В цялостния обем на единицата се обособяват две пачки – долна, предимно варовикова, и горна, предимно туфитна. В пределите на картния лист задругата е представена само от варовиковата пачка.
Варовикова пачка. (tl/lOl1)Материалите са отнасяни от предишните автори към различно означавани единици – „туфозни варовици на долен кисел хоризонт” (Шабатов и др., 1965ф), „хоризонт на І кисела ефузия на олигоцена” (Шабатов и др., 1966ф), „І хоризонт на олигоцена” (Кацков и др., 1966ф) „пачка на туфозните рифови варовици” или „туфозно-варовиковата пачка” на „Белипласткия риодацитов комплекс” (Георгиев и др., 1997ф; 1998ф). На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к.л. Кърджали) отложенията на единицата са отнесени към „пачка на киселите и среднокисели туфи, туфити и туфозни варовици” от състава на „задругата на втори кисел вулканизъм”.
Скалите на пачката са представени като две изолирани петна в рамките на Кобилянското понижение източно от едноименното село и в един малък участък югоизточно от с. Търновци, където е представена изключително от пирокластити.
При с. Кобиляне пачката е изградена само от варовици. Основата ù спрямо Подковска свита е нормална, с характер на бърз литоложки преход от постилащите я варовити пясъчници, или рязка литоложка спрямо брекчоконгломератите и грауваковата пачка. Покривка не се наблюдава.
Варовиците са с органогенен изглед, преобладаващо биокластични, неясно- до отчетливо слоести, сиво-белезникави до бежови, по-плътни или меки, слабо прашести, много слабо песъчливи. Всред тях се срещат разнообразни организмови останки – корали, бивалвии, гастроподи, водорасли, бриозои, фораминифери и др. Организмовите останки са споени от микро- до дребнозърнест калцит.
Скалите са с масивна, неравномерно-пореста текстура и биокластична алогенна (биодетритусно-водораслова, със запълващ тип спаритна спойка) фрагментарна структура.
Киселите туфи от района на с. Търновци залягат директно върху мрамори от Старцевската литотектонска единица и се покриват с размивна граница от отложенията на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга и варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс). На изток, в пределите на картен лист Кърджали (М 1: 50 000), пирокластитите алтернират с варовиците от пачката.
Представени са от са бели масивни финопепелни до грубопепелни туфи, прехождащи на места във варовити туфити. Текстурата е масивна. Структурата им най-често е кристаловитрокластична, по-рядко витрокристалокластична. Кристалокластите са представени от вулканогенен кварц и санидин.
В кластичния теригенен компонент присъстват минерали от цокъла. Витрокластите са почти напълно зеолитизирани.
Дебелината на пачката и в двата района на развитие е около 20 m.
Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана чрез многобройни фаунистични определения (Шабатов и др., 1966ф; Горанов и др., 1995, и др.).
Като самостоятелна, под това наименование и ранг, единицата се разглежда за първи път при настоящото изследване.
Скалите от задругата са описвани от предишните автори като: „кисели туфобрекчи и туфоконгломерати” от „трети - среден кисел хоризонт” (Шабатов и др., 1965ф) и „туфобрекчи с късове от андезити и метаморфити с кисела и среднобазична спойка” от „хоризонт на II среднобазична ефузия” (Шабатов и др., 1966ф), „пачка на слоисти туфи с редки прослойки от варовици” от „първия хоризонт на олигоцена” (Кацков и др., 1966ф); „брекчоконгломератна пачка” от „Перперешки риолитов комплекс” (Георгиев и др., 1998ф).
На Геоложката карта на България М: 100 000 (к. л. Кърджали) скалите от задругата са отнесени към „задруга на втори кисел вулканизъм”.
В пределите на картния лист скалите от задругата се разкриват като тънка ивица източно от с. Търновци.
Единицата заляга с размив върху кисели туфи от пирокластично-варовиковата задруга и се покрива нормално от кисели пирокластити на Чифлишкия вулкански подкомплекс в обхвата на Плазищенското понижение.
В рамките на разглежданата площ скалите на задругата са представени от брекчоконгломерати с варовит, песъчлив и кисел туфозен матрикс. Имат пъстър изглед. Късовата компонента е изградена от варовици, среднокисели вулканити, кисели туфи, по-рядко от метаморфити. Размерите им са от дребночакълни до валунни. Матриксът е неравномерно разпределен. Описвани са и неиздържани прослойки и лещи от кисели туфи (Георгиев, и др., 1998ф).
Дебелината в рамките на картния лист не превишава 10 m.
Всред варовици, асоцииращи със скалите от задругата в района на с. Синделци (к. л. Крумовград – М 1: 50 000), е определена нумулитна и фораминиферна фауна с ранноолигоценска възраст (Шабатов, 1965ф).
