Характеристика на гънково-блоковия комплекс. В пределите на централната зона на МГСТЗ са застъпени част от северозападното крило на една голяма гънкова структура – Момчилградската синклинала.
Момчилградска синклинала. Структурата е описана за първи път и под горното наименование от Яковлев и др. (1954ф). Като „синклинорий” или „грабен-синклинала” се разглежда съответно от Бончев (1960) и Шабатов и др. (1965ф).
В пределите на картния лист тази структура има силно ограничен периметър на развитие. Подробна характеристика или отделни сведения за различни нейни части са приложени към обяснителните записки на картните листове Златоград, Джебел, Кърджали и Студен кладенец (М 1: 50 000).
В югозападните отдели на картния лист малкият фрагмент от СЗ крило на тази значителна по обхват регионална структура обаче заслужава коментар. Границите на Подковска свита от района на с. Жълтика повтарят идеално (изпълват) очертанията на отворена на юг нискоразрядна и плитка негативна брахигънка, оформена по скалите на Старцевската литотектонска единица от източната периферия на подуването. Със спокойни до средностръмни наклони (10–35°) фолиацията обточва споменатия контур. Елементите на слоестостта в груботеригенните материали на свитата тук са неясни (не се изключва континентален генезис). Тези обстоятелства обаче са нагледен пример за взаимовръзката мажду условията, механизма на залагане на басейните, поетапната структурогенеза и сходните ориентации на плоскостните структури във фундамента и палеогенската надстройка.
5.3.4. Други тектонски структури
5.3.4.1. Трансзонални тензионни зони
Костов (1954) изказва мнението, че дайките и телата от кисели вулканити
в района на Ардино очертават сравнително тесни зони, отговарящи на регионално развити тензионни пукнатини.
Р. Иванов (1960) обособява и описва Галенитска, Загражденската и Момчиловско-Давидковска тензионна зона. Тук се приема, че последната е клон на основната (Галенитска) зона.
Галенитска тензионна зона. Маркира се от множество изолирани едно от друго тела и вулкански постройки, образуващи сноп със запад-северозападна посока, следящ се на дължина повече от 50 km между селата Траве и Касапско (к. л Ардино) на ЮЮИ до с. Седефче (к. л. Крумовград). Ширината на тази ивица се изменя от 3–4 до над 20 km. Отделните линейни тела в повечето случаи имат сходно запад-северозападно удължение, въпреки че се срещат и такива със север–южно и в по-малка степен с друга ориентировка.
В пределите на картния лист вулканските тела и дайки са изградени изцяло от киселите продукти на Устренския вулкански подкомплекс. Те са подредени в широка приблизително 4 km и дълга 25 km зона със ЗСЗ-ИЮИ направление, следяща се между селата Баните и Мишевско. Ориентацията на дайките и телата е преобладаващо ЗСЗ, като в редки случаи варира.
Йорданов (в: Саров и др., 1997ф) разглежда Устренския вулкан като внушителна, но равнопоставена второразрядна постройка – само една от поредицата центрове и тела, маркиращи единна първоразрядна вулканска структура от линейно-гнездови тип. Елементи от вулкана Устрен или т. нар. Мишевски център са застъпени в югоизточния ъгъл на картния лист. Подробна характеристика на структурата се предлага в Обяснителната записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Златоград.
Момчиловско-Давидковският клон има субекваториално направление, дължина около 8 km и ширина – 4 km. СЗ от с. Невен се наблюдава локално изменение на основната посока на внедряване. Дайките в този отрязък са със СИ направление до субмеридионални. Не е изключено това да се дължи на преориентация по зоната на срязване Канарата.
Загражденски тензионен сноп. Маркира се от кисели и базични тела и дайки, разкриващи се на юг от с. Загражден (к. л. Комунига) до с. Любино. Снопът е с дължина 15 km и ЗСЗ–ИЮИ направление. В пределите на картния лист разпространеието на дайките е твърде ограничено. Представени са от единична шошонитова дайка, разположена непосредствено източно от с. Любино, която ограничава от югоизток Загражденския тензионен сноп.
