Това е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният и обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1: 100 000 – к. л. Хасково).
Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали – конгломерати и пясъчници, е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”.
В регионален план комплексът изпълва Ранилисткото понижение. В пределите на картния лист е застъпена една от съставящите го задруги – конгломератно-пясъчниковата.
Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга, комплекс), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен, конгломератно-пясъчников (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1967ф; Боянов и др., 1992; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф; Саров и др., 2002ф, 2006ф).
Задругата има широко площно разпространение в западната и централна част на картния лист, в околностите на селата Мандра, Долно Големанци, Балкан докъм с. Кладенец. Установява се още при селата Бащино, Малък извор и Долно Ботево в източната част на площта. Тя е основният пълнеж на Ранилистското понижение.
Единицата заляга с размив върху метаморфната подложка и материалите на Подрумченската свита, като на места прехожда от последните. Покрива се съгласно с бърз литоложки преход от мергелно-варовиковата задруга, несъгласно от скалите на Лисичарската свита и с неравна размивна граница от песъчливо-глинестата задруга на неогена.
Задругата е изградена главно от многократно редуване на ръждивожълти разнозърнести пясъчници и по-малко алевролити. На места пясъчниците преминават в дребнокъсови конгломерати.
Пясъчниците са основната скална разновидност. Те са преобладаващо грубо-неяснослоести. Текстурата им е масивна, а структурата – алевритна до грубопсамитна. По състав са полимиктови, като минералните зърна отговарят на състава на метаморфната подложка. На много места пясъчниците преминават в сиво-жълти дребнозърнести до алевритни, силно варовити разновидности. В по-високите нива на задругата между селата Звиница и Маслиново, както и западно от същото село присъстват и издържани пластове и пачки от органогенни варовици (l) сходни и осъществяващи прехода с варовиците на по-високо разположената мергелно-варовикова задруга.
Брекчоконгломератите са в подчинено количество и се разполагат най-често като лещи всред пясъчниците. Те са основно с чакълни размери. Изградени са от кварц, гнайси, шисти, амфиболити, гранитоиди, пегматоиди.
В изследваната площ дебелината на единицата достига до 500 m.
Възрастта на задругата се определя като приабонска въз основа на фаунистични определения от горните и части (Динков и др., 1967ф). Приабонската възраст на единицата се потвърждава още и с бързия преход в мергелно-варовиковата задруга с биостратиграфски доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Горанов и др., 1995).
4.1.4. Мергелно-варовикова задруга (mlE3)
Под същото наименование единицата е описана в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Горанов и др., 1995). В предишни изследвания тя е означавана предимно като „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Динков и др., 1967ф и др.).
Скалите на задругата се разкриват в околностите на с. Маслиново и СИ от Енчов връх в централните части на картния лист. Малък биохермен риф се разполага североизточно от с. Мост. Задругата изгражда горните нива на Ранилистското понижение.
Единицата заляга с бърз литоложки преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга, като на места частично се съчленява с варовиците от нейните горни отдели (в околностите на с. Маслиново). Покрива се несъгласно и по същество с регресивна граница от скалите на Лисичарската свита.
В изследваната площ скалите на единицата са представени преимуществено от бели до кремави органогенни (рифови) варовици. Текстурата им е масивна. Главните рифостроящи организми са колониални корали, бриозои и варовити водорасли. Освен тях често се срещат фрагменти или запазени форми от гастроподи, бивалвии, ехиниди, нумулити, характерни за варовиците от горните нива на конгломератно-пясъчниковата задруга.
Дебелината на мергелно-варовиковата задругата достига до 30 m.
Приабонската възраст е доказана на базата на многобройни фаунистични данни, приведени от Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1967ф), Горанов и др. (1995).
