Богати на порфири трахириолити и перлити (2YτρOl1). Към този тип вулканити се отнася един купол (1х0,8 km), разкриващ се на връх Летница, на 3,5 km СЗ от с. Сърница. За разлика от другите куполи на Йончевските трахириолити той е причислен от Р. Иванов (1972) към ІІІ кисел вулканизъм.
Куполът е изграден от червено-кафяви трахириолити, много богати на порфирни минерали (около 50%) във фелзитова основна маса. Порфирите са еднакви с тези на фелзитовите и сферолитови трахириолити. По източната му периферия се наблюдават няколко малки лещи (дебелина под 10 m) от бели до сиви перлити, също много богати на фенокристали.
Този трахириолитов купол може да се разглежда като остатъчен продукт на зонална магмена камера, тъй като еволюцията на големите кисели магмени системи много често завършва с внедряване на много богати на порфири остатъчни магмени порции (Hildreth, 2004).
4.1.5.6. Тримогилски вулкански подкомплекс
Подкомплексът съвпада с едноименния комплекс на В. Георгиев, Милованов (2006b), но в тази обяснителна записка е изменен рангът му. От Р. Иванов (1960) той е отнесен към „хоризонта” на ІІІ кисел вулканизъм, от Боянов, Маврудчиев (1961) – към „горната ефузия на андезитите и латитите” и „горната ефузия на едропорфирните риодацити и риолити”, от Маврудчиев (1965) – към „субсеквентния комагматичен дайков магматизъм”, от Р. Иванов (1972) – към комплекса на фелзитовите риолити и към ІІІ кисел вулканизъм (за дадения картен лист), а на Геоложката карта в М 1:100 000 – к.л. Искра) – към „дайковия тензионен комплекс”.
Тримогилският подкомплекс се състои от дайки и субвулкански тела с риолитов, трахидацитов латитов и шошонитов състав. Те образуват дайкови снопове с меридионална посока (Боянов, Маврудчиев, 1961; Р. Иванов, 1972) и дължина от няколко до 25 km. В северозападната част на картния лист са обхванати части от Новаково-Пилашевския, Мечковецкия и Шаренприпекския сноп, както и множество дайки, предимно със субекваториална посока, разпръснати на изток от Сърнишкия калдерен разлом. В сноповете дайките имат посока главно ИСИ и ИЮИ (Манева, 1988). Поради това, че са пространствено тясно свързани с оловно–-цинковите орудявания на Спахиевското рудно поле, дайките най-често са силно хидротермално променени. Това затруднява точното определение на химическия състав, както и тяхната изотопна датировка.
В описвания картен лист вулканитите на този подкомплекс не са изотопно датирани. Датировките на аналогични дайки от подкомплекса на съседните картни листове дават рупел-хатска възраст. Те обаче вероятно са повлияни от хидротермалните промяни, често засягащи и разглежданите дайки, което води до подмладяване на изотопната възраст. Отчитайки това, ние отнасяме скалите на подкомплекса към рупела.
