Източнородопският метаморфен терен притежава белези, които го отличават съществено от Централнородопския. Основните разлики са в характера и дебелината на земната кора, която е значително по-тънка и с положително гравитационно поле (Йосифов, Пчеларов, 1977; Боянов и др., 1984; Цветков и др., 1999). Теренът обхваща метаморфните скали, в които участват големи пластини от серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра, които дават положителните аномалии в гравитационното поле на изток от Боровишката зона на срязване. От север теренът е ограничен от Маришката отседна зона, а от изток от покриващите го палеогенски и неогенски седименти в района на Ивайловград. На юг изгражда части от Северна Гърция. В обхвата на терена са отделени Мандришка, Белоречка, Крумовишка, Девисилска, Кесебирска, Боровишка и Кърджалийска литотектонски единици. По данни от сеизмичното проучване (Велев, 1996) в
земната кора от разглеждания район се наблюдават множество дълбокопроникващи полегати отражатени граници, изходищата на които се установяват като милонитни зони, отделящи литотектонските единици. Тези единици оформят регионална синформна структура от типа негативни структури „Лале”. Основна роля за формирането на тази структура според нас има дълбокопроникващата Боровишка отседна зона с посока 140–150°. На к. л Джебел и Кирково са отделени Кесебирска, Крумовишка и Боровишка единица, разположени в тектонска суперпозиция. Регионалната фолиация потъва на запад, като оформя източните части на посочената структура.
Разрезът на Кесебирската литотектонска единица се разкрива в долината на р. Кесебир, южно от Крумовград. Той е предствен от мигматизирани в различна степен порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити, ксенолитни пакети от амфибол-биотитови мигматизирани парагнайси, единични лещи от амфиболити и серпентинизирани ултрабазити. Същият метаморфен разрез е описан като част от Долна тектонска единица (Ovtcharova, Sarov, 1995) и като мигматит–ортогнайсов разрез от междинния терен на синметаморфната навлачна система (Burg et al., 1996). В литостратиграфско отношение е разглеждан (Кожухаров, 1987а) като част от Прародопската (Огражденска) супергрупа, а по-късно към Арденската група на Прародопската надгрупа с Тинтявска и Белополска свита (Кожухаров и др., 1992).
Долната граница не се разкрива на повърхността.
Горната се поставя по синметаморфната Кесебирска зона на срязване. Тя е развита в горните части на разреза, като в западната част на подутината е полегатозатъваща на запад, а в източната част е стръмна- до вертикална с характер на десен отсед. Установените критерии за синметаморфен транспорт (Burg et al., 1990, 1996; Саров и др. 1995ф; Ж. Иванов, 1998; Bonev et al., 2006), показват северна посока, което е и една от основните предпоставки за отделянето на единицата. На к. л. Джебел се разкрива малка част от разреза на цялата единица, представен от мигматизирани равномернозърнести метагранити.
