Като официална литостратиграфска единица от ранга на вулканските комплекси се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Сусам М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008b). Наименована е на с. Минзухар (к. л. Николово – М 1:50 000). В пълния си обем включва няколко вулкански подкомплекса, изградени предимно от вулканити със среднокисел състав. На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.
В по-широк регионален план скалите от единицата просичат или се разполагат с размив върху конгломерато-пясъчниковата задруга и съгласно, в някои случаи в преход върху Пъдарската свита. В пределите на картния лист обаче тези взаимоотношения не се наблюдават поради това, че долната граница на комплекса не е разкрита на повърхността. Единицата се покрива и просича от Драгойненски и Брястовския вулкански подкомплекс, а извън картния лист – и от Зимовинския вулкански комплекс. Просича се и от Йончевските трахиолити. Скалите на комплекса изграждат североизточния клон на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Минзухарският вулкански комплекс обединява вулканити с относително сходен химизъм (шошонити, латити, рядко до андезити). Изграден е от лави, лавобрекчи, пепелни и агломератови туфи, както и епикластити. Установени са и монцонитоидни интрузии, както и субвулкански тела.
По стратигарафска позиция и K-Ar датировки възрастта на скалите се определя като приабонска.
В пределите на картния лист се разкриват само скали от Буковския вулкански подкомплекс.
Буковски вулкански подкомплекс. Като „Буковски шошонит-латитов комплекс” скалите са описвани от В. Георгиев, Милованов (2006a). Наименовани са на с. Буково. Боянов, Маврудчиев (1961) ги отнасят към „долна ефузия на андезитите и латитите” от „четвърти хоризонт на приабона”. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са включени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.
Разглежданите скали се разкриват в североизточния край на картния лист, западно от с. Буково. Разпространение имат и на изток, в пределите на к. л. Сусам (М 1:50 000).
Долната граница на подкомплекса не се наблюдава на повърхността, но вероятно те се разполагат основно върху седименти от Пъдарската свита. По геофизични данни (Исаков и др. 1992ф) в Брястовския грабен (на изток от изследваната площ) вулканитите залягат върху неподелени, недатирани седименти. Покриват се от относително сходни вулкански продукти на Драгойненския вулкански подкомплекс, като по границата на няколко места се наблюдават органогенни варовици с приабонска възраст. Покриват се и се процепват от скали на Брястовския вулкански подкомплекс и Горнобрястовската интрузия (западно от вр. Голямото Градище, к. л. Сусам – М 1:50 000). Просичат се от дайки на Тримогилския вулкански подкомплекс.
Буковският вулкански подкомплекс е съставен от шошонити до латити, изграждащи поредица от лавови потоци с прослои от пирокластити и епикластити. В тях се внедряват субвулкански и интрузивни тела (монцонити). Вулканизмът протича в субаквални условия.
Възрастта на скалите, определена по стратиграфска позиция и K-Ar датировки, отговаря на приабона (фиг. 4).
Буковският вулкански подкомплекс се подразделя на три единици: среднокисели вулканити – субвулкански фациес, среднокисели вулканити и Пилашевска интрузия.
