Кварцлатити (3BsqλOl1). Скалите се разполагат в северозападната част на картния лист, североизточно от с. Брястово.
Изграждат два купола – „Гарваница” и „Банска чука” (Янев в: Исаков и др., 1992ф), представляващи следващ етап на Брястовския вулкан. Те пресичат ултракалиевите латити, а покривката им не е запазена. Куполите имат силно хидротермално променена периферия, изградена от аглутинати до агломератови брекчи, които към централната, масивна част на купола се разпадат на отделни клиновидни ивици, „вклиняващи се” в монолитните лавови скали на единицата. Брекчите често са шупливи (единични шупли достигат 20–30 cm), на места преминаващи в шлаки.
Вулканитите са дребно- до среднопорфирни с фенокристали (Yanev, Pecskay, 1997) от санидин, зонален плагиоклаз (ядро – кисел лабрадор, периферия – андезин), диопсид, много биотит и единични субпорфири от кварц всред неиндивидуализирана кварц-фелдшпатова основна маса. Акцесорният апатит достига субпорфирни размери. Минераленият им състав отговаря на кварцлатитите, но по химичен състав достига и до трахидацити.
Изотопната възраст на купола „Банска чука” е 32,31±0,24 Ма (Ar-Ar датировка на санидин – Singer, Marchev, 2000) и на „Гарваница” 31,9±1,2 Ма (K-Ar датировка на валова проба – Yanev, Pecskay, 1997).
Сърнишка и Мезарлъксъртска интрузия (SrμξOl1). Сърнишката интрузия е установена и описана за първи път от Р. Иванов и др. (1956ф) като гранитпорфирова, а Мезарлъксъртската – при проучването на оловно– цинковите находища в Спахиевското рудно поле (Манева, 1973).
Сърнишката интрузия се разкрива по западния склон на вр. Аида, съответно северно от с. Сърница на площ 2,3 km2, оформяйки ивица с дължина 2 km със СИ посока (Маляков, Димитрова, 1973), а Мезарлъксъртската – на 1 km източно от с. Сърница като малко петно с диаметър неколкостотин m2. По геофизични данни се предполага, че двете интрузии се свързват на дълбочина 4 km (Д. Йосифов и др., 1990).
Сърнишката интрузия има секущи контакти с вулканитите на Колецкия и Драгойненския подкомплекс, а от запад е пресечена от Сърнишкия калдерен разлом. Мезарлъксъртската интрузия пресича само вулканитите на Колецкия подкомплекс.
Интрузиите имат монцонитоиден състав. В по-добре описаната Сърнишка интрузия тези скали се разкриват като първа наставка. Те прехождат в сиенити, приемани за втора наставка (Маврудчиев, Ботев, 1966).
Монцонитоидите са сиви с розов до зеленикав оттенък. Според цитираните автори са представени равномернозърнети и порфирни (по К-фелдшпат, размери 1–2 cm) монцонити, монцотоналити, монцоадамелити, монцосиенити и техните кварцсъдържащи разновидности. Изградени са от среден плагиоклаз (количество 23–43% – Маляков, Димитрова, 1973), К-фелдшпат (30–53%), пойкилитно включващ другите минерали, клинопироксен, обрасъл с амфибол (4–17%), кварц (4,5–18%), биотит и малко амфибол. Акцесорните минерали са магнетит, апатит, илменит, циркон и титанит. В порфирните разновидности тези минерали се разполагат сред дребнозърнеста фелдшпатова основна маса.
Сиенитите имат същия минерален състав, но съдържат по-малко плагиоклаз и значително повече К-фелдшпат. Вторичните минерали и в двете разновидности са актинолит, епидот, калцит и кварц. Наблюдават се линейни и плоскости структури на течение, маркирани от субпаралелното подреждане на порфирите и ксенолитите (Маляков, Димитрова, 1973).
Скалите на Сърнишката интрузия са процепени от кварцаплитови прожилки (дебелина до 15–20 cm) с посока 30о и 110о (Маврудчиев, Ботев, 1966). Те запълват също така миароли и гнезда. Изградени са от К-фелдшпат и кварц, малко кисел плагиоклаз, биотит и същите като горните акцесорни минерали. Интрузията се сече и от няколко дайки със субекваториална посока от напълно хидротермално променени фелзитови риолити от Тримогилския подкомплекс.
Главно по южния контакт на същата интрузия монцонитоидите съдържат ксенолити с големина до 10 cm, изградени от вулканити, седименти и метаморфити. Също там, по вулканитите на Колецкия подкомплекс са образувани калциево–силикатни хорнфелзи, изградени от клинопироксен и плагиоклаз, в малки количества гранат, К-фелдшпат, биотит, епидот, кварц и титанит (Маврудчиев, Ботев, 1966). По данни от сондажи, прокарани в оловно–цинковото находище Саже, в ЮИ фланг на интрузията в най-горната ù част се наблюдава пластообразен ксенолит с дебелина 50–60 m (проследен на дължина 200–300 m) от гнайси с монцонитова брекча по контактите (Манева, 1988).
Датирана е само Сърнишката интрузия. Изоторната ù възраст е 31,5 Ма по К-Ar метод (Lilov et al., 1987) или 32,85±0,28 до 32,99±0,38 Ма, съответно по санидин и биотит по Ar-Ar метод (Singer, Marchev, 2000), т. е. рупелска.
Сподели с приятели: |
