Серпентинизирани ултрабазити (K/ub). Ултрабазитите се наблюдават като множество лещовидни тела в парагнайсовия разрез на единицата. Те се разкриват около селата Джерово, Гюрген и Долно Къпиново, като общо взето държат едно ниво, представляващо вероятно част от разбудинирана пластина. Изолирани лещи се установяват и в района между Чакаларово и Кремен, както и около с. Кукуряк. Нивото около Джерово е в непосредствена близост до голямата Яковишка ултрабазична пластина, бележеща основата на Боровишката литотектонска единица. Вероятно е първоначално да са били част от общ офиолитов фрагмент срязан и будиниран в по-късните етапи от развитието на синметаморфната постройка.
Анализите показват, че ултрабазитовите тела са предимно харцбургити в редуване с дунити, силно-до напълно серпентинизирани. Запазените реликти от първичните минерали са главно от оливин. Той е представен от едри зърна, повсеместно серпентинизиран с характерната бримчеста структура. Тя се запазва и след пълното серпентинизиране на оливина, като централните части се запълват от финолюспест изотропен серпентин или по-късно отложен карбонат, вероятно магнезит. Наличието на бастит в някои от микроскопските препарати е белег за присъствието на ортопироксен в първичната скала. Друг основен първичен минерал е тремолитът. Той се наблюдава в едри призматично удъжени зърна, понякога събрани розетковидно. В повечето случай той се развива върху оливина, като го обхваща и частично заграбва. Това е белег за относително по-късното му образуване, вероятно при метаморфизма на водосъдържащата горна мантия.
Всички тела са били подложени на вторични нискотемпературни промени, представени от хризотил-лизардитова парагенеза и хлоритизация.
Мрамори и калкошисти (Kr/c). Мраморите и калкошистите са тясно свързани и не са отделяни като различни разновидности на картата. Мраморите са бели на цвят, дребно-до среднозърнести. Структурата им е гранобластова, а за калкошистите нематобластова или лепидобластова. Чистите мрамори са предимно калцитови. Калцитът е представен от изометрични зърна на места с ламеларно устройство. В нечистите мрамори и калкошисти процентното съдържание на калцита намалява за сметка на амфибол, кварц, плагиоклаз, епидот, мусковит, хлорит, апатит, графит и руден минерал.
Амфиболити (Kr/a). Установени са два типа амфиболити фино нашистени ивичести и масивни.
Фино нашистените ивичести амфиболити са тясно привързани към параметаморфните разновидности от разреза на единицата – мрамори биотитови гнайси и шисти. В голямата си част са представени от тъмнозелени, дребнозърнести амфиболити с ясно изразена шистозност. Структурата им е гранонематобластова. Изградени са от амфибол, плагиоклаз, епидот и биотит. Тясната им привързаност към параразреза от мрамори, биотитови гнайси и шисти насочва към тълкуването им като продукт на базични туфи в един общ вулканогенно-седиментен разрез.
Масивните амфиболити, продукт на метаморфозирани габра са преобладаващата разновидност. Разкриват се на широки площи около селата Тихомир, Гривка, Жерка и Кремен. Характерна особеност за тях е присъствието на гранат и обилната пегматоидно-аплитоидна инжекция, нашистена съвместно с амфиболитите.
