Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 5.18 Mb.
|
Свързани:
k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
- Навигация на страницата:
- 4.1.6.4. Рифови варовици и брекчоконгломерати (lOl 1 )
- 4.1.6.5. Пещерински латити (PeλOl 1 )
- 4.1.6.6. Катърджикски латити (KtλOl 1 )
| Кисели вулканити (2TτρζOl1). Разкриват се в околностите на с. Минерални бани, на изток към с. Татарево и вр. Хисаря.
Единицата е съставена от сиви до сиво-бежови, кафяви или розови масивни и флуидални дребно- до среднопорфирни трахириодацити до трахириолити и перлити. Изграждат отделни куполи и къси лавови потоци. Скалите са блоково напукани, а в някои случаи се наблюдава добре изразена призматична напуканост. Първичните минерали са представени от санидин, кварц, зонален плагиоклаз (олигоклаз-андезин), биотит, като в някои случаи се установяват пироксен и амфибол (при трахириодацитите). Акцесорни са безцветен апатит, титанит и рудни минерали. Основната маса е с микрофелзитова, микролитова или хиалинна структура. Изградена е от микрозърнест или влакнест агрегат от К-фелдшпат и кварц, биотитови микролити, като понякога се установяват и ветрилообразно разположени кристалити. Някои от пукнатините са запълнени с опал в периферните части и радиалнолъчест халцедон в централните. На много места по периферията на куполите се наблюдават бели и черни перлити. В някои случаи перлитите са обогатени с кристали. Възрастта на скалите от тази единица на Татаревския вулкански комплекс, определена по K–Ar метод при с. Минерални бани, е 28,8 Ма (Yanev, Pecskay, 1997). Датировките по Ar–Ar метод от същото място дават по-стара възраст – 32,17 Ма (Marchev, Singer 1999), но отново в рамките на рупела. Трахидацити (3TτζOl1). Скалите от единицата се описват за първи път при настоящoто изследване. Разкриват се юг–югоизточно от вр. Хисаря и изграждат зона от тънки дайки, внедрени по протежение на източния разлом на Татаревската калдера. Трахидацитите са тъмнозелени, плътни и здрави, с масивна текстура и порфирна структура. Първичните минерали изграждат 10–20 % от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз (андезин), клинопироксен (често в гломеропорфирни струпвания) и биотит. В някои случаи преобладават плагиоклазите, а в други – клинопироксенът. Акцесорните минерал са апатит и магнетит. Основната маса е съставена от множество плагиоклазови микролити, ксеноморфен К-фелдшпат, изометрични и тънкопризматични клинопироксени и рудни минерали. Структурата е микролитова, а в определени участъци – пилотакситова, обусловена от голямото количество субпаралелно ориентирани плагиоклазови микролити с мафични минерали и рудни зърна между тях. Понякога се наблюдават удължени и неправилни по форма миндали, запълнени с глини в периферните и опал в централните части. В някои участъци скалата е неравномерно хлоритизирана и аргилизирана. Възрастта на скалите, по взаимоотношенията им с другите единици, се приема за рупелска. 4.1.6.4. Рифови варовици и брекчоконгломерати (lOl1)Варовиците се разкриват южно и изток–североизточно от с. Гарваново в северния край на яз. Клокотница. Те изграждат единна варовикова пачка или отделни органогенни постройки с биохермен или биостромен характер. Пачката се разполага върху пъстра подложка – Пъдарска свита (?), неподелени приабонски среднокисели вулканити и Сусамските латити. В долните си нива се зацепва с кисели пирокластити на Татаревския вулкански подкомплес. Покрива се от неогенски седименти. Единицата е съставена от органогенни (рифови) жълто-бели варовици с кисел туфозен примес и отделни нива от кисели пирокласти (Саров и др., 2000ф) и кремави вулканомиктови брекчоконгломерати с варовиков матрикс. Киселата пирокластика вероятно е свързана с началните етапи на Татаревския вулкански подкомплекс. Вулканомиктовите брекчоконгломерати с варовиков матрикс се разкриват в околностите на яз. Клокотница. Късовата компонента е представена предимно от разнообразни среднокисели вулканити, кварц, късове от варовици, рядко гнайси и кисели туфи. Размерите на късовете са главно гравийни до средночакълни, като се наблюдава средна до добра обработка. При някои от издължените късове се наблюдава имбрикация. Свързващата маса е изградена от детритусни варовици с множество натрошени останки от корали, бивалвии, и др. Фациесът на образуване на тези скали е типично крайбрежноморски. Дебелината на пачката не превишава 40 m. Възрастта на скалите, определена по стратиграфската им позиция, е рупелска. 4.1.6.5. Пещерински латити (PeλOl1)Като официална литостратиграфска единица към състава на Гарвановския вулкански комплекс скалите се описват за първи път в настоящата записка. Наименованието произлиза от вр. Пещерите, където се разкрива главният вулкански център, продуцирал разглежданите вулканити. В предишни изследвания са отнасяни към „задруга на втори средно кисел вулканизъм” с рупелска възраст – Геоложка карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) или към „Буковски шошонит-латитов комплекс” с приабонска възраст (В. Георгиев, Милованов, 2006a). Пещеринските латити имат ограничено развитие само в пределите на картния лист. Разкриват се северно от с. Татарево и западно от с. Гарваново. По този начин ареалът на разпространение съвпада с типовия им локалитет. Скалите просичат и се разполагат с ерозионна граница върху Сусамските латити и Татаревския вулкански подкомплекс. Горна граница не се наблюдава. Единицата е представена основно от потоци от лавобрекчи, прослояващи се с редки тънки нива от лави с латитов до андезитов състав. Установяват се малки центрове предимно от лави, както и съхранен вулкански конус, изграден от силно оксидирани, тухленочервени лавобрекчи с аналогичен състав. Тези скали от гърлов и окологърлов фациес са обособени на геоложката карта. Лавите и лавобрекчите са сиви до сиво-зелени. Късовете на лавобрекчите са с големина 1–30 сm и са идентични с лавите. Свързващата маса е с аналогичен състав, но в повечето случаи е грусирана. Текстурата на скалата е масивна, а структурата – порфирна и сериалнопорфирна (по амфибол и плагиоклаз). Първичните минерали изграждат 25–35% от обема на скалата. Представени са от плагиоклази (андезин) с включения от вулканско стъкло, призматичен до тънкопризматичен тъмнокафяв до светложълт амфибол (2–6 mm), подчинено количество клино- и ортопироксен, рядко биотит. Акцесорните минерали са представени от иглест кафеникав апатит и магнетит. Основната маса е с хиалопилитова и микролитова структура. Съставена е от плагиоклазови микролити (на места с трахитоидна ориентация), дребни пироксенови и рудни зърна и девитрифицирано вулканско стъкло. В някои участъци е неравномерно глинясала, в по-малка степен карбонатизирана. Съхраненият вулкански конус при вр. Пещерите е очертан по затъваща навън (под наклон 45–50°) концентрична флудалност. Скалите му са описвани от Харковска, и др. (1997) без да бъдат фациално определени. Първичните минерали са представени от плагиоклаз, пироксен, опацитизиран биотит, по-рядко амфибол. Акцесорен е руден минерал. В отделни участъци скалата е масивна, а в други – шуплеста. Дебелината на лавовите потоци на единицата достига 100 m. Радиоизотопни датировки на Пещеринските латити липсват. По стратиграфска позиция (разположени са най-високо в разреза на Гарвановския вулкански комплекс) възрастта се приема за рупелска. 4.1.6.6. Катърджикски латити (KtλOl1)Като основна единица към състава на Гарвановския вулкански комплекс разглежданите скали, се описват за първи път в настоящата записка. Наименовани са на вр. Катърджик източно от с. Воден. Характеризирани са от Yanev, Pecskay (1997) като латитов купол „Долни Воден”. Единицата има ограничен ареал на разпространение в северната част на картния лист и представлява типовия локалитет. Скалите ù се разкриват изток–югоизточно от с. Воден при мах. Долни Воден по долината на Чулфанска река, както и в района на вр. Таушантепе. Скалите са внедрени в латити на Драгойненския и Брястовския вулкански подкомплекс и кисели пирокластити на Татаревския вулкански подкомплекс. Изграждат два леко удължени в изток–североизточно направление купола – единият източно от с. Воден, а другият на вр. Таушантепе. Покривка не е съхранена. Латитите са масивни дребно- до среднопорфирни с тънкоплочесто (субвертикално) напукване по флуидалността. В северната част на купола при с. Воден (по Чулфанска река), където просичат риолитовите туфи, масивните лавови скали преминават в лавобрекчи. Първичните минерали са представени от пироксен (диопсид-авгит), базичен андезин и флогопит сред микрозърнеста кварц-фелдшпатова основна маса. Латитите при вр. Таушантепе съдържат и санидин, а основната им маса е съставена от множество плагиоклазови микролити, клинопироксен и ксеноморфен К-фелдшпат. При клинопироксена и биотита е характерна сериалнопорфирната структура. Изотопната възраст на латитите от купола при с. Воден е 31 ±1,2 Ma (K-Ar датировка на валова проба – Yanev, Pecskay, 1997), коeто отговаря на рупел. Изтегляне 5.18 Mb. Сподели с приятели:
|