Голобрадски разлом.Разломът е изява на най-ранните ларамийски (късносубхерцински?) сводообразуващи процеси, предопределящи залагането на Източнородопското комплексно понижение. Представлява полегата крехка зона на срязване от листричен тип с неустановена амплитуда и придвижен на изток висящ блок, разполагащ се понастоящем в пределите на Боровишката литотектонска единица.Реликти от него могат да се наблюдават в шкарпа на черния път непосредствено източно от най-южната махала на с. Голобрад.
Структурата е със субмеридионална посока и, съдейки по афльориментите на Крумовградската група в северна посока, дължина около 2 кm. Наклонът е 15º на изток, маркиран по дебела 15–20 cm жълтеникава примляна зона с характерно кукообразно напукване, указващо посоката на движение. Зоната на въздействие в биотитовите дребнозърнести ортогнайси в лежащия блок, в които е осъществено част от срязването, надхвърля 5 m и се изразява в интензивна катаклаза, брекчиране, смилане, избелване и заохряне (лимонитизация). В източна посока срязването се маркира по основата на мраморна пачка, чиято преработка е описана в раздел 4.1.1. Още по-на изток катаклазираният и брекчиран (50–70 cm) фронт на мраморната пластина е отрязан от синхронно проявен антитетичен разлом в широка 10 m зона, изразена в брекчиране, катаклаза, опочвено тектонско глинясване и заохряне.
От запад структурата е редуцирана от зоната на Халачкия бордови разлом, а от юг – от субекваториално ориентирано нарушение с пропаднал северен блок.
Боровишки разлом. Разломът ограничава от запад-югозапад периметъра на Боровишкия грабен. Структурата е с посока приблизително 330° и дължина в пределите на картния лист около 5 km. В околностите на с. Брезен разломът се съчленява клиновидно с Халашкия субмеридионален разсед и продължава в южна посока към с. Кобиляне.
Въпреки преобладаващото стръмно западане, в един пункт върху пътя с. Боровица – с. Долно Прахово има индикации за съгласно с фолиацията в рамката скъсване между западащите под ъгъл 40° на североизток финоплочести биотитови гнайси и червения брекчоконгломерат на Подрумченска свита със зона на тектонска обработка (около 50 cm).
Макар и регистрирана на по-късен етап, заедно с Голобрадския разлом описаната структура най-вероятно се отнася към серията отлепващи (съгласни на фолиационните повърхнини и на границата на две разнородни среди) нарушения със средностръмни (50–60°) наклони, установени от Йорданов (в: Саров и др., 1999ф) за района на с. Долно Прахово. Тук е налице серия от крехки североизточни пластинообразни пропадания, съпроводени от харнишови повърхнини, активна катаклаза, милонитизация, почти повсеместно проявена хидротермална минерализация, обвързани с поредица неуточнени етапи на емерзионни импулси.
Като антитетични се възприемат разломите, ограничаващи от североизток пониженията при с. Богатино и с. Хромица.
Халачка разломна зона. В северните си отдели, в района на с. Голобрад тази структура има субекваториално направление, “S” образно огъната в южна посока.Дължината ù до „Y” образния клин при с. Брезен е около 5,5 km, а с южното си продължение надхвърля 7 km. На север (к. л. Комунига – М 1: 50 000), северно от яз. Кърджали зоната се разтроява в миндаловиден сноп. При южната махала на с. Голобрад разклонението ù предопределя блоковата позиция на приабонския риф.
Зоната съкращава едностранно от изток почти целия палеогенски разрез до туфо-туфитната задруга на Зимовинския вулкански комплекс.
Предполагаемата амплитуда на стъпаловидно пропадане в района източно от вр. Кьосехасанлаартепеси надхвърля 500 m. Зоната се характеризира с изключително силна тектонска преработка и интензивна хидротермална дейност. В източна посока са регистрирани паралелни, в т. ч. площни промени.
Към най-късната генерация разломи се отнася серията субекваториални разседи, напречно разположени спрямо удължението на грабена. Всички те се характеризират със субвертикални повърхнини и стъпаловидно пропадащи северни блокове.
Ардиновски разлом. Разломът представлява полегато затъващо крехко разломно нарушение с разседен характер. Проследява се югозападно от с. Светулка, по пътя Ардино – Бял Извор. В регионален план представлява оперяващ разлом на зоната на срязване Канарата – Старцево. Разломната зона, затъваща полегато на югоизток, е интензивно окварцена, с дебели над 5m кварцови жили. Тя пресича различни литоложки разновидности – мрамори, двуслюдени шисти, ултрабазити и др. В зоната на разлома по контактите на мрамори и ултрабазити се наблюдават нискотемпературни метасоматични процеси, довели до скарниране и образуване на лиственити.
