В строежа на неозойската покривка в пределите на картния лист са обхванати части от две първоразрядни структури – палеогенското Източнородопско комплексно понижение и Тракийската депресия.
5.3.1. Подходи при тектонското райониране на палеогенската покривка
Подходите на тектонското райониране, разработени от Йорданов (1999а,b) и Yordanov (2002), са заложени в доразвит вид в схемата на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалното развитие на главните късноалпийски структури в Източните Родопи (фиг. 11).
При тектонското райониране, отразено на геоложката карта и обяснителната записка към нея, е възприет терминологичен подход, по-различен от използвания в по-рано издадените карти и обяснителни записки. Терминът „структурна зона” (респ. „подзона”), употребяван в традиционния си по-широк обем, тук е заменен с по-неутрални понятия като „структура”, „част” или „участък”. Промяната е мотивирана от по-тесния смисъл, който понястоящем (при тектонското райониране на Алпийските и Карпатските терени) се влага в термина „зона”, касаещ регионални структури с определен по-висок ранг.
Като първоразрядна структура, обединяваща цялото палеогенско пространство, се отделя Източнородопското комплексно понижение. С добавката „комплексно” (за разлика от традиционно използваното название „Източнородопско понижение”) се акцентира върху сложния (преимуществено вулкански) строеж и пространствена изменчивост.Второразрядните структури обединяват или представляват междинна категория спрямо структурите от трети ред. От своя страна те са с тектонски и/или вулкано-тектонски характер. Отделени са три второразрядни структури. Две от тях – Североизточнородопската и Момчилградската, са с характер на комплексни депресии, а третата – Звинишко-Ибреджекската, е със специфичен и силно усложнен вътрешен строеж. В рамките на второразрядните структури се осъществяват разноетапни разнородни деформации. Крайният им ефект се отразява във формирането на съответен гънково-блоков комплекс, който отразява последователността от различни по обхват и стил тектонски събития. Във второразрядните структури с различна степен на условност (по характера на вътрешния строеж) пространствено се обособяват съставни части. От своя страна те могат да бъдат отъждествявани с една или комбинация от две и повече треторазрядни
Фиг. 24. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалното развитие на главните късноалпийски структури в Източнородопското комплексно понижение (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист)
