Николовски вулкански подкомплекс. Като „Николовски латитов комплекс” скалите са описвани от В. Георгиев, Милованов (2006a). Наименовани са на с. Николово. В настоящата записка се прави ревизия на ранга на единицата – от „единица от смесени скали” във вулкански подкомплекс към състава на Минзухарския вулкански комплекс. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.
В пределите на картния лист скалите от единицата се разкриват в околностите на селата Козлец, Зорница, Пчеларово, Три могили и Люляково, както и южно от селата Стремци и Горна крепост, в околностите на вр. Карчалък тепе, северно от с. Иванци и севроизточно от с. Звезден. Изграждат Николовския вулкан от кластърен тип.
Разглежданите скали се просичат и се разполагат с размив върху седименти от конгломератно-пясъчниковата задруга, с преход върху Пъдарската свита. Покриват се съгласно от варовито-пясъчниковата задруга и локално от кисели пирокластити на Зимовинския вулкански комплекс. Границите с последните са предимно тектонски. Често асоциират с приабонски органогенни варовици.
Николовският вулкански подкомплекс е изграден от вулканити с шошонитов до латитов състав – лави, лавобрекчи, пепелни до агломератови туфи и епикластити. Наблюдават се лавови потоци и секущи тела. Според В. Георгиев и др. (1996ф) по геофизични данни в района на с. Бели пласт в дълбочина се локализира монцонитоидна интрузия.
Подкомплексът е изграден от няколко суперпозиционно разположени единици, обединяващи слоестите и секущи тела от състава му (от долу на горе): Ястребски шошонити, туфозна задруга и среднокисели вулканити.
Възрастта на скалите по стратиграфска позиция и К-Ar датировки е приабонска.
Ястребски шошонити. Под това име и с ранг на основна неслоеста единица се въвежда в настоящата записка. Наименувана е на с. Ястреб. Шошонитите са отделени като самостоятелна единица поради специфичните им характеристики, а са отнесени към Николовския вулкански подкомплекс поради териториалната им и вероятно генетична връзка.
Вулканитите са описвани като „дребнопорфирни базалти” към „Колецкия вулкански комплекс” от В. Георгиев и др. (1996ф). Като високобариеви базалти се описват от Marchev et al. (2004). На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.
Ястребските шошонити се разкриват в околностите на селата Бостанци, Три могили, Ястреб, Люляково и Зорница. Ареалът им на развитие попада изцяло в пределите на к. л. Николово, като типовият локалитет е около с. Ястреб, където са съсредоточени и основните разкрития на единицата.
Дефиниращ белег на единицата са базичният (най-често шошонитов) състав на вулканитите и тъмният им сиво-черен до черен цвят.
Скалите се разполагат с преход върху и процепват седименти от Пъдарската свита, а при с. Ястреб лежат и върху приабонски органогенни постройки. При с. Зорница се покриват от приабонски рифови варовици и от вулканити от по-горните нива на Николовския вулкански подкомплекс, а в по-южните разкрития – само от последните.
Единицата е изградена от лавобрекчи в незакономерна алтернация с лапилно-блокови и агломератови туфи и епикластити (1YbβψE3), както и лави с преобладаващо шошонитов състав (2YbβψE3). По петрографски характеристики някои от лавите се определят като базалти.
Лавобекчите изграждат основната част от обема на единицата. Често алтернират със лапилно-блокови и агломератови туфи и епикластити. Съставът на късовете е сходен с този на лавовите тела от единицата.
Дебелината на лавовите потоци достига 70 m.
Лавите изграждат предимно малки секущи тела и къси лавови потоци. Съставът им е предимно шошонитов. Някои от тях имат петрографски характеристики на базалти (Marchev et al., 2004). Скалите са сиво-черни, сиво-зелени до сиво-кафеникави дребнопорфирни, масивни. Структурата е порфирна и гломеропорфирна (по клинопироксен). В повечето случаи първичните минерали изграждат 15–20 % от обема на скалата. Предствени са от дребни порфири и субпорфири от плагиоклаз (лабрадор – битовнит), порфири (0,5–1,8 mm) от клинопироксен, цялостно променени в серпентин и карбонати, субпорфири от оливин, рядко опацитизиран биотит. Акцесорните минерали са апатит и магнетит. Основната маса е с микролитова, интерсертална, понякога с долеритоподобна структура. Съставена е от плагиоклазови микролити, ксеноморфен К-фелдшпат, клинопироксени, рудни минерали, иглест апатит и голямо количество финопрашести рудни минерали. Понякога се наблюдават миндали, запълнени със смектити в периферните и аналцим в централните части. Вторични минерали са хлорит, смектити, серицит, Fe хидроксиди и зеолити.
По данни на Marchev et al. (2004) възрастта на скалите, определена по К-Ar метод, е 33,1 (±1,3)–29,2 (±1,1) Ма, което не съответства на геоложката им позиция. Така, покриващите лави от по-високата част на подкомплекса, датирани при с. Минзухар, показват приабонска изотопна възраст. На тази основа и за Ястребските шошонити е възприета приабонска възраст.
