Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 5.18 Mb.
|
Свързани:
k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
- Навигация на страницата:
- 3.2.1. Литология
3.2. Тракийска литотектонска единицаКато цяло Тракийската литотектонска единица обхваща метаморфните разрези, включващи дотриаско-юрска подложка и зеленошистно променените скали на триаско-юрската последователност, залягаща трансгресивно върху подложката. В рамките на картния лист се разкриват само изолирани разкрития от скалите на подложката, представени от метаморфозирани гранити и тяхната рамка и няколко локалитета на скали от метаморфозирани триаски седименти. В стратиграфско отношение скалите от дотриаско-юрската подложка са приемани за неподелен докамбрий (И. Боянов и др., 1990). Тракийската единица е разположена най-високо в разреза, което обяснява и ниската степен на метаморфните промени в по-голямата част от скалите. Горните части от разреза на единицата са изградени от триаската метаседиментна последователност, обединени в Тополовградска група (Чаталов, 1990). Долната граница на единицата не се разкрива в рамките на картния лист. От юг е срязана от Маришката отседна зона, която се прокарва (Ж. Иванов, 1998) между Тополово и Златоустово, като в посочения участък е покрита от палеогенски и неоген-кватерни отложения. Съпоставяйки разрезите от Източнородопския метаморфен терен и разреза на Тракийската единица, първичната долна граница според нас, би трябвало да се корелира със синметаморфните навлачни контакти в основата на Мандришката единица, изградена също от дотриаско-юрска подложка и метаморфозирани триаско-юрски разрези. Горната граница се поставя в основата на трансгресивно залягащите палеогенски и неоген-кватернерни отложения на Горнотракийското понижение. 3.2.1. ЛитологияВ литоложко отношение са отделени скалите на дотриаско-юрската подложка и трансгресивно залягащите върху тях триаски метаседименти на Тополовградската група. Долнотриаско-юрска подложка. Скалите на подложката се разкриват в едно сравнитело малко по площ разкритие около язовир Тракиец. Представени са от метаморфозирани равномернозърнести гранити. Равномернозърнести метагранити (Tr/mγ). Метаморфозирани равномернозърнести гранити са установени северно от с. Николово, в района на яз. Тракиец. Те са интензивно срязани скали, чийто протолит е бил левкократен плагиогранит. Метаморфният фациес е зеленошистен, като в началото стресът е бил доминиращ фактор и в по-късните фази той бързо се е понижавал, а относително повишената температура е обусловила формирането на полигоналните кварцови и кварц-плагиоклазови агрегати, разположени в прекъснати ивици. В сегашният си вид скалата представлява милонитизиран и превърнат в шист левкократен плагиометагранит. Главните минерали, които изграждат скалата, са кварц, (в различна степен заместен от серицит и бяла слюда), плагиоклаз и по-едролюспести биотит-мусковитови агрегати. Срещат се още единични дребни зърна от гранат, привързани на преобразуващия се плагиоклаз, редки едри зърна или агрегати от апатит и железни хидроокиси. В микроскопските препарати се наблюдава ясна фолиация, маркирана от прекъснати ивици от кварц, от събраните в гънки кливажни домени слюди – мусковит и биотит, и от преориентираните и частично заместени от серицит и по-уедрени мусковитови люспи плагиоклаз. В теренните разкрития фолиацията няма проникващ характер и метагранитите имат вид на L тектонити. Триаско-юрска метаседиментна последователност. Тополовградска група. Разкритията от метаморфозирани триаски седименти се разглеждат като част от Тополовградска група (Чаталов, 1985, 1990), която обединява три свити – Палеокастренска, Устремска и Сремска. Метаморфозираните седименти от разреза на групата са определени като долен-среден триас на базата на фосилни датировки на Чаталов (1960), Catalov (1961) и Чаталов, Стефанов (1966). На к. л. Сусам са отделени метаморфозирани пясъчници, слюдени шисти, калкошисти и мраморизирани варовици, в каквито са превърнати седиментните протолити от засегналия ги нискостепенен зеленошистен метаморфизъм. Най-ниско в разреза залягат метаседиментите на Палеокастренската свита (Чаталов, 1985, 1990), представени от олигомиктови пясъчници, аренитови и вакови аркозни пясъчници, алевролити и др. Според Герджиков (1999), разрезът на описаната от Kouzoucharov, Savov (1972) и (Боянов и др., 1990) Клокотнишка свита в района на с. Клокотница (с възраст намюр-вестфал) е напълно идентичен с разреза на Палеокастренската свита, датирана като долен триас. В района на с. Клокотница разрезът по р. Банска и Куртдере е изцяло триаски – долен и среден триас. В тези разкрития освен Палеокастренската свита се разкриват и части от Устремската и Сремската свита. Първичните литолого-стратиграфски граници са неясни. По отношение на наложената зеленошистна фолиация те са напълно съгласни, което говори за едновременното им метаморфозиране и деформиране през алпийско време. Палеокастренската свита е представена от метапясъчници, слюдени шисти и калкошисти. Метапясъчници (Tr/msa). Първичната скала е претърпяла нискотемпературен метаморфизъм в зеленошистен фациес. Въпреки това достатъчно ясно се виждат първичните кластични зърна с псамитов характер. Зърната са обхванати от напълно прекристализирала спойка с микролепидогранобластов характер. Кристалокластичната компонента е главно от кварцови зърна със заоблени или полузаоблени очертания, някъде и ръбести, обхванати от прекристализирала маса. Само на места с тях идват и единични люспи мусковит, което ги отнася към метакластите. Основният фон е от кварц и слюда, които са свързваща маса. Последната показва лепидогранобластова до микрогранобластова структура в зависимост от съотношението слюда-кварц. Част от слюдата е събрана в ивички, които са огънати и деформирани, на места накъсани и сдробени. Слюдата е главно мусковит, отчасти хлорит и единични, силно хидратирани люспи от биотит. Мусковитът е в удължени люспи. Хлоритът е сиво-зелен, най-често свързан с мусковита. Биотитът е кафяво-червен, частично хлоритизиран. Участват още апатит, турмалин, циркон, рутил и рудни минерали. Слюдени шисти. Метаморфозираните пясъчници се редуват със слюдени шисти, възникнали по всяка вероятност от по-пелитови пачки. Скалата е претърпяла силно динамично въздействие, в резултат на което е силно огъната и деформирана. Наблюдава се редуване на зърнести и слюдести ивици, като количеството на слюдите в отделните участъци е силно завишено и там скалата се доближава до нискометаморфен шист. Слюдата е хлорит и мусковит с незначително участие на хидратиран биотит. Доминиращ е мусковитът, който прехожда на много места в серицит, придружен от хлорит. Характерно е ориентираното положение на слюдестите минерали, които са и гофрирани. Изясняването на характера на протолитите в отделните части от разреза на Палеокастренската свита е затруднено от интензитета на засегналите го синметаморфни деформации. Въпреки това се виждат белезите на еднократно метаморфозиран в зеленошистен фациес разрез от пясъчници и гравелити на места с пелитово-карбонатни пачки, подложен на интензивни синметаморфни деформации. Калкошисти (Tr/csh). Горната граница на долнотриаските шисти и калкошисти се маркира от прехода към плиткоморска глинесто-карбонатна седиментация и се бележи от първите карбонатни нива от мраморизираните варовици на Устремската свита, от които са установени само изолирани разкрития. Част от свитата се наблюдава като тясна ивица в североизточния ъгъл на картния лист. Основните разкрития са на главния път за Свиленград до разклона за кариерата, северно от с. Клокотница (извън обхвата на картния лист). Там метаморфозираните теригенни метаседимети на Палеокастренската свита прехождат нормално с бърз литоложки преход в теригенно-карбонатните седименти на Устремската свита. Преходът се осъществява в рамките на 1–2 m. Калкошистите са изградени от карбонатна и силикатна компонента. Ясно се очертават ивици от карбонатни и слюдести минерали. Карбонатната компонента изгражда преобладаваща част от скалата. Слюдите са хлорит и мусковит с преобладаване на мусковита, който на места е развит косо на шистозността. Освен слюдестите минерали се наблюдават още кварц и плагиоклаз. Мраморизирани варовици (Tr/calc). Мраморизираните варовици се разглеждат като част от Сремската свита (Чаталов, 1985, 1990). Разкриват се в изолирани разкрития в долината на Куртдере и северно от с. Клокотница. Описана е само тази част от свитата, която се показва под седиментната покривка на Хасковското понижение. Основна литоложка разновидност са калцитни и доломитни мраморизирани варовици, залягащи нормално с бърз преход върху калкошистите от Устремската свита. Мраморизираните доломитно-калцитни варовици са сиви, финослоести, интензивно напукани. Под микроскоп изглеждат като дребнозърнести мрамори, получени при метаморфизма на доломит-калцитни нечисти варовици. Примесите са съвсем оскъдни, представени от кварц и слюда. Изтегляне 5.18 Mb. Сподели с приятели:
|