Кватернерните наслаги, разкриващи се в площта, се поделят по литогенетичен и възрастов принцип на алувиални и алувилно-пролувиални с плейстоценска и холоценска възраст.
4.5.1. Плейстоцен
4.5.1.1. Алувиални наслаги на надзаливни тераси (aQp)
Алувиалните наслаги изграждат надзливните тераси на р. Величка, р. Хасковска, р. Банска и р. Калъклийско дере.
Изградени са от чакълно-валунни материали с гравиен до песъчливо-гравиен матрикс. Късовете са много добре заоблени. Съставът им зависи от подхранващата област.
Дебелината на наслагите варира от 1 m до 4 m, а в долината на р. Величка достига до 8 m.
4.5.2. Холоцен
4.5.2.1. Алувиално-пролувиални наслаги (a-prQh)
Тези наслаги имат сравнително голямо площно развитие в околностите на селата Спахиево и Колец. Представени са от несортирани късове с валунни и блокови размери, ръбести, полуръбести или слабо заоблени, с полимиктов състав. Матриксът е гравийно-чакълен, песъчлив или глинесто-песъчлив, неравномерно разпределен. Дебелината е до 8–10 m, на места и повече.
4.5.2.2. Алувиални наслаги (aQh)
Алувиалните наслаги изграждат руслата и заливните тераси на р. Величка, р. Хасковска, р. Банска и по-големите им притоци.
Представени са от едрокъсови, добре сортирани чакъли с полимиктов състав. Нагоре в разреза чакълите издребняват. Матриксът им е изграден от грубозърнести пясъци. Постепенно се налагат пясъците с гравий и чакъли, глинестите пясъци и песъчливите глини.
Дебелината на алувиалните наслаги варира от 2,5–3 m до 6 m.
Развитието на представите за геоложката и геодинамична позиция на вулканизма в Източнородопския регион е обстойно разгледано от Янев (в: Саров и др., 2006ф). Плейтектонският модел за магматизъм, свързан с континентална колизия на терени от Африканската плоча с южния ръб на Авроазиатската (с Балканския микроконтинент) при окончателното затваряне на Тетиския палеоокеан е предложен през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980). Източната част от вулкано-плутоничния пояс, частично представена в Източните Родопи, е разположена непосредствено южно от Средногорската къснокредна островно-дъгова система. Тук поясът е обозначен като Македоно-Родопско-Североегейска вулканска (или магматична) зона – MRNEVZ (Harkovska et al., 1989, 1998). Според Янев (в: Саров и др., 2006ф) най-приемливо за Източнородопските вулканити е тълкуването им като „колизионен тип вулканити, формирани в постколизионна екстензионна обстановка”.
