Металогенните особености и полезните изкопаеми са били предмет на дългогодишни геологопроучвателни и специализирани металогенни изследвания. Резултатите са обобщени в геоложки доклади, металогенно-прогнозни карти, публикации, монографии и др.
– Спахиевско рудно поле (Манева в: Р. Димитров – ред., 1988; Исаков и др., 1992ф)
– Алунити: Родопска зона – Сърница (Велинов в: Трашлиев – ред. 1989; Радонова, 1972, 1973; Кунов, 1986, Кунов и др., 1997)
– Търсене и оценка на цветни камъни (Б. Йорданов и др., 1986ф)
– Въгленост (Минчев и др., 1964ф)
– Ураноносност (Желев и др. 1989ф)
Метаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите, както и преобладаващото участие на интрузивни (гранитоидни) тела, затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на формализирани литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип.
Литотектонската единицае основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделяни пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:
регионално проявени гранични зони на срязване или трансгресивно разположение на неметаморфозирани и възрастово датирани скални последователности;
