Туфозна пачка (1DrOl1). Скалите от пачката се разкриват южно и югозападно от с. Драгойново. Туфозната пачка се разполага в основата от разреза на Драгойненския вулкански подкомплекс, като части от нея се зацепват с налагащите се във височина потоци от лави и лавобрекчи. Покрива се с размив от скалите на Бряговския вулкански подкомплекс и Драгойновска свита.
Пачката е изградена предимно от пепелни до грубопепелни туфи в незакономерна алтернация с лавобрекчи и епикластити.
Среднокисели вулканити (2DrλOl1). Тези скали изграждат преобладаващата част от подкомплекса. На границата с отдолулежащите лави от Буковския вулкански подкомплекс се разполагат изолирани лещовидни постройки от органогенни варовици с приабонска възраст. Процепват се и се покриват от ултракалиеви латити на Брястовския вулкански подкомплекс. Просичат се от дайки на Тримогилския вулкански подкомплекс.
Скалите от единицата са представени от вулкански продукти с преобладаващо латитов състав – лави и лавобрекчи с редки прослои от пепелни до агломератови туфи и епикластити.
В основата на разреза на единицата и на рaзлични места всред нея се разкриват среднопорфирни латитови лавобрекчи (lb) с прослои от пепелни до агломератови туфи. По състав скалите са сходни с лавите от подкомплекса.
Дребно- до среднопорфирните латити до кварцлатити са рязко доминиращи разновидности в състава на единицата. Представени са от секущи тела и поредица от лавови потоци с тънки, неиздържани прослойки от среднокисели туфи, епикластити, както и лавобрекчи в основата и периферните им участъци. В повечето случаи лавите са зелени, сиви до розово-кафяви. Южно от с. Брягово до към вр. Калето някои от скалите са преобладаващо тъмно оцветени до черни и са описвани от Нафтали и др. (1994ф) като „мелалатити”, но по състав и петрографски харакеристики са относително сходни с останалите лави от единицата. Текстурата на лавите е масивна, рядко и в отделни участъци – флудална. Първичните минерали изграждат 10–40% от обема на скалата. Представени са от зонални плагиоклази (андезин, рядко до лабрадор), клинопироксен, рядко ортопироксен, опацитизиран биотит (понякога с тънки иглести сагенитови кристали). Акцесорни минерали са кафяв апатит и магнетит. Основната маса е съставена от голямо количество плагиоклазови и биотитови микролити, ксеноморфен К-фелдшпат и финопрашести рудни минерали. В някои случаи скалите са хидротермално променени и превърнати във вторични кварцити и аргилизити.
Вр. Драгойна е изграден от тъмносиви, с кафеникав оттенък средно- до едропорфирни латити. Лавите изграждат купол и разположен южно от него лавов поток. Първичните минерали съставят до 35 % от обема на скалата. Плагиоклазите (андезин) са преобладаващи, като се наблюдават и плочести санидинови порфири (1–2,5 mm). Мафичните минерали са представени от клинопироксен и биотит. Основната маса е съставена от голямо количество ксеноморфен К-фелдшпат, плагиоклазови микролити, редки, напълно опацитизирани биотитови люспи, апатит и рудни минерали. Тези характеристики (порфирен санидин), както и химичният им състав (K2O – 5,22), показват относително сходство с ултракалиевите латити от Брястовския вулкански подкомплекс.
Гърловите лавобрекчи запълват паразитен канал (взривна тръба) на Драгойненския вулкан. Разкриват се на вр. Къзларъ. Скалите са сходни с лавите от подкомплекса, а размерите на късовете в лавобрекчите достигат до блокови.
K-Ar датировки за вулканити от подкомплекса – 30–31 Ма (Лилов, Харковска, 1992) и 32 Ма (Harkovska et al., 1989) определят рупелската им възраст.
