Единицата е описана като „комплекс на белите (риолитови) туфи, туфопясъчници, рифови варовици с тела и разливи от игнимбрити и игниспумити с риолитов състав” (Милованов в: Нафтали и др., 1994ф) или под същото наименование от В. Георгиев и др. (1995ф). Скалите от комплекса са отнасяни при предишни изследвания към „хоризонт на белите туфи и туфобрекчи” (Боянов, Маврудчиев, 1961). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) тези материали са причислени към „задруга на първи кисел вулканизъм”.
В пределите на к. л. Сусам единицата се разкрива на незначителна площ в северозападната част, източно от яз. Езерово.
В регионален план скалите на комплекса се разполагат върху неподелени среднокисели вулканити или продукти от състава на Драгойненския вулкански подкомплекс. Покриват се от плиоцен-плейстоценски отложения.
Комплексът се състои от пирокластично-варовикова задруга и кисели вулканити, от които само задругата е представена на картния лист.
Изотопни или други определения на скалите от комплекса липсват. Милованов (в: Нафтали и др., 1994ф) предполага зацепване на скалите от комплекса с долните части на Драгойновската свита на изток от с. Брягово (к. л. Искра – М 1:50 000). Възрастта на единицата се приема най-общо за олигоценска поради факта, че скалите покриват вулкански продукти на Драгойненския вулкански подкомплекс (к. л. Искра – М 1:50 000) с доказана рупелска възраст.
Единицата заляга върху неподелени среднокисели вулканити. Покрива се от плиоцен-плейстоценски и кватернерни алувиални наслаги.
Скалите са представени от кисели туфи, туфити, туфозни пясъчници и пачки окременени органогенни варовици, по-големите от които са картируеми.
Киселите туфи са белезникави, фино- до грубопепелни, витрокластични до литокристалокластични.
Туфозните пясъчници са псамитни, често с високо карбонатно съдържание.
Дебелината на задругата достига 30 m.
Допускаме, че скалите на комплекса са образувани в периферията на Боровишката структура малко след отлагане на седиментите на Ангелвойводската свита.
Милованов (в: Нафтали и др., 1994ф) предполага зацепване на скалите от задругата с долните части на Драгойновската свита на изток от с. Брягово и предполага хатска, дори миоценска възраст. Всред скалите от задругата, в околностите на вр. Хайкънската чука, е определена нумулитна фауна с рупелска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961). Това, както и стратиграфската им позиция, определя възрастта на скалите като рупелска.
