Гънковиструктури. Гънковите синметаморфни структури с мезо и микро размери в рамките на Тракийската единица са представени от изправени линейни гънки с посока на шарнирите 90–110°.
3.2.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
Като цяло скалите на Тракийската единица са засегнати от неравномерната изява на метаморфни изменения в параметрите на среден до нисък амфиболитов фациес, прехождащ в зеленошистен и анхиметаморфен в горните части на единицата. Анализирайки синметаморфните структури (фолиация, минерална линейност и гънки) в подложката и метаморфозираните триаски седименти Ж. Иванов (1998) доказва, че те се образувани в един етап на метаморфизъм и деформации през алпийско време.
В рамките на картния лист скалите на подложката са представени от ортогнайси, протолитите на които са установени като плагиогранити. В стратиграфско отношение разглежданите скали са приемани за неподелен докамбрий (Боянов и др., 1990). Взетата от нас проба за U/Pb датиране от района на с. Николово показва (Von Quadt et al., непубликувани данни) зонален строеж на цирконите, който дава възможност за нееднозначни интерпретации. Като най-правдоподобна според авторите е карбонската възраст на протолита с унаследяване на по-стари цирконови ядра. Протолитите на триаската метаседиментна последователност са установени като олигомиктови пясъчници, аренитови и вакови аркозни пясъчници, алевролити, варовици и др. Те са датирани (Чаталов, 1985, 1990) като долен–среден триас.
Палеогенските скали имат широко развитие в пределите на картния лист. Във вертикалната им последователност условно се отделят две части. Долната е представена от седиментни скали, а горната, обхващаща значително по-голям интервал по дебелина – предимно от вулкански материали.
Разработената литостратиграфска схема се основава на повърхностни разкрития. Разрезът в дълбочина се интерпретира по сондажни данни. Те са от два дълбоки сондажа, попадащи в Брястовския грабен. Единият (С-965) с дълбочина 1502 m е разположен в Брястовската калдера, а другият, структурен (ССС-1) с дълбочина 1150 m – в Спахиевския клин, като на дълбочина 697 m достига и метаморфната подложка. При структурната характеристика на Брястовската калдера в дълбочина са използвани и гравиметрични данни, отразени на Геоложки профил I-I.
