6. Новаковски вулкански комплекс – дребно- до среднопорфирни латити 5. алтернация на мергели и нечисти варовици с пясъчници; латити, изграждащи послойно субвулканско тяло 4. глинесто-песъчливи варовици с послойни тела от латити 3. алтернация на алевролити, разнозърнести пясъчници и гравелити с прослои от конгломерати, брекчи и блокови брекчи 2. брекчоконгломератна пачка 1. Тополовска интрузия – левко- до мезократни амфибол-биотитови гранодиорити
Фиг. 3. Разрез на конгломератно-пясъчниковата задруга южно от с. Тополово за удълбочаването и развитието на този басейн като морски.
Дебелината на единицата в изследваната площ достига 450 m.
Приабонската възраст на единицата се основава и на факта, че тя прехожда постепенно в мергелно-варовиковата задруга (извън пределите на картния лист) с фаунистично доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1966ф; Горанов и др., 1995).
4.2.5. Свободиновска вулкано-седиментна група
Като „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група)” е възприета за пръв път от Йорданов (1996ф). Според автора тя включва литотела от всички фациеси „на открито море” в рамките на Кърджалийската вулкано-тектонска депресия (понастоящем – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог). Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” присъства в докладите на Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1995ф).
Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008а).
Според определението групата обединява продуктите на няколко повече или по-малко устойчиви фациеса, всеки от които отговаря на строго определени регионално или локално обособени зони от трансформирания приабон–ранноолигоценски басейн.
На Геоложката карта на България в М 1:100 000, к. л. Искра (Боянов и др., 1990) част от скалите на групата са описвани към състава на „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми”, се разглежда от Боянов, Горанов (1997ф).
С номинирането на две свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава и са отделени редица неофициални разнорангови единици, които доохарактеризират сравнително пъстрия и и разнороден строеж.
На територията на картен лист Свободиновската група е представена от седиментите на Пъдарската свита, скалите на Минзухарския вулкански комплекс и варовици, изграждащи отделни органогенни постройки.
4.2.5.1. Пъдарска свита (PdE3)
Названието на свитата произхожда от с. Пъдарци, Кърджалийско. Въвежда се като официална литостратиграфска единица в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Комунига, където се разполага типовият разрез. При въвеждането ù се прави и обстоен преглед на предидущите обозначения на единицата.
Скалите на Пъдарска свита се разкриват на по-големи площи южно и западно от с. Искра, както и СИ от с. Леново. Отделни изолирани малки разкрития се разполагат под вулканитите на Драгойненския вулкански комплекс. Скалите на свитата са основен пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Долната граница на единицата се разкрива североизточно от с. Новаково, където тя лежи с размив както върху конгломератно-пясъчниковата задруга, така и върху скалите на неподелената Крумовградска група. Покрива се с рязка литоложка граница от скалите на Драгойненския вулкански подкомплекс и с размивна граница от миоценската песъчливо-глинеста задруга. В свитата в североизточния клон на трога са вероятно внедрени разнообразни по форма вулкански тела от среднокисели вулканити на Буковския вулкан, но тези взаимоотношения не се наблюдават на повърхността.
Единицата е изградена от незакономерна алтернация на среднокисели туфи, туфити, мергели, пясъчници, алевролити, които бързо прехождат пространствено. Характерни цветове на скалите са сиво-бежов, кафяв и сиво-зелен. Материалите на Пъдарска свита притежават добре изразена хоризонтална слоестост и образуват предимно тънко- до среднопластови последователности. В околностите на яз. Мечка свитата е изцяло изградена от жълто-кафяви, масивни, псамо-псефитни пясъчници. Послойно по границите ù с подстилащата единица по сондажни данни (Добрева, Д. Йорданов, 1989ф) са установени силоподобни тела от среднокисели вулканити. Пясъчниците в алтернация с алевролитите и мергелите образуват тънко- до среднопластови последователности.
Дебелината на Пъдарска свита в изследваната площ варира в границите 200–500 m.
В предимно туфозни, варовити и по-рядко песъчливи седименти е установена богата, преобладаващо нумулитна приабонска фауна (Боянов, Маврудчиев, 1961). Приабонската възраст се потвърждава още от Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1966ф), Саров и др. (2006ф) извън пределите на картния лист. В изследвания район Боянов и Маврудчиев (1961) установяват в слоестите туфи южно от с. Искра фосилна флора от горски топлоюбиви таксони с еоцен–олигоценска възраст.
Изхождайки от тези данни, за конкретния район е възприета приабонска възраст на свитата.
