Високата степен на метаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на формализирани литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани специфични метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип.
Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделяни пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Две или няколко литотектонски единици, претърпяли сходна тектоно–метаморфна еволюция изграждат метаморфен терен. Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:
- регионално проявени гранични зони на срязване или трансгресивно разположение на неметаморфозирани и възрастово датирани скални последователности;
- съществени различия в литоложкия пълнеж;
- забележими разлики в степента и характера на метаморфните изменения;
- разлики в структурните характеристики, включително и посоката на синшистозния транспорт.
3.2. ЦЕНТРАЛНОРОДОПСКИ МЕТАМОРФЕН ТЕРЕН
Централнородопският метаморфен терен се ограничава от изток от Боровишката отседна зона, на север от Маришката отседна зона, на запад от палеогенските седименти и вулканити на Брацигово-Доспатското понижение. На юг остава отворен, влизайки в територията на Северна Гърция. Изграден е от преобладаващо гранитоиден тип кора с дебелина над 40 km. В източната част на терена са отделени Ардинска и Старцевска литотектонска единица. Двете единици включват скали, метамрфозирани във висок амфиболитов фациес с прояви на мигматизация от диатекситов тип за Ардинската и метатекситов тип за Старцевската единица.
