Плазищенскопонижение. Като самостоятелна структура се обособява при настоящото проучване. Понижението не е отразено на фиг. 12, тъй като се възприема като част от ареала на Нановишкия вулкан. На територията на картния лист разкрити фрагменти от него се наблюдават в районите около селата Воденичарско, Казаците, Мрежичко, Секирка и Слънчоглед.
Структурата представлява южен аналог на Високополянското понижение (Йорданов в: Обяснителна записка към к. л. Кърджали – М 1:50 000). Заложена е на един междинен (R32–R33) пиренейски подетап, предопределящ нова конфигурация на олигоценския басейн. В основата му на североизток се разполагат материали, бележещи етап на вулканска активизация, регресия и трансформиране границите на басейна. Преобладаващият пълнеж е представен от скалите на варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишкия вулкански подкомплекс – Нановишки вулкански комплекс), отложен в топло плитко море. Южната дистална зона от рамките на Плазищенското понижение, застъпена в изследваната площ, се обособява по ареала на насочени взривове и пирокластични потоци, главно продукт на Църквишкия сърповиден канал, разположен в източната прикалдерна зона от централните участъци на Нановишкия вулкан (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000).
Джебелско понижение. Под това име Боянов, Горанов (1997ф) и Boyanov, Goranov (2001) разглеждат част от „Момчилградски ареал, включен към Джебел – Звезделски район, изграждащ по-голямата част от централната и западната част на Момчилградското понижение” (Кожухаров и др., 1995). Към пълнежа на понижението авторите отнасят „всички долноолигоценски седименти” (т. е. целия палеогенски разрез, включващ и неотделената на етапа палеоценска и приабонска подложка). Като „характерна и специфична само за него” се счита Джебелската свита (Боянов, Горанов, 1997ф). Описвано е още като „Джебелско ерозионно-денудационно котловинно понижение” (Горанов и др., 1995) или като „периферно по отношение на Стръмниридската постройка структурно-денудационно понижение” (Вапцаров, 1983).
Като самостоятелна наложена структура от трети ред понижението се възприема за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф). Изгражда се от седиментите и прослояващата ги кисела пирокластика на Джебелската свита, както и нормално разполагащата се върху тях варовикова задруга (Мъгленишки риф). В пределите на картен лист Джебел – М 1:50 000 е застъпена основната част на структурата, разположена между селата Воденичарско, Мъглене, Върбен, Казаците, Мрежичко, Секирка, Птичар и Слънчоглед.
Залагането на понижението се свързва с денивелачни процеси от R33 пиренейски подетап при рязко съкращаване на басейна и смяна на фациеса, свързано с интензивен теригенен снос в условията на сравнително активен хидродинамичен режим. Структурата най-вероятно очертава проделтовата зона на конструктивна делта в комбинация с налагащ се плиткоморски режим.
Сходството на материалите в основата (делтови? конгломерати – Загорски член) с алувиалните наслаги от Горскоизворското понижение от основата на Кушленската калдера дават основание те да се считат за пространствени и възрастови аналози. Така залагането на Горскоизворското и Джебелското понижение се възприема като синхронно (фиг. 12). Въпреки грабен-синклиналния си характер, разделящото ги пространство на Каялобския блок (к. л. Златоград и Дрангово – М 1:50 000) е високо издигнато спрямо по-късно обособената калдера и значителните флексурни денивелации в северна посока, съпроводени от скъсвания по разломи от системата на Пресешката дислокация. Това пространство вероятно е представлявало първоначално (денудирано по-късно при издигането) широко речно русло на палеорека, течаща в североизточна посока по долина, разполагала се между кристалинните палеобордове на Дранговския блок и югоизточните склонове на Централнородопската подутина (Йорданов в: Саров и др., 2008с).
