През втората половина на XX век се провеждат множество специализирани геоложки изследвания, които засягат главно стратиграфията, строежа, възрастта и еволюцията на метаморфните и палеогенските вулканогенно-седиментни комплекси.
По проблемите на метаморфните скали от Родопския масив е посветена обемиста литература, която отразява дългогодишната оживена дискусия (С. Димитров, 1946, 1955; Янишевски, 1947; Р. Иванов, 1961а; Боянов и др., 1963; Вергилов и др., 1963; Кожухаров, 1965, 1968, 1971, 1986; Д. Димитров, Н. Зидаров, 1969, 1970; Кожухарова, Кожухаров,1980; Ж. Иванов и др., 1979, 1980, 1984; Ж. Иванов, 1989; Burg et al., 1990; Z. Ivanov, 2000; Саров и др., 2004 и др.
Една група от автори (Яранов, 1960; Е. Бончев, 1961, 1971; Боянов и др., 1963, 1984; Боянов, Кожухаров, 1968; Кожухаров, 1971) възраждат и утвърждават за дълъг период от време представите на Cvijic (1904) за характера на Родопската област като стабилен в алпийско време „срединен масив”. От тази гледна точка са разработени стратиграфски схеми, като са отделени три разновъзрастни комплекса (Вергилов и др., 1963) – долен (архайски), горен (протерозойски) и нискокристалинен (палеозойски). Възрастта е условна и не е категорично доказана. По-късно Кожухаров (1984, 1987а, 1987b, 1990, 1991), Kozhukharov (1992), Kozhukharov et al. (1974, 1978) въвеждат различни по ранг литостратиграфски единици.
Друга група от автори разглеждат Родопския масив като сложна навлачна постройка, изградена от синметаморфни и постметаморфни навлаци (Z. Ivanov et al., 1983, Z. Ivanov, 1985; Ж. Иванов и др., 1990ф; Burg et al., 1990), или като голям комплексен навлак (Боянов, Русева, 1984; Боянов и др., 1990). Подобни схващания имат П. Гочев (1980), Р. Иванов (1980, 1984), Dabovski et al. (1991).
Наличието на офиолитови скали в Източните Родопи някои автори (Кожухарова, 1984а; 1984b, Kolcheva, Eskenazy, 1988) разглеждат като фрагменти от океанска кора, изнесена по тектонски път и обдуцирана по корово-мащабни зони на срязване.
Магматизмът, свързан с метаморфните комплекси, е разгледан в поредица от статии на Кожухарова (1972; 1984а,b; 1985), Кожухарова и др. (1988), Кожухарова, Кожухаров (1978).
Междувременно в Централните и Източните Родопи се проведоха регионални, геоложки, структурни и петроложки изследвания (Z. Ivanov, 1988, 1989; Burg et al., 1990; Macheva, Kolcheva, 1992); които съществено промениха представите за стратиграфията, строежа и тектонската еволюция на метаморфните комплекси.
Литературата касаеща проблемите на палеогенските депресии в Източнородопската област, е значителна и разнообразна, съответстваща на сложното развитие и строежа на палеогенските вулканогенно-седиментни комплекси. Тези особености са дали отражение при разчленяването на конкретните разрези и съставените разнообразни литостратиграфски схеми (Яковлев и др., 1954ф; Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Кацков и др., 1965ф, 1966ф; Шабатов и др., 1966ф; Ivanov, Kopp, 1969; Атанасов и др., 1970ф, 1980ф; Атанасов и др., 1972 а,b,c; Atanasov, Goranov, 1975, 1984; Goranov, Atanasov, 1989, 1992; Кожухаров и др., 1989а).
Във времето схемите са били допълвани и видоизменяни, но в повечето от тях е залегнала идеята за цикличното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1960). Паралелно с тези регионални работи има специализирани изследвания, които пряко засягат разглеждания район: литофациални и палеонтоложки (Радев, 1926; Р. Иванов, 1961b, Ковачев, 1967; Сапунджиева, Янев, 1984), палеогеографски и фациални (Атанасов и др., 1972b,c), относно магматизма (Кацков, Шиляфов, 1968), състава на Джебелските пясъчници (Божинов, 1981), стратиграфски (Московски и др., 1990ф; Harkovska et al., 1992) и др.
Голяма част от специализираните изследователски работи са посветени на палеогенския магматизъм: Гълъбов (1937); Р. Иванов (1960, 1961, 1963); Боянов, Маврудчиев (1961); Маврудчиев (1964, 1965, 1992); Янев, (1981), Янев и др. (1983); Lilov et al. (1987); Elefteriadis et al. (1989); Yanev et al. (1989, 1990); Yanev (1987, 1989); Marchev et al. (1989); В. Георгиев, Милованов (2006a); В. Георгиев (2007a).
Мобилистични и геодинамични интерпретации на вулканизма намираме в поредица от статии: Янев, Бахнева (1980); Boyanov et al. (1989); Yanev et al. (1989, 1990); Harkovska et al. (1989); Dabovski et al. (1989, 1991).
Почти всички автори обосновават колизионния характер на магматизма, който темпорално и генетически е свързан с грабенообразуването.
Сподели с приятели: |
