Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог – Буковски вулкан. Като вулканити с приабонска възраст, разположени в ядката на т. нар. Пилашевско подуване, се споменават за първи път в Боянов и др. (1960ф). На повърхността структурата изгражда голяма част от северозападния борд на Брястовския грабен. В този район тя е със ЗЮЗ–ИСИ посока, дължина 9 km и сравнително постоянна (3–4 km) ширина. Южното ù продължение остава скрито дълбоко в основата на грабена. На територията на картния лист е обхваната нейната източна половина, изградена изключително от преходни шошонит-латитов тип вулкански скали – основно разтечени на север и ССЗ лавови потоци, прослояващи се от лавобрекчи и туфи с аналогичен състав. Дебелината на тези материали в рамките на Брястовската калдера превишава 600 m, а в СЗ контакт на Брястовската интрузия вероятно е съхранен канал, чийто корени продължават в дълбочина. В западна посока (к. л. Искра – М 1:50 000) са разкрити няколко неправилни, но общо взето удължени и ориентирани паралелно на Новаково-Пилашевския дайков сноп (Тримогилски вулкански комплекс) субвулкански тела с шошонитов състав. На около 2 km ЮЗ от с. Буково е внедрена Пилашевската интрузия с неголеми размери.
Боровишка вулкано-тектонска структура.Като „Боровишка вулкано-тектонска депресия” е въведена за първи път от Р. Иванов (1972). Според автора тя включва „всички елементи от вулканските апарати на терциерния вулканизъм в Боровишкото понижение” (Р. Иванов, 1960).
Според Yordanov (2002) това е късна, наложена на един раннопиренейски (R32) етап структурна единица от трети ред, към състава на която не следва да бъдат причислявани приабонските вулкани, чието залагане се е осъществило под контрола на вулкано-седиментния трог.
В развитието на Боровишката вулкано-тектонска структура се очертават три ясно обособени етапа (Р. Иванов, 1972): докалдерен (или „докалдерен комплекс” по същия автор); калдерен (или „калдерен комплекс”, отъждествяван с т. нар. задруга на втори кисел вулканизъм в района) и следкалдерен (или „следкалдерен процес”).
Данни за цялостното развитие на Боровишката вулкано-тектонска структура се привеждат в обяснителните записки на к. л. Искра и Комунига – М 1:50 000. На к. л. Сусам са обхванати продукти или структурни подединици, охарактеризиращи, макар и частично, всички главни етапи от нейното развитие.
Докалдерен етап. Към началните етапи от залагането на структурата в рамките на изследваната площ са застъпени продуктите на Драгойненския и Брястовския вулкан. В определен момент Брястовският етап от развитието на обединителната треторазрядна структура съдържа елемент (подетап) на самостоятелно калдерообразуване.
Драгойненски вулкан. Като „Пилашевско подуване” структурата е разглеждана за първи път от Боянов и др. (1960ф). В по-късните изследвания се налага наименованието „Драгойновска вулкано-тектонска структура (вулкан)”. В обяснителната записка към к. л. Искра – М 1:100 000 (Боянов и др., 1995) авторите неправилно ревизират първоначалните си представи за строежа на „подуването”, а именно за „ядро”, изградено от приабонски вулаканити и органогенни варовици и „мантия” – от олигоценски латити периферия на Боровишката калдера. Структурата се възприема като самостоятелна докалдерна постройка, чиито материали се различават съществено от ултракалиевите латити на Брястовския вулкан, Безводенските латити от юг (к. л. Комунига в М 1:50 000) и пр. Тя е с основно разпространение на западния картен лист (к. л. Искра в М 1:50 000), поради което е по-подробно охарактеризирана в съответната обяснителна записка.
На територията на к. л. Сусам продуктите на вулкана са съсредоточени в северозападните отдели на площта, където именно като разтекъл се в северна посока покров (мантия) припокриват с плавни наклони на север скалите на Буковския вулкански комплекс. Южното крило е напълно редуцирано и вероятното му продължение остава скрито под скалите на Брястовския вулкан в едноименния грабен. Югоизточно от Мечковецкия разлом сходни по вид и характеристики скали от борда на грабена обтичат пръстеновидно, покривайки и процепвайки лавите на Колецкия вулкански подкомплекс. По-значими центрове или подхранващи канали са установени западно от с. Сираково (размери 1 x 1,5 km) и ССИ от с. Спахиево. Наше мнение е, че разположените в указания район на разпространение вулкански продукти биха могли да се обособят като самостоятелна структура с изолирано разположение.
