Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 2.41 Mb.

страница	5/19
Дата	09.01.2018
Размер	2.41 Mb.
	#42762
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 19

4.1.2. Теригенен комплекс

Това е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният и обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1: 100 000 – к. л. Искра).

Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”.

В регионален план комплексът изпълва Ранилисткото понижение (фиг. 2 и 24). В структурния сондаж ССС-1 при с. Спахиево между метаморфната подложка и вулканитите в интервал с дължина 203,5 m е отделена „палеогенска теригенна задруга” със специфично развитие, обособена като Моминкамъкска мергелно-песъчлива свита (Р. Иванов и др., 1988) с холостратотип – сондажният разрез. Тя има цикличен строеж с преобладание на алевритови до мергелни разновидности, по-малко участие на псамити и псефити и още по-рядко на мергелно-алевритови варовици. Поради неясната характеристика на типовия разрез и неговата недостъпност, а от тук и затруднена корелация с литостратиграфските единици на повърхността, ние се въздържаме от употребата на това име, като оперираме с неофициалните единици.

В пределите на картния лист е застъпена само една от съставящите го задруги – конгломератно-пясъчниковата. Тя е и най-широко представената в комплекса единица в рамките на Източнородопската комплексна депресия.

4.1.2.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE₃)

Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1968ф; Боянов и др., 1995; В. Георгиев и др., 1995ф). Ние приемаме наименованието, включващо ранга на единицата като неофициална и литоложкия състав от първото и обособяване като „свита на конгломератите и пясъчниците” от Р. Иванов и др. (1956ф).

Задругата се разкрива на по-големи площи в околностите на яз. Тракиец, южно от с. Боян Ботево, както и в югоизточния ъгъл на картния лист. Тези седименти изпълват Ранилисткото понижение.

Единицата заляга трансгресивно и дискордантно върху дотриаската подложка или се отделя с разломна граница от нея при яз. Тракиец. В другите разкрития долната граница не се разкрива. Покрива се трансгресивно от скалите на Пъдарска свита или контакува с тях по тектонски граници. Просича и се покрива при яз. Тракиец от среднокиселите вулканити на Николовския вулкански подкомплекс. В околностите на с. Боян Ботево задругата контактува по разломна граница със скалите на Колецкия вулкански подкомплекс и с материалите на Ангелвойводската свита. В нея е внедрена и Караманската интрузия.

Характерен белег на единицата в изследваната площ е редуването на пясъчници, дребночакълни конгломерати, алевролити, мергели и наличието на тънки въглищни прослойки.

Участието на пясъчниците е доминиращо. Те са жълтеникави до сиво-зелени, разнозърнести, с полимиктов състав. Срещат се както най-фини разновидности с преход към алевролити и мергели, така и грубозърнести пясъчници с преходи към гравелити и конгломерати. Пясъчниците са с ивичеста или масивна текстура, на места с добре изразена коса слоестост. Зърната са слабо обработени, представени от кварц, фелдшпати, биотит, мусковит и др. Спойката е обилна, базален тип, рядко варовита.

Конгломератите са недобре издържани, лещовидно изклинващи и често прехождат в гравелити и пясъчници. Те са предимно с чакълни размери и много добра степен на обработка. Късовият състав е от разнообразни метаморфни скали – биотитови гнайси, слюдени шисти, пегматити, серпентинити, кварц и др.

На различни нива в единицата се срещат и неиздържани мергелни пачки. Мергелите са тънкоплочести, тъмносиви или жълтеникави, с неяснослоеста до масивна текстура и микрозърнеста структура.

Предимно в основата на единицата се установяват прослойки от въглища и въглищни шисти.

Дебелината на задругата варира от 100 до 300 m.

Приабонската възраст на единицата се определя въз основа на това, че тя прехожда постепенно в мергелно-варовиковата задруга, която е с фаунистично доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1968ф; Горанов и др., 1995).

4.1.3. Свободиновска вулкано-седиментна група

Под названието „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група)” единицата е обособена от Йорданов (1996ф). Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008b).

На Геоложките карти на България в М 1:100 000 за района вулканските скали от състава на групата са описвани в рамките на „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” присъства в докладите на Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1996ф). Боянов, Горанов (1997ф) разглеждат тези скали като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми”.

В състава на групата освен две свити (Лисичарска и Пъдарска), са отделени редица неофициални разнорангови единици – вулкански комплекси, задруги, пачки и др., които доохарактеризират пъстрия и разнороден строеж. От тях в пределите на картния лист развитие имат Пъдарската свита и разнообразните скални единици на Минзухарския вулкански подкомплекс.

Групата е с хроностратиграфски диапазон от горния еоцен до долния олигоцен. Тя обединява продуктите на различни фациеси, съсредоточени основно в рамките на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

4.1.3.1. Пъдарска свита (PdE₃)

Названието на свитата произхожда от с. Пъдарци, Кърджалийско. Номинирна е за официална литостратиграфска единица в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008c), където е и типовият разрез. Там са отбелязани и предидущите обозначения на единицата.

Скалите на Пъдарска свита са застъпени на по-големи площи в околностите на селата Колец, Караманци и източно от с. Козлец. Отделни разкрития са установени в околностите на с. Гарваново. Единицата е основният пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Свитата заляга привидно конкордантно или се отделя с тектонска граница от материалите на конгломератно-пясъчниковата задруга (устието на яз. Тракиец). Процепва се от материалите на Николовския и Колецкия вулкански подкомплекс. Покрива се нормално от варовито-пясъчниковата пачка и туфо-туфитната задруга на Зимовинския вулкански комплекс. В района на с. Гарваново долната граница на единицата не е разкрита. По тези места единицата се просича от вулканитите на Гарвановския вулкански комплекс. Повсеместно е покрита с неравна размивна граница от песъчливо-глинестата задруга на неогена и алувиалните наслаги на плиоцен-плейстоцена.

В строежа на свитата участват разнообразни литоложки разновидности. Най-широко застъпени са туфитите, мергелите и пясъчниците, а в подчинено количество присъстват туфи, варовици, брекчоконгломерати, както и разливи от среднокисели вулканити. Межу тези скали съществуват различни преходи, които обуславят още по-голямото литоложко разнообразие.

При с. Колец единицата е представена от незакономерна алтернация от туфити, пясъчници и мергели.

Туфитите са сивожълтеникави до бежови псамитни скали, с масивна текстура и витрокристалокластична структура. Те образуват тънки прослойки и лещи с непостоянни размери. Изградени са главно от вулканско стъкло, малко карбонат и минерални фрагменти от плагиоклаз, кварц и биотит. На много места прехождат в туфопясъчници, изградени преобладаващо от скални, кристални и стъклени отломки от среднокисели вулканити (андезити, латити) и по-рядко от метаморфни късчета.

Пясъчниците изграждат тънки издържани прослойки, сравнително здраво споени от варовита спойка. Те са сиви дребно- до среднозърнести скали с полимиктов състав, слоеста текстура и псамитна структура. Съставени са от минерални фрагменти главно от плагиоклаз, кварц, биотит, мусковит и др.

Мергелите образуват недебели, но добре издържани пластове. Те са сиви, финослоести, микрозърнести, с мидест лом. Варовитата компонента е значителна, като на места мергелите преминават в нечисти глинести варовици.

При с. Гарваново единицата е с нехарактерен облик и принадлежността на материалите, отнесени към нейния състав, е до голяма степен условна поради значителната отдалеченост и недоказана връзка с трога. Преобладават масивните жълто-кафяви псамитни до псефитни пясъчници с отделни дребни чакъли от средни по състав вулканити. Наблюдават се относително тънки прослои и лещи от дребно- средночакълни брекчоконгломерати, набогатени на аналогични късове от среднокисели вулканити. В пясъчниците се срещат и организмови останки.

Дебелината на Пъдарска свита в изследваната площ достига 200 m.

Всред варовитите и мергелни нива е определена разнообразна късноеоценска фауна и флора (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961). Тази възраст се потвърждава още от Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1968ф) и Саров и др. (2006ф).

4.1.3.2. Минзухарски вулкански комплекс

Като официална литостратиграфска единица от ранга на вулканските комплекси се въвежда в настоящата записка. Наименована е на с. Минзухар (к. л. Николово, М 1:50 000). В рамките на картния лист тя включва три вулкански подкомплекса – Колецки, Буковски и Николовски, изградени предимно от вулканити със среднокисел състав. На Геоложката карта на България – М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.

Скалите от единицата просичат или се разполагат с размив върху конгломератно-пясъчниковата задруга и съгласно, в някои случаи в преход върху Пъдарска свита. Покриват се от Зимовинския вулкански комплекс и се покриват и просичат от Боровишкия вулкански комплекс. Изграждат североизточния клон на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Минзухарският вулкански комплекс обединява вулканити с относително сходен химизъм, като в отделните подкомплекси се установяват вариации в алкалиите. Изграден е от лави, лавобрекчи, пепелни и агломератови туфи, както и епикластити. Установяват се и монцонитоидни интрузии и субвулкански тела.

По стратиграфска позиция и K-Ar датировки, възрастта на скалите се приема за приабонска (фиг. 3).

Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (данните са по: Lilov et al., 1987; Harkovska et al., 1989; Лилов, Харковска, 1992; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф; Yanev, Pecskay, 1997; Marchev, Singer, 1999; Singer, Marchev, 2000; Milovanov et al., 2005). Заб. точността на изотопната възраст, цитирана в Lilov et al. (1987), В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф) и Milovanov et al. (2005) е ±2 млн.г. (Лилов, 1975)

Колецки вулкански подкомплекс. Под същото наименование скалите от единицата са описани за първи път от Р. Иванов (1972). Наименовани са на с. Колец. Южно от Брястовския грабен част от лавите са включени от В. Георгиев, Милованов (2006а) в „Буковски шошонит-латитов комплекс”. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.

Основният обем от скалите на единицата се разкрива в пределите на картния лист, в околностите между селата Спахиево, Сърница, Колец, Караманци, Боян Ботево, като относително по-ограничено разпространение имат на юг от изследваната площ. Изграждат Колецкия вулкан. Установени са и в структурния сондаж ССС-1 при Спахиево, където лежат върху теригенни палеогенски седименти.

Скалите лежат върху- и процепват седименти от Пъдарска свита. Покриват се и се процепват от Драгойненския, Брястовския и Тримогилския вулкански подкомплекс на Боровишкия вулкански комплекс. Взаимоотношенията със скали от Буковския вулкански подкомплекс са неясни поради пространствената им разделеност от Брястовския грабен, като е възможно тяхното латерално съчленяване.

Единицата е съставена от среднокисели вулкански продукти с шошонитов до латитов, рядко андезитов състав. В основата на разреза се разполага ниво от пепелни до лапилно-агломератови туфи. Нагоре се налага последователност от лавови потоци от лавобрекчи и лави. Внедряват се секущи и субвулкански тела, както и изтрузивно тяло от дребнозърнести монцонити.

Скалите от подкомплекса най-вероятно са образувани в субаквална обстановка.

Възрастта на скалите по стратиграфска позиция и K-Ar датировки отговаря на приабон.

В пределите на картния лист Колецкият вулкански подкомплекс се подразделя на няколко единици от слоести и секущи скали (отдолу нагоре): туфозна пачка, среднокисели вулканити, среднокисели вулканити – субвулкански фациес и Караманска интрузия.

Туфозна пачка (1KlE₃). Скалите от пачката се разкриват в околностите на с Караманци. Разполагат се съгласно, с преход върху Пъдарската свита. Изграждат най-долните нива на Колецкия вулкански подкомплекс – покриват се с преход и се зацепват с лавобрекчи, а също се покриват съгласно и се просичат от лави и субвулкански тела.

Пачката е изградена от незакономерна алтернация на сиво-зелени, масивни или ивичести пепелни до лапилоагломератови туфи и епикластити. Литокластите са предимно от среднокисели вулканити. Матриксът е пепелен до грубопепелен, като в някои случаи е частично до изцяло преработен.

Дебелината на пачката не надхвърля 40 m.

Среднокисели вулканити. Скалите от едницата изграждат основния обем от Колецкия вулкански подкомплекс. Единицата е изградена от преобладаващо латитови лави и лавобрекчи, изграждащи поредица от лавови потоци, както и секущи тела от шошонити до латити.

Лавобрекчи (2КlλЕ₃). В основата на единицата, между селата Боян Ботево, Караманци и Колец се разкриват лавобрекчи, които прехождат и се зацепват със скалите от туфозната пачка. Съставът им е сходен с разположените отгоре дребнопорфирни латити (3lКλЕ₃), изграждащи предимно потоци, всред които лавобрекчите са в незначително количество. Представени са от тъмносиви, черни до сиво-зелени, масивни, дребнопорфирни латити. Първичните минерали са плагиоклаз (андезин – лабрадор), биотит, клино- и ортопироксен, биотит и амфибол. Акцесорни минерали са апатит, магнетит и илменит. Основната маса е хиалинна или с хиалопилитова структура. Всред лавите се установяват различни по големина миндали, запълнени с хидротермална минерализация. Характерно за скалите са почти повсеместните хидротермални промени, като в определени участъци са превърнати във вторични кварцити и аргилизити.

Дребно- до среднопорфирни шошонити до латити (4КlψЕ₃). Западно от с. Колец се разкриват две секущи тела, изградени от дребно- до среднопорфирни шошонити до латити. Те са масивни, тъмносиви до черни. Скалите са вместени всред лавите на подкомплекса. Първичните минерали са представени от плагиоклаз, клинопироксен, субпорфири от изцяло серпентинизиран ортопироксен, биотит, серпентинизиран оливин, рядко амфибол. Акцесорни минерали са кафяв апатит и магнетит. Основната маса е предимно от ксеноморфен К-фелдшпат, по-малко плагиоклазови микролити, дребни биотитови люспи и рудни минерали. Скалата е процепена от кварц-карбонат-хлоритови жилки.

Възрастта на скалите по стратиграфска позиция и К-Ar определения (37 Ма на лави при с. Сърница – Milovanov et al., 2005) е приабонска.

Среднокисели вулканити – субвулкански фациес (5KlλE₃). Скалите се разкриват в околностите на с. Колец и с. Караманци. Субвулканските тела са вместени всред Пъдарската свита и вулканити от същия подкомплекс.

Единицата е представена от сиво-зелени, средно- до едропорфирни латити. В някои участъци се наблюдава призматична напуканост. Първичните минерали са представени от плагиоклаз, пироксен, амфибол и биотит.

K-Ar датировки от разглеждaните скали дават възраст 42,7 Ма – лютес (Milovanov et al. 2005). Поради факта, че скалите са вместени в седименти с фаунистично доказана приабонска възраст, горните определения не съответстват на геоложката ситуация. Възрастта на скалите се приема за приабонска.

Караманска интрузия (KmμЕ₃). Установена и описана е под същото наименование от Боянов, Маврудчиев (1961). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”, като е запазено същото наименование. Включени са към Колецкия вулкански подкомплекс поради сходство в състава, пространствена обособеност и сходна възраст.

Караманската интрузия е изградена от няколко линейно удължени в изток–югоизточно направление тела (на юг от изследваната площ), от които в пределите на картния лист, югозападно от с. Боян Ботево, се разкрива малка част от едно от тях.

В пределите на изследваната площ скалите са внедрени в седименти от конгломерато-пясъчниковата задруга, а в южна посока са вместени всред седименти на Пъдарската свита или пресичат лави на Колецкия вулкански подкомплекс. Контактите са интрузивни, стръмни, но в някои участъци са силоподобни.

Караманската интрузия е внедрена в хипоабисално до субвулканско ниво. Характерна особеност е сферичното изветряне на скалите. Изградена е от сиви до зеленикавосиви дребнозърнести масивни монцонити до монцонитпорфири. Структурата е хипидиоморфнозърнеста, порфирна и гломеропорфирна (по плагиоклаз). Първичните минерали са представени от плагиоклаз, К-фелдшпат, клино- и ортопироксен и биотит. Основната маса е пълнокристалинна. Изградена е от микролити от зонален плагиоклаз, К-фелдшпат, фемични минерали, руден минерал, безцветен иглест апатит и кварц, обхващащ микролитите, създавайки впечатление за нетипична микропойкилитова структура.

Възрастта на скалите, определена по взаимоотношенията им с другите единици и K-Ar датировка (37 Ма – Milovanov et al., 2005), отговаря на приабон.

Буковски вулкански подкомплекс. Като „Буковски шошонит-латитов комплекс” скалите са описвани от В. Георгиев, Милованов (2006а). Наименовани са на с. Буково. В настоящата записка се прави ревизия на ранга на единицата – от „единица от смесени скали” във вулкански подкомплекс към състава на Минзухарския вулкански комплекс. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.

Разглежданите скали се разкриват в северозападните участъци на картния лист между селата Воден и Буково.

На повърхността долна граница на скалите от подкомплекса не се наблюдава. По геофизични данни в Брястовския грабен вулканитите залягат върху седименти (Петров в: Исаков и др., 1992ф). Покриват се от относително сходни вулкански продукти на Драгойненския вулкански подкомплекс, като на границата (западно от разглежданата площ) на няколко места са развити локално органогенни варовици с приабонска възраст. Покриват се и се процепват от скали на Брястовския вулкански подкомплекс и Горнобрястовската интрузия (по сондажни данни). Просичат се от дайки на Тримогилския вулкански подкомплекс.

Буковският вулкански подкомплекс е съставен от шошонити до латити, изграждащи лавови потоци с редки прослои от пирокластити и епикластити, както и субвулкански тела. Югозападно от с. Буково (западно от изследваната площ) се разкриват монцонити (Пилашевска интрузия), отнесени към същия подкомплекс.

Възрастта на скалите по стратиграфска позиция и K-Ar датировки отговаря на приабон.

Буковският вулкански подкомплекс се подразделя на три единици – среднокисели вулканити, среднокисели вулканити – субвулкански фациес и Пилашевска интрузия, от които само първите две са представени на картния лист.

Среднокисели вулканити (1BuψλE₃). Представени са от тъмносиви до черни и зеленикави дребнопорфирни шошонити до латити, изграждащи поредица от лавови потоци с тънки неиздържани прослои от пепелни до лапилни туфи и епикластити. В подчинено количество и главно по периферията и в основата на потоците се наблюдават лавобрекчи. Текстурата на лавите е масивна, а структурата – порфирна. Първичните минерали изграждат до 30 % от обема на скалата. Преобладаващи са плагиоклазите – андезин при латитите до андезин–лабрадор при шошонитите. Мафитите са представени от карбонитизиран клинопироксен, ортопироксен, опацитизиран биотит, по-рядко амфибол. Рядко всред по-базичните разновидности се среща серпентинизиран оливин. Акцесорни минерали са апатит, магнетит и илменит. Основната маса е изградена от множество плагиоклазови микролити, на места със субпаралелна ориентировка, рудни минерали и ксеноморфен К-фелдшпат. Често скалите са в различна степен хидротермално променени.

K-Аr датировки на лави в околностите на с. Буково са 36–37,5 Ма (В. Георгиев, и др. 1995ф) и 35 Ма (Lilov et al., 1987). Това, както и стратиграфската им позиция, определя възрастта на скалите като приабонска.

Среднокисели вулканити – субвулкански фациес (2BuψE₃). В пределите на картния лист скалите на единицата са представени от малко линейно издължено субвулканско тяло от дребнозърнести шошонити, разположено южно от с. Буково.

Скалите са вместени в лавите от същия подкомплекс и се просичат от кисели дайки на Тримогилския вулкански подкомплекс. Отнесени са към Буковския вулкански подкомплекс поради сходство със състава на лавите, които го изграждат. Поради силно издължената си форма, както и близостта им със зоната на Пилашевския дайков сноп (Тримогилски вулкански подкомплекс), сред който има и шошонитови дайки, разглежданите скали биха могли да се отнесат и към последния, за което са нужни датировки за абсолютна възраст и детайлни геохимични изследвания.

Шошонитите са сиво-черни до черни, плътни, дребнопорфирни, с масивна текстура. Структурата е порфирна до сериалнопорфирна. Първичните минерали са представени от плагиоклаз (андезин – лабрадор), орто-, клинопироксен, биотит и серпентинизиран оливин. Основната маса е пилотаксична или микролитова.

Датировки за изотопна възраст от скали на единицата липсват, поради което условно се приема за приабонска.

Николовски вулкански подкомплекс. Като „Николовски латитов комплекс” скалите са описвани от В. Георгиев, Милованов (2006а). Наименовани са на с. Николово (к. л. Николово М 1:50 000). В настоящата записка се прави ревизия на ранга на единицата – от „единица от смесени скали” във вулкански подкомплекс към състава на Минзухарския вулкански комплекс. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.

Скалите от единицата се разкриват в югоизточния ъгъл на картния лист, в околностите на яз. Тракиец и източно от него, между селата Гълъбец, Тракиец и Козлец. Площно разпространение имат и на юг от изследваната площ. Изграждат Николовския вулкан.

Разглежданите скали се разполагат с размив върху седименти от конгломерато-пясъчниковата задуга и с преход върху Пъдарска свита. Покриват се съгласно от варовито-пясъчниковата задруга и пирокластити от състава на Зимовинския вулкански комплекс.

Николовският вулкански подкомплекс е изграден от вулканити с шошонитов до латитов състав – лави, лавобрекчи, пепелни до агломератови туфи и епикластити. Лавите формират потоци и секущи тела. Подкомплексът е съставен от няколко суперпозиционно разположени единици, обединяващи слоестите и секущи тела от състава му (отгоре надолу): Ястребски шошонити (к. л. Николово – М 1:50 000), туфозна задруга и среднокисели вулканити.

Възрастта на скалите, определена по стратиграфска позиция и К-Ar датировки, е приабонска.

Туфозна задруга (1λNE₃). В пределите на картния лист скалите от задругата изграждат основата на Николовския вулкански подкомплекс, като се разполагат с преход върху Пъдарската свита.

Задругата е изградена от незакономерна алтернация на среднокисели грубопепелни до агломератови туфи и епикластити. Литокластите са със сходни характеристики като лавовите скали от подкомплекса.

Дебелината на скалите не превишава 80 m.

Възрастта, определена по стратиграфска позиция, е приабонска.

Среднокисели вулканити. Единицата обединява лавите и лавобрекчите от състава на подкомплекса. Скалите са преобладаващо с латитов състав. Разполагат се върху и просичат туфозната пачка. Покриват се от различни нива на Кърджалийската вулкано-седиментна група – варовито-пясъчниковата задруга и скалите на Зимовинския вулкански комплекс.

Латитови лавобрекчи (2NλE₃). Разполагат се в основата на единицата. Изграждат сравнително къси потоци. По петрографски характеристики са сходни с дребно-среднопорфирните латитови лави.

Дребно-среднопорфирни латити (3NλE₃). Разкриват се на ограничени площи западно и източно от с. Гълъбец. Изграждат лавови потоци. Скалите са сиво-зелени до сиво-виолетови, масивни с порфирна структура. Първичните минерали изграждат до 20–40 % от обема на скалата. Плагиоклазите (олигоклаз-андезин) са преобладаващи. Понякога са с тънка неиздържана периферия от санидин. Мафичните минерали са представени от клинопироксен, дребни редки, цялостно променени кристали от ортопироксен и люспи от опацитизиран биотит. Акцесорните минерали са бледокафяв апатит и магнетит. Основната маса е с микролитова и пилотакситова структура. Изградена е от субпаралелно ориентирани по слоевете на течение микролити от плагиоклаз и санидин, дребни зърна магнетит, микролюспест опацитизиран биотит и незначително количество вулканско стъкло.

Дребнопорфирни латити (3NλE₃). Изграждат малки секущи тела в околностите на с. Гълъбец. Петрографските им особености са относително сходни с тези на описаните по-горе лави.

За лави от Николовския вулкански подкомплекс в околностите на с. Минзухар (на юг от изследваната площ) по К-Ar метод е определена възраст 35,5 Ма (В. Георгиев, и др. 1996ф). Това, както и взаимоотношенията им със скали от другите единици определя възрастта им като приабонска.

4.1.3.3.Среднокисели вулканити – неподелени (λЕ₃)

На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) разглежданите скали са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.

Скалите се разкриват в северната част на картния лист, източно от яз. Езерово и източно и северно от с. Гарваново. По-широко разпространение скалите имат на север от изследваната площ. Изграждат Ябълково-Сталевската зона.

Вулканитите се разполагат върху метаморфити от Тракийската литотектонска единица. Покриват се от рифови варовици с приабонска възраст и туфозни варовици и вулканокластични брекчоконгломерати с варовиков матрикс.

Единицата е съставена от среднокисели вулкански продукти с предимно латитов състав – лави, лавобрекчи, агломератови туфи и епикластити.

Възрастта на скалите по стратиграфска позиция се приема за приабонска.

4.1.3.4. Рифови варовици (lE₃)

Варовиците са описвани от Р. Иванов (1972) в състава на „туфитов хоризонт”. На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) са отнесени към „мергелно-варовиковата задруга”.

Скалите се разкриват в източния край на яз. Гарваново и югоизточно от него. Разполагат се съгласно върху гореописаните среднокисели вулканити.

Варовиците са сиво-бели до кремави, биоконструирани (с корали, бивалвии, алги и пр.). Изграждат неголеми биохермни постройки.

Дебелината на телата не превишава 20 m.

Фаунистично определената възраст на варовиците северозападно от с. Гарваново – при Карапазарлъшката чешма (Р. Иванов, 1960) е приабонска.

Изтегляне 2.41 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 19

Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

4.1.2. Теригенен комплекс

4.1.2.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)

4.1.3. Свободиновска вулкано-седиментна група

4.1.3.1. Пъдарска свита (PdE3)

4.1.3.2. Минзухарски вулкански комплекс

4.1.3.3.Среднокисели вулканити – неподелени (λЕ3)

4.1.3.4. Рифови варовици (lE3)

4.1.2.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE₃)

4.1.3.1. Пъдарска свита (PdE₃)

4.1.3.3.Среднокисели вулканити – неподелени (λЕ₃)

4.1.3.4. Рифови варовици (lE₃)