското понижение. 3.2.1. ЛитологияВ литоложко отношение са отделени скалите на дотриаско-юрската подложка и трансгресивно залягащите върху тях триаски метаседименти на Тополовградската група. Долнотриаско-юрска подложка. Скалите на подложката се разкриват в едно сравнитело малко по площ разкритие около язовир Тракиец. Представени са от метаморфозирани равномернозърнести гранити. Равномернозърнести метагранити (Tr/mγ). Метаморфозирани равномернозърнести гранити са установени северно от с. Николово, в района на яз. Тракиец. Те са интензивно срязани скали, чийто протолит е бил левкократен плагиогранит. Метаморфният фациес е зеленошистен, като в началото стресът е бил доминиращ фактор и в по-късните фази той бързо се е понижавал, а относително повишената температура е обусловила формирането на полигоналните кварцови и кварц-плагиоклазови агрегати, разположени в прекъснати ивици. В сегашният си вид скалата представлява милонитизиран и превърнат в шист левкократен плагиометагранит. Главните минерали, които изграждат скалата, са кварц, (в различна степен заместен от серицит и бяла слюда), плагиоклаз и по-едролюспести биотит-мусковитови агрегати. Срещат се още единични дребни зърна от гранат, привързани на преобразуващия се плагиоклаз, редки едри зърна или агрегати от апатит и железни хидроокиси. В микроскопските препарати се наблюдава ясна фолиация, маркирана от прекъснати ивици от кварц, от събраните в гънки кливажни домени слюди – мусковит и биотит, и от преориентираните и частично заместени от серицит и по-уедрени мусковитови люспи плагиоклаз. В теренните разкрития фолиацията няма проникващ характер и метагранитите имат вид на L тектонити. Триаско-юрска метаседиментна последователност. Тополовградска група. Разкритията от метаморфозирани триаски седименти се разглеждат като част от Тополовградска група (Чаталов, 1985, 1990), която обединява три свити – Палеокастренска, Устремска и Сремска. Метаморфозираните седименти от разреза на групата са определени като долен-среден триас на базата на фосилни датировки на Чаталов (1960), Catalov (1961) и Чаталов, Стефанов (1966). На к. л. Сусам са отделени метаморфозирани пясъчници, слюдени шисти, калкошисти и мраморизирани варовици, в каквито са превърнати седиментните протолити от засегналия ги нискостепенен зеленошистен метаморфизъм. Най-ниско в разреза залягат метаседиментите на Палеокастренската свита (Чаталов, 1985, 1990), представени от олигомиктови пясъчници, аренитови и вакови аркозни пясъчници, алевролити и др. Според Герджиков (1999), разрезът на описаната от Kouzoucharov, Savov (1972) и (Боянов и др., 1990) Клокотнишка свита в района на с. Клокотница (с възраст намюр-вестфал) е напълно идентичен с разреза на Палеокастренската свита, датирана като долен триас. В района на с. Клокотница разрезът по р. Банска и Куртдере е изцяло триаски – долен и среден триас. В тези разкрития освен Палеокастренската свита се разкриват и части от Устремската и Сремската свита. Първичните литолого-стратиграфски граници са неясни. По отношение на наложената зеленошистна фолиация те са напълно съгласни, което говори за едновременното им метаморфозиране и деформиране през алпийско време. Палеокастренската свита е представена от метапясъчници, слюдени шисти и калкошисти. Метапясъчници (Tr/msa). Първичната скала е претърпяла нискотемпературен метаморфизъм в зеленошистен фациес. Въпреки това достатъчно ясно се виждат първичните кластични зърна с псамитов характер. Зърната са обхванати от напълно прекристализирала спойка с микролепидогранобластов характер. Кристалокластичната компонента е главно от кварцови зърна със заоблени или полузаоблени очертания, някъде и ръбести, обхванати от прекристализирала маса. Само на места с тях идват и единични люспи мусковит, което ги отнася към метакластите. Основният фон е от кварц и слюда, които са свързваща маса. Последната показва лепидогранобластова до микрогранобластова структура в зависимост от съотношението слюда-кварц. Част от слюдата е събрана в ивички, които са огънати и деформирани, на места накъсани и сдробени. Слюдата е главно мусковит, отчасти хлорит и единични, силно хидратирани люспи от биотит. Мусковитът е в удължени люспи. Хлоритът е сиво-зелен, най-често свързан с мусковита. Биотитът е кафяво-червен, частично хлоритизиран. Участват още апатит, турмалин, циркон, рутил и рудни минерали.
Наблюдава се редуване на зърнести и слюдести ивици, като количеството на слюдите в отделните участъци е силно завишено и там скалата се доближава до нискометаморфен шист. Слюдата е хлорит и мусковит с незначително участие на хидратиран биотит. Доминиращ е мусковитът, който прехожда на много места в серицит, придружен от хлорит. Характерно е ориентираното положение на слюдестите минерали, които са и гофрирани. Изясняването на характера на протолитите в отделните части от разреза на Палеокастренската свита е затруднено от интензитета на засегналите го синметаморфни деформации. Въпреки това се виждат белезите на еднократно метаморфозиран в зеленошистен фациес разрез от пясъчници и гравелити на места с пелитово-карбонатни пачки, подложен на интензивни синметаморфни деформации. Калкошисти (Tr/csh). Горната граница на долнотриаските шисти и калкошисти се маркира от прехода към плиткоморска глинесто-карбонатна седиментация и се бележи от първите карбонатни нива от мраморизираните варовици на Устремската свита, от които са установени само изолирани разкрития. Част от свитата се наблюдава като тясна ивица в североизточния ъгъл на картния лист. Основните разкрития са на главния път за Свиленград до разклона за кариерата, северно от с. Клокотница (извън обхвата на картния лист). Там метаморфозираните теригенни метаседимети на Палеокастренската свита прехождат нормално с бърз литоложки преход в теригенно-карбонатните седименти на Устремската свита. Преходът се осъществява в рамките на 1–2 m. Калкошистите са изградени от карбонатна и силикатна компонента. Ясно се очертават ивици от карбонатни и слюдести минерали. Карбонатната компонента изгражда преобладаваща част от скалата. Слюдите са хлорит и мусковит с преобладаване на мусковита, който на места е развит косо на шистозността. Освен слюдестите минерали се наблюдават още кварц и плагиоклаз.
Основна литоложка разновидност са калцитни и доломитни мраморизирани варовици, залягащи нормално с бърз преход върху калкошистите от Устремската свита. Мраморизираните доломитно-калцитни варовици са сиви, финослоести, интензивно напукани. Под микроскоп изглеждат като дребнозърнести мрамори, получени при метаморфизма на доломит-калцитни нечисти варовици. Примесите са съвсем оскъдни, представени от кварц и слюда.
Ясно изразена проникваща фолиация се наблюдава в метаседиментите на Тополовградската група. Тя се формира от плоско-паралелното подреждане на слюдестите минерали в шистите и калкошистите, като по всяка вероятност унаследява първичната слоестост в песъчливо-пелитово-карбонатната последователност. Фациесът на промяна и свързаните с него плоскости на фолиация е в рамките на зеленошистен до анхиметаморфен. Ориентировката на фолиацията е еднаква с тази от орто разреза при яз. Тракиец – преобладаващо изток-западна посока и участие в гънкови структури със същата ориентировка на шарнирите. Линейност. Установяват се три типа линейни структури – минерална, стриационна и прътова в L тектонитите. Минералната линейност се формира от подреждането на минерали и минерални агрегати, които са различни за отделните литоложки разновидности. В метагранитите са предимно по амфибол, слюди и кварц. В метаседиментите тя се маркира основно по подреждането на слюдите, представени от серицит, мусковит и биотит. Ориентировката на минералната линейност е еднаква за скалите на подложката и триаските метаседименти и се движи в рамките на 90–110°. Стриационната и прътовата линейност в L тектонитите са със същата ориентировка като на минералната линейност – 90–110°. И двата типа линейности са свързани със зеленошистните деформации в метагранитите.
В рамките на картния лист скалите на подложката са представени от ортогнайси, протолитите на които са установени като плагиогранити. В стратиграфско отношение разглежданите скали са приемани за неподелен докамбрий (Боянов и др., 1990). Взетата от нас проба за U/Pb датиране от района на с. Николово показва (Von Quadt et al., непубликувани данни) зонален строеж на цирконите, който дава възможност за нееднозначни интерпретации. Като най-правдоподобна според авторите е карбонската възраст на протолита с унаследяване на по-стари цирконови ядра. Протолитите на триаската метаседиментна последователност са установени като олигомиктови пясъчници, аренитови и вакови аркозни пясъчници, алевролити, варовици и др. Те са датирани (Чаталов, 1985, 1990) като долен–среден триас. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.41 Mb. Сподели с приятели:
|