След провеждане на първите кондиционни картировки интересът към сложно устроените смесени палеогенски комплекси от Боровишкото понижение значително нараства. Всред многобройните публикации и тематични разработки са налице множество обобщителни работи с по-регионален характер, които пряко или косвено засягат геоложкия строеж на района: Карагюлева (1957); Р. Иванов (1960, 1963, 1964); Горанов (1960); Вапцаров (1962, 1964); А. Атанасов и др. (1963); R. Ivanov, Kopp (1969); Г. Атанасов и др., 1970ф, G. Atanasov, Goranov (1975, 1984); Харковска и др. (1976); Янев, Бахнева (1980); Боянов и др. (1980ф); Янев и др. (1983); Марчев и др. (1985); Harkovska et al. (1992); Yanev et al. (1989); Горанов и др. (1992); Marchev et al. (2005) и др.
През втората половина на XX век паралелно с регионалните и обобщителни геоложки изследвания в Боровишката калдера се извършват множество геологоструктурни, вулканоложки, стратиграфски, петроложки, геохимични, радиометрични, дистанционни, геофизични, металогенни, геологопроучвателни и други специализирани изследвания, които в значителна степен допринасят за изясняване на геоложкия строеж на района.
Първите конкретни изследователски работи в областта са свързани с палеогенския магматизъм (Боянов, Маврудчиев, 1961, 1971), вторичните кварцити от с. Спахиево (Рашков, 1961), Сърнишкия интрузив (Маврудчиев, Ботев, 1966; Радонова, 1972) и др.
Най-интензивните и комплексни геологопроучвателни работи в Спахиевското рудно поле са извършени в периода 1968–1971 г. от многочислен и многоведомствен колектив с ръководител Р. Иванов. Актуализирани са с нови теренни данни предходните геоложки картировки и е изготвена геоложка карта на Боровишкото понижение в два варианта – М 1:100 000 и М 1:50 000 (Р. Иванов, 1972). В отделни участъци от Спахиевското рудно поле са съставени множество геоложки карти в 1:25 000 и М 1:10 000. При изследванията си Р. Иванов (1972) характеризира и номинира Боровишката вулкано-тектонска депресия, като отделя три структурни комплекса (докалдерен, калдерен и следкалдерен), Сърнишка калдера, разломните зони от южната и северната част на депресията, Сърнишката кулиса и др. Авторът подчертава значението на вулкано-тектонските структури за локализиране на орудяванията. По-късно при документирането на дълбокия структурен сондаж (ССС-1 Спахиево) авторите (Р. Иванов и др., 1987) отделят в дълбочина една непозната „Горнотракийска метаморфна серия”, която в документацията на сондажа е наречена „Спахиевски гнайсово-амфиболитов комплекс”.
В периода от 1973 до 2006 г. излизат поредица от публикации за отделни части от Боровишката калдера и Спахиевското рудно поле с различна тематика: структурно-рудоложка (Манева, Маляков, 1974; Манева, 1973, 1975, 1988; В. Георгиев, Милованов, 1989; Д. Йосифов и др., 1990), петроложки изследвания на шошонитовата серия и др. вулканити (Марчев, 1981, 1985; Марчев и др., 1985), минераложки изследвания на вторичните кварцити (Кунов, 1986, 1991, 1994а,b), комплексни изследвания главно на киселия вулканизъм (Янев и др., 1983, 1988ф, 1989; Янев, 1990; Yanev, 1995; Yanev, Pecskay, 1997; Пантева, 1996; Харковска и др., 1997; Singer, Marchev, 2000; Marchev et al., 2004; Yanev et al., 2005, 2006 и др.), литостратиграфски и структурни изследвания (Боянов и др., 1990, 1995; Боянов, Горанов, 1994, 1997ф; В. Георгиев, Милованов, 2006a,b).
При изучаването на сложните смесени палеогенски разрези в района на селата Гарваново и Татарево Харковска и др. (1997) установяват наличието на вулканомиктови пясъчници и конгломерати, които маркират периодите на разрушаване на вулканските апарати. В тази връзка, както и в други райони (Харковска и др., 1976; Moskovski et al., 1993; Harkovska et al., 1994; Yanev, 1995) авторите считат, че използваната традиционна хроностратиграфия (в смисъла на Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Боянов и др., 1990, 1995) има определени недостатъци и е неприложима за райони с подобен геоложки строеж.
Обобщена характеристика на палеогенския вулканизъм с регионални интерпретации, засягащи темпоралната и пространствената му активност, геодинамичното значение и геотектонски модели предлагат Янев, Бахнева (1980), Боянов, Д. Йосифов (1986), Harkovska et al. (1989), Dabovski et al. (1991), Yanev (1995), Marchev et al. (1994), В. Георгиев, 2007a, b.
Неогенските седименти от Хасковското понижение са разгледани от Коюмджиева, Драгоманов (1979), Драгоманов и др. (1984), Шиляфова, Горанов (в: Боянов и др., 1995).
Нови данни за формирането и терциерното развитие на Източнородопското понижение се съдържат в публикациите на Boyanov, Goranov (2001), Герджиков, Саров (2002), N. Bonev et al. (2006).
Регионални геофизични проучвания са проведени на цялата площ: гравиметрични и магнитометрични в М 1:50 000 (И. Иванов, 1974ф; Р. Иванова, 1979ф; Р. Иванова, Динкова, 1979ф) и аерофизични- гамаспектрометрични и магнитометрични в М 1:50 000 (В. Николов, 1980ф; Дайски и др., 1990ф, 1991ф).
Комплексни интерпретации на геофизичните данни са извършени от Д. Йосифов и др. (1990) и Цветков, Никова (2003).
Дистанционни изследвания на Спахиевското рудно поле са проведени от Стойчев (1988ф), като са дешифрирани космически снимки, фотопланове и височинни АФС. Съставена е фотоструктурна карта в М 1:25 000.
Сподели с приятели: |
