Еклогити (Kr/ek). Афиболитизирани еклогити са установени в лещовидно тяло в района на с. Царино. Те са включени сред масивни амфиболити с характеристиките на метагабра. Около лещата се наблюдават и извънмащабни пачки от двуслюдени шисти с гранат.
Основната маса на скалата е изградена от грубо паралелно ориентирани актинолитови кристали, развити за сметка на моноклинен пироксен. Моноклинният пироксен е запазен като реликти сред амфибола. Гранатът е бледо розов с порфиробластен хабитус. По пукнатини в кристалите му е развит амфибол. Наблюдават се и множество включения от финокристален рутил. Характерен белег за наложен регресивен метаморфизъм са келефитовите образувания – фини прораствания между амфибол и плагиоклаз, развити около гранатовите кристали.
Равномернозърнести метагранити (Kr/mγ). Описаните като гранитизирани гнаси от Кацков и др. (1965ф) с архайска възраст скали от района на с.Чакаларово са подробно характеризирани като метагранити от Саров и др. (1997ф). Отделени са равномърнозърнести, порфирни и аплитоидни метагранити.
Равномернозърнестата разновидност е преобладаваща. Те се разкриват южно от Шумнатица, Кремен, Чакаларово и Горно Къпиново и около върховете Свети Илия, Черешата и Сахан дере. На юг преминават в Северна Гърция. Внедрени са в пъстрия разрез, представен от мигматизирани биотитови и амфибол-биотитови гнайси, двуслюдени шисти с гранат, амфиболити и мрамори. Първоначалните интрузивни контакти са преработени, а в участъка Шумнатица, Кремен и Чакаларово е изцяло синметаморно милонитизиран. Там милонитната зона е развита в метагранитите и шисти от основата на пъстрия разрез. Наблюдаваната минерална и стриационна линейност е хоризонтална с посока изток-запад.
Макроскопски са левкократни, преобладаващо сиви, равномерно зърнести-до порфирни. Всички разновидности имат ясно изразена фолиация, отговаряща на кристализационната шистозност, която е формирана от плоско-паралелното подреждане на слюдестите минерали и обособяването на кварца и калиевия фелдшпат в удължени гнезда и ивици. Видимо прекристализацията се е съпътствала от добре изразена метаморфна диференциация и деформация.
Структурата на равномернозърнестите метагранити е лепидогранобластова, порфирна и гранитова в по-малко деформираните участъци. Изградени са от основните минерали калиев фелдшпат, плагиоклаз, кварц, биотит и мусковит. Калиевият фелдшпат е под формата на порфирокласти и като ксеноморфни зърна в основната маса. Порфирокластите са неравномерно разпределени или липсват. В крайщатата на повечето от тях се установяват деформационни мирмекити.
Плагиоклазът е средно-до дребнозърнест, рядко ламелиран. Установяват се и запазени реликти от магматичен плагиоклаз. Понякога е включен пойкилитно в порфирите от калиев фелдшпат. Втората генерация от плагиоклаз е съсредоточен в ивици. На границата със зърната от калиев фелдшпат е мирмекитизиран.
Кварцът е относително едрозърнест, събран в одължени по шистозността ивици и гнезда.
Биотитът и мусковитът се срещат много често заедно като обтичат останалите минерали.
Мусковитът е по-дребнозърнест и доминира над биотита. Освен заедно с биотита оформя и самостоятелни ивици, частично ондулирани.
Акцесорните минерали са представени от апатит, циркон, ортит и титанит.
