В пълния обем на задругата се обособяват две пачки – долна, предимно варовикова и горна, предимно туфитна, от които само втората е представена на картния лист.
Туфитна пачкa (tl/tfOl1). Традиционно, в т. ч. и на Геоложката карта на България в М 1:100 000, скалите от пачката са отнасяни към единицата (хоризонт или задруга) на I кисел вулканизъм. По-късно (В. Георгиев и др., 1997ф) е причислявана към Белипласткия или Рабовския вулкански комплекс.
Пачката се разкрива на значителна площ в централните части на картния лист и на по-малка площ в западната част северно от селата Черешица и Чифлик, както и източно от с. Черньовци.
Скалите на пачката покриват съгласно, с преход пачката на киселите едровитрокластични туфи на туфитно-туфозната задруга (Зимовински вулкански комплекс) или залягат привидно съгласно върху седиментите на Пъдарската свита. С разположените по-високо в разреза материали на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс границите са тектонски.
Пачката е изградена от сивкави, жълтеникаво-охрени или кремави варовити туфити до финопепелни и пепелни туфи, често с осезаемо карбонатно съдържание.
Дебелината на пачката достига 150 m.
Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана фаунистично (Атанасов, Горанов, 1963 и др.).
Нановишкият вулкански комплекс е една от най-сложно устроените единици от този ранг в Източни Родопи. В пълния си обем включва 7 подкомплекса и 3 основни единици от вулканити, всички с ранноолигоценска възраст. Подробно описание на скалите и вулканизма, свързани с този комплекс, е изложено в обяснителните записки към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Кърджали и к. л. Студен кладенец (Йорданов и др., 2008a,b).
В пределите на картния лист се разкриват само скали от състава на Рабовския и Чифлишкия вулкански подкомплекс.
