Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 5.18 Mb.
|
Свързани:
k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
- Навигация на страницата:
- 4.1.5.3. Туфозна задруга (tOl 1 )
- 4.1.5.4. Трахидацити (τζOl 1 )
| Горнобрястовска интрузия (GbsqμOl1). Описана е за първи път от Янев (в: Исаков и др., 1992ф), а с това име се въвежда за първи път в тази записка (по името на с. Горно Брястово).
В Брястовския вулкан, на 1 km западно от вр. Голямото градище със сондажи на дълбочина 400–1000 m са пресечени множество апофизи, внедрени във феноандезитите от подложката на ултракалиевите латити. Апофизите са от кварцмонцонитпорфирити, розови до сиво-зелени на цвят, с неясни контакти с вулканитите. Те са средно- до дребнопорфирни по биотита и плагиоклаза. Съдържат още актинолит и К-фелдшпат. Основната маса е изградена от субпорфири до микролити от горните минерали и ксеноморфен кварц между тях. На дълбочина 800–1500 m тези скали преминават в кварцмонцонити с масивна текстура и монцонитова до микропегматитова структура. Изградени са (Yanev, Pecskay, 1997) от андезин и висококалиев фелдшпат (в равни количества), актинолитизиран пироксен и малко биотит с ксеноморфни кварц и К-фелдшпат между горните минерали. Минералите на хидротермалната промяна са анхидрит, кварц, серицит, хлорит. Градищенски трахириодацити (GτρζOl1). С това име, но като комплекс са въведени от Milovanov et al. (2005). В настоящата записка се сменя само рангът им. Те са включени в Брястовския подкомплекс като най-късен етап от неговото развитие. Отделени са от киселите вулканити на Татаревския комплекс в друга единица поради геоложкото положение, по-младата им възраст, отсъствие на пирокластити и образуване вероятно в субаерални условия, маркирани от цвета и мезоструктурната характеристика на перлитите. В предишни изследвания тези скали са отнасяни към ІІ кисел вулканизъм (Р. Иванов, 1960, 1972; Янев и др., 1983; Геоложка карта на България в М 1:100 000, к. л. Искра), към „долната ефузия на риолити, риодацити и дацити и техните пирокластити” (Боянов, Маврудчиев, 1961) или към ІІІ кисел вулканизъм (Yanev, Pecskay, 1997). Описваните скали се разполагат в северозападната част на картния лист, където изграждат върховете Голямото градище и Черния камък. Те съставят два купола със същите имена и размери до 1,8х1 km (Янев в: Исаков и др., 1992ф). Куполите са внедрени в установените по геофизични данни северен и източен калдерен разлом на Брястовския вулкан (Петров в: Исаков и др., 1992ф). Подводящият канал на първия (по сондажни данни) е сноп от дайки с обща дебелина 12 m и стръмен наклон на СИ, а на втория – на юг. Куполите процепват и се разстилат върху ултракалиевите латити. Те са изградени от трахириодацити и имат перлитна (дебела до няколко m) или брекчирана (дебела десетки m) периферия. В северната част на купола „Черният камък” се разкрива тяло с размери 500х300 m, изградено от черни перлити с много латитови късове, вероятно представляващо отделен купол. В периферията на подводящите канали (по сондажни данни) не се наблюдават перлити, а пеперити („всмукване” на латитови късове най-често по слоевете на течение на трахириодацитите или обратно – късове от тях всред латитите). Трахириодацитите са розови (в дълбочина сиви), масивни, на места със слоеве на течение и блокова напуканост, рядко с неясни призми. Изградени са от порфири (10–15%, рядко до 40–50%) от санидин, олигоклаз, биотит, на места кварц, Mg-хорнбленда до еденит, диопсид-авгит (Yanev, Pecskay, 1997). Акцесорите са от Ti-съдържащ магнетит, апатит, циркон и титанит. Основната маса е фелзитова до трахитова, по-рядко сферолитова до микропойкилитова, богата на санидинови микролити. Перлитите са смолесто-кафяви (указание за окислителна, т. е. сухоземна обстановка при изстиването им – Yanev, 1987), а в дълбочина са бледозелени. Съдържат същите порфирни минерали като трахириодацитите, някъде в по-големи количества, отколкото в последните. На места стъклената основна маса е заместена от клиноптилолит, монтморилонит, малко опал-СТ и адулар, поради което перлитите придобиват розов до кафяв цвят. Преходът между стъклените и кристализиралите вулканити се осъществява с редуване на различно дебели (от mm до десетки cm) перлитови и трахириодацитови ивици. Определената изотопна възраст на купола „Голямото градище” е 30,4±1,1 Ма, а на купола „Черният камък” – 30,2±1,2 Ма (валови проби по К-Ar метод – Yanev, Pecskay, 1997), т.е. рупелска. Възрастта им, химическият състав на лавите и на изграждащите ги минерали позволяват да се разглеждат като продукт на последния етап от еволюцията на Брястовския вулкан. 4.1.5.3. Туфозна задруга (tOl1)Тази задруга е отнесена към „хоризонта”, съответно „задругата” на ІІ кисел вулканизъм (Р. Иванов, 1960; Янев и др., 1983; Геоложката карта на България в М 1:100 000), към риолитовата свита (Р. Иванов, 1972), към „хоризонта на белите туфи, туфобрекчи и туфогенно–седиментните скали” от „долната ефузия на дацититe, риодацитите, риолитите и техните пирокластити” (Боянов, Маврудчиев, 1961) или към Боровишкия риолитов комплекс (В. Георгиев, Милованов, 2006b). В пределите на картния лист туфозната задруга лежи върху ултракалиевите латити до латити на Брястовския подкомплекс, изграждащи западния склон на едноименния вулкан. В сондажи западно от с. Сърница (прокарани при проучването на урановото находище Сърница в края на 60-те год. на миналия век), на запад от Сърнишкия разлом (Йосифов и др., 1963ф) върху тези латити е подсечена червена, вероятно халуазитова изветрителна кора или неколкометров пласт от латитови дребноконгломератови епикластити, прослоени с кисели туфи (вероятно аналог на брекчоконгломератната пачка от същата задруга на к. л. Комунига – М 1:50 000). В източната част на калдерата задругата е изградена от среднослоести въздушноотложени туфи, слабо- до средноспечени игнимбрити и епикластити, а в западната ù част (к. л. Искра и Лъки – М 1:50 000) – от силноспечени игнимбрити, придружени също от туфи (Янев, 1990). Тя не е поделена по-детайлно и включва всички пиро- и епикластични скали в Боровишката калдера от началото до края на киселата вулканска дейност. Цветът на пирокластитите е сив до бял, рядко розов или бледозелен. Слабо- до средноспечените игнимбрити са съставени от дребни (до няколко сm) несплескани пемзови късчета, малко кристалокласти от кварц, фелдшпати и биотит, както и редки риолитови класти. Пемзовите късове са с обратна сортировка (като по-леки те се концентрират в горната част на пластовете), а риолитовите – в долната. Туфите са кристалолитокластични, най-често дребно- до едролапилови, рядко дребноблокови. Литокластите са пемзови, перлитови и риолитови (сферолитови или фелзитови), а кристалокластите са като тези в игнимбритите. Дребноблоковите литокластични туфи, съставени главно от разнообразни риолитови късове (размери най-често до 10 cm) могат да се интерпретират или като епикластити, или като проксимални вулкански брекчи, отложени в близост до центъра на изригване (lаg breccia по Druitt, Sparks, 1982). Стъклените съставки в пирокластитите (пемзовите и перлитни късове, както и пепелта на основната маса) са напълно променени. Те са заместени от кварц, адулар и различни глинести минерали (предимно смесенослоести илит-смектитови, по-рядко и каолинит). Най-богатите на адулар зони са с виолетов или зелен цвят. Кристалокластите, предимно фелдшпатите и биотитът са частично променени, съответно аргилизирани или заместени от кварц. По сондажни данни, получени при проучването на урановото находище Сърница дебелината на задругата е 200–250 m като се увеличава в западна посока към вътрешността на калдерата. Възрастта на задругата се приема по геоложкото си положение за рупелска. 4.1.5.4. Трахидацити (τζOl1)Трахидацитите изграждат дайка с меридионална посока, внедрена в Сърнишкия разлом (Йосифов и др., 1963ф). Тя е установена при проучването на урановото находище Сърница в края на 60-те години. Отнесена е от Р. Иванов (1972) към ІІІ кисел вулканизъм. Дайката е субвертикална до наклонена на запад (по сондажни данни). Изградена е от дребно- до среднопорфирни трахидацити с розов до сив цвят. Порфирите са от санидин, олигоклаз, биотит и амфибол, а основната маса е гранобластова до фелзитова. Скалата е хидротермално променена, поради което химичния ù състав не е точно определен. Дайката се следи над 6 km като има дебелина от 20–30 до 500 m. Възрастта ù се приема за рупелска по аналогия с датираната риолитова дайка, внедрена в южния бордови разлом на Боровишката калдера (к. л. Комунига – М 1:50 000). Изтегляне 5.18 Mb. Сподели с приятели:
|