Туфитно-туфозна задруга. За първи път под това наименование с включените в нея пачки се отделя при настоящите изследвания в състава на Зимовинския вулкански комплекс.
Задругата обединява първите прояви на кисела пирокластика и съпътсъващите я туфити в района. Понастоящем е съхранена в участък от североизточния клон на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог (югоизточния ъгъл на картния лист).
В пределите на изследваната площ единицата е представена от три суперпозиционно разположени пачки (отдолу нагоре): пирокластично-варовикова; пачка на киселите витрокристалокластични туфи и пачка на едровитрокластичните кисели туфи.
Карбонатно-туфитно-туфозна пачка (1ZmOl1). Единицата заема малки площи в района южно и югоизточно от с. Текето. Скалите на пачката се разполагат нормално, с бърз преход върху седиментите на Пъдарската свита или прехождат от материалите на варовито-пясъчниковата задруга. Покриват различни вулкански продукти от състава на Николовския вулкански подкомплекс. Над тях се разполагат пирокластитите от пачката на едровитрокластичните кисели туфи.
Пачката е изградена от органогенни варовици, глинести варовици, кисели туфи и туфити.
Варовиците са преобладаващи. Те са бели до кремаво-бели, здрави, плътни, яснослоести. Структурата им е микрозърнеста, на места органогенна или литокластична. Изградени са от калцит с реликти от микрофауна. Кластичният компонент е представен от полузаоблени късчета вулканско стъкло. На места преминават в глинести варовици.
Дебелината на пачката не надвишава 50 m.
Пачка на киселите витрокристалокластични туфи (2ZmOl1). Единицата заема много малка площ под формата на тънка ивица в подножието на вр. Голям Хисар, в югоизточната част на картния лист. Туфите се разполагат с бърз преход върху скалите от варовито-пясъчниковата пачка и се покриват съгласно, с рязка литоложка граница от пачката на едровитрокластичните кисели туфи.
Пачката е изградена от пепелни до грубопепелни, предимно резедави до белезникави пирокластити с пеплопаден характер. В повечето случаи туфите са масивни, което не е много характерно за пеплопадните пирокластити. Често са зеолитизирани. Резедавият им цвят е резултат от промяната на вулканското стъкло в селадонит. Текстурата е масивна, а структурата – витрокристалокластична, пепелна. Пирокластичният компонент е представен от напълно променен в микроскопски недиагностицируем агрегат, безцветни витрокласти и кристалокласти от биотит със субпаралелна ориентировка на люспите. Присъстват и много редки плагиоклазови зърна. Литокластитите са от единични скални късове от кварцити и редки ювенилни от риолити. Наблюдават се и незначителни примеси от теригенен компонент, представени от мусковит и кварц.
Максималната дебелина на пачката е 50 m.
