Пачка на едровитрокластичните кисели туфи (3ZmOl1). Тези характерни скали са продукт на мощни пирокластични потоци, развити относително симетрично около Зимовинския център и заемат значителни площи в рамките на първоразрядната комплексна структура. В изследваната територия туфите са разпространени в района на вр. Голям Хисар, северно от с. Козлец и югоизточно, югозападно и източно от с. Текето.
Единицата заляга съгласно, с рязка литоложка граница върху скалите от предходните две пачки, както и върху седиментите на варовито-пясъчниковата задруга и туфозната задруга на Николовския вулкански подкомплекс. Покрива се от плиоцен-плейстоценски алувиални наслаги. Скалите са преобладаващо дебело- неяснослоести до масивни резедави, слабо- до средно спечени едро-грубовитрокластични пемзови пирокластити (игнимбрити). Най-често те са продукт на подводни пирокластични потоци. Структурата им е витрокластична. Пирокластичният компонент е представен предимно от витрокласти, но се срещат и отделни кристалокласти (под 10%) от напукан заоблен кварц и плочести свежи зонални кисели плагиоклази. Литокластите са много редки – риолитови. Витрокластите (пемзите) са зелени или белезникави на цвят, с неправилна до изтеглена сигмоидално и огъната морфология, с големина 1–10 cm. Текстурата е пореста, по-рядко микрофлуидална. Скалите са почти изцяло до цялостно зеолитизирани. В периферните си части са променени в зеленикав хлорит, селадонит, кафеникави смектити и безцветни зеолити.
В пределите на картния лист дебелината на пачката надхвърля 100 m.
4.1.4.3. Ангелвойводска свита (AvOl1)
Отделя се и се номинира като свита за първи път от Боянов и др. (1995). Типовият разрез се намира в околностите на едноименното село (к. л. Николово – М 1:50 000). Боянов и др. (1960ф) причисляват скалите на свитата към „втори хоризонт на приабона”.
Отложенията на единицата заемат съвсем малка площ в югозападния ъгъл на картния лист, западно от с. Боян Ботево. В регионален план те изпълват част от пространството на Кърджалийската депресия.
В изследваната площ границите на свитата със среднокиселите вулканити от състава на Колецкия и Буковския вулкански подкомплекс са тектонски.
Единицата е изградена от незакономерна алтернация от разнообразни седименти – брекчоконгломерати, пясъчници, алевролити, варовици, алевритови пъстри глинести скали, прослояващи се от пачки кисели туфи, латитови агломератови туфи и латитови потоци.
Алевролитите заемат долните нива на разреза. Те са сиво-зелени, глинести, тънкослоести.
Пясъчниците са сиво-зелени, среднопластови, полимиктови. В състава им присъстват литокласти от кисели пирокластити, както и късове от метаморфити.
Конгломератите са сиви до сиво-виолетови, дебелопластови. В късовата компонента преобладават левкократни гранити, гнайси, кварц, кварцити, мрамори, калкошисти и среднокисели вулканити. Матриксът е песъчлив до глинесто-песъчлив. Всред тях се наблюдават сидеритови конкреции.
Варовиците са сиви, сиво-виолетови до черни, микрозърнести, финослоести и плътни, по-рядко ядчести. На места прехождат в песъчливи варовици.
Киселите туфи са бели до светлозелени, витрокластични, глинясали, с късчета от вулканити и вулканогенен кварц.
Дебелината на свитата достига 210 m.
Боянов и др. (1995) корелират скалите на свитата с т. нар. задруга на първи кисел вулканизъм, фиксиращи същевременно емерзионен период с активизиране на твърде отдалечени подхранващи провинции.
Възрастта на единицата по стратиграфска позиция се приема за рупелска.
